Следвайте ни

Доц. Даниел Вачков: Сделка между Русия и Турция ни помага за независимостта

viber icon

 Денят на независимостта е резултат на зрелите действия на българските държавни институции

Александър Малинов е премиерът, взел дейно участие в обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г.

Няма държава, която е абсолютно независима във вземането на своите решения

- 112 г. по-късно можем ли да кажем, че Денят на независимостта е един от звездните мигове в българската история?

- В нашата историческа наука Денят на независимостта намери своята адекватна оценка. И наистина той се определя като един от най-големите дипломатически успехи на дотогава Княжеството и след това Царство България. Ако проследим подготовката, обявяването на независимостта и последвалото международно признаване, наистина виждаме, че българската държава и дипломацията ни се справят отлично. Но трябва да имаме предвид, че обявяването на независимостта е акт, който е резултат на цялостното успешно развитие, осъществено от България през годините след Освобождението.

 

- Защо Денят на независимостта остава в сянката на Съединението?

- Добре е, че Денят на независимостта, макар с малко закъснение, също влезе в календара на българските национални празници и се изравни по статут с другите впечатляващи дати от новата ни история - Освобождението, Съединението.

Разбира се, Съединението се отбелязва като акт, в който младата българска държава дръзва да се противопостави на договор, подписан от Великите сили, успява да осъществи и да защити едно велико дело, обединявайки Северна и Южна България. 

Така че като историческо събитие Съединението изглежда много по-героично, докато Денят на независимостта се свързва по-скоро с добре обмислени дипломатически ходове, които довеждат до обявяването ни за независима държава.

- Заслуга за Съединението имат най-вече пловдивчани, но има пловдивска връзка и в акта на подписване на независимостта. Каква е заслугата на Александър Малинов?

- Александър Малинов е премиерът, взел дейно участие в обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. в църквата „Свети 40 мъченици” във Велико Търново. 

Малинов е премиер в пет кабинета, преди това е бил съдия и адвокат в Пловдив. Както повечето български политици по онова време и Малинов минава през Пловдив - изключително важен политически и културен център, ковачница на български политици и държавници. Историческата наука се е произнесла доста категорично, че е един от най-успешните и моралните ни политици. 

Всъщност Манифеста, който цар Фердинанд ще прочете, е написан в движение от премиера Малинов във влака на път от Русе за Търново.

Но важната роля на Малинов е не толкова във факта, че участва в написването на Манифеста за обявяването на независимостта на България, колкото в това, че по-късно като премиер той е човекът, отстояващ изключително принципно и твърдо българските интереси по време на трудните и сложни преговори с Османската империя.

- Дължим ли благодарност на Русия за това, че получаваме независимостта срещу заем от нея, който след това по стечение на историческите обстоятелства не погасяваме докрай?

- Вярно е, че при българо-турските преговори след обявяването на независимостта Русия изиграва важна роля, за да се намери онзи компромис, който да осъществи признаването на независимостта. Когато ние обявяваме независимост, Османската империя реагира много остро. Започват преговори в Цариград, чиято основна идея е България да обезщети Османската империя за финансовите ангажименти, които произтичат от независимия статут, придобит от България.

Османската империя настоява България да заплати 125 милиона златни франка, докато ние категорично заявяваме, че според нашите разчети дължим само 82 млн.

В тази трудна ситуация Русия предлага формула за компромисно решение. Петербург  предлага да опрости дълг от приблизително 125 млн., който Османската империя има към нея още от Руско-турската война от 1877-1878 г. А България да заплати на Русия тези 82 млн., които е готова да даде на Турция, като тази сума е оформена като дългосрочен заем.

Но когато през 1917 г. болшевиките идват на власт, вождът Владимир Ленин не признава финансовите ангажименти на царското руско правителство - както по отношение на плащанията, които са много повече към онзи момент, така и по отношение на дълговете. Това се оказва благоприятно за България.

Но всъщност Русия се отказва от трудносъбираем дълг, който Османската империя има към нея. Към 1908 г., 30 години след войната, Османската империя не го е изплатила и шансовете да го изплати са малки. Докато България е известна като коректен платец и сумата от 82 млн. е оформена като заем, който страната ни ще обслужва.  И ние изплащаме вноските си по заема до 1915 г. Спираме плащанията, след като самите болшевики се отказват.

- Имало ли е рискове около обявяването на независимостта?

- Винаги когато една държава дръзва да промени положение, заложено в действащ международен договор, има риск да започне криза, разбира се. По времето на Съединението рискът е много по-голям, естествено. Но в края на 1908 г., когато българо-турските отношения се обтягат изключително много, дори започват военни демострации за сплашване на едната и другата страна. 

Когато нашата делегация прекратява преговорите, турски войски се придвижват демонстративно към нашата граница - по-скоро в опит да ни сплашат. Тогавашното правителство на Александър Малинов обаче показва, че няма да се поддаде на подобни заплахи. Осма Тунджанска дивизия е изпратена на границата с Османската империя.

Наистина моментно се създава усещане, че напрежението ескалира и може да се стигне до военен сблъсък. Но смятам, че не е съществувала реална опасност от война на Балканите вследствие на обявената наша независимост.

По-сериозен е бил проблемът по отношение на мира в Европа от това, че паралелно с нашата независимост, на следващия ден, Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина. Това предизвиква сериозна криза в отношенията със Сърбия и има опасност да се стигне до война, която може да запали целия континент. Както ще стане през 1914 г., когато пак от конфликт между Австро-Унгария и Сърбия, започва Първата световна война.

- Ако основният урок от Съединението е този, че обединени успяваме, какъв е урокът от Деня на независимостта?

- И основният урок на независимостта показва, че постигаме успех, когато институциите и цялото българско общество действат единно. Но тук по-скоро поуката е друга - че когато една държава е успяла вече да утвърди своя авторитет на международната сцена, което България успява да направи още преди обявяване на независимостта, в първото десетилетие на 20-и век със стабилното си развитие, с разумните си действия във външната политика, тогава самата независимост се възприема от международната общност като естествен акт.

Това е поуката - че Денят на независимостта е резултат на зрелите действия на българските държавни институции, които наистина показват на света, че България заслужава да получи статут на независима държава, че е абсолютно неадекватен васалният статут, който има тя от Берлинския договор. 

- Грешка ли е, че не сме избрали Деня на независимостта за национален празник, каквато е практиката в много страни?

- Това е въпрос на интерпретации. Напълно разбирам колегите, които казват, че и Независимостта, и Съединението са важни моменти в нашата история, но не биха могли да се случат без Освобождението. Това натежава категорично везните в полза на деня, в който се възстановяваме като държава.

Но чисто формално погледнато, Санстефанският договор никога не влиза в сила и ние се възстановяваме с уточнени граници именно с подписването на Берлинския договор на 1/13 юли 1878 г.

Няма обаче как да го честваме като национален празник, защото създава граници, които ние не приемаме. Но всъщност международнопризнатият ден на националното ни освобождение е този на подписването на Берлинския договор, колкото и това да не ни харесва.

- Доколко днес сме независими? Възможна ли е изобщо независимост в днешния глобален свят?

- Няма държава, която е абсолютно независима във вземането на своите решения. Дори страните с огромен потенциал трябва да се съобразяват с много фактори.

Някой може да каже, че България като член на ЕС и НАТО днес не е съвсем независима, защото трябва да съобразява действията си с изисквания на Брюксел. Въпросът е, че ако си сам, решенията ще са още по-трудни. 

Така че чиста, абсолютна независимост никоя държава в този момент не може да  следва. Въпросът е доколко един народ има способността и възможността сам да решава важните си проблеми и да определя накъде ще се развива.

И през 1908 г. доказваме, че една държава трябва да води премерена политика, в която да няма нито изхвърляне, надхвърлящо нейния потенциал, нито пък да има самоунижение. Т.е. трябва да си наясно с реалната тежест на държавата и същевременно да отстояваш достойни, национално отговорни позиции. През 1908 г. България показва именно това.

 

 

Доц. Даниел Вачков е директор на Института за исторически изследвания към БАН. Той е член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Член на Съвместната мултидисциплинарна експертна българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси. Автор на монографии и научни студии.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (7)

Българин

Българин

22.09.2020 | 10:12

Русофилката Хенриета не пропуска да внуши, че България трябва да бъде благодарна на Русия дори и за Независимостта си. За да бъде внушението по-силно е изведено и в заглавието. Пропуска се хибридно единствено историческата истина, че Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 а въпросната сделка е станала през април 1909 година.

Отговори
3 2
естествено,

естествено,

22.09.2020 | 11:41

а тебе специално от руското робство те е освободил лично султана със специален поименен ферман.

Отговори
2 2
Българин

Българин

22.09.2020 | 18:04

Робството е така жизнено важно за русофила, както въздуха и слънцето за всяко живо същество. То е оправдание за сервилната им, патологична и противоестествена любов към Русия, която през годините се е проявявало най-вече като национално предателство и българофобия. Между другото от отломките на Османската империя възникват около 40 държави. Единствено в България се говори за робство и то турско. И всичко това е под натиска на п руските еничари наричащи се русофили.

Отговори
2 1
А, вие

А, вие

23.09.2020 | 19:17

защо обичате поробителката Турция повече от Русия, бе мекерета турски ?

Отговори
1 2
Истината

Истината

24.09.2020 | 08:37

Е, че от Съединението до днес Русия и руските подлоги са най- големите врагове на България.

Отговори
1 0
Porobitel

Porobitel

25.09.2020 | 09:05

OSMANSKATA IMPERIYA E VLADEELA 47 DARJAVI PREZ 700 GODINI OT SASHTESTVUVANETO I , EDINSTVENIYAT NAROD,KOYTO MISLI ,CHE SA BILI ROBI E BULGARSKIYAT NAROD, AKO NE VYARVATE POPITAHYTE SARBI,GARTSI,KOITO SASHTO SA BILI POD OSMANSKA-TURSKA-MUSLUMANSKLA VLAST! BULGARITE NIKOGA NE SA BILI ROBI,NO VINAGI SA IMALI ROBSKA PSIHIKA DO DEN DNES!

Отговори
1 0
Александър

Александър

22.09.2020 | 09:50

От село Пандакли дойде да защити България но твърде малко се пише за него.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?