46

Доц. д-р Стоянка Черкезова: Само с икономически стимули няма да вдигнем раждаемостта

- Всяка година официалната статистика ни съобщаваше, че се топим с 45 000 души на година. Преброяването през миналата година показа, че населението на България е намалявало с поне 80 000 - разликата е двойна. Откъде дойде тя?

- Много е важно да се прави разлика. Преброяването е една моментна снимка на цялото население от край до край. Докато текущата статистика отчита само събитията, които се случват. Регистрират се броят на ражданията, умиранията и миграциите. Въз основа на тях се изчислява броят на населението. Една от най-големите грешки, които се появяват, е при отчитането миграциите, защото те трудно се регистрират. За да отчетем една външна миграция, когато някой отиде в чужбина, трябва да се е регистрирал там и да е живял повече от една година. Много често това не се прави и текущата статистика не може да го отчете. Това е една от причините у нас, а и в други страни все още да настояваме да има преброяване на населението.

Ножицата в доходите у нас е голяма като в африканските държави

Грижите за възрастните с финансиране по оперативните програми са крайно недостатъчни 

Над 70% от българите отиват в чужбина заради търсене на работа

---------------

- Доц. Черкезова, броят на възрастните българи ще продължи да расте. Предложихте още преди 3 години създаването на фонд за дългосрочни грижи за старите хора. Как ще се съберат парите за него?

- Той трябва да е част от осигурителната система. В момента услугите, които са свързани с грижа за възрастните хора и за тези, които не могат да водят независим живот, са в сферата на социалните услуги и подпомагане. Идеята е част от тези услуги да бъдат извадени от там и да бъдат прехвърлени към социалното осигуряване. Това означава ние да внасяме някакви суми, за да може във възраст, когато не можем да се грижим за себе си или попаднем в такъв риск по-рано, да можем да се възползваме от тези услуги. И да има пари за тях. Пенсионната система е на т.нар. принцип „pay-as-you-go” - т.е. разходно-покривен принцип. При нея това, което се плаща като осигуровки, се използва за плащането на пенсиите - тоест не се акумулира за някакъв бъдещ период. Така е и при здравното осигуряване. Аналогично може да се въведе осигуряване, което е за дългосрочна грижа в отделен фонд. Ако вложим 1% от доходите си в отчисления за фонд „Дългосрочна грижа“, то в рамките на една година ще сме събрали повече пари в него, отколкото са предвидени в плана за дългосрочна грижа в следващите 5 години. След акумулиране през първите 5 години във фонда, за който трябва да има гратисен период, когато тези пари не се харчат, те вече могат да бъдат разпределяни за предоставяне на дългосрочни грижи.

- Намирате ли съюзници сред икономисти и работодателски организации за идеята за създаване на фонд за дългосрочни грижи?

- Идеята не е нова и се подкрепя в научните среди. Предлагана е и от синдикални организации през годините, така че има поддръжници в публичното пространство. Оттук нататък зависи от управляващите. Наше проучване показа, че идеята е подкрепена и от българските граждани. За съжаление, при предоставянето на дългосрочни грижи се разчита основно на оперативните програми, а те са с ограничен срок на действието. Днес свършва програмата и приключва грижата! Утре стартира новата програма и я подновяваме. 

- В кои западни страни има подобни фондове?

- Един от много добрите примери е Германия, където е добре разработен и успешно действащ. Там се дава една сума под формата на добавка за дългосрочна грижа, която всеки може да разходи както желае - да си наеме специалист, да отиде в специализирана институция. Но има и други варианти - в някои скандинавски страни използват системата за ваучери. Ти можеш да използваш някакви пари, но само в рамките на набор от услуги - а не за да си купиш нещо друго. Тук съчетаваме възможността за гъвкавост на системата и даване на избор на хората с това все пак да се търси някаква ефективност - да не се дават пари безконтролно. Грижите за възрастните, осъществявани с финансиране по оперативните програми, са крайно недостатъчни. По наши изчисления те покриват около 11% от потребностите от услуги извън семейството. Отделно стои въпросът с качеството. Имало е такива казуси - има Х броя грижещи се по оперативната програма, само че броят на нуждаещите се е два пъти повече. И за да ги разпределят вместо с по 4 часа грижа, те дават само по два часа грижа на човек. Това влошава качеството на грижата.

- Пловдив е едно от местата, където се усети икономическо съживяване през последните години. Ако подобна тенденция продължи и за цялата страна, това ще окаже ли влияние върху цялостната демографска картина?

- Едно е нарастването на икономиката и общия среден доход на населението, друго е разпределението на тези доходи. В България се отчита изключително задълбочаване на икономическите и социалните неравенства. Съотношението между двайсетте процента най-богати към същия процент най-бедни показва, че има разлика от 8 пъти в доходите. Това неравенство се наблюдава в много малко страни в света - то е характерно за страни в предвоенна обстановка или пред гражданска война. Има го в много бедни африкански страни, в Русия и в България. Наблюдава се много бързо увеличаване на тези неравенства за последните години в страната ни. Ако гледаме Пловдив - той е едно малко кътче, където може да има нарастване на производството, подобряване на условията на живот, повишаване на доходите, но той не е представителен за цялата страна. Има много места у нас, където хората живеят бедно. Това може да се види и от миграционните движения. По данни от последното преброяване се вижда, че в почти всички области в България има намаляване на населението. Увеличава се единствено в София-град - област. Емиграцията е осезаема особено в Северозападна България, където доходите са ниски, качеството на живот се влошава, а населението е силно застаряло. Работата е недостатъчна или пък неподходяща. И има сериозно изселване оттам. Неравенствата са големи дори на една и съща територия - средната класа като цяло намалява, има малко богати, много бедни и дори гета, които са сегрегирани и където бедността е крайно дълбока.

- Нито една западна държава не успя да вдигне раждаемостта с икономически стимули. Трябва ли окончателно да обявим тази стратегия за изгубена кауза?

- Не бива да бъдем песимисти, но трябва да си дадем ясна сметка, че това в следващите 20-25 години е по-скоро непостижимо. Дори при увеличаване на тоталния коефициент на плодовитост, т.е. на броя деца, които една жена ражда през своя живот, броят на жените във фертилна възраст намалява и е слабо вероятно да бъде компенсиран. Социалните и икономическите стимули са важни, но е спорно дали те съдействат за повишаване на раждаемостта, защото хората не се водят единствено от рационални подбуди, когато решават да имат деца. Извън рационалното остават ценностите, а също и невсички планират внимателно.

Изследванията в Унгария показват, че няма доказателства за връзка между икономическите стимули и повишаване на раждаемостта. Тоест - тя е резултат и от други фактори.

Това не означава, че трябва да се отказваме от грижата за децата и за семействата, които ги отглеждат. Качествено образование, спокойна и ориентирана към бъдещето среда в училище, достъп до качествено здравеопазване, както и създаване на възможност за жените и мъжете да имат стабилни доходи са много важни и създават необходимите, макар и недостатъчни условия, за да искат семействата да имат деца.

- Значи хората не искат безлихвени кредити и пари на калпак, а създаването на напълно различна битова среда?

- Ако направите едно проучване дори у нас - колеги правиха такова през 2018 г., ще видите, че хората искат да има повече услуги за децата - повече детски градини, качествени училища. Обществената структура трябва да е обърната към малките. Моите наблюдения показват сериозни неравенства във възможностите за образование на деца, което се отразява по-нататък в тяхното представяне в 10. клас в PISA. Има сериозни дефицити в образователните програми, въпреки че се работи в тази посока. Трябват повече публични услуги за децата, които да бъдат поети и да може ученикът да се включи в пазара на труда и да носи доходи за семейството. А майките им да могат да работят. Това е средата, която хората масово искат, за да раждат деца. Все още идеалният модел на семейство е две деца. Това си представят българите. На практика виждаме, че този идеален модел не се реализира в действителността. Много деца имат по едно дете, а има и много бездетни семейства. Изследванията ни показват, че над 70% от българите имигрират в чужбина заради търсене на работа - по-високоплатена или изобщо някаква работа.

Визитка:

Доц. д-р Стоянка Черкезова работи в департамент „Демография” към Института за изследване на човека и населението към БАН. Доцент е по статистика и демография, в областта на „Структури на населението: възрастови и етнически и миграции“. Научните й интереси са свързани със стареене на населението и социално-икономическо развитие и междупоколенческите неравенства. Работи в областите, свързани с достъпа до права и ресурси в третата и четвъртата възраст.

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
гнила система

гнила система

24.01.2022 | 14:46

Права е! И медицинското обслужване ни е на Африканско равнище! Едни лекари получават по 60-70 хил.лв на месец и не вършат почти нищо, а други се съсипват от работа за 1000 лв.

Отговори
3 0

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?