49

Доц. д-р Стефан Шивачев: 22 септември е звезден миг за българската държава

Доц. д-р Стефан Шивачев е един от най-авторитетните български историци. Несменяем директор на Регионалния исторически музей в Пловдив в продължение на три десетилетия, преди да се оттегли от поста в началото на септември. Автор на ценни изследвания и исторически трудове, в които представя видни българи - „Дарителят Кирил Нектариев“ и „Хаджи Гьока Павлов“.

 

- Доц. Шивачев, 114 г. по-късно получи ли обективна оценка Денят на независимостта, който дълги години беше подценяван и оставаше в сянката на Съединението? 

- Обявяването на независимостта на България през 1908 г. винаги е било използвано от едни управляващи за печелене на авторитет и е било трън в очите на други властимащи без роля в събитието, ключово за развитието на страната. След 1944 г., когато и цар Фердинанд, и Демократическата партия са недолюбвани от новата комунистическа власт, Денят на независимостта е обречен на забрава.

До 1990 г. датата дори не е официален празник. След 1990 г. Денят на независимостта получи реална оценка, а участниците в него - нужното внимание.

- Как се стига до обявяването на независимостта на Княжество България през 1908 г.? 

- Корените на събитието са 30 г. назад. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. разпокъсват българските земи на пет части. Великите сили грубо потъпкват възможностите ни за развитие с ограничаващите Османската империя договори както за Княжество България, така и за Източна Румелия. Безмитният внос и високите транспортни тарифи обричат на застой българската икономика. Към краха на националния Санстефански идеал се прибавя и фактът, че България е осъдена да е маломерна и периферна държава.

Юридически международният статут даже на Княжество България след Освобождението е на автономно и подвластно на султана, който продължава да назначава управляващ княз в Източна Румелия за 5-годишен период и след Съединението. В продължение на 30 години след Освобождението българските управляващи правят опити да се отърват от ограниченията, наложени от Берлинския конгрес. 

През 1903 г. Илинденско-Преображенското въстание за автономия на Македония и Одринско е неуспешно - Великите сили не му обръщат такова внимание, както на  Априлското въстание и Съединението. Оказва се, че единственият начин за освобождение на подвластните на Османската империя земи и обединението им с  Княжеството е войната.

Младотурската революция през 1908 г. освобождава Османската империя от всевластието на султана, но обявява за османци хората от всички етноси на нейна територия, включително поробените българи в Одринска Тракия и Македония. Назряват сериозни проблеми, освен българския - Австро-Унгария  е готова да анексира Босна и Херцеговина, управлявана от нея след Берлинския конгрес, Гърция пък иска пълни права върху остров Крит. Започва обща дипломатическа игра с искания към Османската империя на Австро-Унгария, България, Гърция.  

Княз Фердинанд и премиерът Александър Малинов се договарят за обявяване на независимостта през септември. Използван е наглед дребен повод - на 30 август българският дипломатически агент в Цариград,  пловдивчанинът Иван Стефанов Гешов, не е поканен на приема за годишнината от възшествието на султана Абдул Хамид II. Гешов е отзован в София  след тази обида.

На 10 септември императорът на Австро-Унгария Франц Йосиф приема  във Виена с почести като  независим владетел княз Фердинанд, който вече си е поръчал в Германия царската корона. Князът поема за Русе, откъдето с премиера  Малинов, който пише манифеста, пристигат в старата българска столица Царевград Търнов. Там в църквата „Свети 40 мъченици“ князът обявява независимостта. Така княжеството става царство България.

Първи нарушаваме решенията на Берлинския конгрес, ден преди Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, два дни преди  Гърция да си вземе Крит.

- Какъв е звездният миг на Пловдив в тези драматични събития?

-  23 септември 1908 г. е пловдивският ден в онова бурно време. Новият цар пристига в столицата на Източна Румелия, където е посрещнат от целия град с внушителна арка на площада пред Военния клуб.

От гарата до Военния клуб шествието е грандиозно - цар Фердинанд, премиерът Малинов, който е бил преди това съдия в Пловдив, министри, генерали, граждани с букети цветя. Реч произнася кметът с европейска диплома д-р Иван Кесяков. Елитът на Пловдив в дрехи алафранга присъства на тържествения банкет, където аплодира приветствието на новия цар. 

- Османската империя ни налага високи компенсации, които управляващите решават със заем от Русия, който така и не изплащаме докрай. Как се случва това? 

-  След обявяването започва дипломатическа борба за признаване на независимостта на страната ни. До 1908 г. плащаме данък на султана, който не иска лесно да се откаже от него.

А българите няма как да платят исканите 142 млн. златни франка. Намесва се Русия, която предлага компромисна схема, като опрощава на Османската империя 78 млн. дълг - репарации след Руско-турската освободителна война. Русия ни предоставя заем в размер на 82 млн. златни франка, част от който погасяваме до Първата световна война. След драстичните промени в европейските финансови отношения, настъпили след болшевишката революция през 1917 г., преставаме да плащаме остатъка от заема.

- Дипломацията ни ли има основна заслуга за успеха ни в постигането на независимостта?

- Обявяването на независимостта е изключителна победа на българската дипломация. И княз Фердинанд се оказва на висотата на събитията, на задачите пред България. Голяма е ролята на правителството на Демократическата партия, на премиера Александър Малинов, на изгряващия политик Андрей Ляпчев. Използвайки благоприятната международна обстановка, управляващите тогава успяват да реализират важната задача.

На 6 април 1909 г. Ляпчев и външният министър Халил Рифат паша подписват в Цариград протокол, с който Османската империя признава независимостта на България. Така е поставено началото на новия етап на истински свободната българска държава. Получаваме право да сключваме международни договори, подготвя се създаването на Балканския съюз.

Обявяването на Фердинанд за цар на независима държава обаче има и отрицателна роля за него в личен план.  Напомпаното му самочувствие става пречка за осъществяването на основната задача - завършването на националното обединение на българските земи. Стига се до Междусъюзническата война, до първата, втората национална катастрофа и абдикацията на Фердинанд през 1918 г.

- Грешка ли е, че не Денят на независимостта е обявен за наш национален празник?

- Има страни като САЩ, в които национален празник е именно денят на независимостта. Празниците на Сърбия и Гърция, с които винаги се съизмерваме, са свързани с  въстанията, довели до освобождението им от Османската империя и възкресяването на държавността.

Като историк и общественик смятам, че изборът на 3 март за национален празник е правилен. На тази дата след пет века османско владичество възкръсва Третата българска държава. От 3 март 1878 г. започва всичко. Съединението, Денят на независимостта, борбата за национално обединение са последствия. 

- Доколко сме независими днес? Не попадаме ли от орбитата на Москва в тази на Брюксел? 

 - Ако през целия 20. век в почти всички случаи сме попадали на грешната страна поради факта, че малките държави нямат възможност за самостоятелна политика, зависими са от т.нар. Велики сили. След 1990 г. България за първи път направи правилния избор. Прозападната ориентация на България няма алтернатива на изток. Това, че Освобождението е плод на руско-турска война, не бива да се смесва със съвременната ориентация на страната ни. Но не самата ориентация е разковничето за просперитет.

Нужна е борба, за да реализираме възможностите за развитие, които имаме като членове на ЕС, на НАТО, като част от европейското семейство. Да не забравяме народната мъдрост - беден роднина в богат род няма.

- В продължение на три десетилетия бяхте начело на Регионалния исторически музей в Пловдив. С кой успех на институцията се гордеете най-много? 

- Прекрачих прага на музея през 1985 г., в продължение на 30 г. бях негов ръководител. Гордея се, че успешно преведох музея през изключително труден период - на преосмисляне на историята след 1989 г. След промените се поставяше под въпрос дори самото съществуване на музея. С колегите успяхме да извървим този път достойно.  

Оставям музея с постоянно обновяващи се експозиции, представящи историческия път на Пловдив и региона. В  последните години има засилен наплив на чужди и наши туристи към експозициите. За гостите е интересно да разберат как от забравена от бога османска провинция само за 70-80 години Пловдив придобива европейски облик, става част от модерна държава. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
5 коментара
767

767

22.09.2022 | 15:56

Шивачев не е доцент, такъв се става с научни изследвания каквито този директор от социализма няма.

Отговори
3 0
Булгаристан е независим

Булгаристан е независим

22.09.2022 | 14:21

т.е. от него нищо не зависи!

Отговори
3 0
Познаващ  родата  му

Познаващ родата му

22.09.2022 | 14:20

Това отроче на отявлени комунета още ли витае в политическото пространство.

Отговори
3 0
Мигът е звезден но аман от продажни политици

Мигът е звезден но аман от продажни политици

22.09.2022 | 12:09

Докато англия и сащ командват европа няма демокрация .... Има ограничения санкции студ тъмнина и глад. Има европейски цени на всичко и най-ниски доходи в европейския съюз заплати и пенсии на дъното на европа сме.

Отговори
5 1
Каква независимост

Каква независимост

22.09.2022 | 08:03

Продадохте държавар=та на гейци и американци

Отговори
4 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?