2374
Следвайте ни

Доц. д-р Спас Ташев: САЩ трябва да осъзнаят, че Скопие е троянският кон на Белград и Москва

viber icon

- Предложението на Слави Трифонов да направим сделка със САЩ и ЕС за Северна Македония предизвика разнобой в управляващата коалиция. Скопие може ли да се възползва от това?

- Те виждат този хаос и разчитат на него. Търсят пробойни и дори работят активно за появата на такива. Неопитността на едни политици, не знам как иначе да се изразя по отношение на този пост на Слави Трифонов, говори, че обществото ни трябва да извърви още дълъг път по отстояването на националния ни интерес.

В първия момент аз тълкувах неговата позиция като някакъв контрапункт на американското желание Северна Македония да стане на всяка цена член на Европейския съюз. Тоест, вие искате те да са членове, а ние искаме да отпаднат визите.

Но все повече в самото общество се тълкува, че това е някаква сделка, което на фона на други тревожни сигнали, които идват - че представител на българското правителство е бил в Скопие (Весела Чернева - б. р.), а това е необявена никъде визита, и е договарял някакъв „сепаративен мир“, тоест България да отстъпи от крайните си искания, за да бъде пуснато Скопие, показва, че има някаква съгласуваност.

Сегашното правителство си отива, ако клекне за Северна Македония

Румен Радев е ключова фигура за отстояване на националния интерес по отношение на РСМ

България сбърка, като възприе курса за бърза интеграция на Западните Балкани

 

- Доц. Ташев, Министерството на външните работи потвърди за визитата на Весела Чернева в Скопие едва след медийно запитване. Вие как разбрахте преди това за тази тайна дипломация?

- Обадиха се наши хора от Скопие. И това никак не ме изненадва на фона на изказването на Слави Трифонов да направим сделка със САЩ и ЕС. Очевидно това, което става, се прикрива от българската общественост. Вече има реакции от другите партии в четворната управляваща коалиция, които не приемат така формулираното послание на Слави Трифонов.

Надявам се, че и той ще преосмисли позицията си. Този наш представител, който е бил в Скопие, е бивш висш кадър на ГЕРБ. От една страна, „Продължаваме промяната“ твърдят, че ще махнат всички от тази партия, а в същото време използват хората от ГЕРБ, когато им е изгодно, което показва пълна безпринципност.

- Македонските политици повтарят един след друг, че до 6 месеца проблемът с България ще бъде уреден. Защо нашето правителство мълчи?

- Те смятат, че нещата ще се решат като с Гърция - няколко месеца преговори и се подписа договор за смяна на името. България обаче е поставила 6 условия, като акцентът в тях е вписването на българите в Конституцията на РСМ. Другите изисквания са реформа в образователната система - премахване на езика на омразата, развитие на инфраструктурни проекти.

Скопие не прави нищо по тези насоки. Разковничето ще бъде на 10 януари, когато ще бъде заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, където ще бъде разисквана на най-високо ниво политиката ни към Скопие. Допускам, че е възможно да има сблъсък на двете течения - на тези, които искат България да капитулира, и на тези, които искат да продължи своята твърда линия.

На този етап президентът Румен Радев е ключова фигура по отношение на отстояването на националния интерес към Скопие. Всяко отстъпление от наложеното от нас вето говори за слабост.

- Защо американците толкова силно искат Република Северна Македония да влезе в Евросъюза?

- Някои от европейските политици са озадачени от факта, че част от българските политици в момента обслужват по-скоро американски, а не европейските интереси. Възниква въпросът България член на някакъв американски съюз ли е, или на ЕС! Въпреки че има 100-дневна толерантност и изчакване да се види какъв курс ще поемем, виждаме един разбалансиран външнополитически курс, като акцентът е оттатък океана.

- Европейският интерес не съвпада ли в случая с американския?

- Няма единен европейски интерес за Северна Македония. България сама възприе този грешен курс за бърза интеграция на Западните Балкани. Трябва да признаем, че акцентът за това бе поставен по време на българското европредседателство. Оттук нататък духът е изпуснат от бутилката и ще ни бъде много трудно да го върнем.

Още преди 3 години имаше три много скептични по отношение на евроинтеграцията на Западните Балкани държави - Дания, Холандия и Франция. Сега по време на председателството на Франция се видя, че тя не предвижда някаква конкретна проява по отношение на този район.

На този етап натиск от Европа не трябва да очакваме. Нашият президент разговаря с Ангела Меркел, мисля, че и с новия канцлер Олаф Шолц ще намери общ език. Радев разговаря и с Макрон. Мисля, че френският президент много добре разбра на какво се основава българската позиция.

Ние не се основаваме само на исторически факти, както постъпи Гърция, но освен споровете за средновековната и новата история, имаме много други актуални проблеми. И сред тях най вече - правата на човека, поставяйки акцент върху този геноцид, който се провежда върху българите в РСМ.

На ниво американски политици аз не съм видял те да имат критично отношение за разбирането на България за РСВ. Оттук нататък проблемът идва с така наречените американски експерти - някои от тях допускам, че са обработени лобистки от Скопие, той като нивото им е доста ниско и доводите им са изключително елементарни.

Те смятат, че чрез евроинтеграцията на Скопие в ЕС щяло да се пресече руското влияние в този регион. Аз разбирам стремежа на Вашингтон в това отношение, България има същия интерес, защото македонизмът като продукт е резултат на сръбско-руското взаимодействие.

Има една постюгославска прослойка, която позволи на Белград да изплува по време на ембаргото. Не трябва да допускаме нереформирано Скопие да стане член на ЕС, тъй като това ще бъде троянският кон на Белград и на Москва, който вече е в НАТО.

Само през последните 2 години има няколко драстични случая, когато алиансът отказва да даде сертификати за класифицирана информация на представители на министерството на отбраната на РСМ и ги уличава във връзки с Белград. 

- Говорил съм с политолози, които много смело заявяваха преди изборите, че „от темата Македония никой не се интересува“. Така ли е в действителност?

- Правени са няколко проучвания, включително едно, което току-що е инициирано от една от големите телевизии, че около 80% от българските граждани подкрепят твърдата политика по отношение на Северна Македония и тази тема ги вълнува. Те смятат, че нашето достойнство и национални интереси са по-висши, отколкото някакви визи.

Смятам, че ще бъде политическо самоубийство, ако някой тръгне да сменя драстично българската политика в това отношение. Ако това правителство иска да има кратък живот, да клекне пред Македония. Българският народ много години е търпял унижения на тема „Македония“ и няма да допусне ново.

- Андрей Райчев каза, че България е силната държава със силната икономика и изобщо не е в позицията да ѝ се извиват ръцете от малка и слаба държава като Северна Македония. Съгласен ли сте с това?

- България е в силната позиция и не разбирам единствено пасивното ни поведение, при наличието на толкова много аргументи. Виждаме как самите организации на българите в Северна Македония роптаят срещу тази пасивност. Свидетел съм как миналата година бяха изпращани десетки изложения до чуждите посолства в Скопие, в които българите твърдят, че са обект на дискриминация.

На тези хора трябва да се даде възможност да представят дори на ниво европейски парламент и на различни форуми за правата на човека своята позиция. Българите там са репресирани и маргинализирани - те нямат тази институционална мощ да получат подкрепа и да тръгнат напред.

5% от населението на РСВ са получили български паспорти, т.е. поне толкова там открито декларират своя български произход. Те са достатъчно много, за да бъдат включени в конституцията, както ние искаме. Това означава и 5% от държавните постове да бъдат заети от тези българи. Там има квотен принцип.

- Ако искаме българска квота във властта на РСМ, това няма ли да ни сблъска с албанците?

- Има много разумни албанци сред политическите лидери, които ни казват, че България трябва да си даде сметка, че когато води спор със Скопие, тя води спор с Белград. Зад всичко това стоят интересите на Сърбия.

Нашият интерес е Скопие да е член на ЕС, но с важното допълнение - то да е скъсало с тези югославски зависимости. Ако ние се огънем, позволяваме този проблем да бъде вкаран на европейско ниво, който ще ни създаде огромни затруднения.

- Трябва ли да има процес на деюгославизация в Скопие, така, както след войната имаше денацификация в Германия?

- Няма документ в Северна Македония, който да критикува комунистическото югославско минало. В България имаме декларация от парламента, която осъжда комунизма. И тя е подкрепена дори от БСП. Такова нещо в Скопие няма. Те и в момента имат училища, които носят името на Тито, величаят него и  цялата тази плеяда от агресори и репресивни дейци, които са мачкали българите.

 

Доц. д-р Спас Ташев се занимава със статистика и демография към БАН. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

222

222

07.01.2022 | 12:30

Щом сросоидката Чернева е съветник на Кирчо канадеца не чакайте нищо добро

Отговори
3 1
Обединени Българи

Обединени Българи

07.01.2022 | 08:11

Няма да им клекнем!!!

Отговори
7 0
Иванов

Иванов

07.01.2022 | 08:10

Стига с тия простотии на Слави и Тошко! От тях не става политици!Тъкмо започнаха да се връщат тук таме българите у нас и САЩ да махнем визите за България.Ами това ще доведе до нови милион,милион и половина емигранти,които ще заминат за САЩ и България ще си остане във вечна криза , без активна работна ръка.

Отговори
7 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?