Доц. д-р Спас Ташев: Македония и Сърбия може никога да не влязат в Евросъюза
- 07:45, 06.07.2022
- 2439
- 17
България трябва да предложи Албания да върви в пакет с Черна гора за влизането в ЕС
Има известна опасност Ковачевски да падне от власт заради френското предложение
Има 30 000 македонски граждани, които чакат български паспорти
- Доц. Ташев, Северна Македония кипи от протести и омраза срещу България! Титовисти излизат с плакати „Въшки”, „Татари” и „Не преговаряме с фашистки окупатори”. Не се ли съгласихме твърде преждевременно с вдигането на евроветото над Скопие?
- Беше редно да има дискусии, преди да се съгласим с приемането на френското предложение. Когато веднъж то е прието, нашите усилия трябва да бъдат насочени към търсенето на някаква изгода от него. На практика ние разтоварихме натиска, който ни се оказваше, тъй като Скопие създаде впечатление, че България е спънката за евроинтеграцията им. Сега проблеми няма, но се оказва, че властта там е тази, която създава пречки. Тя контролира държавните медии и макар че ВМРО-ДПМНЕ е опозиция, между тази партия и управляващите в идейна основа няма никаква разлика. Всичките се ръководят от антибългаризма. Това са двете страни на медала.
- Преди седмица социологът Андрей Райчев каза пред „Марица”, че ако ние приемем предложението на френския президент Макрон, а Северна Македония го отхвърли, това ще отвори очите на Европа, че проблемът не е при нас. Натам ли вървят работите?
- Смятам че няма такъв вариант, защото правителството вече даде съгласие. То обаче апелира за широко обществено обсъждане. Това е разликата в ситуацията в Северна Македония и България - при нас правителството нямаше позиция и директно внесе това нещо в парламента. Не мога да кажа кой подход е по-правилен. Смятам, че има известна опасност дори македонският премиер Димитър Ковачевски да падне от власт. От това едва ли ще загубим нещо. Ако Скопие отхвърли френското предложение, тогава възниква задължение на България да помисли как да даде европейска перспектива на тези граждани там, които имат българско самосъзнание. От 3 години ние не даваме български паспорти заради проблеми в нас. България има една непоследователна политика - спрели сме към 30 000 преписки, защото тези лица не могат да докажат български произход, макар че етническата принадлежност по съвременните критерии е декларативна, а не документално доказуема.
- Как да се предпазим от македонстващи тарикати и албанци от това да получат паспорт, без да са българи?
- Има го и този момент, но ние не знаем какви са мащабите му. Преброяването миналата година посочи към 20 хиляди граждани в Северна Македония, които сами декларираха, че са български граждани - което не е малко. Това е население, което пребивава на нейна територия. В РСМ преброиха и диаспората, но за нея още няма обявен резултат. Сигурно са към 10 000. Към момента имаме 90 хиляди получени паспорта и някъде около 30 - 40 хиляди, които са в процедура. Ако една трета са хората с българско самосъзнание, мисля, че е нормално да опитаме да им помогнем.
- Малко са! Страх ли е това, или са стигнали до крайната форма на обезбългаряване?
- Има ги и двете тенденции. Официално се заявява, че 120 000 души умишлено не са преброени. Не са посетени от преброител съвсем нарочно. Имахме информация, че се спускат списъци на домакинство и се казва на преброителите да не ги посещават. И като излязоха резултатите - 120 000 души непреброени.
- Печелим ли, ако все пак кабинетът в Скопие отхвърли френското предложение след общественото обсъждане?
- Тогава Европа ще види истинските проблеми. Досега Брюксел се заблуждаваше, че в Скопие има демокрация, че тази държава е извършила реформи. На идейна основа няма никакви реформи. Там си властва дивият югомакедонизъм, който бе създаден в Москва и Белград и който до наши дни е държавната доктрина на Северна Македония. По-скоро България може да лансира модел, с който да се популяризира европейското влияние. Нещо подобно направи преди десетина години Румъния с Молдова. Създаде се европейски фонд „Румъния - Молдова” и получи финансиране за проекти, които трябваше да засилят европейското влияние, използвайки Румъния. Крайно време е и ние да лансираме европейското влияние през България.
- Отровата на югомакедонизма е нещо много различно от проблемите, които има между Молдова и Румъния.
- Различно е, но всъщност проблемът е, че България 30 години не дефинираше проблема с македонизма. И в момента Европа не го познава добре. Ако трябва да сме обективни, едва в края на миналата година президентът Румен Радев заговори за правата на човека, което привлече някакъв аргумент сред европейските политици. Иначе - с чисто исторически аргументи, както ние бяхме тръгнали - не ни разбираха. И историческата ни част и сега остава неразбрана.
- А не е ли грешка да свалим евроветото за една арогантна държава, която още няма статут на кандидат-член на ЕС и още отсега сипе обиди по площадите?
- Грешка е, защото ние преди няколко години подкрепихме стремежа на Скопие за еврочленство - дори е записано в договора за добросъседство. А преди две години и половина записахме, че им налагаме вето. Това е доказателство за нашата непоследователност - проблемите ни със Северна Македония не са от 2 години и половина, те всъщност са продукт на идеология от 1944 година досега. Винаги давам като пример - отворете произволен вестник „Нова Македония” от 50-те, 60-те години и сега и ще се види, че срещу България постоянно се пише едно и също нещо. Никаква разлика няма! В Югославия не е бил голям проблем човек да е антикомунист - властта само е гледала с недоверие на него. Проблемът тогава в Македония е бил човек да декларира, че е българин. Затова водеща идеология е била антибългаризмът.
- Осъзнахме ли каква глупост е да държим Албания в общ ярем със Северна Македония за влизане в ЕС? Не е ли по-добре Албания да хване отделен път?
- Разумно е и това трябва да е инициатива, която да тръгне от България. Ако Европа толкова държи на пакетното влизане, да свържат Албания с Черна гора. Макрон преди месец каза, че реално от страните в Западните Балкани само Черна гора има близка европейска перспектива. Ако Албания бъде в общ пакет с Черна гора, това ще даде силен проевропейски тласък в региона. Освен това ще получим заобикаляне на Скопие с държави, които вече са напреднали в процеса на евроинтеграция. И това ще повлияе по някакъв начин на общественото мнение в самата Северна Македония. Че води една ретроградна политика, която води към стари времена.
- Покрай скандала с изгонените 70 руски дипломати се заговори, че България е центърът на руската разузнавателна мрежа в Южна Европа. Има ли руска връзка в истеричните протести на ВМРО-ДПМНЕ?
- Вероятно директно руско влияние в Северна Македония в голям мащаб няма. Влиянието на Москва в Западните Балкани е през Сърбия. Руски геополитически проекти се лансират към Белград и той е моторът, който вече ги реализира на регионално ниво. За съжаление, Западът не е направил задълбочен анализ на това нещо - може би защото беше до голяма степен заслепен от политиката на Скопие. Там водеха една изключително активна международна политика. За сметка на това България продължава да е пасивна.
- Ако руската резидентура досега е била в София, възможно ли е да се премести в Белград?
- При всички случаи руската резидентура е в Белград. Да си спомним, че преди месец руският външен министър Сергей Лавров трябваше да посети Сърбия и ние не дадохме въздушно пространство и той не кацна. На ниво Западни Балкани Русия никога не е преставала да работи. Ако в региона се поражда нестабилност, това е на базата на тези действия, които Москва непрекъснато предприема.
- Сръбският президент Вучич каза, че през тази година страната му ще е единственият кандидат-член на ЕС, който ще отбележи „нулев прогрес”. Покрай силните й русофилски клатушкания има ли вероятност да се забави дълго приемането в ЕС?
- Белград няма в краткосрочен план да извърви пътя до евроинтеграцията. Затварят глави, отварят ги наново, но имат един голям проблем - Косово. Белград не е склонен да го признае, а в същото време само 4 страни от ЕС не са го признавали. И тук възниква големият проблем - как ще правим евроинтеграция на Западните Балкани, когато в средата им има едно голяма бяло петно, което се нарича Косово. Докато Сърбия не приеме факта, че Косово е независима държава, няма да може да извърви тоя път. Турция също води преговори вече повече от 30 години, виждаме, че доникъде не е стигнала. Опасявам се, че същият сценарий се готви и за Скопие, което никак не е добре. Да се даде статут за начало на преговори и те да са вечни - тоест никога да не се финализират.
ВИЗИТКА
Доц. д-р Спас Ташев се занимава със статистика и демография към БАН. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР. Основател е и пръв директор на българския Културно-информационния център в Скопие и бивш зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни