Доц. д-р Даниела Пастармаджиева: Общинският съвет в Пловдив ще се справи по-добре без управляваща коалиция

Трусове в сглобката ще има, но тя ще оцелее поне до евроизборите

Националната вражда на партиите не бива да се пренася в местните парламенти

 

- Доц. Пастармаджиева, затихват ли трусовете в управляващата коалиция след компромиса, постигнат между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС по две горещи теми - бюджета и дерогацията на вноса на руски нефт?

- За да анализираме поведението на политическите партии, трябва да вземем предвид резултатите от местните избори. Може би част от партиите се надяваха, че изборите ще им дават някакво тактическо преимущество в диалога с коалиционните партньори, но вотът показа, че никоя от партиите нямаше категорично преимущество пред останалите. Имаше намаляване в подкрепата за ГЕРБ, ПП пък за пръв път получи участие във властта на местно ниво. Те обаче за пръв път участват на местни избори и е трудно да се оцени доколко техният резултат действително е достатъчно висок.

Няма категорично надмощие на местния вот на някоя от партиите.

Що се отнася до това дали постигнатите съгласия между партньорите в управляващата коалиция са индикация за крайно затихване на напрежението, по-скоро съм скептична.

Липсата на социологически данни не позволява на партиите да видят дали те са загубили, или са спечелили от коалицията. Подобни данни ще подскажат на партиите дали евентуални предсрочни избори не биха били с още по-рисков резултат за тях.

- ПП-ДБ или ГЕРБ направиха по-сериозни  компромиси в тази ситуация?

- И двете партии не са твърде компромисни. И имат основание да заявяват твърди позиции. ГЕРБ - защото има твърд електорат с позиция, но тъй като ПП-ДБ получиха доста силна емоционална подкрепа през последните години, това им дава легитимност да отстояват своите позиции. Т.е. в случая конкретните договорени числа, конкретните депутати не са това, от което идва силата при преговорите.

- Излиза, че появата на нов трус в сглобката е въпрос на време. Кое може да го предизвика?

- Трусът може да бъде предизвикан и от по-малки проблеми, не е задължително да са радикални ситуации. По-важният въпрос е кое е онова, което ще държи партньорите заедно за по-продължително време. Смятам, че първото, което държи коалицията, е предстоящата ротация на премиерите. 

ПП-ДБ имат интерес това управление да се съхрани, докато акад. Николай Денков е премиер. Догодина обаче предстоят и избори за членове на Европейския парламент, което е също фактор, който би играл ролята на превенция да не се предприемат сериозни стъпки за разваляне на коалицията. Всякакви формални поводи за това могат да възникват, но те ще се използват в по-голяма степен за имиджов ефект, отколкото за реален разпад на коалицията. За мен лично би било изненада, ако това се случи преди евроизборите.

- До каква степен оцеляването на управлението у нас е заложник на международната ситуация? Може ли външно събитие да счупи сглобката?

- Първоначално, за да получи одобрението на обществото, тази коалиция твърде много заложи на геополитиката. Понятия като "евроатлантизъм", "евроатлантически ценности" бяха водещи в реториката. Но не съм убедена, че това е нещото, което ги държи заедно. Може би това до някакъв момент ги валидира, дава им легитимност пред обществото, но не това им дава вътрешната консолидираност. Не трябва да се преекспонира ролята на геополитическата ситуация.

- Назряват промени в ДПС след оттеглянето на лидера Мустафа Карадайъ. Как това ще се отрази на присъствието на Движението на политическата ни сцена?

- Не съм убедена, че промяната на лидера е свързана с амбиция за по-голямо участие в управлението. ДПС има своя твърд, постоянен електорат. Може би промените са свързани с неща вътре в партията, които остават скрити за широката публика. Малко вероятно ми се струва на този етап Делян Пеевски да стане новият лидер на ДПС. Действително в последните месеци го виждаме по-явен в политическия процес, но ми се струва, че все пак той не се вписва в профила на досегашните лидери на партията и е малко вероятно той да е наследникът на Карадайъ. Но предвид динамичната политическа среда у нас в последните години можем да видим и такъв сценарий.

- Реалистичен ли е бъдещ сценарий, при който ДПС е втора политическа сила, която управлява заедно с ГЕРБ?

- На практика в момента ДПС са част от управлението. Но е малко вероятно да станат втора политическа сила заради подкрепата, която получава „Възраждане“. Но има и още един сценарий, който ми се вижда не толкова вероятен към настоящия момент, но не невъзможен. Става въпрос за поява на нов политически субект. Тогава ситуацията би се променила. Но и при появата на нов политически субект не смятам, че ДПС може да стане втора политическа сила, тъй като при тях електоратът е в голяма степен фиксиран.

- Като стана дума за нов политически субект, възможно ли е той да е ляв и да го оглави Ваня Григорова, която постигна изненадващ успех на кметските избори в София, стигайки от периферен играч до балотаж?

- Успехът на Ваня Григорова се дължи в голяма степен на нейния екип, който добре е подготвил представянето <210>. Всъщност Григорова като личност, като образ би могла да предизвика и негативен вот, негативни реакции. Нейното автентично поведение, допуснато от екипа <210>, се оказа печеливша стратегия - тип поведение, което импонира на немалка част от избирателите.

Ваня Григорова има потенциал за политически лидер, особено вляво. Но ми е трудно да направя прогноза дали това ще се случи. А и не знаем дали самата тя би имала амбиции да оглавява лявото. В момента в ролята си на общински съветник в София вероятно ще бъде изключително активна и ще вложи там сили и енергия. Ако я видим на по-високо национално ниво, може би ще е свързано вече с национални избори - предсрочни или редовни парламентарни. 

- Каква политическа тенденция затвърдиха местните избори?

- Впечатляваща беше твърде ниската избирателна активност. Интересно е да анализираме защо хората не участват. Протестите през 2020 г. всъщност поставиха начало на процесите, довели до серия избори и до сегашния парламент. Тогава се получи остро противопоставяне в обществото по различни линии. От тогава до сега всъщност и „Възраждане“ бележи доста висок ръст в подкрепата си. Т.е. различни социални групи, които не одобряват управлението до онзи момент, намериха свое представителство. Оттук нататък обаче, когато тези представители станат част от законодателния орган, има риск те допълнително да радикализират последователите си с цел да консолидират електората. Друг вариант е избирателите да не харесат този тип политическо поведение и да се оттеглят, да ограничат подкрепата си за политическата класа като цяло.

Допускам, че се разигра вторият вариант - т.е. обществото не се радикализира по линиите, които му бяха предложени, а по-скоро реши да не бъде съпричастно към това противопоставяне.

- Могат ли все пак партиите да си върнат поне част от загубеното доверие на избирателите?

-  В краткосрочен план не съм сигурна дали има подходи, които биха могли да сработят в тази посока. За да има резултат в средносрочен и дългосрочен план, е нужна промяна в партийното поведение, придобиване на умение за диалог, коалиционна култура, тъй като и занапред управленията у нас ще бъдат коалиционни, трябва да свикваме с това.

Политиците трябва да редуцират реториката „Никога коалиция с тези или онези“, защото коалиции ще са нужни. В по-дългосрочен план е нужно задълбочаване на гражданското образование, което да обхване и хората извън училищното. Това би допринесло за по-голяма съпричастност на обществото към политическите процеси.

Партиите в никакъв случай не са безсилни да мобилизират обществото. В краткосрочен план например би имало ефект - при следващи избори, когато и да са те, една идея повече подготвеност и акцентиране върху онова, което действително тревожи и вълнува хората, ще помогне за привличане на повече избиратели.

- Как ви изглежда новата власт на Пловдив на старта? Виждате ли заявки за добро управление на града?

- На първо място като положителна страна ще отбележа, че новият кмет на Пловдив се ползва с висока степен на доверие. Прави впечатление, че при предишните местни избори той е единственият от районните кметове, избран още на първи тур. Освен това на сегашните избори той е мажоритарно избран, защото гласовете за него са близо два пъти повече, отколкото за листата на партията, която го е издигнала.

Нещо, което намирам за риск в Пловдив по отношение на Общинския съвет, е евентуално пренасяне на националната политика на местно ниво.

 В националния парламент е необходимо партиите да се съставят коалиция, която ще ръководи изпълнителната власт. В Общинския съвет обаче няма такава необходимост и партиите могат и трябва да работят заедно по различни важни за града каузи. Ако обаче се прехвърли националното противопоставяне между партиите на местно ниво, това би затруднило много работата на Общината.    

- Как гледате на евентуално оформяне на местно мнозинство около ГЕРБ с формациите "Съединени за Пловдив" и "Браво, Пловдив"?

- Не знам дали това ще е добър вариант. Предполагам, че независимо кой се декларира като опозиция на местно ниво, ще има моменти, в които различни партии ще са на едно мнение. Ще има въпроси, по които ще постигнат съгласие. А дори формациите, за които се предполага, че ще се обединят около групата общински съветници на ГЕРБ, да го направят, едва ли има стопроцентова гаранция, че винаги ще бъдат единни.

Местната власт трябва да намери най-добрия вариант за управление на Пловдив. Не знам дали е нужно предварително да се анонсира съществуването на коалиция в Общинския съвет, който има прагматични въпроси за решаване в полза на града, в сътрудничество с кмета. Тук няма нужда от идеология.

Визитка

Доц. д-р Даниела Пастармаджиева е политолог,  преподавател в катедра "Политически науки и национална сигурност" на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Научен секретар на катедрата. Научните <210> интереси са в сферите политическа култура, избирателни системи, лидерство. Член на Българската и на Международната асоциация по политически науки. Автор на десетки научни статии и на книгата „Мажоритарната избирателна система и развитието на обществото“.