Следвайте ни

Критиките към Иван Тотев не успяха да обърнат вота

Доц. Антоний Найденов Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. Автор на монографии и студии. 

Надявах се на тези избори да има повече готовност да се дискутират важни въпроси на местната власт, включително на национално равнище.

 

- Кои са основните изводи от току-що приключилите местни избори?

- Най-общо казано, става дума за нормализация в представителството в местната власт, но при ниска избирателна активност. Това е важният акцент, защото на много места около две трети от имащите право на глас не участваха в изборния процес, което означава, че те не са открили свой залог в начина, по който се конструира местната власт. 

Видно е обаче, че нямаме ситуация на предстояща и неотложна политическа промяна. 

 Като цяло ГЕРБ остава първа политическа сила в местната власт, но в условия на доста фрагментирани общински съвети, в които и там, където партията на Бойко Борисов е първа политическа  сила, няма да успее бързо да създаде свое самостоятелно мнозинство. Така че ни предстои период на сработване на новите общински съвети, за да започнат да изпълняват важни належащи задачи. На първо място трябва да бъдат подготвени общинските бюджети за следващата година. 

Формално виждаме елементи на завръщане на БСП в местната власт, но доколкото в част от случаите става дума за независими кандидати, подкрепени от БСП, не е ясно всъщност до каква степен левицата носи отговорност за тях и до каква степен те, на свой ред, отразяват политиката на тази партия. Имам предвид например Благоевград, където става дума по-скоро за коалиция срещу досегашния кмет.    

- Премиерът каза, че предстои прочистване. Да очакваме ли промяна в ГЕРБ?      

- Местните избори показаха, че там, където политиците традиционно са смятали, че имат силна подкрепа, това невинаги е така.

Както ГЕРБ, така и всички останали политически партии трябва да си дадат сметка, че ниската избирателна активност, трудностите, с които беше постигнат изборният резултат, показват общо усещане за изчерпване на сегашния модел на управление и на правене на политика.

Отваря се нещо като прозорец за възможности и ще е много важно кои партии ще успеят да преосмислят досегашни свои слабости и грешки, за да постигнат по-добри резултати на следващите парламентарни избори.

Мобилизация на партийните ядра донесе победата на ГЕРБ в Пловдив

- Как оценявате изборните резултати в Пловдив? 

- В Пловдив ГЕРБ регистрира силен резултат в условията на ниска избирателна активност - печели 7 от 7 кметски места, включително шестте районни. Резултатът е наистина силен, защото имаше очаквания, заради натрупаните критики към досегашния кмет г-н Иван Тотев, че избирателите ще се опитат, ще имат желание да накажат ГЕРБ. Това обаче не се случи. Всъщност в Пловдив имаме по-добре мобилизирани ядра на подкрепа за ГЕРБ, които на фона на ниската избирателна активност осигуриха тази доста компактна картина. Както и във Варна, където имаме същия случай на ниска избирателна активност и сериозен резултат. Разбира се, рискът, на първо място, е свързан със структурата на общинските съвети, която е доста фрагментирана. Тепърва ще трябва да се търси съгласие за едно по-ефективно управление.

 

- Какво показа оспорваният балотаж в София? Какво всъщност иска избирателят, който сякаш е все по-критичен към управляващите?

- Трудно е да се каже. Точно затова звучи толкова популистки и призивът, че гражданите искат промяна. Да, гражданите искат различни неща, в това отношение няма общ хоризонт, върху който може да се проектира подобно очакване за промяна. Ясно е, че доколкото има промяна в града, тя вече е инициирана и до голяма степен започната от досегашното ръководство. Големият въпрос оттук нататък, разбира се, е доколко ефективно ще успее да овладее тези процеси на противопоставяне новото ръководство на общината и доколко това ще се отрази върху ритъма на подготовка и управление на проекти. От което в крайна сметка зависи развитието на столицата.

Опитът да бъде конфронтиран толкова директно един популистки проект, какъвто беше кандидатурата на г-жа Мая Манолова, показа, че има натрупан протестен потенциал, който би могъл да бъде стихийно мобилизиран. От него обаче не може да произтече нов политически проект. Един откровено популистки проект като кандидатурата на г-жа Манолова не успя да постигне целта си. Това е риск, който като че ли избегнахме, засега.   

- Възможно ли е тези избори да са ново начало за г-жа Манолова? Накъде ще продължи тя според вас?

- Смятам, че тя няма да успее да предизвика касиране на изборния резултат, тъй като няма основание за това. Ако се опита да създаде политически проект, най-вероятно той няма да има очаквания от него профил или перспектива за развитие. Според мен това беше еднократен проект, който не успя да постигне целите си и най-вероятно няма да даде по-нататъшни резултати.

Един откровено популистки проект като кандидатурата на г-жа Манолова не успя да постигне целта си  

Смятам, че няма сериозно пространство за подобен тип политически проект. По-скоро това, което ни показаха европейските и местните избори през тази година, е, че нараства броят на избирателите, които търсят свое представителство, но не и през познати лица като г-жа Манолова или г-н Слави Трифонов. Дори Борис Бонев от Спаси София, ако създаде политическа партия,  не би могъл да разчита на траен успех.     

- Очаквате ли промени в БСП  след заявката им за завръщане в управлението? 

- Не бих очаквал промени, защото общият модел, общата стратегия на БСП продължава да е неясна. В рамките на БСП се води много активно противопоставяне, не само между групи от хора, но и между различни виждания за това в каква посока трябва да се развива партията. Това е въпрос, който до провеждането на следващ конгрес едва ли ще намери отговор. Което означава, че поне до пролетта на следващата година БСП ще продължи да води тези вътрешни битки и ще е в по-малка степен в състояние да изгради представата за някаква смислена политическа алтернатива.

- Т.е. изборите показаха стабилизиране на управлението до следващите парламентарни избори?                     

- По-скоро да. Първото място на ГЕРБ в общинските съвети и по-отношение на броя им на кметове като че ли им дава достатъчно спокойствие и за това, че няма ясно изразена ситуация на предстояща политическа промяна. ГЕРБ спечелиха кметските места в най-големите градове в страната, където ще се развие най-вероятно потенциал за формиране на нови политически субекти.

- Протестен вот ли беше прекалено ниската избирателна активност?

- Не, в малка степен можем да приемем, че ниската избирателна активност е израз на протест. По-скоро мнозина от българските граждани приеха резултатите от първия тур на изборите като определящи и за втория. Изчезна конкретен политически залог, изчезна политически стимул в изборите и това е едно от обясненията за предпочитанията на по-голямата част от избирателите да не гласуват.   

- Добре ли пренаредиха гражданите картата на местната власт?

- Предстои да разберем доколко  представителите на съответните партии ще продължат да бъдат по-скоро партийни представители или ще започнат да работят в интерес на местните общности. От това ще зависи и постигането на мнозинства в общинските съвети. Ако хората в местната власт продължат да следват партийното противопоставяне на национално равнище, най-вероятно ще постигат по-трудно съгласие на местно ниво.

- Какво не видяхме на тези избори?

- Надявах се да има повече готовност да се дискутират важни въпроси на местната власт, включително на национално равнище. Имам предвид необходимостта от окрупняване на общините, от ново деление на районите за планиране, от един цялостен преглед на националната концепция за пространствено развитие. Нещата, от които всъщност ще зависи местното и регионалното развитие през следващите години. Още повече че предстои споразумението с Европейската комисия за следващите 7 години и е много важно с какви финансови ресурси ще могат да разполагат местните и регионалните власти.   

За съжаление нито политиците, нито говорителите на гражданското общество, нито експертните общности явно не са готови още за такъв разговор. 

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?