Доброволецът Никола Дойчев: Научих се да съпреживявам болката на хората

Репортер на "Марица" се срещна с Никола Дойчев от ДФ "Пловдив 112" броени дни преди сътресението във формированието. С него разговаряхме по въпроса какво значи да си доброволец и как ​той и колегите му се включиха в преодоляването на ситуацията с коронавируса по време на извънредното положение.

- Доброволно формирование „Пловдив 112“ е на първа линия още преди обявяването на извънредното положение в страната във връзка с COVID-19. Как изглеждаше коронавирусът през вашите очи?

- Доброволното формирование започна своите обучения и оттрениране на ситуация за една евентуална коронавирус криза още от януари с отработването на различни сценарии и техники на поведение. През първите два месеца на годината, още преди да бъде отчетен първият случай на COVID-19, „Пловдив 112“ успя да извърши обучение и да подготви екипите си за действие при една такава криза.

След обявяване на извънредното положение през март доброволното формирование вече имаше готови екипи за работа на терен, които да подпомагат възрастни, и не само, хора в нужда. „Пловдив 112“ се включи с доставки на стоки от първа необходимост, в това число на хранителни продукти, медикаменти, деконтаминация и общо взето с извършването на всички санитарни и хигиенни изисквания, препоръчани от Националния оперативен щаб.

Съвместно с Общината беше създаден координационен център, който приемаше всички обаждания на нуждаещи се и ги прехвърляше към втори ​такъв център, съставен от доброволци на „Пловдив 112“, които работеха от домовете си. След като към нас се разпределяха сигнали, прозвънявахме на хората в нужда за изясняване на подробности, след което доставките преминаваха към работещите на терен доброволци. По този начин се осъществи цялата методика за доставка на храни и медикаменти в кризисната ситуация.

- Много натоварени ли бяхте?
   
- Обстановката беше изключително динамична. Всеки ден беше ​различен и нямаше как да предвидим какво ни очаква утре, но нямаше ден, в който да ​не направим поне 4-5 доставки до адреси. Болшинството от доставките се извършваха на самотни възрастни хора, работихме с ограничени ресурси и трябваше да се вместим в определена хранителна верига с определена марка храна. Това малко забавяше полевите ни действия за доставката и беше свързано с доста ресурси от наша страна, но мисля, че се справихме добре и че оправдахме очакванията. 

Мога да споделя за няколко случая на доставки до хора, за които нямахме подадена информация, че с​а под задължителна 14-дневна карантина. Ние през цялото време бяхме с нужната екипировка, но при доставка до карантиниран има друга методика - веднага след контакт взимаме мерки за деконтаминация на превозните средства, на служебното и личното облекло. Просто при тези случаи хората бяха пропуснали да уведомят, че са поставени под карантина. Това, разбира се, не доведе до проблеми с логистиката.

​В периода на извънредно положение, от 13 март до 13 май, доброволците от ДФ „Пловдив 112“ отделиха общо 4044 часа от личното си време за дейности, свързани с епидемията от COVID-19, изпълнявайки всички тези логистични задачи​ по доставка на медикаменти и храни, дезинфекция и други. Изминати са 6589 километра с лични автомобили. Дадени са и общо 517 часа дежурства в Центъра за спешна медицинска помощ в Пловдив.   

- В момента си студент по медицина и едновременно с това си доброволец. Как се справяш с всичко, не се ли претоварваш от чуждото страдание? 

- Общ​о взето намирам време за всичко. Смятам, че дейността ми е както в помощ на мен, така и в помощ на хората. Не ме претоварва, а напротив - даже ме зарежда. Докато съществуват болни хора, ще съществува и медицината като цяло, и болката на пациентите. Това нещо не може да се избегне, такива са нещата от живота. Колкото по бързо свикнеш с тях, толкова по-напред ще вървиш. Така нареченият западен стил на поведение на лекаря, тоест да си дистанциран от пациента и да не показваш съпричастност, не е панацея. Да, този лекар ще запази психиката си и ще избегне бърнаут, но нашите лекари се движат по европейския стил на поведение - с висока доза съпричастност към страдащите, даже в много от случаите с по-висока от нормалното. Това не е лошо и не пречи според мен. Така се изгражда една универсална връзка на доверие пациент-лекар, която в България понякога липсва, но е изключително важна - дава сили както на медиците, така и на пациентите.

- Как се случи така, че стана доброволец и даваш дежурства в Спешна помощ наред с медицинските екипи?

- Ръководството на Спешна помощ  отправи апел към „Пловдив 112“ да се включим с човешки ресурс и да подпомогнем екипите. Този апел не бе обвързан чисто с коронавируса, но постъпиха изключително добре, тъй като се презастраховаха. Пък и в Спешна помощ винаги има нужда от още една ръка, дори и тя само да държи ръката на пострадалия. Това е единственото място, в което намираш болката в хорските домове. Започнах през март, малко след обявяване на извънредното положение, давах дневни и нощни съвместни дежурства, продължавам и досега да им помагам заедно с останалите колеги.

  - Как преминава едно такова дежурство в Спешна помощ?

- Няма ден като вчерашния, всичко е строго индивидуално и не знаеш какво те очаква. Отиваш на адреса и чак тогава разбираш какво се случва. Общо взето масовите случаи са артериалната хипертония - високото кръвно налягане. Това е и водещата причина в Европа по смъртност на глава от населението - сърдечните проблеми. Ежедневието в Спешна помощ е изключително разнообразно, понякога тежко, но те учи на много неща.

 - На какво те научи доброволческата дейност?

- Всичко, което научих и научавам, тепърва ще ми бъде изключително от помощ за бъдещето ми като лекар след няколко години. Научих много за съпричастността, научих се да съпреживявам болката на хората и да излизам заедно с тях от създалата се ситуация. С подобна дейност се учат много неща, не само физическите действия и манипулации, но и чисто духовни ценности. Точно те са от значение. И затова ще продължа с дежурствата в Спешна помощ и с всичко останало. Времето ми стига да уча, да се забавлявам и да помагам на нуждаещи се под каквато и да е форма.

- Как ще коментираш предприетите мерки срещу COVID-19 у нас?

- Общо взето целият свят действа на този принцип, а именно - проба-грешка. И така ще продължи да се действа, докато не се намери ефикасна ваксина, ефикасно лекарство срещу коронавирус. Ние в България очевидно се опитваме да следваме добрите световни практики, с налагането дори на не толкова строги мерки, но по-продължителни във времето. Но народът ни показа самодисциплина на добро ниво.

- Какво искаш да кажеш на хората в тази ситуация?  

- Искам да им кажа, че тяхната паника и техният страх винаги трябва да бъдат оправдани. Както се вижда от една такава криза с биологично естество, страхът ни движи към прогреса.  

 

Никола Дойчев е един от младежите в Пловдив, посветили времето и живота си на доброволческата дейност. Само на 21, той вече сбъдва мечтите си. Никола учи за лекар в Медицинския университет в града, наред с това той е обучител по първа долекарска помощ към БЧК, доброволец към Спешна помощ и неизменна част от екипа на доброволците от „Пловдив 112“.  Той е участвал в мащабни международни учения и в обезпечаването на големи музикални фестивали. Зад гърба си има и редица акции на терен - наводненията в Аспарухово и в Мизия, бушуващи горски пожари, издирване на изгубили се туристи. 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
112

112

14.06.2020 | 00:43

Изключително всеотдаен човек! Чест и достойнство за този младеж,че е решил да се бори в тази трудна ситуация в тази трудна държава!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?