Следвайте ни

Диригентът Павел Балев: В Германия парите в изкуството се мерят с тези в автоиндустрията

viber icon

Маестро Павел Балев е един от най-изявените български диригенти, успели да се наложат на европейската сцена. Той дебютира като диригент едва на 18 години. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” през 1995 година, след което специализира във Ваймар, Германия. От 13 години е ръководител на Филхармонията в Баден-Баден в Германия, като същевременно е постоянен гост на Оперния театър в Цюрих, Швейцария. От 2021 г. ще бъде генерален музикален директор на Театър Нордхаузен и Лоо-оркестър Зондерсхаузен, а от 2022 г. ще започне работа и като музикален директор на Операта в Лимож.

В началото на август Павел Балев се завърна в България, за да постави на пловдивска сцена операта „Фалстаф“ на Верди, която пък е по пиесата на Шекспир „Веселите уиндзорки“. Тя ще се играe на Античния театър тази вечер. Спектакълът е част от тазгодишната програма на Opera Open, а режисурата е дело на директора на Държавна опера-Пловдив Нина Найденова. В образа на Фалстаф ще влезе Кирил Манолов. Специално участие ще вземе и примата Мариaна Пенчева.

Срещнахме се с маестро Балев, за да ни сподели повече за спектакъла и как се работи върху произведенията на двама гении.

"Фалстаф" е необятна задача и висш пилотаж за музикантите

Приех предложението от Лимож, но искам да работя и в България

Истината е, че не трябва да се взимаме прекалено насериозно

 

- Г-н Балев, каква е Вашата интерпретация на „Фалстаф“, която ще видят пловдивчани?

- „Фалстаф“ е необятна задача. Последният спектакъл бе през миналия декември. Сега виждам колко много неща трябва още да направим, защото произведението е като голям философски роман. Колкото повече човек го чете, толкова повече неща разбира и успява да пресътвори. Ние, като творци, се стараем да извлечем максималното от зададеното в партитурата, но никога не успяваме. Целта е да успеем колкото може повече, но не може да създадем перфектност. Единствено партитурата и произведението са перфектни, а ние се стремим да ги доведем до завършек, с който да вдъхновим публиката.

Не правим художествена интерпретация. Придържаме се много строго към всичко

Нина Найденова е прехвърлила сюжета в малко по-съвременно време - 20-те и 30-те години на миналия век, но като цяло се придържаме много стриктно към оригинала, защото това е единственото решение.

Аз лично се чувствам много добре в тази постановка. Певците също. Тя е осъвременена, правим я достояние и за по-младите и смятам, че е много сполучлива.

- Шекспир сам по себе си е гений. Верди също! Как един гений може да надскочи друг?

- Много е трудно Шекспир да се направи още по-добър. В случая по текста е работил поетът либретист Бойто, който е бил най-големият шекспировед на своето време в Италия. Един гениален автор на текстове и в същото време поет. Тази комбинация на двама високоинтелектуални творци -Верди и Бойто, е успяла да извлече есенцията на Шекспир и да създадат музикалното произведение. 

Факт е, че пиесата и операта са равнопоставени

За музикантите „Фалстаф“ е висш пилотаж, нямаме много по-големи върхове от него. Това е едно от най-сериозните заглавия и едно от най-големите предизвикателства.

- Защо е толкова голямо предизвикателство?

- Защото заложеното в партитурата е безкрайно много. Има много информация, която човек трябва да анализира, изследва. Тя се основава няколко столетия преди Верди. Има традиция от Ренесанса, от италианската литература, от английските традиции. Получава се много голямо наслояване на културните ценности, които са заложени много концентрирано, като атомчета. И ние трябва да разгадаем, да разплетем много сложна материя и колкото повече успяваме, толкова повече неща се появяват.

- В момента сте ръководител на Филхармонията в Баден-Баден. На какво ниво е немската школа в класическото изкуство?

- О, много е различно! В Германия има 90 държавни оперни театъра и 130 оркестъра. Отделно има много ансамбли, частни оркестри и т.н. Музикалният живот е много наситен. Нивото е от 2 до 200. Нивото на нашия оркестър се вдига през последните 15 години, но има и такива, които са класи над нас. Има и по-слаби, но като цяло нивото на всички е много високо. Конкуренцията е голяма, цял свят иска да работи в Германия, защото е сигурно и човек може да подреди много сполучливо живота си, стига да успее да се наложи. Много хора опитват, но не успяват.

- По време на пандемията какво се случи в културните институции там?

- И там стана така, но в същото време има голяма вътрешна активност. От 1 юни работим в камерни състави, с ограничен брой на публиката и спрямо епидемичните норми. Няма как всичко да замре и да се затвори, защото музикантите са хиляди и те не могат да си останат у дома. Много важно е да се каже, че парите, които се инвестират и които се изработват от изкуство в Германия, може да се сравнят с автомобилната индустрия. Самото изкуство до голяма степен има огромен оборот на финанси. То е свързано с туризма, с хотели, ресторанти, пътувания. Инфраструктурата на културните институции е свързана тясно с много други отрасли.

- А хората имат ли интерес към културните прояви, или са уплашени да се събират с други на едно място?

- Интересът е много голям. Всички концерти, които организирахме през юни и юли, бяха разпродадени.

- Имате покана да заемете длъжността музикален директор на Операта в Лимож, Франция. Приехте ли я?

- Да, приех предложението и започвам от 2022 година. От 2021-ва пък започвам да работя в друг оперен театър, паралелно в Германия. Ще пътувам между двете държави, но ще продължа да живея в Баден-Баден. Ще бъде интересно, защото двете държави са много различни като култура, бит, система, манталитет, дори подход в музикалния театър. Французите правят много естетичен, изчистен, красив и изпълнен с фантазия театър. Търси се повече свободата и лекотата. Докато в немския театър има много психология, много задълбочаване.

Същевременно искам да работя и в България, защото обичам страната си, харесва ми да работя с колегите от Пловдив. Ансамбълът е прекрасен. Много ги обичам и изпитвам вътрешна необходимост да работя с целия екип.

- „Всичко в света е майтап и човекът за шут е роден.“ Как приемате последния израз от операта?

- Прием​ам го много добре, става ми леко на душата и се надявам да ме съпътства в живота. Смятам, че е верен, защото всички сме гости на този свят. С нас и без нас той продължава да се върти и ако човек има тази нагласа, живее по-леко и му е по-приятно. Всъщност истината е, че не трябва да се взимаме прекалено насериозно. 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?