Следвайте ни

Проф. д-р Стефан Гандев: Субсидиите диктуват българското овощарство

Приоритетни у нас трябва да бъдат прасковите, сливите, черешите и орехите

viber icon

- Проф. Гандев, каква реколта от плодове ще имаме тази година, предвид лошите метеорологични условия през пролетта?

- По отношение на метеорологичната обстановка в страната се получиха неприятни изненади. Имаше късни пролетни мразове, вследствие на което се компрометира реколтата при прасковите и сливите. При черешите реколтата е сравнително нормална и реализационната цена е много добра.

- Затегна ли се контролът върху нерегламентирания внос на посадъчен материал?

- Контрол по границите се упражнява, но той не е достатъчен. В страната има голямо количество нерегламентиран посадъчен материал. Обикновено тези производители на посадъчен материал не са регистрирани и държат ниски цени. По този начин конкурират качествения посадъчен материал, а това рефлектира при създаването на новите овощни насаждения. Голяма част от този материал не е в добро здравословно състояние, не е автентичен,  сортовете не са достатъчно перспективни и са слабо търсени от търговците. В тази връзка нашият институт се оформи като един от основните производители на качествен посадъчен материал. За съжаление количеството все още е малко и не можем да задоволим всички клиенти. Едно от направленията, в които работим, е производство на сертифициран, т.е. безвирусен посадъчен материал, което е изключително актуално. В страната няма разсадник, който да произвежда такъв материал. Нещо повече, произвеждаме сертифициран материал в контейнери от всички овощни видове, с изключение на ореха. Това означава, че

засаждането може да се извърши по всяко време на годината.

Друго предимство е, че много по-лесно може да се следи хранителният и водният режим, както и растителнозащитните мероприятия. В това отношение сме водещи в страната.

- Преди няколко години в България беше хит създаването на черешови насаждения. Днес има ли мода в овощарството?

- За мода не мога да кажа, но обикновено програмите на ДФЗ и субсидиите, диктуват тенденцията коя култура ще се развива. Субсидиите са определящ фактор, тъй като нашето овощарство все още не е дофинансирано. За разлика от колегите в Европа, при нас субсидиите са сравнително малки. Овощарството е чувствителен сектор, много е трудоемък и се нуждае от сериозни инвестиции и познания. В тази насока виждам засилен интерес от страна на производителите през последните години, вследствие на което в страната се създадоха много нови овощни насаждения. Това, което ме притеснява, е, че тези насаждения се създават с вносен материал или той е произведен от нелицензирани разсадници, за което стана въпрос. Прави ми впечатление също, че се засаждат овощни сортове, които не са подходящи за нашите климатични райони, и се срещат различни парадокси. Затова

трябва да се върнем към старото райониране на овощните култури,

защото всяка от тях има определени изисквания към климат, почва, влага. Навремето е имало разработено такова райониране, но във връзка с частната инициатива и неглижирането на институтите в момента не се спазва райониране. Не може във Видин да се отглеждат праскови или бадеми. Специално Пловдив е уникален район, където виреят всички овощни култури. Необходимо е също да се направи преценка кои овощни видове са приоритет за страната ни. В момента ябълкопроизводството не трябва да бъде толкова разпространено. Ябълката е изключително тежка за отглеждане култура - като растителна защита, агротехнически мероприятия, работна ръка за резитбите и другите ръчни практики. Нейната себестойност е висока и тя не може да се конкурира с ябълката, която се внася от Полша. Тази култура там е със значително по-голяма субсидия, а и добивите са доста по-високи. В България ще продължават да се отглеждат всички овощни видове, но трябва да акцентираме на тези, с които можем да бъдем водещи. Например това са прасковите, сливите, черешите и орехите. Приоритета върху тези овощни видове държавата може да коригира чрез националните програми за подпомагане на производителите. Така че акцентът върху тях ще има икономически ефект в страната и е недопустимо да ги внасяме. Но за да има висок и качествен добив от който и да е овощен вид, не е възможно да отглеждаме градини по стария начин със стандартен посадъчен материал. Необходимо е използването в практиката на сертифицирания овощен посадъчен материал. Това са основни изисквания, които навлизат в страната и би трябвало да са приоритетни не само заради високите доходи и модерното овощарство, но най-вече заради

здравето на българите. 

- В института работехте по проект за издирване и съхранение на застрашени от изчезване сортове. Какви са резултатите?

- Този проект приключи. Колегите проучиха някои местни сортове и такива, които представляват интерес за практиката. Те са размножени и запазени в колекционните насаждения на института. Някои от тях ще се използват с цел селекция. С гордост мога да кажа, че в момента институтът работи по много проекти. Всички  20 научни работници са много натоварени. Имаме 6 проекта към Селскостопанска академия, 7 към Министерство на образованието и науката, 2 са финансирани от национални програми и 3 с европейски средства. С това институтът изпълнява много амбициозен план, който си поставихме.

- Вашият професионален интерес е насочен към ореха. Работите ли върху нов сорт?

- Научната ми дейност в момента е ориентирана основно към производството на безвирусния материал, за който говорих, и на нови техники за размножаване. По отношение на сортовия състав смятам, че в института сме дали достатъчно и селекцията при ореха в момента не е обект на научноизследователска работа. По-скоро интерес представлява самата интродукция. Освен българските ние притежаваме почти всички световноизвестни и популярни орехови сортове. Нашите, сред които Извор 10, са изключително конкурентоспособни на френските и американските сортове. Държа да предупредя производителите да внимават при избора на сортове и да не купуват такива, които се внасят от Турция, тъй като не отговарят на световните изисквания за сорт. Те са чувствителни на болести, не са подходящи за нашия климат и измръзват в Северна България.

- Как стои въпросът с хроничния недостиг на средства за аграрната наука?

- Този въпрос стои на дневен ред в Селскостопанска академия. Специално

нашият институт е недофинансиран с 300 000 лева.

Тези пари ние си осигуряваме от собствено производство и не срещаме трудности при изплащането на заплатите, което е важно за нас. Даже от 1 януари тази година увеличихме заплатите. Истината е, че разпределението на средствата като цяло в ССА поставя някои институти в доста неблагоприятно положение.

- Има ли интерес от страна на млади специалисти да се занимават с наука?

- 47% от учените при нас са млади, но не бих казал, че има голям интерес. Това е свързано със заплащането на младите учени, независимо че в момента има национална програма „Млади учени“. Тя осигурява допълни средства за тях, което е много полезно, за да се отдадат пълноценно на изследователската си работа. Като цяло заплатите не са толкова високи и намирането на кадри е трудно ​- първо, от тази гледна точка и второ - ние сме много претенциозни по отношение на кадрите, които постъпват при нас. Подборът е много внимателен, защото това са хората, които след време ще оформят развитието и тенденцията на съвременното овощарство.

- Скъси ли се дистанцията между наука и бизнес? Фермерите търсят ли ви за съвети?

- За консултация ни търсят, но не достатъчно. Считам, че за това по-голяма намеса трябва да има от страна на държавата. Какъвто и продукт да имаме, ние сме научни работници и не се занимаваме с неговото рекламиране. Нашата изследователска работа приключва до създаването на даден сорт или технология. Затова институтите трябва да бъдат интегрирани в самия производствен процес и това може да стане по различни пътища. Например институтите от системата на ССА да бъдат оценители на нови проекти, които ще финансира ДФЗ. По този начин науката ще бъде близо до производителите. От друга страна - ще се видят евентуалните грешки на проектите  и ще се оказва пряка помощ. Това е една от стъпките, които трябва да направи държавата, и вярвам, че рано или късно ще се случи.

ВИЗИТКА

Проф. Стефан Гандев е роден на 7 август 1962 г. в Сливен. Завършил е ВСИ, сега Аграрен университет-Пловдив, специалност "Лозаро-градинарство". Почти целият му трудов стаж е в Института по овощарство - Пловдив, където израства от научен сътрудник до професор, а от 2012 г. е негов директор. Има специализации в Белгия и Италия. Селекционер на ореховите сортове „Васден” и "Извор 10" (рацeмозен), автор и на технология за отглеждане на орех.

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?