Следвайте ни

Димитър Ганев: Пловдив е ярък пример за оздравителни промени в ГЕРБ

- Д-р Ганев, изборната еуфория отмина. Ясно ли е вече кои са победители и победени, каква е политическата панорама след местните избори 2019?

- Традиционно след местни избори всяка партия титулува сама себе си като победител заради липсата на установен критерий за победа, каквато е ясната подредба на различните партии на парламентарни, президентски, европейски избори. 

А основание за твърдения за успех след местните избори има, поне за основните партии. Недвусмислено ГЕРБ е политическата сила с най-силни позиции, с най-много кметове на областни градове, с най-много общински съветници и съответно подадени гласове за листа, с най-много спечелени общини. В този смисъл няма как да не се съгласим с твърдението, че ГЕРБ е реалният победител на тези избори, защото установява за още 4 години доминацията си в местната власт. 

От друга страна, БСП казват, че са увеличили своя резултат в сравнение с изборите през 2015 г., което е факт. Направиха знакови пробиви - в Русе, Благоевград, Перник, Разград. Те дават основание на БСП да представят себе си не като победител, но като партия, която разширява влиянието си в местната власт. Но тук трябва да имаме предвид, че сравнението с 2015 г. има някои условности. Като например това, че преди 4 г. БСП беше на самото си дъно като обществена подкрепа. Това беше периодът по време на лидерството на Михаил Миков, след управлението на Орешарски, след рухването на КТБ. От няколко години насам партията показва по-добри резултати на парламентарни, президентски и европейски избори. Сега просто дойде ред на местните. 

Колкото до другите основни партии - ДПС запазва влиянието си в местната власт. Нещо повече - показа пълен монопол в своето поле. В смисъл, че вече не можем да говорим за ДОСТ - субект, който беше конкурент на ДПС. Движението за права и свободи успя да върне някои свои така наречени бастиони. Другояче казано - ДПС показа жизненост на тези избори, без всяко съмнение. 

Ако трябва да продължим с основните политически играчи, ВМРО се установи като основен политически субект в така нареченото патриотично пространство. Иначе казано, ВМРО става естественият наследник на Обединени патриоти, което не е маловажно за партията. Но пък за сметка на това ВМРО не успя да изглежда като субекта, който е до голяма степен над очакванията или е предизвикал някакъв вид изненада. Вярно, ВМРО има по-голям резултат, но на европейските избори резултатът на ВМРО беше този, който истински изненадваше - със силното представяне на Ангел Джамбазки. На тези местни избори това не изглежда така. Дори представянето на г-н Джамбазки в кметската надпревара за София беше под очакванията, без всяко съмнение. 

Основният за мен извод от тези местни избори е в действителност прелегитимация на настоящото статукво, на настоящата власт и оттук нататък разговорът за предсрочни парламентарни избори, поне в следващите няколко месеца, няма да бъде адекватен. По-скоро ми се струва, че основните партии, най-вече тези, които изброихме, вече сверяват своите часовници като календар за пролетта на 2021 г., когато се очертават редовните парламентарни избори. 

- След лекото отстъпление на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов обеща проветряване. Какво предстои в ГЕРБ? 

- Г-н Борисов даде заявка за големи промени в ГЕРБ още след европейските избори. Направени бяха стъпки в тази посока - бяха сменени настоящи кметове с нови. Какъв по-красноречив пример от случилото се в Пловдив, където досегашният кмет Иван Тотев беше заменен от друг кандидат на ГЕРБ в лицето на Здравко Димитров. В Русе се получи същото нещо, както и на още няколко места. Тук трябва да имаме предвид, че премиерът Борисов даде заявка за още промени в партията, което е съвършено логично. Една област като Благоевград например има три знакови загуби на тези избори - община Благоевград, община Банско и община Сандански. Това са три ключови града в Благоевградска област, държани преди това от ГЕРБ, които партията загуби. Това означава недвусмислено, че ще има много сериозна кадрова промяна в област като Благоевград. 

За сметка на това има места, където ГЕРБ показаха добри резултати - като в Плевен. Въпреки че загубиха там, ГЕРБ имаха доста прилично представяне срещу утвърден кандидат, който се ползва с местен авторитет като г-н Георг Спартански. 

Така че оттук нататък нямайте съмнение, че промените ще продължат. Местните структури не са важни само за местните избори, а са гръбначният стълб на всяка партия. За предстоящите парламентарни избори на ГЕРБ им трябват работещи структури и в местата с по-слаби резултати местните структури ще бъдат сменени, в това няма никакво съмнение. 

- БСП постигнаха известен успех, но расте вътрешната опозиция, която дори поиска оставка на лидера Корнелия Нинова след загубата във Варна. Какви процеси да очакваме в левицата?

- Най-важното, което трябва да кажем като заключение от резултата на БСП според мен, е това, че тя не успя да се утвърди като реална алтернатива на ГЕРБ и на тези избори. Резултатите на БСП може да са по-добри, но са все още доста далече от влиянието на ГЕРБ. Колкото до изказването на г-н Борислав Гуцанов, там войната се води вече няколко месеца и въобще не е следствие само от местните избори. Въпросът е, че наситискът върху Корнелия Нинова в следващите няколко месеца ще се увеличава. Причината за това е много проста - от януари в БСП започва отчетно-изборна кампания за избор на нов председател. По устав той трябва да бъде избран пряко през месец май. Така че очаквайте в следващите шест месеца БСП да се занимава активно със себе си преди всичко. Затова ще виждате много престрелки, много различни интерпретации от средите на партията. Там лагерите - на ръководството и на вътрешната опозиция, не са примирени. Напротив, напрежението помежду им продължава да е сериозно и не виждам никакви основания да смятаме, че това ще приключи скоро. 

- Ще се активира ли т.нар. градска десница след местните избори?

- В това пространство, което наричам либерална общност, основната концентрация на електората е в София. Ако трябваше да има някакъв пробив и убедителен резултат, който да ги направи по-видими, беше техният резултат в столицата. За тяхно съжаление обаче, кандидатът на „Демократична България” за кмет на София - арх. Борислав Игнатов, далече не се оказа убедителен. Той е един от малкото кандидати, който имаше резултат под листата на формацията си, т.е. листата имаше по-добър резултат, отколкото той самият. Част от обяснението тук е, разбира се, и изненадващо добрият резултат на г-н Борис Бонев от „Спаси София”. Той беше изненадата на изборите, а „Демократична България” останаха в сянка. 

Нещо повече - „Демократична България” не успя да направи пробив в нито един областен град, за разлика от Реформаторския блок, който през 2015 г. успя да направи два пробива - в Плевен и в Добрич. Всъщност спасението за ДБ до голяма степен дойде на втория тур, когато те успяха да спечелят 8 столични района. Това малко или много им помогна да излязат от много тежката ситуация да обясняват, че всъщност нищо не са спечелили. Това беше тяхната спасителна лодка.

Неслучайно казвам, че „Демократична България” не са десни, защото първо тази либерална общност, както я наричам, далече вече не етикетира себе си като дясна. Има една инерция, че това е т.нар. градска десница, но реално единствено „Демократи за силна България”, която е един от тримата коалиционни партньори в тази коалиция, е член на Европейската народна партия. „Да България” и нейният лидер още при учредяването на формата са казали, че няма ляво и дясно, което далече не може да се нарече десен подход. А Зелените, които са част от коалицията, са част от Зеленото семейство в Европа и съвсем не можем да кажем, че това е формат с десен характер. Напротив , Зелените по принцип в Европа са формация, която атакува левицата от леви позиции. Т.е. идеологическият фундамент на подобна партия е ляв. Освен това позициите на „Демократична България“ по ясни идеологически въпроси - като гей браковете, мигрантите, са отявлено ляво-либерални. 

Затова винаги съм казвал, че е по-правилно да наричаме това пространство либерална общност, а не градска десница. 

- Появиха се нови играчи. Мая Манолова получи значим резултат, но загуби изборите в София. Къде ще се позиционира Манолова оттук насетне? 

- От днешна гледна точка смятам, че най-правилният ход на г-жа Манолова е да направи крачка назад и да изчака няколко месеца, за да види как ще се развие политическата ситуация. Всяко прибързано нейно действие днес би било грешка, според мен. В публичното пространство се тиражират различни варианти - единият е г-жа Манолова да се кандидатира за председател на БСП. Това би било грешка при всички случаи. Предполагам, че с подобен ход Манолова ще инкасира втора загуба, което вече ще парира политическия й път напред. Тиражира се и версия, че г-жа Манолова ще прави партия. На този етап и това ми се струва доста рисково начинание от нейна страна. Не смятам, че г-жа Манолова ще тръгне по този път. Смятам, че тя по-скоро ще изчака поне няколко месеца, което е правилната позиция. 

Що се отнася до заявката на Мая Манолова за гражданско движение, предполагам, е идея, за да избяга от подобен тип партийни проекти, за да не се вписва веднага като партиен строител. Вероятно има предвид гражданско движение, което да се занимава отново с проблемите на малкия човек, където тя се оказа добра, особено в ролята си на омбудсман. Това евентуално да й понатрупа политически капитал и да прецени къде може да се впише с това гражданско движение с оглед на политическата конюнктура. 

Ако Манолова смята, че резултатът в София на първи или втори тур се дължи на нейни лични симпатизанти, тя греши. Основната част от подкрепата й на първи тур дойде от симпатизанти на БСП, а на втория тур - от симпатизанти на БСП, на Борис Бонев, на „Демократична България”, дори и на ВМРО. В този смисъл, ако тя направи партия, много се съмнявам, че голяма част от тези хора ще гласуват за нейната партия, а няма да подкрепят тази, на която симпатизират по принцип. 

Това колко рискова е ситуацията, показва красноречив пример. През 2011 г. Меглена Кунева, която беше най-рейтинговият политик в държавата, се яви на президентските избори и остана на трето място с половин милион гласа. След което г-жа Кунева влезе в партийна надпревара, направи партия - „Движение България на гражданите”. Крайният резултат от това беше, че през 2013 г. не успя да влезе в парламента. Не правя пряка съпоставка между кариерата на Кунева и Манолова, просто давам пример. 

- Реалистично ли е да видим партия „Няма такава държава” на Слави Трифонов в следващия парламент?

- Разбира се, възможно е. Въобще не го изключвам като вариант. В България винаги има търсене на нови политически субекти. В момента в който излезеш, ако си популярно лице, каквото е г-н Трифонов, и кажеш: Аз съм срещу всички, аз съм срещу статуквото! Ще променям системата!, винаги има хора, които биха застанали зад теб. Оттук нататък вече е въпрос на гадаене какъв ще е резултатът на г-н Трифонов като политическо измерение - дали ще бъде една малка партия в парламента, или ще бъде по-голяма партия, от която като малък или среден коалиционен партньор на някоя от другите основни партии, ще зависи в някакъв смисъл и парламентарното мнозинство. Това обаче е абсолютно невъзможно за прогноза от днешна гледна точка, тъй като до парламентарните избори остава година и половина. 

Що се отнася до евентуално коалиране на Трифонов с Мая Манолова - двамата демонстрират отдавна добри отношения помежду си. На базата на това, че и двамата ще играят като антистатукво субекти, ми се струва, че ще се допълват добре. Въпросът е каква би била тази конфигурация. Съмнявам се, че двамата ще имат обща партия или че г-жа Манолова ще бъде в партията на г-н Трифонов. Търсят се различни решения вероятно, но е твърде рано още. Не мисля, че г-жа Манолова е решила какво ще прави оттук нататък.

- След напускането на ръководството на ГЕРБ г-н Цветан Цветанов сякаш стои в полусянка, но преди дни критикува умерено представянето на партията на изборите. Би ли имал шанс собствен политически проект на г-н Цветанов?

- Съмнявам се, че г-н Цветанов ще направи политически проект. Самият той, доколкото разбирам, отрича подобна възможност. Би могъл да се впише по-скоро в работата, която е започнал - Института по евроатлантически анализи в сферата на сигурността. Той има доста контакти с висши политици и в Европа, и в САЩ. Не изключвам да работи по големи проекти заедно с тях в неправителствената си организация. Но доколкото разбирам, поне по неговите думи, г-н Цветанов отрича да планира политически субект. А и съвсем не е лесно, чисто в личен план, да се обявиш срещу партията, на която си изграждал структурите. 

- В какъв политически етап влиза България след местните избори? 

- В момента основните партии влизат на релси с календар пролет 2021 г. Всички са отправили погледи към редовните парламентарни избори. Това е в момента хоризонтът, основната прицелна точка на всички партии - представянето им през 2021 г. 

Разбира се, в България да прогнозираш нещо с хоризонт година и половина, е несериозно и непрофесионално. Говорим за това как изглеждат нещата от днешна гледна точка. Скандал, форсмажорни обстотятелства може да има всякакви, но няма как да ги предвидим. Това, което се вижда на хоризонта и от бюджета за 2020-а, е по-скоро стабилна макроикономическа ситуация, която кара хората по-скоро да бъдат по-малко рискови като че ли.             
 

 

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?