Димитър Луджев: Щатите натискаха да закрием научното ни разузнаване
- 10:20, 10.11.2020
- 10:29, 10.11.2020
- 6779
- 4
Димитър Луджев е едно от знаковите лица на българския преход. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс” със специалност „Политикономия”. От 1990 е член на Съюза на демократичните сили. Избран е в 7-о Велико народно събрание и в 36-о Народно събрание. Става министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. През 1992 е принуден да подаде оставка. Тогава създава Център за нова политика. Димитър Луджев е професор и доктор в Института по история на БАН.
- Г-н Луджев, веднъж казахте, че 10 ноември е вътрешнопартиен преврат и истинските промени започват след падането на правителството на Луканов?
- Всичко наистина започна като вътрешно партиен преврат на 10 ноември, но той отпуши една огромна протестна вълна и доведе до началото на фундаменталните промени в българското общество. След това започнаха митинги, създаване на коалиционни организации, СДС възникна, профсъюзите и така започна началото на нашата нежна революция, а с падането на правителството на Луканов бе победата на нежната революция.
Излязоха хората с усмивка на улицата с добро и без насилие. Това бе типичната за Източна Европа революция. Тя доведе до падането на последното комунистическо правителство. Трябва да гледаме на нещата като на процес, а не като на някакви драми и барикади.
- Казвате, че от 220 члена в клуба за Гласност и демокрация след това почти никой не е станал крупен бизнесмен или да си смени професията? В народната памет не е съвсем така.
- И все пак е така. Само някои като Асен Мичковски влязоха в бизнеса – но то бе на едно нормално, приемливо ниво. Никой не влезе в силови структури, никой не слезе в подземието и не стана олигарх. Повечето от тези хора към 1991 година бяха напълно изместени от новата вълна демократи, които нямаха хал-хабер от нищо, нямаха и обществена биография и бяха никои преди 10 ноември. Но пък бяха кинжали.
- Направихте големи промени в армията, но едно от запомнящите неща, които направихте е да закриете научно-техническото разузнаване /НТР/. Не сгрешихме ли с това?
- То не бе закрито от мен като министър. Приключи работа още през пролетта на 1991 година по решение на правителството на Димитър Попов. Целият процес по закриването на НТР бе ръководен от мен и от Виктор Вълков, който поддържаше връзки с американската страна. Държавният департамент категорично настояваше за закриването на научно-техническото разузнаване във връзка с няколко процеса за кражба на технологии, които вървяха в Съединените щати.
Примерно този срещу Огнян Бозаров /обвинен, че изнася ембаргови технологии, впоследствие оправдан/. Искаха гаранция от 200 хиляди долара, за да не бъде затворен. Ставаше въпрос за крадене на технологии и информация. Научно-техническото разузнаване основно се занимаваше с прехвърлянето на секретни технологии и други видове научни разработки по нелегален начин. Взимаха я от Щатите и я прехвърляха в България.
Към него бяха създадени десетки фирми-патки. Така се наричаха. Бяха основавани зад граница във Виена, Люксембург и Лихтенщайн. Те сътрудничеха със западни компании, които искаха да направят някаква печалба.
НТР осигури голяма част от технологията за проектите „Манблан“ и „Нева“ /проектът „Нева” е предприятие за дискова памет в руския град Кострома, за който руската страни ни плаща около 600 милиона долара/. Те бяха свързани с руската отбранителна индустрия.
Руснаците ни използваха за като мост и общо взето НТР бе една шпионска организация и не беше възможно да съществува в условията на разпадналата се комунистическа система. Това противоречеше на нашито желание да сме в приятелски и партньорски отношения със Съединените щати и НАТО.
Поехме категорични ангажименти, включително и да предоставим на американската страна информация за наши и техни фирми, работили по този линия.
- Дълги години бяхте професор по история към БАН и приподавахте на студенти.
- Аз съм професор по история, само че вече съм пенсионер – станах на 70 години. Не съм онзи революционер с искрящите очи. Сега подготвям рецензия за професурата на един колега. Работя още, но вече отвън. Имах тежки здравословни проблеми и към 2014 вече спрях да преподавам на студенти. В няколко университета бях. Имах лекции и в Пловдив. Направих добра преподавателска кариера.
В 2008 година излезе първият том на „Революцията в България“. Той се занимаваше с периода 1985 до края на 1989. Вторият том на книгата ми разглежда периода до падането правителството на Луканов. Миналата година излезе нов двутомник „Преходно време – личности, идеи, събития“. Аз изповядвам философията – разкажи за хората, разкажи за събитията и им дай думата. Героите такива, каквито са били тогава. Направихме революцията, а аз я описах.
- Радва ли се на внуци Димитър Луджев?
- Имам две внучки в Брюксел. Те са от по-голямата ми дъщеря. И двете ми дъщери са в Брюксел в момента. Голямата щерка завърши университета Йейл и после работи в Световната банка. Опита да започне работа в България, но не успя. Оказа се, че тук няма нужда от такива като нея. Доскоро бе директор в „Прайс Уотърхаус“ в Лондон. След това фирмата се премести в Брюксел.
Малката ми дъщеря завърши „Кингс Коледж“ в Лондон. Сега е адвокат в голяма американска компания в Брюксел. Имам две прекрасни внучки – едната на 7 години, а другата на 10. Тази година не сме си виждали наживо - гледаме се по WhatsApp.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни