44
Следвайте ни

Дъщерята на Блага Димитрова: Живков заповяда майка ми да остане на хляб и вода СНИМКИ

viber icon

Автор: Оля Ал Ахмед

На 2 януари голямата поетеса и писателка Блага Димитрова (1922-2003) щеше да навърши 100 години. Тя е родена в Бяла Слатина, където майка е работила като учител. След 3 години семейството се мести при баба във Велико Търново, където учи до 1936 г. След това се установяват в София, защото баща получава добра работа като адвокат. Завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия, а после славянска филология в Софийския университет.

Пише стихове от ученичка. Публикува в периодичния печат от 1939 г.  От малка взема и уроци по пиано. Защитава докторат по литература върху творчеството на Маяковски в Москва под ръководството на проф. Леонид Тимофеев. През 1952 г. заминава на строежите в Родопите и прекарва там две години. Редакторка е в сп. "Септември", в издателства, няколко пъти остава безработна. Сред най-добрите творби са романът „Пътуване към себе си“, „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забраненият по време на тоталитарния режим „Лице“.

Авторка е и на драми, спомени, документална проза. Нейни творби са издадени на повече от 20 езика.

През 1988 г. се включва активно в дисидентските движения и организации. Тя е между основателите на Националния клуб за демокрация, дава интервюта по забранените от комунистическата власт радиостанции Свободна Европа, Дойче Веле, Би Би Си. През януари 1992 г. е избрана за вицепрезидент на Република България в тандем с първия демократично избран държавен глава Желю Желев, но на 6 юли 1993 г. подава оставка. 

Руса, висока, с топъл глас и бистри сини очи, така я описват нейни съвременници.

По повод годишнината от раждането на Блага Димитрова своите спомени за нея разказа нейната осиновена дъщеря Ха Тху Хоанг (българското име е Ханна Хоанг Димитрова). Тя е родена през 1961 г. в Хайфон, Виетнам. До 6-годишна живее там, след което Блага Димитрова я взема в България с разрешението на майка, за да я спаси от войната с американците. За всички Ха остава “дъщерята на Блага”. Завършва Консерваторията и професионално се занимава с музика. Днес живее във Франция. Интервюто, специално за "Марица", направи Оля ал Ахмед, дъщеря на другата голяма българска поетеса Ваня Петкова.

 

 

- Помниш ли първата си среща с Блага Димитрова?

- Заедно с журналисти и писатели от няколко социалистически страни тя дойде във Виетнам по време на войната с американците. Искали да видят на живо какво се случва. Срещнахме се в детски дом - тогава всички гражданчета бяхме изпратени по селата. Бях на 6 години. Блага се върна след 3 месеца, издири ме и майка ми реши, че е добре да замина с нея, за да оцелея.

В Ханой живяхме заедно с двете ми майки една седмица преди да се качим на самолета за България. Изгарях от нетърпение да тръгна след толкова интересни разкази, които чух. Най-голямото ми желание бе да отида на мирно място, където няма страх.

- Израснала си в България. Какво е усещането ти за родина? Как се самоопределяш?

- Самоопределям се като българка, маскирана като виетнамка. Родината ми е безспорно Виетнам, но България е моята втора родина. Обичам ги еднакво! Както се обичат родители, както се обичат еднакво децата. Милея и за двете си родини!

- Щастливо детство ли имаше с Блага Димитрова в България?

- Определено, да. Получих много любов от Блага, добро образование. Научих се да свиря на пиано и на още много неща. Спомням си, че на втория ден от пристигането ми тя ми даде чаша мляко с пастичка. Никога няма да забравя как го пих бавно, за да не свърши случайно. После Блага отвори капака на това, „черното нещо“, дори не знаех какво е, а тя засвири .Аз застинах на място от красотата на музиката, която излизаше от пръстите.

- Спомняш ли си интересна случка от детството ти с нея?

- В училище бях пълна отличничка по всички предмети, но в четвърти клас, когато започнахме да учим химия и физика, се появиха проблеми. Нищо не разбирах от тия два предмета. Един ден по химия ми писаха двойка. Чудех се как ще се прибера вкъщи и какво ще кажа на ле-Блага, както я наричах. Влязох, както винаги, тя пишеше нещо на машината. Казах <210> гузно, че имам двойка по химия, а тя се изсмя с благата си усмивка. После с тих и спокоен глас ми рече: „Няма нищо страшно, моето момиче! Ще намерим частен учител и всичко ще се оправи!“. И ми сподели, че и тя нищо не разбирала от точните науки, особено зле била по математика, което е нещо нормално за хората на изкуството. 

Това бе Блага - истински любвеобилен, благ човек!

Спомням си и още една случка в Париж. Бях дете, когато ме заведе за пръв път във френската столица. Седнахме в едно такси. Шофьорът ме вижда в огледалото и пита ле-Блага каква народност съм. Тя му казва на перфектен френски, че съм от Виетнам, и че тя е моята майка, а аз нейната осиновена дъщеря. Тогава водачът реагира спонтанно и радостно и каза, че също е осиновен от френско семейство, а самият той е от Камбоджа. Това бе една хубава, показателна случка на толерантност. Винаги съм се дразнила, че в моята мила втора родина до ден днешен я няма тази толерантност към хората с по-различна външност. Това е тъжно и боли. Във Франция най-много ми допадна, че има различни хора и тези като мен са много, затова не се чувствам чужденка...

 - По кое време твореше Блага? Повечето поети го правят през нощта.

- По всяко време, непрекъснато. Машината вкъщи тракаше нонстоп, а до леглото имаше любим тефтер. Помня, че имаше една химикалка, подарък от Елисавета Багряна, много си я обичаше. 

- Щастлив човек ли беше Блага? Какво я дразнеше в ежедневието, в писателския кръг, в политиката?

- Когато пишеше, обичаше спокойствието. Дразнеше се от неканени гости и въпреки това никого не е пъдила. Научаваха ни адреса и непрекъснато непознати звъняха на вратата да им даде автограф. Нямаше един ден спокоен, но винаги беше любезна с всички. Тя бързаше да пише, все гонеше машината и тефтера.

 - Коя от творбите на Блага Димитрова е останала в сърцето ти и до днес?

- „Страшният съд“, разбира се. Тя написа тази творба за виетнамския народ и конкретно за мен. Вътре ме е описала много добре. Книгата е преведена на редица езици, на френски има дори две издания. Ти ми показа подаръка на майка ми за твоята майка - поетесата Ваня Петкова, който пък е на руски. Благодаря ти, че сте го запазили.

 - От многобройните стихотворения кои пет ще подредиш като най-силни лично за теб?

- Много са любимите ми стихове на ле-Блага. Тя обаче пишеше стихотворения за мен. Впоследствие аз започнах да композирам. Веднъж ме поканиха да участвам в един музикален фестивал. Обадих се на Тончо Русев - нямаше готова песен, Александър Бразицов, който живееше срещу нас, също нямаше, а ми трябваше до четири-пет дни, иначе изпусках фестивала. Мой приятел китарист ме посъветва сама да напиша композицията. И така, през нощта, чух в главата си мелодията, трябваше да изчакам до 8 сутринта, за да я изсвиря на пианото. Блага ме чу как я свиря и ме повика в хола. 

На тефтерче беше написала ръкописно стих, който пасна точно на тази моя мелодия

Така се роди песента, която спечели фестивала. Това беше моята първа песен. Впоследствие издадох диск „Близки далечини“ с нейни стихове и моя музика.

- Забраненият по време на тоталитарния режим роман „Лице“ беше и си остана хит.  Разкажи ни какво си спомняш за тази история?

- Романът "Лице" бе издаден през 1981 година. Появата му предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззе от книжарниците по-голямата част от тиража, по-конкретно 35 000 броя. Реакцията обаче закъсня: „Лице“ бе стигнал до читателите си. 

И се предаваше тайно от ръка на ръка

Все пак цензурата е достигнала до този роман. Съкратени са от него около стотина страници, доста неща са променени. Думи като "доносници" са заменени с "клеветници" и всякакви такива знакови за тогавашната чувствителна цензура епизоди.

Версията, която излиза сега, е нецензурирана. Телеграфистката от пощата съм всъщност аз. Навремето работех в пощата, отговарях за телеграмите. Разказвах <210> ежедневните си истории след работа и си мислех, че изобщо не ме слуша, а се оказва, че ги е записвала и ги е използвала в романа си. Дори го е написала с моя език. Така че героинята, която работи в пощата, съм аз. Това са моите истории.

​Първият редактор на „Лице“ Драгомир Шопов е бил уволнен. Благодарение на Любомир Левчев, който тогава беше председател на Съюза на българските писатели, все пак книгата излезе. А най-свирепият критик на „Лице“ пък е бил Богомил Райнов. Блага го ненавиждаше. За нея той беше доносник и човекът, който „е топил всички".

Един от героите в романа се казва Тодор. Тогава натискаха Блага да смени името му заради Тодор Живков, но тя категорично отказа.

Заради „Лице“ Живков издава заповед Блага Димитрова „да остане на хляб и вода“! Забранява издаването на нейни творби за две години!

- Кой държи авторските права сега?

- Собственикът на издателство „Тих-Ивел“, един Тихомир. Блага подписа с него под натиска на Йордан Василев (съпругът на поетесата - б.р.), след като тя получи втори инсулт. Когато за първи път получи инсулт, аз бях в Париж и веднага се върнах. На следващия ден след пристигането ми ми прилоша и ме прибраха в „Пирогов“ със спукан перитонит. Четири часа докторите се бориха за живота ми. В същото време ле-Блага получава втория инсулт и я карат в реанимацията в „Пирогов“. 

По едно и също време Господ е искал да ни вземе, но съдбата е решила друго

Тя лежи в реанимацията, аз в операционната на „Пирогов“! Цял месец и двете лежахме в болницата, изписаха ни за Нова година, беше 2003-та. Тя започна да се възстановява бавно, пишеше, но беше отчаяна, не беше същата. Губеше съзнание от време на време. Точно по това време са се възползвали тя да подпише отдаването на авторските си права. По онова време този Тихомир, който е бивш военен, издава няколко нейни книги и като първи приятел на Йордан Василев се сговарят и така тя му прехвърля авторските си права. Но Блага беше зле и почина на 2 май 2003 г.

 - Аз имам любим цитат от Блага Димитрова: „Противоположностите може и да се привличат, но когато имаме само тях, то какво ни събира?”. Кой е твоят любим цитат от нея, с който да завършим това интервю...

- Моят любим цитат от ле-Блага е: „Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека”. Стъпкана си, тъпчат те, но продължавай напред, защото ще направиш пътека! Това е!

 

ПЪРВИ СПОМЕН

Позна ме между пет еднакви деца по имена и възраст

Блага и другите журналисти и писатели искали да отидат до най-големия пристанищен град във Виетнам - Хайфон. Бомбите на американските самолети обаче разрушили пътя през нощта. Тогава им предложили да ги заведат в детски дом. По нареждане на президента Хо Ши Мин всички деца от градовете бяхме евакуирани по селата. Ако децата оцелеят, и Виетнам ще го има, казваше той.

Така и аз се озовах в този детски дом, където ни закараха с камион. До 6-годишна възраст бях евакуирана на село с брат ми и сестра ми. Мама и татко идваха всяка неделя да ни виждат. Всеки от нас на ръката имаше метална гривна с имената и година на раждане. Ако ни улучи бомба или ни взривят, поне да се знае кое дете е загинало.

Тези гривни обаче много са впечатлили Блага, буквално са я ужасили. И тя го разказва това в книгата си „Страшният съд“. Когато делегацията, в която е Блага, дойде в детския дом, трябваше да се изнесе концерт в чест на гостите. Аз много хубаво пеех и все ме слагаха соло. В този ден обаче не ми се пееше и правих някакви маймунджилъци на сцената. Накрая ме наказаха да пея и да танцувам сама пред гостите. В този ден аз за пръв път видях европейци, бели хора. Гледах с опулени очи русите коси на Блага. Приличаше ми на  фея от приказките. Блага също ме е забелязала, харесала е как пея и танцувам. След няколко месеца се върнала във Виетнам сама, за да ме търси. Обаче мен ме местят от това село в друг детски дом. Тогава Блага се качва на един джип и тръгва да обикаля и да ме търси. Три дни обикаляла. Запомнила само малкото ми име Ха, което е много разпространено във Виетнам.  Хора, които <210> помагат, намират майка ми в Хайфон. От нея разбират в кое село са преместени децата на работниците в рибната консервна фабрика, където работеше мама. Наредиха ме с още пет други момиченца и всички се казваха Ха, като мен. Ние не само че ужасно си приличахме, но бяхме и на абсолютно една възраст. Ле-Блага ми разказваше, че това е бил най-страшният момент в живота <210> - да не сбърка. Бях на пет и половина години. Погледнах я в очите, така както я погледнах от сцената преди месеци. И тя без съмнение посочи мен! През 1967 г. ме взе и така дойдох в България.

Когато бях малка, празнувах на 7 ноември българския си рожден ден, защото на тази дата стъпих на българска земя. Веднъж получих красива картичка от ле-Блага с този текст: „Скъпо мое момиче, ти имаш две майки и двойна обич, но и двойна мъка!”.

 

40 дни след смъртта й ме изхвърлиха от дома ни

На 1 май 2003 година на ле-Блага и прилошава. Закарват я до „Пирогов“, където дълго чакахме да дойдат дежурни лекари. Тя лежеше в коридора, горката. На 2 май издъхна след тежък инсулт.

Нямаше още 40 дни от смъртта, когато мъжът Йордан Василев ме изхвърли! Не можах да си прибера дори личните вещи от апартамента, албуми със снимки с родната ми майка и баща във Виетнам, да не говорим за най-скъпото за мен нещо - моите ноти, дори дипломите не ми дадоха да си взема. Останах на улицата без дрехи и документи. След кончината на Блага апартаментът остана на доведения син Ивайло, сина на Йордан Василев от първия му брак.  В дома остана много мой багаж в кашони. Там бяха личните ми писма и картички, които сме си писали с ле-Блага, когато съм била вече в Париж.

 Нощувах от приятелка на приятелка, хората ме приютяваха ден за ден. Даваха ми дрехи, защото дори дрехите ми останаха в апартамента, а Ивайло Василев (журналист в телевизии и радиа) не ми ги даваше. Затваряше ми телефона, държеше се арогантно и грубо. Исках само личните си вещи от моята стая, в която съм прекарала повече от тридесет години, но Ивайло  ме изгони и не ми ги даде. Покойният скъп приятел Джони Пенков ме приюти у тях, помогна ми на първо време и дори ми даде напътствия за книгата, която написах впоследствие.          

А за Йордан Василев по-късно научих, че е свалял Миряна Башева, която обаче  за няколко месеца разбира що за човек и го изгонила. След което се насочва към Блага Димитрова, която не била омъжена, нямала деца. Затова и той видял в нея изгодна партия.

 

Прокле всички, подписали новата Конституция

На президентските избори през 1992 г. Блага бе избрана за вицепрезидент, но същата година напусна поста поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“. ( Желев дава пресконференция, на която отправя  остра критика към правителството на Филип Димитров - б.р). Това стана зад гърба на майка ми, а тя не търпеше задкулисие. 

Много хора бяха съпричастни и аплодираха решението да подаде оставка. Аз я поддържах напълно. По принцип тя не искаше да влиза в политиката. Казваше: „Не искам да навлизам в тази мръсотия. Аз си имам друга работа, бързам, защото най-важната книга в живота си още не съм я написала!“. Само това повтаряше. Тя излезе честно и почтено от политиката. Много хора се възмутиха от нея, че не издържала, защото била поетеса, а не политик. Това не е вярно. Тя издържа на политическата арена, но се оттегли, защото не понесе задкулисните игри. Блага отказа да подпише и Конституцията, дори беше написала някъде: „Който подпише тази Конституция, ръката му да изсъхне!“. Силно, крайно, но справедливо. Когато я попитах, защо така категорично се изказва, тя отсече: „Тази Конституция я направиха ония, които сега ще се възползват от нея и българският народ ще обеднее. Тази Конституция не е за българския народ!“. И тя не се подписа!

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (9)

Хисар

Хисар

11.01.2022 | 16:50

Не е Блага Димитрова, това се твърди за Елисавета Багряна! Но и тази "мълва" не е категорична! Четете!

Отговори
0 0
765443

765443

09.01.2022 | 17:32

Марица, статията е написана некадърно,с правописни грешки. Що за измислен вестник сте?

Отговори
2 0
Чифутско псе Дръж ми банана

Чифутско псе Дръж ми банана

08.01.2022 | 18:21

На хляб и вода и на метлата на Баба Яга дофърча чак до Фиетнам на да лапаш тук банан И то само три пъти Евахти калоричния ляб Евахти бързата метла Евахти и ниската тарифа И тва всичко през куманизъма Пък и на МА или на мамицата ти Блага пък случайно фиетнамските другари я.чакали с Джип да я разкарват Да дава Господ на всеки репресиран по една метла на баба Яга Ляб Вода и да го чакат с Джип фъф Фиетнам

Отговори
2 8
Блага Димитрова

Блага Димитрова

08.01.2022 | 17:21

Същата Блага Димитрова която е можела да спаси Никола Вапцаров от смърт, но заявява пред Борис ||| че Вапцаров няма талант на поет……

Отговори
1 15
Ананимет

Ананимет

08.01.2022 | 17:58

Бъркате поетесата. Елисавета Багряна не защитава Вапцаров. Блага Димитрова е доста по-млада и няма общо с Вапцоров

Отговори
17 0
Невъзпитан

Невъзпитан

08.01.2022 | 15:00

Измишльотини на неблагодарница !

Отговори
7 9
Коралация на Куролацията!

Коралация на Куролацията!

08.01.2022 | 14:58

Тази, крадлива, нагла, жестока и алчна герберска сган, начело с бандитопитека ББ, вълк в оча кожа и неговите крадливи полюции в Пловдив ИТ, ЗД, АД, ДК, МС и др. доведоха хората във втория град в България до самочувствието им на втора ръка хора! А наглите, забогатяха, като царе! До каквото се докопаха всичко оглозгаха до кокал! А на въпроса защо гореизброените апаши още не са в затвора, трябва да кажат новите управляващи!

Отговори
6 8
Хайдук

Хайдук

08.01.2022 | 14:35

В тия два периода, управляват едни и същи говеда и нещата продължават, както и намаляването на населението на България !

Отговори
8 3
На хляб и вода ни остави тиквата Борисов цели 13 години

На хляб и вода ни остави тиквата Борисов цели 13 години

08.01.2022 | 13:50

А по времето на Живков не си помислите че имало кражби въобще А 13 години досега в стотици милиони а може би и милиарди при ГЕРБ

Отговори
7 16

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?