1553

Дамян Яков, издател: Четенето е въпрос на национална сигурност

Разговаря Тодор Кубатов

 

................

- Образователната ни система е продукт на социума и носи същите дефекти като него

 

- Това, което е останало от образователната ни система, се дължи на донкихотовците в нея

 

- Рано е и в шести клас да се изучава "Под игото"

-------------------------------------------------------------------------------------- 

 

 - Г-н Яков, всяко ново поколение по-упорито от предишното отказва да чете. Като издател това не ви ли демотивира?

- Това не може да ме откаже. Докато имам сили и възможности, аз ще продължа не само чисто професионално като издател, но и да убеждавам хората около себе си, че четенето е изключително важно. Считам, че четенето е въпрос на национална сигурност, особено четенето на децата.  

С четенето започва образованието, културата, без него ние преставаме да бъдем това, което сме. Културата е механизмът, чрез който обществото се възпроизвежда и като манталитет, като морал, като национална идентичност, като самовъзприемане и като отношение към света. Всяка култура започва с четене и образование.

- Значи не сте обезверен?

- Не, аз самият ще продължавам с опитите си да убеждавам хората колко е важно да се чете, но и да се чете с разбиране, и то смислена литература. Това е моят даскалски манталитет, който се подклажда от това, че виждам ефект, виждам разликата в четящите и нечетящи деца и възрастни.

Затова и нашето издателство залага изключително много на класически детски произведения, но и на нови автори и заглавия, които успяват да поднесат по интересен начин важни уроци и факти, и най-вече възпитават любопитство към книгите. Такива нови детски автори, които ние издаваме, са Маури Кунас, Оле Лун Киркегор, класиката Туве Янсон и много други.


Нехудожествената литература пък, която, признавам, от мой личен интерес държа да представим да българската публика, се оказа изключително вълнуваща ниша на книжния пазар, която развиваме. Такива са книгите на Джим-ал-Халили, Айзък Азимов, както и поредицата „Малка история на… философията, религията, света“.


- Може ли да споделите мнението си за образователната система у нас?

- Образователната ни система, за съжаление, е продукт на социума и носи същите дефекти като него. Това, което е останало от нея, се дължи на донкихотовците - отделни хора, които носят на плещите си и полагат огромни усилия да учат другите с идеални подбуди. Те искат да дадат на младото поколение всичко, което могат, защото образователната система е в колапс.

 

В образованието непрекъснато се говори за реформи. Какво трябва да се промени?

- В действителност не виждам последните промени да реформират качеството на образователната система. Образователната система трябва да бъде изведена в 21-ви век, да бъде пригодена към модерния начин на живот с преподаване на практически знания чрез модерни, интерактивни подходи, градейки върху класическите основи, с които българската образователна система може да се гордее. Тези интерактивни подходи, които повечето школи или занимални извън системата на МОН владеят, карат децата да харесват да учат, да искат да се връщат на училище…  

- Можем ли да говорим за влошаване в такъв случай?

- В момента качеството на цялото ни образование се влошава. За съжаление, съм убеден в това. А да се подобри ситуацията е необходима политическа воля и задълбочен анализ с консултации с различни заинтересовани страни. Ще ви дам пример отпреди 15 години в съседна Турция - през 2009 г. за пръв път бюджетът на образователното министерство там стана по-голям от бюджета на военното министерство. А трябва да имаме предвид, че става въпрос за републиката с най-голяма армия в НАТО в Европа. Оттогава Турция гради интелектуален елит - при една 90-милионна държава само 10% да са високообразовани хора, пак става дума за огромно количество начетени хора.

С извинение, при нас голяма част от висшите учебни заведения, които се борят за студенти, са пълна подигравка. Много от тях бълват юристи, икономисти и „министри“ по всичкознание, които нямат собствено мнение и не могат да се реализират адекватно в професионално направление.

Разбира се, най-съществен етап в образованието е средното образование. Именно там се възпитава интерес към откриването на необятния свят на книгите и знанията. И тук аз имам достойни за възхищение случаи с млади хора, които избраха учителската професия, водени от пример, който е останал в съзнанието им от техните собствени учители…

За съжаление, сблъсъкът с действителността отказа някои от тях от образователната система. Имах един млад познат, който стана учител по математика. Той ми сподели за първата реакция на ученик от 8. клас, когато му е писал оценка „добър“ на тест. Момчето се изправило пред всички и казало доста грубо: „Кой си ти! Кой си ти, че да ми пишеш четворка! Твои 2 заплати не стигат да си купя моите обувки!“. Учителят някак си прие това, но имаше втори случай, където родители са дошли при него и са били готови на саморазправа, защото не е написал достатъчно висока оценка на детето им. Как този човек да бъде мотивиран, след като може да бъде отхвърлен от деца и родители?

Промяната на тези стереотипи и отношение може да дойде единствено и само с политическа воля, с декларативен приоритет и не просто с увеличаване на заплатите на учителите. Трябва подготовка и подбор на кадрите и прочистване на образователната система.

Как да се направи подбор, при положение че кандидати за учители няма?

- Макар липсата на добро образование да е част от това, което е причина за формирането на необразовани, невъзпитани, брутални люде, насочени към чисто материални интереси, и които гледат силно егоистично на живота, аз вярвам, че има хора, които могат да обърнат цялата система - образованието и възпитанието да бъдат поставени като приоритет. Така и в политиката ни няма да влизат същите хора - неуки и невъзпитани. А последните гледат на политиката като на бизнес, по модела „по-голям съм, ще изям всички по-малки“. Как се очаква от такъв човек да взема правилни решения и да променя системата? Той е продукт на тази система и той я мултиплицира и задълбава кумулативния ефект. Това се превръща в  процес, в който вървим до някаква тотална неизбежност на свиване и изчезване на възможностите.

- Какво е мнението ви за изказването на американската преводачка Анджела Родел, която преди два месеца каза, че „Под игото“ не е за петокласниците? Кога е подходящото време?

- В момента се учи в шести клас. В нашето издателство има специален акцент върху това какви книги са подходящи за ученици. Затова в нашето издание на „Под игото“ има 30-40 страници речник с архаични думи, защото родителите и учителите не всичко знаят и няма как да го знаят. Това са архаизми, които са „умрели“. От друга страна, не искаме да променяме самия текст, понеже е кощунство. Текстът винаги носи контекст, който е свързан с времето, в което е създаден. Не може тепърва с годините да пренаписваме чуждо произведение.

Имам и лични наблюдения: моят внук трябваше да прочете тази книга, но тъй като живееха в чужбина, за него беше по-лесно да чете на английски, а архаичният български в „Под игото“ беше страховито предизвикателство заради езика, темата и заради стила. Според мен, това произведение трябва да се изучава в осми или девети клас, децата ще го възприемат по-добре. Рано е за шести клас!

 

---------------------------------------------------- 

 

ВИЗИТКА

Дамян Яков е бивш преподавател в университет, а сега собственик на едноименното издателство. Има над 800 издадени заглавия в тираж над 2 млн. „Издателство Дамян Яков“ е двукратен носител на голямата награда „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект, както и на националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в книгоиздаването за деца (2010 г.) Компанията е основана през 1992 г. Издателството взе участи в литературния форум "Пловдив чете", където "Марица" разтоваря с Дамян Яков.

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 3 оценки
5/5 от 3 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
3 коментара
Всяка трета област бълва млади неграмотни

Всяка трета област бълва млади неграмотни

05.07.2024 | 00:21

Университетите у нас констатират сериозни дефицити в знанията на студентите, като проблемно е обучението в средните училища по математика, български език, правопис, обща култура, аналитично мислене и др. Одит на Сметната палата за 2019 – 2023 г. показва сериозни слабости в системата и рискове за икономиката ни В някои общини над 10 на сто са хората, които не могат да четат и да пишат Неграмотността се мултиплицира Постигането на качествено училищно образование остава сериозно предизвикателство, като удовлетвореността на всички засегнати страни от резултатите на училищната образователна система е критична, посочва одит на Сметната палата “Осигуряване на качеството на училищното образование” за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2023 г. Действията на Министерството на образованието не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България. Образователните резултати по български език и математика се влошават на всеки следващ образователен етап, а промени в съдържанието и обема на училищната подготовка и учебните програми искат 90 на сто от родителите, 70 на сто от учениците във втори гимназиален етап, 63 на сто от анкетираните директори на училища и 80 на сто от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения. Поставената национална цел за намаляване на дела на неграмотните лица до под 1,5 на сто за отделни възрастови групи е постигната, констатира Сметната палата. Но в одита се отбелязва, че сериозните различия в нивата на неграмотност в отделни части на страната, ниската функционална грамотност на 15-годишните ученици, ниските равнища на дигитални умения, по-ниската заетост на младежите на възраст 15-29 г. и 18-34 г., много по-ниският статус на страната ни в постигането на целта на ООН за качествено образование в сравнение със средния за ЕС, показват сериозни слабости в системата и недостатъчна ефективност в управлението ѝ. В 36 на сто от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41 на сто от общините за възрастовата група 9-13 г., като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10 на сто. Най-високи нива на неграмотност се наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 г. с най-голям дял на неграмотни жители е област Сливен - 4,3% от възрастовата група 9-18 г., а за 20-29-годишните - 7,9%. “Първенци” при общините в негативната класация са Перущица, област Пловдив и Крушари, област Добрич - там съответно 17,8% от населението на възраст 9-18 г. и 19,3% от младежите между 20 и 29 г. не могат да четат и да пишат. Сред общините с нива на неграмотност над 10 на сто в отделните възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа. Тези високи нива на неграмотност, предвид същественото им влияние върху възможността на формиране на качествена работна сила, пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините в страната. Нивото на неграмотност е най-високо при населението от ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски райони. Невъзможността да бъдат компенсирани социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда и да се осигури равен достъп до качествено образование на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността. Училищни директори: Функционалната неграмотност е заради учебниците Министерството на образованието и науката следва да насочи усилията си за действителна промяна на учебното съдържание и преодоляване на въздействието на идентифицираните външни пречки при прилагането на учебните програми, с цел повишаване на качеството на училищното образование. Това констатират от Сметната палата по отношение на учебниците. 62 на сто от директорите на училищата смятат, че е нужна промяна в учебниците и учебните помагала и преодоляване на академичния стил на писане, както и работа в посока интерактивност на учебниците, като за тях това е едно от основните предизвикателства и проблеми за качеството на училищното образование. 6 на сто от учителите идентифицират като една от основните причини за ниската функционална грамотност и слабото представяне на българските ученици в международното изследване PISA факта, че учебното съдържание не е съобразено с възрастта на ученика и е написано на академичен стил. Част от деканите и другите ръководители във висши училища в страната също са на мнение, че е необходима промяна в посока достъпно написани текстове на учебниците. Труд

Отговори
1 0
Миг преди най-отговорния изпит за седмокласниците

Миг преди най-отговорния изпит за седмокласниците

23.06.2024 | 14:36

Лошо е, когато държавата повтаря колко неграмотно поколение расте, а не прави нищо С годините, с времето, така направихме, че най-отговорен, ангажиран и определящ стана изпитът след седми клас. Всички други, наречени по-нашенски сложно национални външни оценявания, са просто една статистика. Уж трябваше да се правят анализи, оценки и последващи корекции в учебните планове и програми. Само уж…Иначе нищо не се прави. Освен още по-сложни учебници. Причините са различни. Всяка една от тях все по-маловажни. Седмокласниците се подготвят, четат и надпреварват за този изпит, далеч повече от всеки друг в системата ни. Родителите хвърлят баснословни пари за частни уроци. Накрая истината е, че за всеки има място в родната образователна система. Разбира се, най-добрите или онези с повече късмет влизат в най-мечтаното училище. Въпреки че животът си знае своето. Няма най-добро. Има съдба. След толкова изпити, след много повтаряния, леко гневен и също толкова напорист съм убеден, че е необходима кардинална промяна. Промяна на формата на изпита (този е тромав, ретро); Промяна на съдържанието на изпита (едни стандартни въпроси за твърде нестандартно поколение); Промяна на видовете изпити (от 30 години измерваме всичко с математика и български, а очакваме да имаме специалисти по различни дисциплини); тук учениците задават въпроса: Защо да уча Биология, Химия, Физика, История, География, Музика, Изобразително изкуство, Технологии и предприемачество, след като изпитите са само по български и математика? Това къде ще ми трябва?). И така всяка година. Дано имат късмет тазгодишните седмокласници. Дано вкарани в рамката на стандартизираните тестове да намерят правилния отговор. Лошо е, когато държавата повтаря колко неграмотно поколение расте, а не прави нищо, за да си подготви успешно поколение. Времената са други, но и днес успех в учението има само след много дълго учене, след много труд, след безкрайно постоянство. Останалото сме свикнали да наричаме късмет. Късметът на младите българчета... Същият като на нацията ни... От фейсбук Диян Стаматов

Отговори
3 0
Има продажба на глупост! Трябва спешна промяна на изпитите в училищата

Има продажба на глупост! Трябва спешна промяна на изпитите в училищата

19.06.2024 | 14:26

Има продажба на глупост! Трябва спешна промяна на изпитите в училищата Отмина времето на изпит-уникат, за седмокласниците. Страхът на МОН да направи пробен, втори и дори трети изпит за седмокласниците е висша форма на непрофесионализъм Диян Стаматов, директор на 119 средно училище и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, призова за промени в матурите. Ето какво написа той във Фейсбук: Спешна промяна в провеждането на изпитите в системата на средното образование: По организацията: - Изпитите да бъдат така организирани, че да носят радост, а не стрес за всички-ученици, родители, учители! Провеждането им по време е добре да бъде през последната учебна седмица за етапа (4,7,10 клас); - Крайно време е да съответстват на целта, за която са предназначени изпитите - да измерят нивото на подготовка на знания, но и да бъде направена сериозна редакция на учебното съдържание! - Време е практичността в изпитите да бъде ясна, видима и измерима. За да се спре с учене заради самите изпити; - Обмисляне на сериозно намаляване на административната тежест при провеждане на изпитите. - Според мен е излишно размяна на учители между училищата при определяне на квестори - това не води до обективност, а до излишно напрежение; - Използването на видео-наблюдението придоби полицейски характер, вместо да е с чисто превантивна стойност. Добре е да се минимизира само при провеждане на ДЗИ, а не да се разраства повсеместно. - Изключително огромното количеството от протоколи излишно усложнява цялата организация. Конкретно предложение - спешно създаване на работни групи от учители, заместник-директори и директори, за предлагане на адекватна алтернатива. По съдържанието: - Текстът по български език да бъде съвременен, (не само от днешен автор) близък до днешните ученици. Да е смислен. Без архаични думи. Изцяло практичен. Адекватен за годините на изпитваните. Текст, който да показва времето ни. (Най-лесно е да бъде конкретно поставена задача на съвременни писатели и те да подготвят текст.) Въвеждане на изпит за измерване на общата подготовка! От днешните изпити излиза едно - учениците им трябва само български и математика! Дали? По формата на изпита: Нищо не е променяно от 2016 година в стъпките на провеждане на изпита. Имало било “изтичане” на изпитния вариант! Не! Има продажба на глупост! Необходим ни е нов формат на изпита! Отмина времето на изпит-уникат, за седмокласниците. Страхът на МОН да направи пробен, втори и дори трети изпит за седмокласниците е висша форма на непрофесионализъм! Но и безумно изпитание на поколения българи! Формат - адекватен на днешното поколение! Дигитален, прозрачен, обективен! Блиц

Отговори
6 0

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?