Да питаме наследниците на Хитлер за правата върху стадион "Пловдив"

Първото съоръжение е строено по германски схеми от 30-те години на миналия век, когато фюрерът е бил главният фактор по всички въпроси

Арх. Валентин Маринов е роден през 1952 г. във Велико Търново. Завършва с отличие Математическа гимназия, а след това и ВИАС - София. Като първенец на випуска е изпратен по разпределение в Пловдив в Проектантска организация. Сред неговите проекти са олимпийският Гребен канал и реконструкцията на стадион "Пловдив". В първия демократичен мандат на местната власт /1991-1995 г./ е назначен за зам.-кмет и главен архитект на Пловдив. По-късно работи като главен архитект на район "Централен", а след това проектира на свободна практика. В момента е архитект в екипа на областния управител Здравко Димитров.

-Арх. Маринов, в Община Пловдив не признават авторските права на арх. Илия  Харизанов за стадион „Пловдив”, а съответно не зачитат и  правото му да ги прехвърли на ваше име. Спортният комплекс ще се проектира и ще се строи на инженеринг. Уведомен ли сте за това решение? 

-Персонално - не. Искам да се върна обаче към аналогичен случай с проектирането на втория гребен канал. И там изобщо не ме питаха за авторските права, макар че това съоръжение е част от основния Гребен канал, построен по моя проект.  Тогава премълчах. И тъй като никога не съм бягал от състезание, реших да участвам с екипа ми в конкурса. Подготвихме с колегите проект за допълващото съоръжение и го представихме пред конкурсната комисия в Община Пловдив.

В сравнение с проекта, който беше класиран на първо място, предложихме три пъти по-евтин втори гребен канал, с два пъти по-малка дължина и четири-пет пъти по-малко сеч на дървета, при което всички функции - подход към старта, загряване и охлаждане на състезателите, се запазват. Заради тези предимства при отварянето на офертите  дори за един ден нашият екип беше фаворит. Но на другия ден преднина се даде на другия проект.

Едва тогава, след като бях пренебрегнат, се обърнах към съда. На първа инстанция загубих делото, но Върховният административен съд ми призна авторското право. В решението на ВАС е записано, че каквото се прави по втория гребен канал, трябва да бъде съгласувано с мен, тъй като той неразривно е свързан с олимпийския канал. Това беше първото дело за авторски права, което спечелихме.

- Защо не настоявахте въз основа на това решение да се изпълнява вашият проект?

- Вторият гребен канал все още е едно намерение. А освен това за мен е най-важното работата да върви и в конкретния случай стадионът един ден да бъде завършен. Ако трябва да жертвам нещо, например да си отрежа едната проектантска ръка, готов съм да го сторя /Смее се/. Но ако нещата се водят към ачик далавера, няма да ги оставя така. Ще видя как ще се развият събитията.

-Юристите на Община Пловдив казват, че арх. Илия Харизанов е проектирал през 60-те години реконструкцията на стадиона, а не самия стадион, затова не го признават за носител на авторското право. Какви са вашите аргументи?

-Според мен авторските права на арх. Харизанов и екипа му са безспорни. Стадионът в Пловдив е изграден през 50-те години по германски схеми, по които за игрите през 1936 г. е строен олимпийският стадион в Берлин.

Така че ако се търсят авторските права, трябва да се обърнат към наследниците на Адолф Хитлер, който е бил главният фактор за всичко по онова време в Германия.  /Смее се/. Арх. Илия Харизанов е жив, по негов проект са извършени не само реконструкцията, но и новото строителство на стадион „Пловдив”. През 1950 г. е направен насип, лекоатлетическа писта и игрище по схемата на берлинския стадион, а не по проект. Реконструкцията от 1968 г. представлява  фактически  изграждане на нова масивна трибуна от западната страна на два етажа и на зала „Чайка”.

Една от дъщерите на арх. Харизанов е участвала в екипа, с който сме проектирали последната реконструкция в края на 80-те години. Всички конструктори и инженери, с които през 1987-1988 г. сме работили, слава Богу, са живи и здрави и техният опит със сигурност би бил полезен. Според мен авторските права е игра на думи - един път ги има, друг път - няма.

-Ще се борите ли в съда за проектирането на стадиона?

-В момента нищо няма да кажа, защото все още не са предприети никакви реални действия. Но не съм чак толкова правоверен християнин, който като го ударят, подлага за плесница и другата страна. А и моите колеги от екипа са по-нахъсани от мене. Ще видим кой ще спечели инженеринг, пък може би ще се обърнат към нас. Всичко е възможно.

Удачна форма ли е инженеринг?

-Класическата схема е първо да се направи проект и след това да се търси изпълнител. Проектът при инженеринг може да бъде и 2, и 200 и не е ясно какво ще съдържа. Впрочем, кой знае, може би пък строителите ще наемат световноизвестни архитекти, които са правили „Уембли”, „Арена” на Байерн, „Джузепе Меаца” или „Маракана”. Тогава шапки долу. Спортният министър Красен  Кралев обяснява по телевизията как за домакинството на Балканиадата по футбол в България трябва да се построят три стадиона, всеки за  40 000 зрители. В София се търси терен, но за Пловдив нищо не се споменава.

-Да не би защото в Пловдив не се проявява инициатива?

-През годините съм се нагледал как обикновено преди изборите стадион „Пловдив" излиза на дневен ред. На предизборни билбордове на зам.-кмета Георги Титюков и неговата партия „Кауза Пловдив” стадионът беше каузата. За съжаление, така минаха почти 30 години, стадионът все е на някого кауза, но ни на йота не мърда напред.

Защо в Пловдив все по-често се предпочита инженеринг?

-Предимството на инженеринга е, че едно юридическо лице поема отговорност за обекта. Тази форма е добра, когато обектът трябва да бъде изпълнен в кратки срокове, а и при строителството проектантът се държи на по-къса каишка. На инженеринг е дадено строителството на Художествената галерия на ул. „Гладстон”. Още не е ясно какъв ще е проектът, но вече се строи.

Това определено е минус. Като архитект държа да кажа, че за един обект най-важното е проектът - той да бъде изпипан както трябва, и след това да се търси  изпълнител. Това е класическият подход.

-На една от последните сесии на Общинския съвет се одобри финансирането на стадион „Пловдив” с разчет, че първият етап трябва да бъде завършен през  2021 г. Оптимист ли сте?

-При изготвяне на плановото задание приложихме ноу-хау с разделянето на строителството на етапи. Първият  етап, предложен от нас, е хапката, която може да бъде погълната.

Аз съм като майка на дете с увреждания. Стадионът е детето ми, станало на 30 години, а не прохожда. Ако има лек, много ще се радвам. Кант беше казал, че две неща го впечатляват - звездното небе над нас и моралният закон вътре в нас. В архитектурата винаги съм спазвал моралния закон и се надявам, че и другите го спазват. Парите в размер на 15 млн. лева са разпределени така, каквато прогноза съм дал в заданието.

Мисля, че може би сега стадионът излиза на дневен ред не заради факта, че догодина са местните избори, а че предстои световното по футбол и в четирите балкански държави трябва да има по три стадиона. Това ми дава надежда. Ако и този път не стане, стадионът ще падне един ден и някога ще се чудят могила ли има на това място, или друг исторически обект.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?