1939

Д-р Велизар Шаламанов: Със своята територия и ядрени оръжия Русия няма как да капитулира

- Може ли атентатът срещу Александър Дугин да бъде използван от властта в Москва да започне репресии срещу всичките си критици - така както Сталин отприщи големия терор след убийството на Сергей Киров?

- Мисля, че гайките са достатъчно затегнати, вероятно ще има допълнителни мерки, но ние знаем от историята, че такъв тип мерки няма да доведат до съществени резултати. За съжаление, когато нещата ескалират до такъв тип политически атентати, решенията не могат да бъдат постигнати с репресивни мерки, а изискват политически промени.

 

- Д-р Шаламанов, какво показа и какво следва от бомбата, която уби дъщерята на Александър Дугин, считан за "философа на Путин"?

- За съжаление, е загинала дъщерята на г-н Дугин, което е жалко. Това си е терористичен акт, както и да го погледнем. Явно е, че степента на напрежение и на контрол в Русия е много висока и това в крайна сметка избива в такъв тип терористични действия. Дали това ще ускори процеса за излизане на Русия от тази война, ми е трудно да прогнозирам. При всички положения това е един знак, че няма недосегаеми хора. И второ, че всеки ден от тази война води до все по-големи проблеми и за самата Русия, което ще се отрази на процесите на взимане на решения от гражданите на Русия.

- Сякаш всичко около тази война се върти около волята на Путин да не отстъпи от това, което е решил. Това не напомня ли фанатизма на Хитлер - тотална война до последния патрон?

- Вероятно могат да се правят и исторически паралели - въпросът е в това, че когато не е ясна целта на една война и когато става все по-ясно, че решенията се взимат само от един човек, за съжаление, като че ли изходът минава през капитулация. А всички разбираме, че Русия няма как да капитулира.

Рискуваме да отидем в ситуацията отпреди Втората световна война, когато светът се разпада на регионални съюзи

- Защо? Нали вече е капитулирала през Руско-японската война или след Първата световна война! 

- Не искам да ме разбирате неправилно, но Русия с нейната територия, политическа история, с нейните ядрени и химически оръжия, показва, че сме изправени пред едно много по-голямо предизвикателство, от това, което ни е познато от миналото.

Капитулацията не е желана и добра опция. Деескалацията е желаната опция и намирането на политически решения на руските граждани са добра опция.

Това, което трябва да направим, е да повишим нашата устойчивост на всички видове атаки - включително и хибридни от страна на московския режим, да изградим една устойчива отбрана, която е готова да издържи на всякакви провокации, включително и ограничено използване на ядрено оръжие или предизвикване на ядрен инцидент в атомна централа.

И продължаване на консолидацията в международен план не само в рамките на НАТО, но и в рамките на ООН, защото такъв тип агресия, такъв тип поставяне на карта на бъдещето на Европа и света не може да бъде допускан в 21. век.

Ако това продължи -  всичко опира до ефективността и смисъла на съществуването на ООН, и отново ще отидем в ситуацията отпреди Втората световна война, когато светът се разпада на регионални съюзи, които използват силата за решаването на проблемите, а не преговорите.

- Украинският посланик Москаленко за пореден път поиска да предоставим на страната му оръжия от съветско време и ни напомни, че ни е по-изгодно да се освободим от тях.

- Това, което първо трябва да направим, е да имаме цялостна програма за превъоръжаване. След това тя да отчита възможността с оръжието, с което разполагаме от времето на Варшавския договор, как да подпомогнем Украйна и да имаме ясен план за замяната му.

Това може да стане по пътя на придобиване на нови образци и по пътя на различните механизми за наем-заем, които съществуват и в рамките на ЕС, и в отношенията ни със САЩ.

Удължаване на ресурса на МиГ-29 и модернизация на Т-72 са хвърлени на вятъра пари

- Войната показа ли по безспорен начин, че руско-съветските оръжейни системи са изостанали в сравнение с натовските образци?

- Това е естествено, става въпрос за технологии от 70-те, 80-те години на миналия век. Реалният технологичен бум настъпи последните години и то най-вече в сферата на наблюдение, разузнаване, комуникационни технологии, информационна война, сателитни технологии и кибер сигурност.

Особено при обвързване на всичко това в мрежа, която позволява много по-бързо и точно реагиране, и когато системите имат по-голям обхват, включително с използването на дронове и сателити.

Тогава се получава съвсем различен ефект от действията на тези системи. Много важно е и постигането на нов модел на командването, който дава повече инициатива на тактическите звена, които са най-близо до линията на съприкосновение.

- Това значи, че България трябва да има някакъв модерен команден център, който да събира в една точка всички тези операции. Имаме ли такъв?

- Това най-точно го определи още в 2014 г. американският генерал Бен Ходжис. Три са най-важните елемента. Първо, трябва да имате сигурни и защитени тактически комуникации, които са устойчиви за подаване и електронно разузнаване.

На второ място, добре работеща система „свой-чужд” за следене на собствените войски - за много ясно разбиране в какво състояние са собствените войски.

Третият елемент е тази единна картина на бойното поле, която позволява да бъдат взимани решения на всички нива и координиране чрез системата на защитени комуникации на основата на пълна информация къде са нашите и къде са противниковите сили.

Бойните действия в Украйна добавят сателитните технологии, които заменят недостига на друг тип комуникационни системи. Друг един важен урок е нивото на артилерийското поразяване на системите за залпов огън.

Българската армия разполага с различни видове командни центрове, като се започне с Националния военен център, изграден в сътрудничество със САЩ, и се стигне до тактически и оперативни центрове, но те са с ограничени възможности.

Това трябва да бъде развито с нови способности и с добавяне на безпилотни системи. Класическият пример, който дава генерал Ходжис, е как реагираме при минометен обстрел. В американската и в другите цифровизирани армии ответната реакция е в рамките на секунди.

Докато при класически системи на армиите от миналия век тази реакция изисква минути. Това е основното предимство при цифровизираните армии.

 

Съвсем доскоро руски инженери, техници и офицери влизаха и излизаха от нашите поделения

- Ако в следващите години преминем към натовски оръжейни системи, военните ни заводи ще могат ли да произвеждат муниции по тези стандарти?

- С развитието на многонационални сили, започвайки с батальонната група и нарастването ѝ към бригада, на българска територия ще има реална съвременна армия с тези цифрови способности.

По-тясното сътрудничество с Украйна ще позволи този боен опит да бъде внедрен не само като техника и технологии, но и като модели за взимане на решения.

Активното действие в ТЕРЕМ по поддръжка на украинска техника както и преките доставки, а не завоалирани през Полша и други страни, ще позволи българската отбранителна индустрия да стане част от тази ускорена трансформация.

Това ще позволи този преход. А той е не само технологичен скок за българската индустрия, но по-важното - преход към един нов, много голям и добре финансиран пазар.

- Но в момента ние правим снаряди от времето на Варшавския договор. Кога ще правим умни снаряди като „Екскалибур”?

- Това е лесен преход, след като има пазар и технологично взаимодействие. България разполага не само с производствени мощности, а и с изследователски и развоен капацитет и когато има механизми за сътрудничество по линия на НАТО.

Сега това може да стане и по мрежата „Даяна” за иновации - въпросът е това да е приоритет номер 1 на Министерството на отбраната. В момента приоритет е удължаване на ресурса на МиГ-29, модернизация на Т-72, въпроси, свързани с поддръжка на стари радари, стари зенитно-ракетни комплекси - това са пари, хвърлени на вятъра.

Те освен че не добавят способности, те правят армията ни абсолютно несъвместима с НАТО. И това обрича нашата отбранителна индустрия на изоставане и невъзможност да използва момента за интеграция и за допълване на производствения капацитет, от който има нужда цяла Западна Европа.

- На Турция ѝ отказаха участие в програмата F-35, защото закупи руски комплекси С-400. Ние оперираме с два дивизиона С-300. Значи ли това, че докато сме с тези руски системи, Щатите никога няма да ни продадат „Пейтриът” или HIMARS?

- „Никога” е силна дума, но докато ангажираме финансов, а още повече човешки ресурс, с поддържане на старите системи, вероятно ще е така. А съвсем доскоро ние ги поддържахме с участието на руснаци.

Т.е. руски инженери, техници и офицери бяха в нашите поделения - това е пречка в България да постъпят нови технологии. Най-важното в момента е прекратяване участието на руски специалисти в нашите военни заводи, поделения и бързото извеждане на съветските системи от армията. 

Визитка

Д-р Велизар Шаламанов завършва Математическата гимназия в Пловдив, а през 1984 г. - Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия със специалност "Радиоелектроника". През 1991 г. става доктор по кибернетика в Киев, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление. Учил е в САЩ, Германия и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки, а в периода 1998-2001 е зам.-министър на отбраната.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?