Д-р Станислав Станев: Политиците отказаха избирателите, но това прави властта нелегитимна

Невалидните бюлетини са част от избирателния процес, има ги навсякъде  

Ако имаше някаква алтернатива на сглобката, тя щеше да изгрее и да обере вота 

Автор Иван Панчов

- Ако трябва да опишете това, което видяхте по време на изборите, коя ще бъде думата, която ще доминира? 

- Тъга. Защото политическата класа по такъв начин оформи и проведе своята предизборна кампания, че отврати хората от гласуването. Аз се интересувам от политика от 10 ноември 1989 г., когато бях на 11 години. Тогава гледах вкъщи как другарят Тодор Живков беше отстранен от Петър Младенов. Винаги се радвам при висока избирателна активност, защото това означава, че на гражданите на България им пука. Това, което направиха политиците за последните избори обаче, беше скандално ниска избирателна активност и аз лично смея да вярвам, че го направиха нарочно. Затова изпитвам тъга. Защото успяха да демотивират българските граждани.

- Какво имате предвид под нарочно? Имаше ли основания съмненията около машинния вот да бъдат представени като въпрос и на национална сигурност? 

-  Ако не сме сигурни в машините, значи има пробив в националната сигурност. За машините твърде много неща се случиха, твърде много скандали и аз не се чувствам технически подготвен да коментирам. Постарах се обаче да попитам мой приятел, един от най-добрите компютърни специалисти. В момента, в който направиха задължителен машинния вот, той реши да не гласува. И го направи за първи път, когато имаше възможност да гласува и на хартия. Искам да подчертая, че този човек не го направи заради политическите си убеждения, а защото той е учредител на една от партиите, които настоява да има изцяло машинен вот.  

Ако хората не бъдат убедени, че машините са сигурни, означава, че трябва да имат някаква алтернатива. И целият този скандал около машините всъщност генерира стрес и напрежение у хората, демотивира ги да гласуват. И това е една от причините за ниската избирателна активност - скандалите, които постоянно се продуцират. 

- Значи според Вас проблемът е заложен още с въвеждането на машините, без да е ясно дали те са напълно сигурни?

- 45-ото Народно събрание произведе като законодателно решение  задължителния машинен вот. Без да се проведе обществено обсъждане, без да бъдат убедени хората, че това е правилно. Още тогава възникна някакво настроение, страх и съмнения, които бяха подхранвани от противниците на машините. Но факт е, че това решение беше пръчката динамит, която постави началото на един взрив, който пък доведе до верижната реакция. 

- Привържениците на машините имат обаче един железен аргумент -огромния брой невалидни бюлетини при вота с хартия.

- Спомням си, че много от популистките партии с патриотична реторика от много години опитваха да кажат, че който няма основно образование, няма право да гласува. Тоест искаха да въведат някакъв образователен ценз, което е противоконституционно решение. Усложняването на вота в един момент доведе дотам, че се получи един своеобразен интелектуален ценз, който помага да гласуват по-интелектуалните и образовани хора. Невалидните бюлетини са част от изборния процес. Има ги навсякъде. Ние не можем да се опитваме да ампутираме това нещо или поне не бива да го правим, преди да сме убедили хората, че машините са сигурни.  

- Да се върнем към приключилите избори. Според Вас те промениха ли нещо? 

- Предстои да видим какво ще променят. За мен това, което промениха, както ви казах, е, че снижиха желанието на хората да се грижат за държавата.

- Изненадаха ли Ви резултатите?

- Не мога да кажа, че са ме изненадали кой знае колко. Това, което виждах в началото, а именно желание да се продуцират все повече и повече скандали, които да доведат до все по-ниска избирателна активност, която пък, от своя страна, да направи твърдите ядра тези, които ще вз​емат решения, се случи. Ниската избирателна активност дава по-висока стойност на купения и корпоративния вот. Ако 60-80% гласуват, купеният вот щеше да има стойност само в някои малки населени места. Извинявайте, но в София, където живеят повече от милион и половина души, от които право на глас имат над милион и двеста хиляди, гласувалите са 300 хиляди. То не е смешно, то е тъжно.    

Въпросът е новоизбраните кметове каква тежест имат като легитимност и представителност при толкова ниска избирателна активност. Аз ги смятах, че една осма от градовете гласуват за новия кмет.  

- А ще променят ли нещо в управлението на държавата резултатите от местния вот?

- Това теоретично е възможно да се случи. Давам и два примера. През 2014 г., след евроизборите, тогавашната управляваща коалиция с премиер Пламен Орешарски подаде оставка, защото се прие, че са загубили легитимност и подкрепата на народа. Същото се случи и на парламентарните избори, когато Румен Радев беше избран за президент. Тогавашният премиер каза: „Аз вече смятам, че нямам легитимност да управлявам, и искам да поискам вота на народа". Тогава имаше такъв резултат, но сега не смятам, че ще се случи нещо такова. Първо, защото, като гледаме сухите проценти, ще се окаже, че представителите на т.нар. сглобка всъщност са получили мандат, защото управляват почти всички областни градове. 

- Тоест ГЕРБ и ПП-ДБ нямат алтернатива на този етап? 

- Аз смятам, че те наистина нямат алтернатива, защото, както споделих и в самото начало, начинът, по който тези хора водиха своята кампания, доведе дотам, че се получиха тези резултати и този нисък процент гласували. Ако имаше някаква алтернатива, тя щеше да изгрее и да обере всички гласове. Явно на този етап няма такава. Най-вероятно ще се появи някаква, но не се знае кога.

- Да се фокусираме върху резултата от изборите в Пловдив, където имаше цели 18 кандидати за кмет. Повечето от тях критикуваха управлението на ГЕРБ, но в крайна сметка, именно партията на Борисов спечели вота. Защо?

- Причината да спечели ГЕРБ се дължи на две неща. Едното е, че явно кандидатурата на Костадин Димитров се припозна позитивно. Аз не живея в "Тракия" от доста години, но често минавам оттам и смятам, че до голяма степен кварталът изглежда доста прилично.  Хората го виждат и най-вероятно им харесва. Второто нещо е, че явно кандидатите, които бяха издигнати срещу ГЕРБ, не бяха достатъчно убедителни и не успяха да излъчат адекватни послания. Всеки може да говори за задлъжнялост, градинки и забавачки, но трябва да се каже нещо реалистично, на което хората да повярват, че може да се случи. Повечето кандидати заложиха на една и съща негативна кампания. Позитивната кампания беше „какво ще направя“, а не „този е такъв, онзи е такъв, гласуваме за тези или онези“. 

- А какво се случи в София? Защо лявата Ваня Григорова даде такъв отпор на Васил Терзиев?

- В столицата избирателната активност е 25%, което е скандално. Моето обяснение е, че партиите от сглобката издигнаха кандидати, които няма как да бъдат възприети от "синята" част на София. И това доведе до тази скандално ниска избирателна активност. Стигна се до положение хора антикомунисти, които гласуваха напук за загубилата кандидатка, защото смятаха, че другото е по-голямото зло.

- За тези избори основните партии заложиха в големите градове на технократи, които не са много идеологически крайни. Разбира се, имаше и други, като Ваня Григорова, която изглеждаше доста идеологически ангажирана. Питам Ви, защото има теза, според която това няма никакво значение, а е важно кой ще сложи плочките, кой ще направи шадравана.

- Тук обаче идва моментът да обясним дали технократът, който може да направи перфектно софтуерна компания,  знае как да организира слагането на плочките. Защото това са различни понятия. Ето например аз самият съм юрист, брат ми е съдов хирург, но аз не мога да вляза в операционната вместо него, както и на него би му било предизвикателство да влезе в съдебната зала. Така че при избора на технократи може би трябваше да се търсят хора, които разбират от градоустройство и могат да дефинират проблемите. Но идеологията несъмнено имаше своето място, особено за София. Но е факт, че идеологията не може да бъде отстранена от нито един политически процес и този, който се опита да стои извън нея, е обречен на неуспех. Това показват резултатите, поне откакто аз се интересувам от избори. 

- Каква България очаквате след тези избори? Въпреки че през последните две години и половина гласувахме доста пъти, това са все пак първите местни избори от 2019 г. И местните избори са много съществени и ключови, защото там няма вот на недоверие.

- Да, може да бъде отстранен този или онзи кмет, но като цяло, нещата са доста по-трайни. Мисля, че отделните общини и населени места в държавата ще вървят на различни скорости. Там, където кметът е по-оправен и влага повече енергия, неговата община ще върви напред. Тези, които са по-лежерни и административният апарат не работи ефективно, или ще се движат по инерция, или ще си остане същото. Тук се сещам за един пример, който съм чувал от един от актуалните заместник-председатели на Народното събрание. Когато търсим развитието, можем да използваме за критерии две неща - скоростния влак и "Кока-Кола". Най-бързия влак като го изсилим и не натискаме газта, той ще се движи, движи, но все пак някъде ще спре. А "Кока-Кола" представлява една корпорация, която непрекъснато се движи и ангажира най-добрите специалисти, за да може да бъде в челните класации. Та и кметовете ще бъдат така. Едните ще бъдат като "Кока-Кола" - ще гледат да вървят, да движат напред, да печелят европроекти, да привличат инвеститори, а други ще са като влака. Някои - като скоростния влак, други - като пътническия, а трети - като парния. 

ВИЗИТКА

Д-р Станислав Станев е завършил Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2004 година. Вписан в Адвокатска колегия-Пловдив от октомври 2005 г. Доктор по международно право и международни отношения. Преподавател в катедра „Политически науки и национална сигурност“ в ПУ.