Д-р Шивачев: Римският стадион е от най-красивите в света

Културната столица може да доведе до три милиона туристи, но не бива следващата година пак да паднат под милион

Д-р Стефан Шивачев е директор на Регионалния исторически музей. Той е един от хората, които познават историята на града. Дисертацията му е на тема "Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886-1944 година".

- Д-р Шивачев, всеки чужденец се прехласва по площада до Джумаята и до Римския стадион. Как Пловдив постига нещо, което никой не е планирал?

- Имаме едно невероятно натрупване през десетилетията и това впечатлява всички, които дойдат. За мен един от най-красивите площади в света е Римският стадион. Аз съм против местния патриотизъм - да го сравняваме с площад „Навона” или този в Брюксел. Нашият не може да се сравни с нищо - той е уникален.

- За 120 години станахме единственият български град, прочул се по цял свят...

- Изборът на Пловдив за ЕСК предизвика много отрицателни реакции от другите неизбрани наши градове. Говоря за София, Търново и Варна... Комисията, която избираше градовете, бе от 15 души. От българите четирима гласуват за София и един за Варна и нито един за Пловдив. А чужденците всички избраха нас. Тука има и стопански интереси - ако ние спечелим от ЕСК от порядъка на 40-50 милиона лева, София щеше да вземе поне 200. С Матера нещата са различни - тя бе малко градче в Южна Италия, което е несъизмеримо с Рим или Милано. Там разсъждаваха: Дайте да покажем на света това малко градче! От 90-те години на миналия век то е един мъртъв град. Комунистическото правителство казало: В края на 20-и век

тези хора още живеят в пещери.


И им правят жилищни блокове, а пещерите остават празни. След това Мел Гибсън снима филма за Христос и всички взеха да питат: Къде е снимано това? Видях в Матера хиляди китайци и американци заради този филм. Като всяка една балканска столица, и нашата е егоистична.

- Софиянци не мислят ли общонационално?

- Те мислят до Вакарел и от другата страна - до Сливница. И до магистралата за Гърция. Това е цялото им национално мислене. Били ли сте скоро в Северна България? София я обезлюди. Сега ще видите едни огромни блокове с рапица и слънчоглед. Приятели, които са в този бизнес, ми разказаха, че тракторите, които ги орат, са с GPS-и - в тях няма и хора. В селата има бедни хора, които едва свързват двата края.

- Голямата политика не се прави в Пловдив и все пак успяхме да се удържим като град, който е лицето на България?

-  Пловдив е център на най-плодородния регион в България. По времето на Възраждането се оформяме като изключително важен район и едно изключително забогатяване. Тези хора строят църкви, училища и пращат децата си в чужбина. После те се връщат като лекари, финансисти, стопански дейци. Така

започват големите натрупвания


в Пловдив. През 1891 година правителството решава да направи Първо българско изложение, което е и първо на Балканите. То трябва да покаже, че имаме добри занаяти, чудесно селско стопанство и една зараждаща се индустрия. Болшинството от министрите са от Северна България. Стамболов е от Велико Търново, министърът на финансите Начович е от Свищов. Сръбски, гръцки и турски вестници пишат ужасяващи неща преди изложението. Сърбия и Гърция са се освободили 50 години преди нас и още не са правили такова нещо. Само за десет месеца - от септември 1891 до 15 август 1892 г., в Пловдив на мястото на едни турски гробища от 88 декара израства един великолепен парк. За това време се правят тридесет великолепни павилиона.

- С обществени поръчки ли са строени павилионите?

- Създава се общодържавна структура за изложението. Начело е Григор Начович (бивш редактор на вестник „Марица”). В Пловдив има комисия за изложението, начело на която е Николаки Георгиев. Тя избира най-добрите архитекти в България. Всеки един окръжен град под ръководството на окръжния управител

прави свой павилион.

Варна си поръчва такъв от Виена, той идва по Дунава до Русе, от там с железницата до Варна.

- Нови хотели строили ли са?


- Имало е няколко малки хотела в Пловдив. Кметът създава настанителна комисия, която прави 5 категории жилища за гостите - от най-ниската, където за едно левче можеш да спиш, до най-висшата, където са чужденците.

- За ЕСК чакаме три милиона туристи. Колко са били на първото изложение?

- За два месеца идват 180 хиляди души. Градът е бил 35 хиляди души. Това значи 5 пъти повече от населението му. Превърнато в сегашни цифри, това значи за 2 месеца сега да приемем 1,7 милиона души. След Стария град създаваме комплекса на Главната улица. И след войните се популяризира идеята за панаирен център. Претенции за панаир по същото време имат пак София и Варна. През 1932 г. кметът Божидар Здравков и председателят на Търговско-индустриалната камара Обрейко Обрейков правят промишлена изложба. Във Варна по това време има сувенирна изложба, а в София се провалят. На следващата година в рамките на 10 дни около Великден се прави първият мострен панаир. През 1935 г. се провежда първият Национален мострен панаир, а през 1936-а панаирът е приет в ЮФИ - организацията на панаирите. Постигаме това само за 3 години! В рамките на 10 дни Пловдив е посетен от 200 000 души.

- И все пак три милиона туристи са страшно много?

-  Идеята на ЕСК е да популяризира този град като културна столица и това да доведе до една устойчивост. Културната столица ще доведе в един момент два милиона, дай боже и три милиона. А ако следващата година туристите пак са под милион? Ето това не трябва да става.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?