Следвайте ни

Д-р Савина Стоицова: Очаквам около 5 % от пловдивчани да са имали среща с COVID-19

viber icon

- Как реагират пловдивчаните, които получат покана да участват в тестовете?

- Досега сравнително голяма част от поканените домакинства изразяват интерес към участие в проучването. Сформирани са екипи от РЗИ и от доброволци, които обикалят 500 точки в града. На терен на ден са от 7 до 10 екипа в зависимост от времевите възможности на участниците. Обикаля се през деня, но и вечер след работно време.  Работата на терен продължава. Повече от половината точки са обиколени. Работи се и през почивните дни.

 

Ръководите мащабното изследване за COVID-19 в Пловдив, което е уникално за България. Участвала ли сте в друго подобно проучване и кога?

Участвала съм в проучвания на различни заразни болести (хепатит А, В, С, морбили, холера, полиомиелит), както в България, така и в чужбина. Три от тях бяха теренни медицински научни изследвания, които са имали различни цели, но са подобни на срезовото проучване в Пловдив по отношение на подхода при планирането и цялостната логистика. 

Първото беше изследване на взрив от холера в Лусака, столицата на Замбия, проведе се през пролетта на 2016 г. Следващите две проучвания, в които бях ръководител, бяха в Полша. Едното изследване проведохме по време на взрив от морбили, също през 2016 г. На терен проследявахме както развитието на взрива, така и рисковите фактори за заразяване в засегнатата общност.

Другото проучване в Полша беше през 2017 г. - там комбинирахме епидемични и социологични подходи и разглеждахме отношението на участниците в проучването към имунизациите.

В каква общност беше взривът от морбили в Полша?

В общността на хора, търсещи международна закрила. Инфекцията не се разнесе другаде в държавата, защото поляците са ваксинирани. Когато има взривове от ваксинопредотвратими заболявания между хора, търсещи международна закрила, обикновено тези взривове не се разпространяват в местното население на държавите. Рискът е по-голям за самите мигранти. Най-често това е защото в условията, от които са избягали (например - война). и по пътя им до определена държава, хората не са имали възможност да ваксинират децата си. Разбира се и в общността на мигрантите, както и във всяко общество в днешно време, има хора, които предпочитат да не ваксинират децата си поради различни страхове. А с болести като морбили, в момента, в който колективният имунитет падне под определен праг, съответната общност става силно уязвима

Изследвала съм огнище на морбили в Полша и взрив на холера в Замбия

Главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев заяви, че изследването в Пловдив е представително и резултатите му ще бъдат пратени и в чужбина,  доколко те представляват интерес за Световната здравна организация?

Резултатите от изследването са важни най-вече за Пловдив и за България. Едновременно с това проучването е едно от редица подобни изследвания, провеждани в други държави в Европа и по света. Някои елементи от проучването са стандартизирани в съответствие с насоки от Световната здравна организация. Така е възможно резултатите от изследванията в различните държави да са сравними.

В момента човечеството е изправено пред ново заболяване и е важно да се споделят и комбинират познанията от различни страни и различен контекст, за да може да се изгради по-цялостна картина на разпространението на вируса. Както знаете, целта на проучването е да се даде отговор на въпроса какъв дял от населението на града има антитела срещу вируса SARS-CoV-2.

Ще бъдат ли включени в изследването пловдивчани под 18 години и как се осъществява подборът на участниците?

Фокусът е върху пълнолетни членове на домакинството, като тези от тях, които искат да участват, трябва да попълнят анкетната карта и информираното съгласие и да ги занесат в лабораторията, в която ще им бъде взета кръвна проба. Всички са избрани на случаен принцип.

Има ли райони на Пловдив, в които броят на изследваните домакинства ще е по-голям в сравнение с други?

Извадката е пропорционална на населението по райони. Крайният резултат, т.е. колко домакинства реално ще бъдат включени в изследването от отделните райони, зависи от желанието за участие на самите членове на домакинствата.

Може ли от теста, който се провежда по метода ELISA, да се разбере по кое време човек се е срещнал с вируса?

Отделно за всеки човек няма да може да се даде напълно точна оценка преди колко време се е срещнал с вируса – формирането на антитела не е абсолютно еднакво във времето при всички хора – все пак има индивидуални разлики. С проучването може да се направи оценка на цялостната картина на антителата в населението на Пловдив - резултатите са информативни по-скоро на популационно ниво. 

 

Ако по време на изследването някой даде положителна проба, какво се случва с този човек и семейството му?

Наличието на антитела, специфични за SARS-CoV-2, е индикация, че организмът се е срещнал с вируса в някакъв момент. Тестът за антитела сам по себе си не е достатъчен за потвърждаване на настояща инфекция. В това изследване ще се проверяват два вида антитела - единият вид се появява основно на по-ранен етап на заболяването, а другият вид остава по-дълго в организма след прекарана инфекция.

РЗИ - Пловдив може да препоръча потвърдителен RT-PCR тест, чрез който да се провери за наличието на вирус в организма в момента.

Не може твърдо да се обяви, че наличието на антитела защитава човека от повторно заразяване

Възможно ли е тестът да даде фалшив положителен резултат?

И при най-добрите тестове има някакъв процент, дори и да е малък, фалшиво положителни или фалшиво отрицателни резултати. Все още няма международен златен стандарт за тестове за антитела срещу SARS-CoV-2.

Основният принцип при проучванията на антитела в момента е да се използват тестове, за чиято достоверност се знае повече - не само по информация от производителите, но и по данни от различни публикации, от практическия опит с тези тестове, споделен от екипи, които вече ги прилагат.

Достоверността се измерва по няколко показателя - чувствителност, специфичност, позитивна и отрицателна предиктивна стойност. При интерпретацията на резултатите от проучването ще се вземат предвид тези показатели. 

Как ще бъдат уведомявани изследваните дали имат антитела?

Участниците ще получат информация за резултатите си от РЗИ - Пловдив.

Възможно ли е изградените вече антитела с времето да намаляват и да се стигне до повторно заразяване?

Има заболявания, при които имунитетът след преболедуване е дълготраен, но има и други, при които имунитетът е по-краткотраен. Все още се знае сравнително малко за имунния отговор при COVID-19.

Този нов коронавирус е между хората от твърде скоро време и не е възможно в момента да се каже каква е дългосрочната динамика на антителата. Важно е да се знае, че към момента не може твърдо да се обяви, че наличието на антитела защитава човека от повторно заразяване.

Колко процента от населението на Пловдив очаквате да се окаже засегнато от инфекцията?

Резултатите от представителни проучвания в други държави показват сравнително нисък процент антитела, специфични за SARS-CoV-2 в населението, дори там, където има сравнително висока заболеваемост.

В много проучвания към момента антитела се установяват в под 5% от участниците. В по-сериозно засегнати зони процентът е над 10%, но под 20%. За Пловдив ще имаме повече яснота след проучването.

Предвижда ли се да има подобни изследвания в други градове в България, след като приключи проучването в Пловдив?

От Бургас бяха заявили желание за подобно проучване.

По време на представянето ви като ръководител на проекта казахте, че Пловдив е любимият ви град. Защо?

Пловдив е ведър, топъл и уютен. Градът постоянно се развива, а всяко ново нещо се прави с хъс и изобретателност. Понякога дори само за ден минаваме с приятели да се порадваме на Капана, на Стария град, на приказната Цар-Симеонова градина.

В последните седмици заради проучването имам шанса да опозная града и от друга, работна гледна точка, работейки с всеотдайния, високо професионален екип на проучването, в който участват РЗИ, Медицинския университет, УМБАЛ „Свети Георги“ и Областната администрация.

Благодарна съм, че имам шанса да работя с тези хора, проучването е екипна работа, а екипът тук е страхотен.

Прекарала сте детството си в Мало Конаре. Кой ви е най-яркият спомен от тогава?

В Мало Конаре прекарвах летата си като малка, при баба и дядо. Те имаха градина с огромно орехово дърво, дини, праскови, грозде и какво ли още не. Нямам конкретен любим спомен, а цяло райско детство, свързано с това село. Моето семейство поддържа връзка и досега с хората от Мало Конаре, минаваме от там с удоволствие всеки път, когато мога.

 

 

Д-р Савина Стоицова е епидемиолог в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) от 2012 г. Участвала е при изследването на заразни болести в България и в чужбина. Води срезовото проучване за COVID-19 в Пловдив.

Яница Марова

Яница Марова

Репортер-редактор - екип "Общество"

Яница Марова е завършила славянска филология с полски език. Работила е в Агро ТВ, Европа, BiT и вестник „Монитор“. В екипа на „Марица“ е от април 2019 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

???

???

27.05.2020 | 09:50

Какво значение има това очакване????

Отговори
1 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?