3906

Д-р Самюел Шуберт: Сегашният световен ред не отговаря на новата реалност

Интервю на Бойчо Дамянов, Виена

 

Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет „Уебстър“ и е водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета „Джордж Вашингтон“ в САЩ. Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент. Активен участник е в Американската асоциация за политически науки по проблемите на защита на културното наследство по време на конфликти.

 

- Имате богат опит в различни международни организации, включително ООН. Все по-настойчиво звучат искания за дълбоки реформи, най-вече от Азия, Африка и Латинска Америка. 

 

- Има натиск за извършване на реформи, преди всичко в Съвета за сигурност (СС) на ООН. Той е сърцевината на организацията.
Ако през последните 50 години са правени промени и реформи в ООН, то те са били по-скоро в дейността на отделни нейни звена и агенции.
Имаме вече изменени съотношения, нови съюзи и партньорства в света.
Русия и Китай, които до неотдавна бяха противници, намериха общи позиции и се обединиха по редица въпроси.
Европа премина фаза на обединение и Франция, и Британия имат общи възгледи и сътрудничество със САЩ. Затова днес в СС е налице разделението 3:2 - САЩ, Англия и Франция срещу Русия и Китай.
Идеята Индия да стане член на СС от гледна точка на нейната големина, потенциал и икономическо значение е оправдана. Дали биха я допуснали, е отделен въпрос. Никой не се отказва току-така от своето влияние.

 

- Друго поле за реформа е секретариатът на ООН. 

 

- Генералният секретар на ООН е важна тема. В момента Антониу Гутериш не е любимец на никого от петте постоянни членове на СС, от една страна, заради позицията му по събитията в Газа, която е в противоречие с действията на САЩ, а от друга, заради отношението му към войната в Украйна, което не се одобрява от Русия. Една от възможните кандидатури е Рафаел Гроси, генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), който очевидно има амбиции за този пост и наистина би се справил добре - въпросът е дали ще получи одобрението на Москва.

 


- Един от аргументите за промени е, че структурите в ООН и в останалите международни организации отразяват съотношенията на силите от края на Втората световна война и днес, 80 години по-късно, те вече са се променили.

 

-  Да, както ООН, така и Бретънуудските съглашения, включващи Световната търговска организация, Международния валутен фонд и т.н., са създадени от победителите във Втората световна война. И е факт, че този ред, аргументиран със защита на универсалните човешки права,

 

им дава преимущества в световната търговия и финанси. 

 

Разбира се, има безброй страни, развиващи се, или т.нар. страни от Третия свят, с което ги маркираме като по-низши от Запада, което не е справедливо, които са недоволни от положението, в което са поставени. Но досегашният ред и глобалните институции, правила и норми способстваха да се избегнат войни и конфликти и гарантираха водещата роля на американския долар. 

 

- Днес съотношенията се променят, това няма ли да предизвика промени и в ролята на долара, на правилата и нормите? 

 

- Китайската валута и икономика са прекалено регулирани, също и руската. ЕС и еврото по принцип биха могли да изпълняват подобни функции - но не в днешния си вид и състояние - единствено ако се развият и трансформират в нещо по-стабилно.

 

- Страни като Китай, Иран и т.н. нямат претенции към долара като платежно средство, а към американското правителство, което го използва като политически инструмент за натиск и санкции върху страни, които са му неугодни? 

 

- Така е, но ако трябва да сме честни, никакви санкции никога не са били ефективни, всеки намира начин да ги заобиколи. Логично е страни като Иран, Русия, Северна Корея и т.н. да са недоволни. Националните интереси винаги са съществували и няма да изчезнат. Страните ще продължават да ги прокарват, използвайки всички средства на мека и твърда сила. Санкциите например са форма на твърда сила, но не военна, а икономическа, с цел избягване на въоръжен конфликт.

 

- Казвате, че никога не са били ефективни. Тогава каква е причината да бъдат налагани?

 

- По принцип не са ефективни и имат и редица непредвидени и нежелани последствия и за тези, които ги налагат. Засягат и предизвикват страдания на големи групи от населението както в едните, така и в другите страни. Да вземем за пример страните от ЕС - лишиха се от много суровини и възможности, което предизвика ръст на цените, инфлация, закриване на фирми и производства, увеличаване на безработицата.

 


- Ядрените оръжия почти изключиха възможността за войни между държавите, които разполагат с тях.

 

- Те направиха невъзможна промяната на социално-политическото устройство чрез външна намеса. Първоначалният замисъл на САЩ, СССР, Франция, Англия в периода на Студената война се състоеше във взаимно стратегическо въздържане. Но се появи нова група ядрени държави, които искаха чрез притежаването на такива оръжия да не допуснат сваляне на техните политически режими. Това в дългосрочен аспект може да предизвика сериозна дестабилизация.
Руското и китайското виждане за новия световен ред до голяма степен съвпадат - и двете 

 

не преследват монополно доминиране в света и затова се стремят да го премахнат.

 

 Индия и Бразилия бяха привлечени към тази кауза и това увеличи натиска върху САЩ и Запада. Дали Индия се стреми към световно или регионално доминиране? По-скоро към глобално, при регионално рискува да се сблъска с Китай. Никъде по света демокрацията не е чиста и съвършена. Китайците знаят това и не я искат, считат я за неподходяща и предпочитат еднопартийното управление начело с комунистическата партия.
В Русия мнозинството от гражданите не желаят и не изпитват потребност от демокрация в нейния западен вариант.

 

- Руският елит обаче е доста разединен по този въпрос? 

 

- Имам предвид преобладаващата част, която в момента управлява, зад Путин е и формира неговата политика. Ясно е, че те искат нов световен ред. Страни като ЮАР, Куба, Северна Корея, Иран, Венецуела са играчи в отбора на Китай и Русия.

 


- Както Китай, така и Русия, и Индия вътрешно не са монолитни. Европейските и американските интереси също невинаги съвпадат. Това са все нови явления и развития.

 

- Имаме две хиляди години документирана история, с чиято помощ можем да проследим динамиката на формирането и разпадането на различни съюзи и центрове на доминиращи икономически и военни сили с наложени от тях правила, норми и институции - Рим и Средиземноморието, Великия път на коприната, Арабския халифат. Разликата е, че днес търговските обеми са несравнимо по-големи, и най-важното, бумът на икономическата глобализация след Втората световна война направи световното стопанство напълно зависимо от веригите на  доставки. 

 


- Ако погледнем БРИКС, имаме постоянен процес на присъединяване и опашка от желаещи да влязат. Как да си обясним това? 

 

- Това наистина е интересен процес, много страни си задават въпроса дали няма да е по-добре за тях да участват в БРИКС.
Европа, САЩ, Япония поставят строги икономически и политически условия на развиващите се страни за предоставяне на заеми, което неимоверно ги затруднява. Освен това Западът идва с типичните европейско-американски бизнес ориентирани човешко-правни изисквания и ти заявява, че трябва да си смениш културата.
Китай им дава кредити без предварителни условия, дори без лихва. Но строителството бива извършвано от китайски специалисти, които по-късно остават да живеят в съответната страна и създават усложнения. Русия им гарантира сигурност с помощта на военни формирования от типа на групата „Вагнер“, които защитават и поддържат безопасността на държавата, на населението, на семействата, но в замяна иска достъп до природните ресурси.

 

- Към кой да се обърнат? 

 

- По принцип, ако се обърнат към която и да било свръхсила за помощ в развитието си, те вече са направили грешка. Попитайте какъв е историческият им опит с Русия. Или попитайте страните от района на Южнокитайско море за сблъсъците им с Китай или с Япония. Латиноамериканците ще ви разкажат за печалния си опит със САЩ. Големите винаги искат да са тези, които да диктуват нормите с цел контрол, престиж, и не на последно място - материални интереси.

 

- Искате да кажете, че БРИКС е временно явление и няма да генерира нови идеи и нови пътища на развитие?

 

- Не казвам, че е временно. Мисля, че има сериозно бъдеще, но не смятам, че генерирането на нови идеи е равнозначно с осъществяване на промени в системата. Допускам, че няма да успее да се противопостави на икономическото и военното доминиране на САЩ в света. САЩ изнасят своите американски норми, правила и ценности и ги налагат в глобален мащаб с помощта на доминираните от тях международни организации.

 


Има ли начин това противоречие да бъде преодоляно без нов световен военен конфликт? 

 

- Необходимо е САЩ да се съобразяват много повече с глобалните потребности.
Това, което направи Западният следвоенен модел толкова привлекателен за света, в т.ч. и за хората от Източния блок, беше възможността за свободен бизнес и забогатяване.
Като цяло мисля, че БРИКС е един добър замисъл, особено за по-ускореното икономическо развитие на по-малките страни.
Ако страните от Третия свят започнат да се развиват и населението им стане по-платежоспособно, 

 

това ще е добре и за САЩ, и за Европа

 

потребностите ще нарастват, износът на стоки и услуги ще се увеличава. Но ако световното стопанство започне да се разпада, ресурсите да намаляват и потреблението да спада, това ще бъде гибелно за западното пазарно стопанство и ще означава война!

 

- Какво очаквате от предстоящата през октомври среща на високо равнище на БРИКС в Русия? 

 

- С приемането на Иран БРИКС все едно направи заявление как гледа на  света. Няма съмнение, че вероятността да се озовем в нова фаза на Студена война става все по-голяма. Но още не е ясно как ще изглежда. Няма да е както беше между СССР и САЩ, няма да има Желязна завеса. Все пак се очертава някакво блоково мислене - отделни страни продължават да поддържат и  формират свои групировки и някои от тях са в БРИКС. За да промени БРИКС правилата на играта, е спешно необходимо двамата главни водача Китай и Русия  да споделят едни и същи цели и да са в състояние да вложат едни и същи ресурси.

 

- Как се отразява войната в Украйна на глобалните процеси? 

 

- Днес САЩ използват влизането на Русия в Украйна като претекст за затягане на дисциплината в НАТО и увеличаване на военните разходи в ЕС, за да нанесат на Русия стратегическо поражение. В този контекст Швеция и Финландия станаха членове на Алианса. Става ясно, че каквото и да се случи в Украйна, тя ще бъде приета в НАТО и в ЕС. Чрез Украйна Западът провали всички експанзионистични намерения на Русия за възстановяване на предишното <210> могъщество. За днешното стратегическо поражение на Русия, за тази неописуема катастрофа ще се помни и говори следващите 150 години.

 


- Бжежински беше казал, че Русия без Украйна е обикновена държава, а с Украйна е свръхсила. Може би затова Западът толкова ревностно се противопоставя на Русия? 

 

- Бжежински е много прав, Путин е наясно с това обстоятелство. Ето защо толкова упорито се стреми не само да я окупира, но и да установи руска идентичност над онези, които се възприемат като украинци.

 


- А има ли бъдеще неутралитетът, какъвто е случаят с Австрия? 

 

- Тя продължава да държи на своя нелеп неутралитет, като си мисли, че все още е неутрална, а всъщност не е, защото е член на ЕС, който вече не е неутрално образувание.

 

- Русия, за разлика от САЩ и редица други западни страни, има дълъг и интензивен опит във взаимоотношенията със страните от Централна Азия, Иран, Китай, Индия  и т.н. Британците също, но на друга, колониална основа. 

 

- Безспорно! В Азия политическите и социалните структури са много по-различни от тези в Европа и САЩ. Затова и организацията на обществото, в т.ч. и функционирането на икономиката, е много по-различна. Връзките, роднинството и субординацията играят много по-важна роля. 

 

- Това, което сближава страни като Русия, Китай, Индия, Иран, е усещането, че са различни, че културата им не е европейска или американска и че всяка една от тях е пострадала от Запада

 

- Това е абсолютно вярно и предвид дълбокия смисъл, който има, в никакъв случай не бива да се подценява. Освен това са свързани по суша и споделят общи граници и хилядолетни политически и търговски взаимоотношения. В дадена епоха са имали вражди и са били конкуренти, в друга - приятелства  и съюзи. И имат обща причина да не обичат Запада. Затова охотно приемат БРИКС, тъй като имат избор между Китай и Русия и 

 

не са длъжни да приемат само САЩ и американския световен ред, 

 

както беше до неотдавна. Каквито и промени да се случат в БРИКС, то ще се запази като обединение на страни с традиционни ценности, отличавайки се от следвоенния западен модел под егидата на САЩ.
Това означава, че ще преобладава традиционната търговия и свързаните с нея конфликти и противоречия.

 

- Докато съществува войнствената позиция на Запада спрямо Русия и Китай, тя е достатъчно силен обединител. Ако един ден отпадне, нещата може ли да се променят? 

 

- Считам за грешно, че Западът гради своите отношения на идеологическа основа. Това неминуемо води до конфликти, войни, разногласия и е гаранция за провали в международните отношения.
Ако конфликтите бяха само материални, не е толкова страшно.

 

- Ако цените са несправедливи и търговията е нечестна, страните от Юга също се съпротивляват.

 

- Напълно ги разбирам и е естествено, защото имат работа с капиталисти…

 

- Не е ли твърде много да искате от Запада да сe откаже от своя капитализъм? 

 

- Някои неща вече започнаха да се променят - опазване на околната среда, устойчива и инклузивна икономика и т.н.
Въпреки че, честно казано, не очаквам концерните, работещи в Третия свят, изведнъж да станат мили и нежни.

Оцени новината

Оцени новината
3/5 от 2 оценки
3/5 от 2 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?