Д-р Петър Берон: Сега няма страх, но няма и надежда

Д-р Петър Берон е от знаковите лица, които се свързват с историческите промени, които донесе 10 ноември. Той влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“. Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Председател е на Националния координационен съвет (НКС) на СДС от август до декември 1990 г. Участник е в Националната кръгла маса през 1990 г. През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Напуска синята коалиция през 1991 г. Подписва новата Конституция на Република България. През 2001 и 2006 г. е кандидат-президент. Председател е на Съюза на патриотичните сили "Защита". 

Петър Берон е зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 700 пещери и откривател на нови животински видове. Директор на Националния природонаучен музей при Б​АН от декември 1993 до 11 юли 2005 г. Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 г. До момента е издал 44 книги. Преди броени дни излезе петата му книга от поредицата "С Петър Берон по света" - "Хималаите отблизо". Ученият носи името на брата на прадядо си - видния възрожденец и автор на "Рибния буквар" Петър хаджи Берович.

Разговаряме с д-р Петър Берон в навечерието на 10 ноември, когато през 1989 г. вътрешнопартиен преврат сваля от власт Тодор Живков, седмица след първото свободно шествие, организирано от движение "Екогласност" и седмица преди големия митинг на 18 ноември, който довя вятъра на промяната в България. 

- Д-р Берон, 10 и 18 ноември са паметни дати за онези години, когато всички се надявахме нещата да тръгнат в посока България да стане демократична държава. С какви чувства се сещате за онези дни?

- Припомням си за един период от развитието на България, който беше много сложен. Младите хора сега хабер си нямат от него и не го ценят. Началото всъщност беше поставено на 3 ноември 1989 година с първото свободно шествие, което не беше санкционирано от властта. От „Московска“  тръгнахме към Народното събрание, за да връчим подписка от 12 000 симпатизанти на движение „Екогласност“ срещу строителството на гигантския проект за Рила и Места, който застрашаваше двете реки. И точно когато пристигнахме на площад „Св. Александър Невски“, забиха камбаните на храма. Хората се разплакаха и от всички страни се чуваше: “Свърши се“. Оказа се обаче, че изобщо не се е свършило. Това беше само седмица преди исторически пленум на ЦК на БСП, на който Тодор Живков беше свален от власт. В онези години това никой не го очакваше. Виждахме, че нещо се готви, но всичката власт си беше в комунистите, с техните избирателни листи, с армията, милицията, тайните служби, с общинските управи и т.н. Въпреки това промените бяха неизбежни. Подобни неща се случваха в другите съседни държави, а се знае, че мечката като играе в комшиите, ще дойде и при нас. 

- И след това дойде 18-и с големия митинг, който беше нещо нечувано за социалистическа България. 

- Да. Трябва да се знае, че митингът беше свикан с помощта на комунистите, които смятаха, че той ще е в подкрепа на Петър Младенов и другите около него, т.нар. „реформатори“. Те обаче не очакваха, че самият митинг ще даде свободата и на нас да говорим, и работата изби в друга посока. Поставиха се искания, които нямаше как да не се чуят, защото на него дойдоха около 50 000 души. Имаше хора по покривите, по терасите, по дърветата… беше невероятно събиране на хора. Тогава Румен Воденичаров беше първият, който се обърна към хората с думите „Дами и господа“, които не бяха в обращение от десетилетия. И всичко това само с един афиш, който бях поръчал в една печатница на нашата улица „Бенковски“ и беше подписан от невероятна палитра от хора.  

- Вие се събрахте в период, в който имаше и страх сред хората да протестират. Сега няма такъв страх, социалните мрежи са навлезли в живота на всички и пак има много недоволни хора. Пишат в тях, мрънкат, обсъждат на маса, но дори не излизат да гласуват. Защо се случва така? 

- Сега няма страх, но няма и надежда. Тогава хората знаеха какво искат и казваха: „Да се махат комунистите и да дойдат нашите“. Сега не е ясно кои са нашите. Изредиха се какви ли не партии, като се почне от СДС, хората на Иван Костов, царе и патриарси, комунисти, социалисти… изредиха се какви ли не да управляват. Едни унищожиха селското стопанство, други разсипаха промишлеността, трети слугуваха на чужди господари, четвърти се увлякоха в грабежи и затова хората вече нямат вяра на никого.

- По-различно ли е сегашното СДС и другите десни формации от онова първото, със синьото лъвче?

- Разбира се, че е различно. Първо, сегашното СДС няма нищо общо с някогашната коалиция от 16 организации. Тази коалиция съвсем не беше лесна, но ни обединяваше това, че е антикомунистическа. Сегашното СДС, като партия, трябва да се нарича по друг начин и не трябва да паразитира като такава върху обаянието, което имаше онази коалиция.

- Като споменахте за обаянието - в VII Велико народно събрание имаше поети, хора на изкуството, на словото, духовенството участваше активно в живота на хората... Защо се отдръпнаха интелeктуалците и духовенството от политиката? 

- Тези 400 души във ВНС бяха наистина една много представителна извадка на българския народ. Имаше известни поети, участваха едни от най-видните хора на науката и изкуствата, популярни личности, доказани учени. В онова НС имаше и уж опозиционни комунисти с по-прогресивни виждания, но впоследствие разбрахме, че са си пазили партийните книжки и след създаването на СДС на 7 декември 1989 г. За всеки случай. Затова това НС беше интересно, за разлика от останалите, които са безкрайно безинтересни. Тогава едно по едно се извоюваха много неща, които сега властта приема като даденост, като нещо, паднало от небето. Някои от тях  предложих аз, като това да остане само Република България и да се премахне "народна". Мое беше и предложението да остане за химн първият стих и припевът на „Мила Родино“, въпреки че имаше и други предложения. Цялата първа част от Конституцията, която сега много хора плюят, е заимствана почти дума по дума от Хартата за правата на човека. Това е една добра Конституция. И други неща имаше, но… минало е. Сега много хора като че ли не могат да си представят, че някой няма да им позволява да говорят това, което мислят, да пътуват, където поискат, да слушат музика, каквато харесват и искат да слушат. Те не могат да си представят това положение и е хубаво, че не могат дори да си го представят, защото вече времената са други - това е друга епоха. Така че трябва да се оцени направеното от нас в онези години.

- Разочарован или доволен сте от промените, които настъпиха след т.нар. демокрация?

- Тези промени трябваше да станат. Аз не съм разочарован, защото никога не съм бил очарован от много от хората, с които тръгнахме тогава. Но това бяха неща, които трябваше да се случат. 

- Липсва ли Ви активният политически живот?

- Не ми липсва, защото винаги съм бил презает с това, върху което работя. До момента имам 44 книги, бях 11 години директор на над 50 души в Националния природонаучен музей, 32 години бях председател на Федерацията по спелеология, занимавал съм се доста с обществена работа и в момента съм председател на Съюза на патриотичните сили „Защита“. Така че не съм съвсем извън политиката. Нямам време да седя и да мисля какво ми липсва, да размишлявам и да се тюхкам. На моите 83 години гледам да отделям максимално време, за да завърша моите ръкописи. Имам огромно количество материал за още книги, които трябва да се завършат и издадат.

- Кой момент няма да забравите никога от онези времена?

- Когато забиха камбаните пред "Александър Невски" на шествието на 3 ноември. Има и други, разбира се, но когато се заговори за онзи период, първото, за което се сещам, са камбаните. Помня този момент като ден днешен.

- Като погледнете назад, как виждате Петър Берон и хората около него преди 34 години? Идеалисти, мечтатели, бунтари или наивници?

- Бяхме всичко това едновременно. Но казано е, че всички революции се замислят от идеалисти, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници. 

- В този смисъл чувствате ли се употребен?  Бяхте сред тези, които започнахте  промените, на първа линия на митингите и шествията, участвахте на дискусиите, на Кръглата маса…

- Не се чувствам употребен. Ние направихме това, което трябваше да направим. Това е било историческо предназначение. Един от моите роднини е подписал Търновската конституция, а аз подписах сегашната. Така че има някаква приемственост. Мисля, че ако нещата се върнат назад, пак щях да направя същото. 

- Разочарован ли сте? 

- Нямам време за разочарования. Аз не знаех, че около мен има толкова подлеци и мерзавци, защото дотогава се бях движил само в научни среди, където отношенията са по-различни. Политиката понякога е такава помия, че можеш да чуеш за себе си всякакви неща. Но народът е казал , че "когато една мома не иска да я щипят, не се хваща на хорото".

- Кой сложи края на истинското СДС? Почти никой не остана в публичното пространство от знаковите лица на Лъвчето. 

- Иван Костов, когато го преобразува в партия. След това самият той проумя, че не е редно да ползва името от коалиция да се сложи на партия, и си направи ДСБ. Една част от хората останаха в т.нар. партия СДС, от която сега разправят, че са извършили промените. Никой от тях обаче не е извършил никаква промяна. Единственият останал от старото, някогашно СДС в тази партия, е Сашо Йорданов. Другите са нови хора, които нямат никакво отношение към промените, които се направиха.

- Тази изборна спирала, в която влязохме, според Вас има ли край? Предстоят ли нови предсрочни избори?

- Предстоят, разбира се, и това не е само българско явление. При нас обаче има нужда да се стабилизира обстановката. Вижда се, че има голямо разцепление между хората, и това не е хубаво. Трябва българският народ да си постави едни реални цели, защото цели от рода като влизане в Шенген, влизане в ЕС, влизане в НАТО например не могат да бъдат едни трайни национални цели. Целите трябва да са мащабни и да се мисли за десетилетия напред. Ние трябва да мислим как да си стъпим на краката и да станем страна с развиваща се икономика, която да има армия и всичко необходимо за една стабилна държава. 

- Гласувате ли?

- Винаги съм гласувал през последните 33 години, защото, както казваше един приятел, „Не гласуват само кокошките, кравите и овцете. Хората гласуват". Негласуването е поведение, което аз абсолютно не одобрявам.

- През изминалите 34 години отбелязвахте ли 3, 10 или 18 ноември?

- Винаги отбелязвам 3 ноември, 18-и винаги ще го помня. 10 ноември дойде внезапно. Спомням си, че бяхме на едно събрание в Южния парк и там на една пейка се беше изправил Румен Воденичаров. Четеше една прокламация, а аз му светех с фенерче, защото вече беше тъмно и студено. Тогава дойде една журналистка, дръпна ме за балтона и ми каза: „Падна Тодор Живков“. Тогава дойдоха едни японци, на които дадох интервю в Японския хотел, което беше излъчено в Токио още преди нашите хора тук да разберат какво е станало. 

Нищо че е на 83: Поставил си е цел - да издава по две книги на година

На 83 години Петър Берон не спира да работи. Издал е вече 44 книги, а наскоро излезе последната от поредицата „С Петър Берон по света“. 

В „Хималаите отблизо“ описва научните си открития като зоолог, срещите си с интересни хора и преживяванията под Покрива на света. Поставил си е за цел да издава по две книги на година. 

„Може и да са повече, защото имам достатъчно събран материал, но аз си ги издавам сам и трябва да се плаща на издателството“, разказва зоологът, който никога не е спирал да се занимава с наука. Очаква следващата година да излезе книгата му за Средиземно море и неговите острови. 

„Бил съм на повечето от тях. Работил съм и на Корсика, и на Крит. Другата книга ще е свързана със страните от Босфора до Пакистан, плюс Азиатска Турция, Ирак и Иран. Разказвам и за престоя си в  Афганистан, където бях по време на войната 1986 г. и останах 20 дни в Кабул. Когато руснаците окупираха Афганистан, дойде едно писмо в БАН, в което предлагаха, който иска, да отиде там на обмяна на опит. Само аз отидох“, спомня си с усмивка зоологът. 

 По-догодина, ако съм жив, ще издам книга, в която ще разкажа за Бразилия, Боливия, Перу и Еквадор. Другата ще е за Китай, Корея, Япония и Монголия.

"Всичко обаче е в ръцете на Господ. Ако той разреши и ми остави време, имам още много неща, за които да разкажа", шегува се зоологът.