Д-р Мариана Чолакова: Пазим къс от рухналата Берлинска стена като символ на обединението

Урокът от обединението на Германия е в това, че енергията не бива да се разпилява, а да се обединява. Трябва да се вгледаме повече в себе си и собствените си ценности. 

 

- Рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. постави началото на обединението на Германия и края на комунизма в Европа. Каква е равносметката на германците за тази знакова дата  30 г. по-късно?

- Много хора окачествяват падането на Берлинската стена като най-щастливия момент в съвременната немска история. Това е резултат от действията на много смели немски граждани и политици, но и на много хора в Източна Европа, които промениха статуквото в своите държави.  

- Чувстват ли се истински обединени бившите Източна и Западна Германия 3 десетилетия след рухването на Стената?

- Това е процес, който продължава. Падането на Берлинската стена е свързано с личната история на много хора от двете страни на Стената. Това са били две различни системи, няма как за 30 години да бъдат преодолени всички различия. Но когато заедно се гради настоящето и бъдещето, когато желанието за демократично развитие и свобода е обща ценност, когато без колебание се върви в една посока, пътят е правилен и има резултат.

- Имате ли лични спомени от това знаково за европейската и световна история събитие?

- Когато падна Берлинската стена се подготвях за изпити за аспирантура. Бях завършила философия и исках да пиша докторска дисертация в Лайпцигския университет. По това време част от моите преподаватели в Софийския университет бяха доста активни срещу партийната власт в България и когато ходех при тях за консултации, често ги нямаше, защото или бяха под домашен арест, или на разпит заради разпространението на апокрифна философска литература, или критика на статуквото. Всички знаехме, че Стената се пропуква.

- Каква е съдбата на  повечето от късовете от Стената днес? Колко от тях са изложени в България?

- Едва ли някой преди 30 години си е представял, че омразната Стена, до която много хора намериха смъртта си, която раздели толкова много семейства, промени съдбата им, ще бъде търсен символ. Но не като стена, а като разрушена стена. Късове от Берлинската стена има навсякъде по света, но тя вече не разделя никого. През 2006 г. успяхме заедно със съмишленици да получим един цял блок от Берлинската стена и го докарахме в България. Оттогава той се намира в градинката до НДК в София. Този паметник стана символ на това, че България е в Обединена Европа и че българите вече са свободни хора. Всеки, който е допринесъл и допринася за това, заслужава уважение. За други късове от Берлинската стена в България не знам.

- Учудващо днес, 30 г. след падането на Стената, символ на студената война,  като че ли бариерите в Европа и в света се множат. Защо? Останаха ли ненаучени уроци от близкото минало?  

- Не знам какви бариери имате предвид. Ние вече сме граждани на Обединена Европа - имаме свобода на придвижване. Можем да работим навсякъде. Това, което се произвежда в България, може да бъде продавано навсякъде в Европейския съюз.

Ако имате предвид бариери в мисленето, може би сте права. Може би урокът от обединението на Германия е в това, че енергията не бива да се разпилява, а да се обединява. Мисля, че може би трябва да се вгледаме повече в себе си и собствените си ценности. Няма как да има взаимно обогатяване,  възпитание в уважение на чуждото мнение и позиция, ако не сме отворени и любопитни към всичко различно.

-  За  2018 г. България и Германия регистрираха рекорден стокообмен. Кое ни прави  важен партньор за страната, определяна като икономически локомотив на Европа? С какво и доколко Пловдив привлича  немски инвеститори? В кои сфери интересът на немския бизнес е най-сериозен?

- Πo oфициaлни дaнни на Германската федерална статистическа служба пpeз 2018 гoдинa тъpгoвcкият oбopoт мeждy двeтe дъpжaви възлизa нa 8.266 милиapдa eвpo. Това е с 10% повече от 2017 г. Рекордният стокообмен не се случва от днес за утре. Това са десетки години работа, постоянство, образование, квалификация, иновации и труд. И взаимен респект и уважение.

В последните 10 години в Пловдив и региона сме организирали над 100 събития, срещи, семинари, изложения, борси, посещения, делегации, курсове по икономически немски език, обработили сме над 200 запитвания и информации - заедно и със съдействието на пловдивската общинска и държавна администрация. Конкретната и ежедневна дейност на място доведе нови германски инвеститори, мотивира много млади българи да се върнат у дома след завършване на своето следване в Германия. 

Членовете на Германско-българската индустриално-търговска камара от региона помагат на развитието на образованието, културата, социалната сфера и за опазването на околната среда - финансово и съдържателно. Всички се развиваме заедно и съдействахме Пловдивският регион да стане икономически най-бързоразвиващият се в България.

- Немските университети са традиционно желана дестинация за обучение на български студенти. Кои фактори мотивират този нарастващ интерес? Кои са най-търсените специалности?

- Винаги съветвам кандидат-студентите да се ориентират за специалност по два критерия: към коя сфера ги влече и какво търси пазарът. Фирмите търсят специалисти с инженерни и технически специалности, но ако младите хора искат да се реализират в обществената сфера, трябва да учат обществени науки. Когато вземат решение по-скоро, защото една група от училище искат да са заедно в определен университет в Германия, това в дългосрочен план не е разумно.

- В годината, когато е Европейска столица на културата, съвсем логично Пловдив е във фокуса на немската политика, култура, медии.  Какви нови приятели и партньори спечели градът ни?

- През тази година на Европейската столица на културата 2019 нашият град Пловдив и целият регион са във фокуса на германската политика, култура, икономика и медии. Германия е най-големият чуждестранен донор за културни събития в Пловдив. Имахме честта да посрещнем в Пловдив през април президента на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който специално насочи вниманието към хората на изкуството и културата и се срещна с тях. Имахме над 60 единични и групови посещения на германски политици, медии, хора на изкуството, студенти, учени и предприемачи. Всички те работят вече по партньорски проекти, които бихме искали да продължат и следващите години.

Д-р Мариана Чолакова е почетен консул на Федерална република Германия от 2010 година със седалище в Пловдив и район на консулския окръг, в който са включени областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Кърджали, Смолян, Сливен и Ямбол.

Д-р Мариана Чолакова притежава PR агенция „SOL Communications“, ръководител е на фондация „Културно наследство“, както и управител на пловдивското представителство на Българо-Германската индустриално-търговска камара.

През 2004 година д-р Мариана Чолакова бе отличена с федералния кръст за заслуги на лента.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?