Д-р Любомир Канов: Сглобката зави наляво, раздава общите пари и трупа дългове

Посредствени актьори са окупирали политическия ни театър    

Хората гласуваха, избирайки този, който е по-малко несимпатичен

Профсъюзното кречетало Ваня Григорова е като младата Цола Драгойчева, казва психиатърът и писател 

 

- Д-р Канов, как изглежда следизборният пейзаж през Вашите очи?

- Пейзажът е разбъркан и сякаш всички са отчуждени от политическия процес. Даже и иначе доста активните хора от малцинствата също не бяха много активни този път. Изборите показаха колко е плитка легитимността на управляващите на местно ниво, показаха и разпокъсаност на желанието на различни групи избиратели да гласуват. 

Нямаше ясно изразен идеологически водораздел между леви и десни. 

Хората гласуваха, избирайки този, който е по-малко несимпатичен. 

- Театър ли са искрите, които прехвърчат особено активно след изборите в т.нар. сглобка между ГЕРБ и ПП-ДБ? Ще оцелее ли конструкцията? 

- Това е като брак по нелюбов, а по сметка, който се крепи повече на интереса.

Но в крайна сметка, това е единствената възможност за България в момента, като алтернативата служебен кабинет на Румен Радев с пропутинска нагласа ​е по-голямата заплаха. Но путинските партии у нас продължават да увреждат интересите на България, включително и в парламента. Те са ясно очертани ​-БСП, "Възраждане" и клоуните на Слави Трифонов от ИТН.  

Сглобката ще оцелее, но ако алиансът от пропутински партии продължи през ден да иска вот на недоверие на кабинета, законодателната дейност и важните решения в парламента ще буксуват до момент, в който трус или външна причина доведе до разпад на тази сглобка. Това би бил лош избор за България, макар че и сегашният начин на функциониране на парламента и на държавата не е за завиждане. 

- Т.е. може сглобката да не изкара до евроизборите догодина и премиерската ротация през март?

- Усещането ми поне засега е, че ще има ротация, но през тези месеци действията на парламента ще са безплодни, а действията на кабинета ще са финансово крайно непопулярни и вероятно вредни в много близко бъдеще - по отношение на лихвени плащания по външния ни дълг например.

Т.е. политика от ляв тип на ПП-ДБ, която реши да извади хората над чертата на  бедността, става с цената на инфлация и хората пак остават под тази черта. Основната битка за бюджета, идеологическа в основата си,  ще е между ляво и дясно. Интересно дали  ГЕРБ ще заеме дясна позиция. 

 Ясно е, че левите политики са по-симпатични, тъй като включват раздаване на общите пари през бюджета, но практически означават само нарастване на безплодна и вредна администрация, държавни заплати и притискане на производителната част от обществото чрез данъци.

Както показва махалото на политическите предпочитания в исторически план, когато на власт са леви, раздават от общите пари и трупат дългове. След това идват десните и започват да събират пари в хазната, които леви популисти отново започват да раздават. 

- Какво издават жестовете на лидерите от сглобката - Борисов, Петков, Василев? Привидна или истинска е неприязънта между тях?

- Почти всички политици са много добри актьори. Може би истинският корифей по актьорско майсторство е Борисов. Всеки политик играе посвоему. Асен Василев играе ролята на прецизен експерт, който знае какво прави до момента, в който действията му лъсват като опасни за бъдещето на националните финанси и икономика. Най-наивно се държат някои хора от ПП. На Кирил Петков му личи, че не е подготвен добре театрално. И се издънва.

За съжаление, на политическата ни сцена основното е егото на участващите, а не интересите на зрителите, които плащат за това представление. 

- Каква е диагнозата Ви за средностатистическия български политик?

- Мнозинството са актьори в провинциален театър. Тоест, в крайна сметка, става дума за посредственост и недалновидност, липсва истински талант в това, което правят. А и нужно ли е политиката да е представление?! Вместо да не е шумна, а рационална и полезна дейност, при която се вземат решения в интерес на държавата и на бъдещето, заздравяват се основополагащи закони, правов ред, от което всички имаме интерес и е изключително сериозен проблем у нас.

- Кметът на София ще работи за лев заплата, пловдивски зам.-кмет бизнесмен ще работи без заплата. Това някаква нова игра на популизъм ли е и ще върне ли доверието на хората в безкористните политици?

- В подобни жестове има и външно пропагандна страна. Но и Доналд Тръмп като президент също работеше срещу символичен долар на месец. Това може да бъде разглеждано като проява на гражданска съвест, но има и стремеж да станеш симпатичен на избирателите, като работиш на ползу роду, а не в свой финансов интерес.  

Поне ​в случая с новия софийски кмет той има да изкупва пред целия народ морални грехове на своята рода, която без изключение е била част от престъпния репресивен апарат на Държавна сигурност. Така че символичното работене без пари е своеобразна индулгенция за изминали грехове.

Но за мен най-категорично извинение за кмета би било свалянето на този отвратителен паметник на Червената армия в центъра на София, в което той би трябвало да играе много активна роля заедно с Общинския съвет и правителството.

Това би трябвало да е неговата по-забележима и важна индулгенция в очите на софиянци.

Но аз лично на мястото на Терзиев не бих поел риска да съм публична личност, за да излезе всичко за семейството ми наяве. Има и други начини, не толкова публични,  да работи за София. С избора му за кмет ДС греховете на предците му излязоха наяве и натовариха много т.нар. десни избиратели.       

- Как стана така, че синя София за малко не избра ляв кмет?

- Профсъюзната деятелка и изключително неприятна левичарка, която отиде на балотаж, нямаше такава легитимност, за да се твърди за лява вълна в синя София.

Ваня Григорова събира гласовете на т.нар. маргинали или лузъри, които винаги отиват да гласуват протестно. Това са хора, които са озлобени от личния си неуспех и винаги търсят реванш чрез подобни фигури.

Неслучайно съвсем наскоро огромен брой гласуваха за ИТН и тя стана първа сила. Сега тези гласове отиват към "Възраждане" и към такива като Ваня Григорова.

А и спрямо общия брой софиянци гласувалите за нея 170 000 души са незначителен процент. Това не може да се счита за показателно за настроенията на софиянци. Както впрочем и победата на Терзиев не е сериозно доказателство за тези настроения. 

- Защо кандидатът на автентичното дясно и авторитетна фигура като проф. Вили Лилков не събра много гласове?

- Резултатът му показва, че повечето софиянци са дезинтересирани от управлението на собствения си град. И още нещо. Проф. Лилков беше издигнат от партия КОД заедно с още няколко формации. Не разполагахме с нужните за подобна кампания финансови ресурси и участието ни в изборни прояви беше ограничено. Не бяхме в центъра на медийните осветявания на кандидатите, не ни беше дадена възможност за публичен диспут , под претекст, че не сме били парламентарно представена партия.

Така че потенциалът на проф. Лилков да отиде поне на балотаж беше прахосан благодарение и на политиката на големите медии и поради липса на достатъчно финансови ресурси. Все пак той ще е един от тримата наши представители в Общинския съвет, където експертността му ще е изключително полезна.

- В криза ли е дясното у нас? Кои са автентичните десни партии в момента? 

- Ние, автентично десните, за съжаление, сме silent majority, както казват в американския политически жаргон ​- тихото мнозинство, което не излиза да гласува. Номинално нашата партия КОД е най-точният изразител на това, което се нарича дясно. Може би отчасти и някои хора от "Демократична България", от ДСБ. Имаме впрочем и доста хора в ГЕРБ, които са с десни убеждения. Но няма монолитна десница, която да се изправи срещу пропутинските партии у нас.

- Освен силна десница нямаме и силна левица. Не е ли странно това за страна, която е най-бедна в ЕС?

- Има нещо като левица, въпреки че в български условия тя би трябвало да се нарича по-скоро "путиница". 

Начело с президента Радев, който е типичен представител на хора, зависими от Кремъл, заедно с целия му антураж и бившите служебни правителства. Като прибавим към общия микс и профсъюзното кречетало Григорова - ето това е българската левица. Какви пролетарии защитават, не знам, но са вредни за интересите на България по много причини, не само заради погрешните си икономически идеи. Най-вече за това, че дърпат страната назад и надолу, включително в очите на цивилизованото общество и на съюзниците ни от НАТО и ЕС.

- Може ли Григорова да оглави по-мащабен нов ляв проект?

- Тя по-скоро има скандалджийски потенциал, кавгаджийски. Останалото са кухи фрази от профсъюзен тип. Позволих си да я оприлича на младата Цола Драгойчева, видна функционерка на БКП, или известната германска социалистка Клара Цеткин. Григорова едва ли би могла да е лидер на нещо обединено ляво. Първо няма да <210> позволят по-старите кучета, които се борят за лидерство в този спектър. Първият <210> сблъсък ще е с лидерите на БСП.

- Как разчитате ходовете в ДПС - какво да очакваме след оттеглянето на лидера Карадайъ, появи се почетният председател Доган?

- ДПС е тайнствена партия. Дълбоко заложен още от самото начало в ДПС е кагебистки проект според мен. Може би още от времето, когато Меди Доган е бил в затвора преди 1989 г. Така че това е отново проект, идващ откъм изток, но с втъкани в него нишки от югоизток, от Турция. В него има геополитически компонент, свързан с политическите битки вътре в самата Турция с опонентите на Реджеп Ердоган и вероятно участието в тези процеси на нашите изселници там.

В ДПС тече сложна игра и това е свързано с геополитическата преориентация на Турция, отношенията <210> с Русия и други подобни глъбинни процеси, които са недостъпни за окото на страничен наблюдател. 

А свръхактивността на Делян Пеевски напоследък вероятно цели изчистване на петното "Магнитски" и представянето на ДПС като партия на ревностни евро-атлантици.

Смятам обаче, че той е все пак пионка в ръцете на големия задкулисен играч Доган и на кукловодите зад него.

- Твърде много войни и агресия бушуват около нас. Каква диагноза е това и има ли шанс да се върнем към нормалността в обозримо бъдеще?

- Историята на човечеството е изпълнена с войни. Имаме верска война в Близкия изток с близо 1000 години история. Война за територии, основана на религиозните различия.

Тази война, макар не с автомати "Калашников" и с ракети се води и в сърцето на Европа между  нашественици от други култури и континенти, които постепенно заемат централните градове на Европа. 

Ставащото в Русия не е нещо по-различно от вечната експанзия на империята от времето на Иван Грозни. Това е монголоидна империя, чиято амбиция е да се разраства в постоянни войни със съседите си.

Войната с Украйна беше предшествана от война с Грузия, от анексията на Крим. Това са прояви на реваншизъм на един дребен, зъл император, бивш кагебист и комунист по убеждения, който води честолюбива война, за да възвърне величието на имперска Русия.

Ужасът на войната на евреите и тези, които ги заобикалят и искат да ги унищожат, няма да спре. Това е хронична война, която ще продължава безкрай. Тя е и демографска война, защото враговете на Израел нарастват числено в геометрична прогресия. И завиждат силно на просперитета на Израел.

Не виждам края на този конфликт - поне до края на това столетие.

Войната между Русия и Украйна също се превръща в хронична. Но ако Русия не я загуби, тя също ще стане замразен конфликт с периодични битки, който ще продължава много години. Но смятам, че неизбежно и скоро Украйна ще е част от ЕС и НАТО, което ще промени изцяло хода и характера на тази война.

Ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом, може да станем свидетели на промяна в отношението към Русия на Америка. Тръмп, който се закани да спре войната в Украйна за денонощие, вероятно наистина ще може да повлияе на Путин - поне до степен да спре да унищожава Украйна по начина, по който го прави сега.

 

Д-р Любомир Канов завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия - София. Работи в различни психиатрични болници. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира в САЩ, работи в Ню Йорк. В момента живее в България. Заместник-председател на партия КОД (Консервативно обединение на десницата).  Автор e на книгите “Човекът кукувица”, “Между двете хемисфери”, “Стрела от тръстика”.