Следвайте ни

Д-р Константинова: Пациентите са най-големите потърпевши от скандала с центъра "Св. Георги"

Заклеймяването на центъра за дементно болни като дом на ужасите е кощунство, твърди психиатърката

viber icon

Д-р Гергана Константинова, психиатър от Центъра за възрастни хора с деменция в КСУ „Св. Георги“, подаде заявление за напускане. Според нея тя и колегите й са подложени на непоносим психически натиск и тормоз след тенденциозен тв репортаж за грубо отношение на служители на персонала към пациентите.  Психиатърката представи пред "Марица" своята гледна точка за избухналия скандал, който е на път да доведе до серия от оставки в центъра.  

- Д-р Константинова, каква е причината за вашето решение да напуснете ?
- Почувствах се изключително унизена, омърсена и съкрушена. Не само аз, а и целия екип, с който работим вече две години в Центъра за хора с деменция. Смятам, че сме жертва на незаслужени хули и обиди. Конкретната причина да взема това крайно решение бе един инцидент, който се случи в понеделник вечерта. Става въпрос за липса на елементарно човешко отношение.

Бях пресрещната пред личния си автомобил от двама души, които изскочиха внезапно пред мен от съседна кола. Уплаших се много. Впоследствие разбрах, че това са репортерката на Нова телевизия Вероника Димитрова и оператор, които правят репортажите за нашия център.

Беше тъмно, заслепиха ме с камерата, почувствах се преследвана като дивеч. Не знам защо трябваше да го правят по този начин, аз никога не съм отказвала интервюта. 

Отдавна ми се искаше да изляза пред медиите и обществото и да кажа каква е истината за ситуацията в центъра, но бях решила да изчакам да приключат всички проверки.

Много от нещата, които се твърдят и пускат в общественото пространство, са некоректни инсинуации.  Винаги сме се стремили да обгрижваме пациентите  си- от влизането им при нас, докато си отидат от този свят. Искаме да се чувстват добре в една защитена среда. Всичко обаче, което се изговори и изписа за нашия център, направо ни потресе. Бяхме изкарани като някакви зверове.  

- Вярно ли, е че роднини на пациенти са идвали да вдигат скандали заради техни близки, настанени в центъра?
- Има такъв конкретен случай, който стои и зад направените записи и внушения по Нова телевизия. Става въпрос за лично отношение на  Калина Ненова, чиято баба Калина Петковска беше настанена при нас. Възрастната жена беше приета в много  тежко състояние с множество  дикубитални рани след инцидент. Твърдя, че сме полагали всички нужни грижи за нея.

Внучката й обаче си позволяваше да внася и дава на баба си лекарства, които не са назначени от специалист и без да представи медицински документ за тях. Заради това между мен и нея с времето назря конфликт, за което уведомих ръководството. Един ден при хигиенизиране на стаята  на баба й  открихме  множество лекарства и ги иззехме. Тогава я помолих да спазва правилата, обясних й също, че е необходимо да информира мен, социален работник или управителя на центъра за всяко внесено лекарство.  

В крайна сметка конфликтът беше потушен, взе се решение да контактувам с нея, само ако състоянието на баба й е влошено. През този период баба Калинка обаче направи четирикратни епилептични гърчове. Наложи се да й правя дори обдишване. В същото време аз разполагам само с една слушалка и апарат за кръвно налягане, защото ние не сме здравно заведение, а само предоставяме социална услуга.. Затова помолихме близките на баба Калина да я заведат до съответната болница, където да я хоспитализират. Те обаче ни я връщаха, за което има медицински документи. Впоследствие се стигна дотам, че миналата година съпругът на внучката отправяше заплахи за саморазправа с мен в присъствието на мои колеги.

- Как ще коментирате обвиненията за грубо отношение на хора от персонала към пациентите?
- Аз не съм била свидетел на това грубо отношение. Просто пред мен това никога не се е случвало. Мога да коментирам някои от нещата, показани в излъчения репортаж, които се тълкуват превратно. Например чутата фраза "разтвори краката" , отправена към болните. Става дума за смяната на памперсите на бабите и на дядовците, които са лежащо болни при нас. Те трябва да се хигенизират всеки ден по два-три- четири пъти, колкото се налага.

Говоренето на висок глас от персонала пък се приема като крясъци, но в случая не става дума за агресия и лошо отношение. Просто повечето от болните са с намален слух, някои и с намалено зрение.  Говоренето на по-висок тон понякога е начин да се потърси комуникация и съдействие от тяхна страна.

- Имаше и обвинения, че болните са били заключвани и така са се подтискали?
-Аз не съм била свидетел на това да заключват стаите, където пребивават болните. Но се заключват двата изхода на коридора, защото ние сме на четвъртия етаж Има стълби, възможно е пациентите да се спънат, да паднат, да се ударят и наранят. 

- Колко са пациентите в центъра?
- В момента 90 човека са настанени за 24 часа. Има още 70, които са в дневните центрове. Общо между 160 и 180 човека. Зависи от това, колко души ше дойдат в дневния център. Грижите за тях изискват сериозни усилия и затова алармирах близките им за съдеяствие, когато ги водим по болници заради  здравословни проблеми.

Все пак аз не съм нито общопрактикуващ лекар, нито интернист. Въпреки всичко винаги съм се стараела да реагирам адекватно и да не усложнявам нещата за близките на нашите пациенти. Често сме ги возели с наши автомобили до съответните болници, за да не разкарваме близките им.

- Какво е характерно за деменцията като заболяване, което хората трябва да знаят?

- Деменцията, за съжаление, е бичът на 21-и век. Напоследък все повече се сблъскваме с  него. Става така, че тези хора, които са с деменция имат и други соматични заболявания- прекарани инсулти, инфаркти, диабет.

При тях страдат най-вече разумът и паметта. Те са като малки деца, които изискват много внимание и грижи. Някои си забравят имената и после си ги спомнят.  Играем на филми и градове и филми например и така  си спомнят епизоди от техния живот.

Тези от дементно болните, които могат да се движат, всеки ден ги водят в дневния център. Създават им се условия да пишат, да рисуват, да плетат, дори да готвят. При нас като си дойдат могат да пеят и да танцуват., да играят хора, да празнуват рожденните си дни. Така чувстват, че са живи. усещат, че все пак по някакъв начин някои ги забавлява, могат и да общуват помежду си. 

- Имате ли и случаи с пациенти в по-млада възраст ?

- Наскоро успяхме да помогнем на едно тежко болно младо момче. Стоян Китипов дойде при нас от София през 2017 г.. Направи белодробна емболия и го приехме в болница. Беше си счупил и крака при опит да стане и да отиде до банята. Беше с много тежки дикубитални рани. Водили сме го  в Хирургиите на УМБАЛ "Св. Георги". Обработиха му дикубиталните рани., които бяха огромни.. Една година не спряхме да му помагаме на това момче и всеки който пожелае може да дойде да  го види. Той е на легло, но вече няма тежки рани.

- Има ли вариант да размислите и да останете на работа в центъра?
- Не. Това което се случи с нас демотивира целия екип. Аз смятам, че няма нито един от работещите  в центъра, който да не е съкрушен от скандала и всичко казано и написано по наш адрес. За жалост най-големите потърпевши са пациентите.

Те са особено чувствителни и появата на толкова външни хора заради проверките допълнително ги стресира.

Иначе всеки от персонала има право да реши дали да остане или да си тръгне. Хората имат достойнство, имат душа и емоции. Аз взех това решение да напусна, защото вече се чувствах застрашена.

- Смятате ли да са се обърнете към съда, след всичко това, което се случи с вас?

. Не търся мъст, търся правдата и искам истината да излезе наяве. Искам и човешко отношение. Ние не сме зверове. Безумно е нашият център да бъде наричан "дом на ужасите". Това е кощунство. Не знам хората, които го твърдят, каква съвест имат и как си лягат вечер спокойно. Надявам се един ден всичко да излезе наяве. Надявам се зад нас да застанат като институции Община Пловдива и Министерството на здравеопазването, защото това, които искаме да направим беше нещо хубаво и добро. В това се увериха представители на медиите и институциите, които са ни посещавали. В крайна сметка досега не и имало никакви сигнали и оплаквания. Напротив, роднини на пациенти ни благодарят за грижите. Сега бяхме незаслужено охулени. Но има Господ и той гледа.

 - Кой ще се грижи за болните хора, когато напуснете ?

-Много ми е жал за тях, защото  те не са виновни. Не зная.кой ще се грижи.  Важно е по най-бързия начин да се намери лекар, защото дементно болните имат множество съпътстващи заболявания. Не искам те да страдат.

Румен Златански

Румен Златански

Репортер-редактор - екип "Общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Лиляна Стефанова

05.02.2020 | 17:17

Д- р Конст, с пожелания за успех. Забравете тази простотия от Дома...всички от психото- бъдете горди и здрави. Доброто се връща.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?