1939
Следвайте ни

Д-р Иван Маджаров : Кризата с COVID-19 доказа колко важен за обществото е българският лекар

След преизбирането му за шеф на БЛС

viber icon

- Д-р Маджаров, какво успяхте да свършите в полза на гилдията като председател на УС на БЛС, за да се стигне до преизбирането Ви?

- Мисля, че това, че успяхме за тези 3 години, е поне малко да издигнем авторитета на Лекарския съюз, да направим така, че той да заеме заслуженото си място в системата на здравеопазването в България като медиатор и като формиращ политики. И разбира се, това, което пряко касае колегите, е, че успяхме да повишим значително цените на всички медицински дейности, което не беше се случвало повече от два мандата, или от 6-7 години. И в болнична, и в първична извънболнична помощ, и в МДД (медико-диагностична дейност) цифрите са значителни. Това са две от важните неща. Също и медийния образ на лекарския съюз, който видимо подобрихме. Направихме така, че обществото да се интересува от Лекарския съюз, имаме например голям ръст на посещенията на страницата ни в интернет.

Успяхме да запазим неутралитет в тези бурни времена. Политически успяхме да се включим доста активно в тази изненадваща ковид криза чрез кампаниите, които направихме за подпомагане на колегите, за подпомагане и на децата на загиналите колеги. Това са основните инициативи. Самата ковид ситуация модулира до голяма степен нашите усилия. Преди нея имахме съвсем други планове, по които ще трябва сега да продължим да работим. Една такава идея е

продължаващото медицинско обучение, което все още не е задължително в България.

А това трябва да се случи и то съвсем скоро. Може би в следващия парламент това ще трябва да стане факт. Има и много други дребни неща, които в крайна сметка водят кумулативно към добрата оценка, която получихме и на Събора.

 

Ако искаш да работиш сред хора, трябва да се ваксинираш. Другото е безотговорно 

- Кои са актуалните предизвикателства пред лекарското съсловие по време на четвъртата вълна на пандемията у нас?

- В Лекарския съюз се опитваме да излезем вече от темата COVID-19, защото такава е психиката, такъв е и характерът на нашата професия. Като лекари ние сме свикнали в момента, в който нещо се случи за първи път, да действаме под стрес, за да разрешим спешно ситуацията. След това приемаме до голяма степен като рутина това, което се случва, и така трябва да бъде. Ние сме тези, които се сблъскват ежедневно със страданията на хората и с болестите. В тази връзка смятам, че ковид темата за нас специално се превръща в една рутина, която не би трябвало да се възприема като причина за спиране на държавата. Институциите трябва да продължат да осигуряват финансовото състояние на колегите. Ние смятаме, че

предизвикателствата пред българското здравеопазване и българските лекари са по-скоро средносрочни и обхващат тази кадрова криза,

която вече застигна страната ни по отношение на специалистите по здравни грижи - медицински сестри и акушерки особено. И по отношение на лекари. По този въпрос трябва да се работи бързо. Да се предприемат нетрадиционни решения в краткосрочен план, за да можем да очакваме резултати в следващите 2-3 години. Те не могат да бъдат повече от това да се забави темпът на намаляване на кадрите. Да се обърне внимание за повишаване на интереса на лекарите да остават в страната. Да се повиши интересът към професията "специалист по здравни грижи". За мен всички други неща са на втори план, защото системата не може да съществува без тези кадри.

 

Време е да излезем от темата с пандемията и да се върнем към дълбоките проблеми на българското здравеопазване 

- Какъв е начинът България да задържи младите способни лекари у нас и как БЛС ще допринесе това да се случи?

- Има три основни момента. Когато говорим за лекарите, младият специалист трябва да има финансова обезпеченост и възможност за кариерно развитие още като завърши. Трябва също така да има достъп до съвременни методи на лечение в собствената си страна. Трябва да знае, че това, което научава от световната литература, ще може да бъде приложено в нашата страна. Мисля, че по отношение на последното България не изостава от станалия свят в голяма степен. По-скоро в момента ние

имаме проблем с възможността за специализация без излишни затруднения и във финансовото обезпечаване на кадрите особено по региони.

Към тези три неща по отношение на специалистите по здравни грижи бих посочил и работа в посока повишаване авторитета на тази професия. За съжаление, в последните 15-20 години той рязко намаля. Преди години си спомням, че титлата медицинска сестра, акушерка беше една достойна професия. Тогава кадрите бяха много. Сега по незнайни причини -  разбира се, някой ще каже, че са финансови, но не са само такива - стана така, че интересът към тази професия намаля. Като прибавим и ниските заплащания, които са практически по-ниски, отколкото при задължения, които едно момиче, без да е завършило за акушерка или медицинска сестра, може да извършва, разбираме на какво се дължи този недостиг в момента.

Отново за лекарите, предстои сега при преговорите с НЗОК да им дадем максимален брой правомощия на младите лекари, които през годините също им бяха отнети. В ежедневната работа в българските болници младият лекар нямаше никакво значение за НЗОК. В документацията никъде не можеше да фигурира името му, ако няма специалност, и това водеше до ненаемане на млади лекари или ако наемаха, им възлагаха съвсем други функции. Сега предстои това да се промени, защото лекарят в момента, в който си вземе дипломата, е магистър и няма как да няма правомощия в своята професия.

- За какво още смятате да преговаряте активно с МЗ и НЗОК? За какви промени ще настоявате?

- С МЗ ще говорим по отношение на основния пакет и някои услуги, които в момента излишно изискват престой в болницата. Ще искаме тези изисквания да се премахнат и да се улесни работата на болниците. В крайна сметка и пациентите ще бъдат обслужвани по-лесно.

Предстои да говорим и тази, и следващата година за това прословуто 24-часово разположение на общопрактикуващите лекари. Вече 20 години този факт доказа своята несъстоятелност - от една страна, безсмислен нормативно, от друга, всички знаем, че не се случва и няма как да се случи.

 

Съсловието запази неутралитет в бурните политически времена и това е достойната гражданска позиция на медиците

Няма как един човек да е на разположение цялата година във формат 24/7

И други неща има, за които да си говорим. Цените на клиничните пътеки ще трябва да бъдат преизчислени и предоговорени с НЗОК във връзка с предстоящата инфлация по-следващата година. Смятам, че не трябва да бъде пипано прекалено много по Националния рамков договор, за да могат колегите да работят спокойно, без големи промени, които да ги изненадват.

- Смятате ли, че има място за синергии в здравния ресор и възможно ли е споделянето на ресурси между здравните заведения в момента?

- Сега има един текст в методиката на НЗОК, който казва, че ако на територията на РЗОК някое лечебно заведение има икономия на средства, а друго се нуждае от повече, има възможност ресурсите да се прехвърлят от едното в другото. Нямам информация доколко успешно се прилага този механизъм. Чувал съм, че има известни опасения сред колегите, които казват, че ако се съгласят да им вземат от техните пари, не се знае дали следващия път ще им определят същия стандарт.

Не бих искал да говорим за средства на ниво лечебни заведения, защото в крайна сметка забравяме, че парите следват пациента и отиват там, където той е избрал да отиде.

 

Време е да повишим интереса към професията "специалист по здравни грижи", за да имаме качествено медицинско обслужване ​

- В тази връзка предимство или недостатък е функционирането на лечебните заведения като търговски дружества?

- Това е една мантра, която се използва от политиците, без изобщо да има някаква логика в решаването на проблемите в нашето здравеопазване. Трябва да се каже, че основният закон, на който се подчиняват лечебните заведения, е Законът за лечебните заведения. Като търговски дружества обаче те са регистрирани по Търговския закон, за да се води някакво счетоводство и да имат самостоятелност. Другият вариант е всички приходи на болниците да отиват в МЗ или в Министерството на финансите, т.е. тогава те

ще се превърнат в държавни предприятия,

а за персонала няма да има никакво значение дали лекува, дали се усъвършенства в уменията си и дали привлича пациенти.

С тази практика живяхме 50 години до старта на реформата и тя практически беше отречена от времето. Води до това, че има ниска мотивация на персонала и постепенна или непрекъсната задлъжнялост на лечебните заведения. Когато някой се опитва да атакува тази дума "търговски дружества", той се опитва да атакува начина на заплащане на труда и дейностите в българското здравеопазване. Това, че няма добър механизъм за контрол, не означава, че не е добре да се плаща за това дали си свършил качествено работата си и дали си търсен като лекар и лечебно заведение. Ние не смятаме, че вариантът всички да получават еднакво е добър.

Такъв начин на заплащане е необходим само за определени дейности. Това е спешната помощ, инфекциозните болести, някои от значимите психиатрични заболявания, които са държавна политика и които трябва да бъдат държавно финансирани независимо от това дали има много пациенти. Останалата част от медицинските дейности в света практиката е показала, че е много по-добре и за пациенти, и за изпълнители на медицински дейности, да има възможност за някаква конкуренция. Ако я премахнем, ще трябва да се върнем към районирането и всеки да се лекува там, където живее. Това е така, защото при еднакво заплащане, ако не се направи райониране, всички хора ще предпочетат да отидат при най-известните лекари.

- Защо досега в България няма закон за задължителното продължаващо медицинско обучение?

- Това не е специален закон. Просто трябва да се напишат няколко текста това да стане задължително. Може би има няколко причини това да не е направено до момента -  както обективни, така и субективни, но БЛС постоянно е настоявал пред който и да е парламент това да се случи. Надявам се вече да бъдем чути, защото е срамно България да бъде единствената страна в ЕС, в която задължителното поддържане на квалификацията на лекарите да не е вписано в закона.

Трябва да поставим младия лекар във фокуса, за да му дадем възможност да се развива

- Къде се провали ваксинационната кампания у нас и как може да се върне доверието на българите във ваксините според Вас?

- Причините за

ниския процент ваксинирани са комплекси и се коренят в народопсихологията

и в начина, по който възприемаме околната среда - с мистика или по-малко мистика. Допусна се хора, които имат пред името си титла „доктор“ или „доцент“, да бъдат ежедневно на телевизионния екран, не само в социалните мрежи. Когато обикновен човек слуша разнопосочни неща от хора, които имат претенции да са доцент и доктор, логично се обърква.

Не бих се съгласил обаче правата на всеки да вземе решение за себе си на кое да вярва да се отразяват на обществените отношения, защото дали вярваш във ваксините, си е личен проблем, но когато работиш в лечебно заведение, в заведение за обществено хранене, няма как твоите вярвания да бъдат над интересите на обществото. Ти трябва да възприемеш факта, че ако искаш да работиш на това място, за да си безопасен за околните, ще трябва да се ваксинираш. Защото и в момента има условия, на които отговарят тези категории труд. Например, ако искаш да започнеш работа в кухня или ресторант, или болница, трябва да имаш здравна книжка. Там пише дали си здрав, дали си носител на паразити, инфекции и т.н. Това не е ли нарушение на личните права на човека, който е решил да работи в кухнята? Вероятно е. Но това нещо никой не го забелязва.

Световната цивилизация си е изградила едни правила, защото през вековете е установила, че ако просто някой го хващаш и го слагаш някъде да работи, той може да навреди с нещо. Така е било още в племенния строй.

В цивилизования свят тези правила ги има навсякъде и те са свързани с безопасността на другите, а не твоите лични права.

- След преизбирането Ви на 72-рия Събор на БЛС казахте, че е нужно осъвременяване на Етичния кодекс. В кои направления той се оказва остарял и какви корекции е необходимо да се нанесат?

- Ние сме индикирали проблемите, пред които е изправен Съюзът. Става въпрос за отговорности и решения, които очаква обществото от нас. Ние сме съсловна организация, която носи отговорност за саморегулацията, и в случая Етичната комисия и Етичният кодекс гарантират пред обществото, че изпълнителите на професията ще изпълняват задълженията си съвестно.

В нашия случай нашият устав и законът са несъвършени. Имахме възможност да говорим с проф. Мая Аргирова - новоизбрания председател на етичната комисия. Ще работим заедно в тази посока, за да предложим промени.

ВИЗИТКА

Д-р Иван Маджаров е председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз от юни 2018 г. На 18 септември т.г. той беше преизбран за поста след провеждането на 72-рия събор на съсловната организация.

Преди да оглави БЛС, е бил управител на МБАЛ "Пълмед" в Пловдив и председател на Управителния съвет на Българската болнична асоциация. От 2013 до 2014 г. е директор на РЗОК-Пловдив. От 2008 до 2013 г. е управител на МБАЛ "Първомай" ЕООД. 

Живка Гецова

Живка Гецова

Сътрудник

Живка Гецова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно прави магистратура по международна сигурност в Sciences Po, Париж, с насоченост към въпроси от сферата на глобалното здраве. Работила е за две европейски агенции и има опит в различни медии в страната и чужбина.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?