Д-р Емилия Мишева: Между 150 и 250 млн. климатични бежанци се очаква да се появят до 2050 г.

Резките температурни промени може да са фатални за сърдечноболните, твърди кардиологът 

 

В последните години сме свидетели на различни температурни аномалии, резки промени във времето и температурни разлики от близо 20 градуса в рамките на седмица. Зимата е сезонът, когато тези „скокове“ се усещат най-силно. Нетипични 20 градуса през януари и февруари, които след два дни рязко падат до 2-3. Как се отразяват тези явления върху човешкия организъм и как да намалим стреса, който изпитва той - отговори на тези въпроси търсим от кардиолога д-р Емилия Мишева.

 

- Д-р Мишева, влияе ли климатът върху човешкия организъм и до какво водят промените, които наблюдаваме през последните години?

- Климатът, като компонент на природната среда, оказва огромно въздействие върху човешкия организъм. Нашата планета преживява изменението на климата трудно. Той влияе върху сфери от жизненоважно значение за хората, като земеделие, строителство, транспорт, туризъм и не на последно място, върху здравето на човека. Средните глобални температури се увеличават, ледниците се топят, морското равнище се по​качва от обилните валежи, които водят до опустошителни наводнения. Разликата е, че климатичните промени този път настъпват бързо, в резултат на човешкото поведение, а не на природните фактори. Неочакваното повишаване на средните стойности на глобалната температура с един градус през последните 150 години е най-важното доказателство за това. Наблюдаваните през последните десетилетия климатични изменения представляват особено актуална тема. В нашето съвремие големите катаклизми на времето, като опустошителни наводнения, продължителни суши, горски пожари, са чести явления. Случват се ежедневно в целия свят. Силните бури, урагани и непоносими горещини се оказват бич за съвременната цивилизация.  

- Как се отразяват големите температурни разлики, които се случват в рамките на дни?

- Зачестилите екстремални климатични явления поставят под заплаха живота и здравето на хората, нанасят материални щети и лишават населението от средства за съществуване. Топлинните вълни и необичайните ледникови дни могат да доведат до топлинен удар или хипотермия и да повишат смъртността от сърдечносъдови и респираторни заболявания.

Към топлинен удар са най-предразположени сърдечноболните, защото, когато навън е 30 градуса, нашето сърце започва да бие от горещините по-силно и бързо, да изтласка повече кръв към кожата, за да се охладим, а това води до нежелани усложнения, като мозъчен или миокарден инфаркт.

- Кой от сезоните е най-опасен в това отношение?

  - Зимата е по-лошият период за сърдечноболните, лятото е по-добрият, но екстремните температури пречат през всеки сезон. В тази връзка препоръчвам през лятото да се носят бели широки дрехи, хората, които нямат климатик, да спират на бензиностанции или до магазин, в който има климатик, за да се охладят, и след това да продължат пътуването си. Изключително важно е да се приемат много  течности.

Зимният сезон носи със себе си студ, вятър и сняг, поставящи на изпитание защитните сили на организма, и много хора имат проблеми. Внезапното излизане навън и рязката смяна на температурата са силен стрес за тях. Ниските температури са опасни за възрастните хора, особено когато причиняват понижаване на телесната температура и се стигне до хипотермия. Възрастните имат по-малко количество подкожна мастна тъкан, което допълнително затруднява терморегулацията. Това състояние настъпва при невъзможност на организма да произведе достатъчно количество енергия за поддържане на нормална температура. 

Хипотермията е животозастрашаващо състояние. Характеризира се със загуба на координация, объркване, забавени реакции, треперене и сънливост. Студеното време принуждава сърцето да работи по-усърдно за запазване на телесната температура, повишават се пулсът и кръвното налягане. Тези промени влошават състоянието на сърдечносъдовата система, особено при наличие на сърдечно заболяване. Хората, страдащи от исхемична болест на сърцето, се влошават. Те по-често се оплакват от стягане и болки в гърдите в студеното време. Зачестяват и хоспитализациите на болните със сърдечна недостатъчност. 

Ниските температури водят до промени в съсирването на кръвта, повишава се образуването на тромби (съсиреци), причиняващи инфаркт или инсулт. Студеното време повишава риска от възникване на сериозни заболявания и внезапна сърдечна смърт. Ето защо е важно да ни е топло през зимата. Студът води до обезводняване на организма, което понижава кръвното налягане и намалява количеството кръв, достигащо до сърцето. Така то страда от недостиг на кислород. Съветът ми е - приемайте храни с високо водно съдържание, като супи и плодове. Не пропускайте приема на редовната си антихипертензивна терапия. Лошият контрол на кръвното налягане повишава риска от настъпване на неблагоприятни сърдечносъдови събития. 

- Има ли правила за предпазване от студа?

- На първо място избягвайте по възможност честото излизане навън. Поддържайте стайна температура най-малко 18°C. Останете активни, за да запазите топлината. Не стойте на едно място по-дълго от един час. Приемайте топли храни и напитки, доставящи достатъчно енергия за поддържане на нормална телесна температура. Обличайте няколко слоя дрехи. Голяма част от телесната топлина се губи през главата, така че шалът и шапката спомагат за поддържане на нормалната телесна температура. Ако усещате, че се разболявате от грип, не чакайте влошаването си, а потърсете личния лекар при появата на първите симптоми. Наблюдавайте своите възрастни и болни близки, приятели и съседи, застрашени от измръзване и влошаване на състоянието. При забелязване на първите симптоми на инфаркт или друго застрашаващо състояние потърсете незабавно медицинска помощ!

- А с какво ни застрашава лятото?  

- Топлинният стрес се получава, когато тялото не може да се охлади добре и температурата му започва да се покачва до опасни нива, които водят до спиране на някои органи. Най-често това се случва, когато въздухът е прекалено влажен и най-лесният начин за охлаждане, потенето, е невъзможен. Признаците  на "топлинен стрес" са разнообразни - те варират от припадъци до дезориентация, от крампи до бъбречна недостатъчност. Ситуацията може да стане много сериозна, тъй като човекът се загрява по цялото тяло.

- Говорим за стреса при смяната  на часовниците, а като че ли подценяваме този от температурните аномалии.

- Голяма част от населението, дори и специалисти, заети в сферата на здравеопазването, подценяват въздействието на климатичните изменения върху човешкото здраве. В основата на този проблем стоят недобрата информираност, липсата на  осведоменост на широката общественост и на здравните специалисти за влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве.

- Върху какво друго могат да окажат негативно влияние летните месеци? 

  - Нивото на запрашеност на въздуха с цветен прашец и други алергени се повишава при висока температура на въздуха, от което страдат болните от астма, които в момента са около 300 млн. души в света. Затоплянето на климата способства и за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. 

Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини. Такива са малария, жълта треска, денга и др. Застрашително нараства потокът от климатични бежанци, което създава социално и политическо напрежение, както и риск от пренасяне на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии. До 2050 г. се очаква да се появят между 150 и 250 млн. души климатични бежанци ​- от тях 100 млн. души поради повишаване на морското ниво и наводнения в бреговите зони и около 50 млн. души - поради намаляване на селскостопанската продуктивност в резултат на разпространението на сушата.

- От доста време вече се говори за затоплянето на климата в глобален мащаб. Това, че не се случва рязко, трябва ли да ни успокоява?

- Затоплянето на климата днес се разглежда като фактор на риска за здравето, наред с другите известни рискови фактори, като тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, ниската физическа активност и др. В световен мащаб изменението на климата причинява около 150 000 смъртни случая годишно, както и загубата на приблизително 5,5 млн. активни години живот поради неучастие на населението в трудовия процес (индекс DALY). 

Тези цифри отчитат само прякото въздействие на промените на климата върху човешкото здраве, като острите стомашно-чревни инфекции, маларията, недохранването и смъртните случаи от травми при наводнения. Предвижда се към 2030 г. преките загуби за системата на здравеопазването поради климатичните промени да достигнат между 2 и 4 млрд. щатски долара годишно.

- Как се отразяват тези промени на България?

- Нашата страна също е засегната от съвременните климатични изменения. Климатът в България става все по-топъл и сух. Честотата на екстремните прояви на времето се е увеличила с 30% в периода 1991-2007 г. спрямо базисния период 1961-1990 г. Според климатичните модели честотата на екстремните явления у нас ще бъде тройно по-голяма през 2050 г. Въпреки това, ако размишлявате къде по света да създадете дом за внуците си от гледна точка на климатичното бъдеще, България ще е добро място! Трябва обаче да се пазим, да се информираме, да спазване хигиенен режим на работа и почивка, за да оцелеем. 

 

Д-р Емилия Мишева, д.м. работи като главен асистент в МУ-Пловдив. Консултант е в УМБАЛ-Пловдив със специалности "Вътрешни болести" и "Кардиология". Защитила е дисертация през 1991 г.