Д-р Елена Кантарева: Процедурата по вписване на Базиликата в ЮНЕСКО ще отнеме години
- 05.01.2021 | 09:10
- Росен Саръмов
- 1030 прегледа
- 1 коментара
Свързани новини
Епископската базилика - нероден Петко напира за ЮНЕСКО (СНИМКИ)
Експертът Виделина Гандева: Три лъжици катран в кацата с мед за туристите на Базиликата
Още много път трябва да се извърви, за да влязат пловдивските мозайки в списъка на ЮНЕСКО. Това предупреди д-р Елена Кантарева, която участва в реставрацията на базиликата. „Серийният ни обект, който направихме в края на 2017-а, се нарича „Епископска базилика и късноантични мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ и е регистриран в Индикативната листа на ЮНЕСКО. В него са включени мозайките в Малката базилика и в късноантична сграда „Ейрене“.
„Процедурата не е кратка - може да отнеме години. Преди да се внесе каквото и да е в ЮНЕСКО, трябва да изработим план за опазване и управление на серийния обект. Според нашето законодателство той трябва да бъде заложен като задание. Това трябва да стане или от министъра на културата, или от съответната община, на чиято територия е паметникът“, обясни д-р Кантарева.
Възложителят трябва да представи задание за план за управление. След това може да се възложи на екип проект за план за опазване и управление. В него задължително се включват различни специалисти, но преди всичко в областта на реставрацията и консервацията на недвижимите културни ценности. След това той трябва да бъде предложен на обществено обсъждане от всички заинтересовани страни.
После планът се внася за съгласуване в Министерството на културата. Ако получи положително становище, трябва да влезе в действие за една година. Едва тогава можем да подадем нашето номинационно досие в ЮНЕСКО.
„Така ставаме номинационен обект. След това от ЮНЕСКО ще изпратят специалисти от някаква организация или от Международния център по реставрация, за да дадат становище. И ще се разбере има ли основания да бъдем вписани в списъка“, завършва Елена Кантарева.
Според нея технологията за опазване на мозайките е спазена. „Работили сме в съответствие с всички стандарти. Имаме минимални намеси, вдигнали сме горния слой, който бе в тежко състояние и вече е реставриран и експониран“, припомня
д-р Кантарева.
Дали всичко обаче е спазено по отношение на сградата? Тя навсякъде има пилотно укрепване. Според д-р Кантарева това е неизбежно. „Имаме предписание от НИНКН бетонните фундаменти да бъдат изолирани с тънкофикс или гелтекстил от оригиналната археология. Над тези фундаменти вдигнахме мозайката, след това те бяха изградени и върху тях върнахме мозайката, така че да не личи, че е вдигана“, разказва тя.
Д-р Кантарева е съгласна, че има и проблем с името на обекта. Официалното му име е „Епископска базилика във Филипопол“. На английски има два варианта на това - единият е episcopal, а другият - bishop`s basilica. „Второто стана по-разпознаваемо в разговорния език. Искахме да е episcopal basilica, но засега остава другото име. Дали ЮНЕСКО увеличава притока на туристи? Има категория туристи, които това ги вълнува“, убедена е д-р Кантарева.
Коментари (1)
архитект
05.01.2021 | 14:14Защо в Пловдив - европейска столица на културата - 2019, Общината все още не е написала и приела Стратегия за опазване на културното наследство и Планове за опазване и управление на единични и групови недвижими културни ценности, както изисква Закона за Културното Наследство? Цели 30 години не им стигнаха на новите демократи да си свършат работата. Пълен провал на политиката по опазване на културното наследство на Пловдив. Пълна липса на Държава, пълна липса на Община. В Закона за културното наследство е записано, че КМЕТОВЕТЕ на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство, Общинските съвети приемат стратегия за опазване на културното наследство, а общинските администрации поддържат местните архиви на недвижимите културни ценности. В Пловдив липсва и политика, и стратегия, и регистър. Виж интервюта по темата колкото искаш.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни