Д-р Динчо Генев: Разходите за пациент скочиха от 900 на 1400 лв., а приходите не са мръднали

- Какво се случва по отношение на делата, които водите за възстановяване на собствеността на земята на болницата?  

- Не сме ги завели делата още, но сме задължени да го направим. Понеже актуването, или отнемането на земята от Община Пловдив, е станало през 2012 г., ние в 10-годишен срок максимум трябва да заведем дело за възстановяване на тази собственост. По въпроса направихме консултации с юристи от Министерството и според тях земята е наша. 

Това означава, че ние сме длъжни да заведем дело

Ако не го направим, подлежа на съдебна отговорност за безстопанственост. Досега просто ръководителите, които са били на моето място, по някаква причина не са ги завеждали тези дела, но ние трябва да го направим. И ще го направим.

Вижте, това е свързано най-вече с облагородяването на територията. Дори да я оставим на Общината, тя трябва да се погрижи за този пущинак, който виждаме сега. Страшна работа, даже животни, прасета, се разхождат. Все пак искаме да го облагородим. Но ако ние започнем да го облагородяваме и да вкарваме средства в това нещо, сме подсъдими за това, че инвестираме в места, които не са наши.  Изобщо, има много неизяснени работи.

Така беше и навремето, когато ни дадоха пари за ремонт на хемодиализата - 50 хиляди лева. Тръгваме да я ремонтираме и изведнъж се оказва, че самото отделение е разположено в стаи, които не са собственост на болницата. Така по спешност успяхме да го преместим на седмия етаж на болницата.

- Отчитате ли напредък в отношенията си с местната власт по този проблем и по принцип?

- Не сме имали някакви сериозни разговори засега. По времето на предишния кмет Иван Тотев бяха тръгнали едни разговори с Общинския съвет, но през есента имаше избори и нещата се промениха. Сега тепърва ще разговаряме за това нещо. И все пак трудно, предполагам, ще стигнем до някакво решение.

- Как очаквате да се отразят новите правила за бюджетите на болниците на УМБАЛ „Пловдив“?

- Тези правила не са ясни на никого в момента. Защото имаше определени лимити за извършване на дадени дейности, но след това беше променено. Вземат се решения от управителя на Здравната каса проф. Салчев, но Надзорният съвет нареди други неща. Изобщо, на всички болници са редуцирани средствата, а разходите са страшни.

Примерно през декември 2020 г. сме заплатили 90 хиляди лева за ток и топлофикация.

През декември 2021 г. вече изплатихме 300 хиляди лева

А пък приходите на болницата са същите, защото клиничните пътеки не са мръднали нито със стотинка. Ние няма откъде да привлечем нови средства. Не можем да си измисляме болни, за да имаме повече. Просто си има един поток болни хора, които се лекуват в болницата. Поддържаме едно определено ниво, но по този начин средствата си остават същите, а пък разходите растат.

- Предвижда се възможността за сключване на договори по различен ред между НЗОК и болниците. Основен показател за формиране на бюджетите се планира да бъдат пациентите с ковид, преминали през лечебното заведение.

- Това по принцип е така, но не е нормално и не е адекватно. Ще ви кажа защо. Защото те са взели период от декември 2020 г. до ноември 2021 г., но през това време ние имахме периоди, в които многократно беше забранен плановият прием. Ние не можехме да работим реално. Приемахме само болни по спешност и с  ковид. Съответно това не е показателно за истинския обем за работа в болницата. При положение че вече смятаме, че излизаме от тази вълна на ковид, и то съответно болните са много по-малко и дано не тръгнат да се увеличават. Но това е нереално като изчисление.

- В интервюто ни през юни 2021 г. казахте, че желаете УМБАЛ „Пловдив“ просто да стане нормална болница. Такава ли е вече и какво остава да свършите, за да я превърнете в еталон за качествено лечение?

- За да станем нормална болница, ни трябва още работа. Технически ние сме вече на достатъчно високо ниво като апаратура. Като специалисти също сме на много високо ниво. Това, което остава, е да постигнем един оптимален брой на медицинските сестри. Но истината е, че това куца в момента във всички болници и ние не сме изключение. Явлението е масово не само в България. Виждаме тенденцията в целия свят. В България в момента работят 22-23 хиляди медицински сестри, а трябва да бъдат повече от 50 хиляди.

За да станем нормална болница, следващият етап е подобряване на битовите условия.

Ние вече в 30-40%  от отделенията сме го направили

Създали сме нормални условия. Направени са основни ремонти. Стаите са с максимум по три легла, съответно с баня и тоалетна. Начинът на храненето също има пряка връзка с темата, тъй като трябва да е добре организирано. Говорим вече за битови условия, тъй като другите неща вече в много голяма степен сме ги постигнали. Предстоят още много ремонти по отношение на ВиК и покривите. Изобщо, има какво да се прави, тъй като това е една стара сграда, която иска много ремонти. Това е една друга част за постигане на нормалността.

Опитваме се това да го постигаме по всякакъв начин. Например за подмяната на леглата имаме един много добър колега - проф. Валентин Джонов, професор и председател на Швейцарското анатомично дружество. Той е и председател на Института по анатомия в Берн. Благодарение на него получаваме помощи. Така подменяме леглата с абсолютно нови. Те са автоматични, с електромотори, със задвижване, за да се чувстват пациентите максимално удобно. Ето например в момента е пристигнал тир с 60 нови легла, с шкафчета, дюшечета и един куп други неща. Тези легла струват от порядъка на 2500 до 4 хиляди лева на легло, ако ги купуваме в момента.

Другото, което е, за да бъдем една нормална болница, засяга прилежащата територия към сградата ни. Площите трябва да бъдат приведени в един хубав и нормален вид. Целта е да се направи като един парк, в който болните да могат да се разхождат.

- По какъв начин тези модерни болнични легла пристигат при вас?

- Една огромна част от леглата са си чисто нови, а други са почти нови. На Запад закриват болници, които фалират. Това е нормално. Съответно леглата ги получаваме като дарения по линия на Малтийския кръст с помощта на проф. Валентин Джонов.

- Какъв е фокусът на усилията ви по реновирането на отделенията в болницата в този момент?

- В момента сме спрели за малко. Задържаме, защото спестените средства може да се окажат нужни за оцеляването на болницата. Това се получава поради така стеклите се обстоятелства с поскъпването на издръжката. Приходите, които имаме в момента, са по-малко от разходите поради увеличените цени на електричеството и на топлофикацията. Преди да започне пандемията, разходите за един болен бяха средно 900 лева. Преминаваха около 30 хиляди пациенти годишно и това е осреднената стойност, която можем да изчислим. След като започна ковид епидемията, заради закупуване на дезинфектанти, предпазни облекла, лекарства, изследвания и други, тогава разходите стигнаха до 1200 - 1250 лева. А сега, като се увеличиха и разходите за енергоносители, за миналата седмица давахме отчети за това колко ни коства един пациент. Сумата вече е 1400 лева. Скок от 900 на 1400 лв. като разходи за пациент, а приходите на болницата не са мръднали.

Навсякъде ударът е страшен

Имахме разговори в министерството за това какво може да бъде компенсирано, тъй като това са болници. Не можем да спрем да работим, а и не можем да увеличим цената на услугите, които извършваме. Защото всеки си увеличи цените, лекарствата непрекъснато вървят нагоре, но в болниците не можем да увеличим цените нито на клиничните пътеки, нито на отделните услуги. Работим си при тези същите цени. В момента много колеги от областните болници казаха, че те вече влизат в преразход и започват да увеличават задълженията в болниците си. Ние засега издържаме. Нямаме просрочени задължения. Успяваме да плащаме, но това ще бъде в рамките на максимум 2 до 3 месеца.

- Ще успявате ли с регулярните вноски по кредита при тези обстоятелства?

- Ние ще си изплащаме кредита, но това ще бъде свързано със свалянето на допълнителното стимулиране на работещите в болницата. От това хора ще започнат да напускат, ако не искаме да правим нови задължения. Така влизаме в опасна спирала. 

 

Д-р Динчо Генев е завършил висше образование по медицина в Стара Загора, има специалности „Вътрешни болести“ и „Здравен мениджмънт“ от Медицински университет-София. Работил е в общинската болница в Харманли и е бил неин управител.  

 Два пъти е избиран за председател на Районната колегия на БЛС в Хасково, бил е и член на УС на Сдружението на общинските болници. През 2013 г. става подуправител на НЗОК. От март 2020 г. е изпълнителен директор на УМБАЛ „Пловдив". Днес предлагаме втората част от интервюто с него.