Следвайте ни

Д-р Цветеслава Гълъбова: Пандемията е тест за човечност, няма поединично спасение

viber icon

Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Курило вече повече от 10 години. Беше член на Медицинския експертен съвет към правителството, който преди дни се саморазпусна.  Освен лечителка на души е носителка на титлата "Мисис Баба" за 2014 г. и "Мисис Баба Европа" за 2015 г.  Често се шегува, че най-лудите мъже на София са нейни. "Марица" потърси мнението й как епидемията от коронавирус и въведените извънредни мерки ще се отразят на психиката на българина.                                                                         

- Д-р Гълъбова, с началото на епидемията от коронавирус и извънредното положение увеличават ли се вашите пациенти, има ли бум на психични заболявания? 

-       Да не плашим  хората с бум, не се наблюдават увеличения на психозите и тежките психически разстройства. Естествено, има увеличаване на хората, които изпитват психологически дискомфорт. Има увеличаване на невротичните разстройства.

-       В какво се изразяват те?

-       Това са паническите и тревожните разстройства. Хората още са мобилизирани и се справят. Ако има бум – ще е след това. Или 4-5 седмици след края на епидемията.

-       На какво отдавате тези разстройства – на страх от заразяване с коронавируса или на страх от икономическите следствия – че ще останат без работа и хляб?

-       По-скоро от икономическите. Не претендирам обаче да съм представителна извадка. Моите впечатления: да, вирусът е сериозен проблем, трябва да спазваме стриктно мерките и искам да го подчертая. Но доста хора останаха без доходи и вече карат на спестявания. И се притесняват как ще продължи всичко това. И то хора от всякакви съсловия – хора на изкуството, адвокати. Дори лекари. Все пак плановите действия са почти прекратени, а това означава липса на приходи в болниците. Всякакви социални групи се обръщат към мен, общо взето, караме на онлайн консултация. Нещата са сериозни.

-       А спортисти има ли?

-       При мен – не. Но при други със сигурност. Просто няма незасегнати. Може би само държавната администрация е добре.

-       Къде е прагът на търпимост, колко седмици още ще издържат хората преди да им дойде съвсем нанагорно, нека бъдем по-меки в израза?

-       Вижте, експеримент от подобен мащаб не е правен. Говорим за научни експерименти, които са много, но със сигурност нито един не е засягал целия свят, както е в момента. Има филми и книги, в които са били засегнати милиарди, но друго е да се сблъскаш реално с подобен мащаб. Така че кой колко ще издържи – зависи от самият него. Но повечето хора няма да издържат повече от 4-5 седмици преди да проявят определени симптоми. Те са повишена тревожност, безсъние, мисли за безпереспективност. Особено ако всичко това за тях е гарантирано с икономически затруднения.

-       Четох ваше мнение, че може да се стигне дори до мисъл за самоубийство или, да не дава Господ, до самоубийство. Има ли такива случаи вече?

-       Лично при мен – не. Но не е невъзможно, когато има големи икономически затруднения. Чухме от социалния министър колко хиляди са вече по бюрата за безработни. Нищо чудно да се стигне и до подобни актове. Ситуацията е много, много тежка.

-       Как да познаем, че в наш близък вече има мисли за самоубийство? За да му помогнем.

-       Повечето хора наистина крият подобни мисли. Ще ги познаем по няколко признака – изглеждат потиснати, не са комуникативни, твърдят, че вече нищо няма смисъл, че имат затруднения и не виждат изход. Има ли ги в нашия близък, трябва да бъдем нащрек, особено ако той има икономически трудности. Трябва определено да бъдем притеснени, че е възможна и беля. Това се отнася и за така наречените силни хора. Всеки си ги представя като титани, които издържат на всякакво натоварване. Само че и титаните могат да бъдат съборени.

В тази ситуация е важно всички ние да бъдем съпричастни, съчувстващи и да се вглеждаме един в друг. Да си помагаме, защото през подобна криза може да минем само заедно. Няма спасение поединично.

- Цели семейства остават у дома принудително. Имате ли вече наблюдения как се отразява това – сплотява или напротив, започват караниците?

- Зависи от семейството, от нивото на отношения, от емоционалната близост. Когато отношенията са хармонични, хората се подкрепят взаимно. Да, има дребни проблеми, породени от този постоянен 24-часов режим заедно. Те се преодоляват със закачки, смешки, шеги. Но когато има наслоени конфликти по оста съпруг-съпруга или родител-дете, пак повтарям, допълнено с икономически затруднения, е много вероятно да се стигне до изостряне на отношенията. Мисля, че от Франция дойде новината за увеличени случаи на домашно насилие. Защото освен всичко друго, често тези страхове и разстройства биват гасени с алкохол. А това увеличава риска от домашно насилие.

- Вашата практика през тези седмици показва ли засилване на домашното насилие?

- При мен все още не, но пак казвам - не съм представителна извадка. Имам едно огромно притеснение – в тази държава като че ли спря да се случва всичко освен коронавирус. Като лекар си давам сметка колко е сериозен проблемът. Но неглижирането на всичко друго е неправилно. Животът продължава във всичките му аспекти. Другата патология не е във ваканция. Хората имат нужда да знаят и какво друго се случва. Не само лошо, но хубавото! Коронавирусът логично е центърът на живота ни в момента, но преминаваме границата и това става целият ни живот! Нека се самосъхраним.

- Казвате хубави новини, но как да ги намери в този поток?

- Със сигурност има. Да, вярно, човек винаги може да превключи от един канал на друг. Но като че ли хората ги тегли да чуят още, още и още, а това, което чуват, не е никак добро.

- А има ли по-сериозна опасност за вашите колеги от „първата линия“?

- Да, има такъв риск, рано или късно ще се появи този синдром на професионално изпепеляване. Те са подложени на огромно психо-емоционално и физическо напрежение. Рано или късно това ще доведе до изтощаване. Трябва да се мисли внимателно в тази посока и да се работи. И то от най-високо ниво. Сега е моментът да се създадат програмите за превенция и да се пуснат в действие. Доколкото знам, в „Пирогов“ са разкрили онлайн канал за консултация с медиците на първа линия. При тях има и натоварване от самата работа и психически натиск от това, че виждат пред себе си тежко болни хора, на които искат да помогнат,, но все пак медицината е донякъде. Със сигурност го има и страхът от заразяване. Медиците на първа линия са хора като нас.

- Предполагам, това важи и за другите професии на първа линия като полицаи..

- Да, абсолютно. Неслучайно казах, че няма спасяване поединично. Само заедно, хванати за ръце, в преносния смисъл, ще успеем. Дали ще помогнем на съсед, който не може а пазарува, дали ще изслушаме някой, който го е страх и иска да поплаче на нечие рамо. Или пък ще дарим пари! Няма значение. Тази пандемия ще бъде тест за човечност.

- Хубаво казано. Пандемията промени куп други неща – народа ръкопляска и пее по балкони, весели се на дискотека онлайн. Цели поколения пък учат дистанционно. Как ще ни промени всичко това?

- Първите са екстремни начини за освобождаване на напрежението при екстремни условия. Няма нищо необичайно, щом помага на хората – ОК. За ученето онлайн: накрая намерихме смислено приложение на виртуалното пространство. Преди, когато имахме възможност за общуване на живо, ние се забивахме в телефони и таблети. Ето, сега ни се отдава шанс да направим смислени крачки напред в онлайн обучение, онлайн администрация. Все неща, които десетилетия не успяваме да направим. Въобще, след кризата ще започнем за ценим дребните неща – цъфнало дръвче, зелено листо.

- Един въпрос за генерал Венцислав Мутафчийски – той вече е герой на какви ли не колажи, клипчета, мемета? Има ли вече някакъв култ, обсебеност на народа от шефа на кризисния щаб ?

- То беше естествено! Който и да беше застанал на мястото на генерал Мутафчийски, щеше да стане обект на шеги, мемета и т.н. Това не е обусловено от личността, а от позицията. Никой нямаше да се спаси! Виждам, че генерал Мутафчийски го приема много нормално, което радва. Не изглежда да е притеснен, а това е много добре. Добре е също, че умеем да се шегуваме. Значи не сме загубени. Ние сме много държелив народ! А ако се окаже вярно и това за БЦЖ ваксината! Наистина ще излезе, че Господ е българин!

Ивайло Недков

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Пелтекът

08.04.2020 | 10:38

Си призна, за най сериозното си заболяване...!

Отговори
0 0

Различия

08.04.2020 | 10:30

Сам едно е, сам с вируса друго. Времето в изолация се удължава субективно, тече по бавно, а в живия живот не е така. В хронокапсула всичко е различно

Отговори
0 0

Ям букви и думи

08.04.2020 | 07:27

Да ме пази Бог, казвам..!

Отговори
0 0

Доктор Гълъбова

08.04.2020 | 07:26

Вирусът не е виновен за вашите пациенти..! (Да ме Бог, човек стигне ли до вас, няма спасение..!)

Отговори
1 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?