Д-р Атанас Скатов, алпинист: В зоната на смъртта под върха разчитам на интуицията
- 23.12.2020 | 08:30
- Хенриета Костова
- 3442 прегледа
- 0 коментара
- Защо продължавате да се предизвиквате? Не Ви ли стигат десет изкачени осемхилядника?
- Всъщност вторият ми проект - изкачване на 14-те осемхилядника, не е завършен. Четири ми липсват. Естествено, много по-лесно е да отидеш на К-2 през лятото, но искам да пробвам по-трудния вариант, да срещна нови предизвикателства, да натрупам спомени за цял живот. Това е най-важно за мен.
К-2 е страшен, но повече са рисковете тук, долу - съсипваме си планетата
Като преподавател мога да уча 20-30-100 души, докато в момента мотивирам хиляди хора
Постоянно ми пишат, че благодарение на мен са намалили животинската храна и сега са по-здрави
- Не се ли излагате на прекален риск - зимно изкачване на най-опасния връх К-2, Дивата планина, което досега не е успял да осъществи успешно нито един алпинист?
- Наясно съм естествено, че е опасно, има риск там горе. Но и тук, долу, също е опасно. Особено напоследък - съсипваме природата. Не знам колко хора осъзнават колко опасно е това и как ще затрием планетата, ако продължаваме така. Това са по-опасни неща. И при изкачването на най-трудния връх има опасност, но тя е за двама-трима, за десет души. Докато тук, долу, в ниското, опасността е за милиарди човешки същества.
- Това ли е най-голямото изпитание, на което се подлагате?
- Да, това е най-сериозното изпитание за мен досега. През зимата не съм се качвал на повече от 3000 метра. К-2 е 8611 метра, горе е много студено, а аз съм зиморничав от малък. Да не говорим, че само допреди осем години не съм бил нито планинар, нито турист.
Няма българин, който да е участвал в зимна експедиция на осемхилядник
А К-2 изобщо не е изкачван през зимата. Но искам да предизвикам себе си, да проверя доколко и как ще се адаптирам. И със сигурност ще науча много нови неща и ще натрупам опит и материал за нови книги.
- Достатъчно ли ще бъде осигурен маршрутът? Ще има ли проблем с шерпите?
- Това ще стане ясно там, на място. Миналата и по-миналата година през зимата са достигали само до Лагер 2, на 6600 метра. Върхът е много труден технически. За К-2 се знае, че от базов лагер до върха е трудно - само нагоре и точно под върха има участък, който се нарича Гърлото на бутилката, където е по-отвесно.
Но след като тръгвам, надявам се, че ще се справя.
- Към трудностите, на които ще бъдат изложени и другите участници в експедицията, за вас се добавя и това, че сте веган. Проблем ли ще е това?
- Това винаги е проблем за мен при тези експедиции. На другите се осигурява една храна, а за мен - каквото остане. Но ще се справя - един-два месеца ще издържа. Престоят на базов лагер за аклиматизация е около месец - през януари. Ще разчитам на запаси, на подкожните мазнини, а и ще си нося ядки, сушени плодове.
- Не съжалявате ли понякога, че заменихте удобна научна кариера в кабинет с катерене на най-високите върхове?
- Не съжалявам. Като преподавател мога да уча 20-30-100 души, докато в момента мотивирам хиляди хора. Смятам, че е много по-важно да накарам хората да се замислят за опазването на околната среда, да знаят как й вредят - с храната, с другата си дейност.
Най-важната мисия за всеки човек в момента на нашата планета е как да запазим природата. Тук сме за много кратко време, а през последните 50-60 години унищожихме повече природа, отколкото за цялото съществуване на човечеството досега.
Това не може да продължава.
Дори тая пандемия - изкуствена или не, не е случайна
Хората трябва да разберат, че така не може да продължава. Всеки трябва да допринесе с каквото може за промяна.
- Значи предстоящото изкачване е част от Вашата кауза за спасяване на планетата?
- Да, катеря върхове заради това, а не самоцелно. Ако не бях с този режим на хранене, със сигурност нямаше да имам никаква мотивация да го правя. Наясно съм, че рискът е огромен. Хората дори нямат представа за какъв риск става дума. Дори да отидеш през лятото, дори да не е на осемхилядник, а на 7000, на 6000 метра.
- Новата Ви книга „Седемте континентални първенци” е отскоро на пазара. Кой от тях Ви беше най-труден?
- Няколко бяха много трудни. Не мога да кажа, че на Еверест ми е било лесно, особено когато го качвах първия път през 2014 г. Но най-труден беше може би първенецът на Северна Америка Денали - бях абсолютно сам, а там има участъци без парапети и осигуровки.
А и трябваше да чакам една седмица за атака на върха, нямах и храна. Трябваше да проявя доста упоритост, за да не се откажа и да се кача.
- Разумен риск ли ще поемете на К-2? Ако се окаже, че съвсем малко под върха, на 50-100 метра, трябва да се върнете, за да оцелеете, готов ли сте да го направите?
- Разбира се, естествено ще се върна. Та нали животът е най-важен! Върхът винаги ще си е там. Проблемът горе обаче е в това, че не знаеш кога е този момент, в който трябва да се върнеш. Това е най-тънкият момент - да прецениш колко сили имаш и докъде можеш да стигнеш.
Но аз имам опит - три пъти съм се връщал. Не само от осемхилядници, но и от седемхилядник - първия път на пик Ленин.
Но всеки път е различно, всяка експедиция е различна
Искрено се надявам да мога да усетя момента - с шесто-седмо чувство. Горе е много важен не само разумът, но и интуицията.
Но над 7500 м, в зоната на смъртта, разумни решения се вземат трудно, зависи от много фактори.
Затова ми харесва височинният алпинизъм - не знаеш буквално след две минути какво ще се случи. Винаги има изненадващи ситуации, трябва да вземаш бързи решения.
Много са нещата, с които трябва да се съобразяваш - състояние, екипировка, храна, време, точно това ми харесва.
- Как ще се почувствате, когато станете първият българин с короната на 14 осемхилядници?
- Божа работа! Ако е писано, ще стане. Не съм маниак, че трябва да стане на всяка цена.
- Защо толкова Ви развълнува наградата „Почетен факлоносец на мира”?
- Наградата ме направи много щастлив, приех я като оценка за моята кауза. Получавал съм много спортни награди, за 2019 г. станах Зелена личност заради моята кауза за опазване на природата. Но тази награда, която е за мир, най-пълно отговаря на това, което правя.
Човек трябва да бъде смирен, добър, да помага, ако иска да настъпят промени. А ножът буквално е опрял до кокала - замърсяваме природата, изсичаме горите, водата намалява. Тепърва ще има сериозни водни кризи.
- Как трябва да се хранят хората по време на пандемия?
- Храненето е въпрос на личен избор, мога само да препоръчам. От девет години съм само на растителна храна и мога да препоръчам на всеки да намали месото, сиренето, яйцата, да увеличи растителната храна. Сигурен съм, че това ще се отрази много, много добре на здравето на всеки - знам от собствен опит.
И понеже идвам от сферата на науката - всеки трябва да знае за какво замърсяване става въпрос, когато се храни с животинска храна.
За да стигне килограм месо в чинията ти - за това са изразходвани 20 000 литра питейна вода!
Допълнително са щетите върху озоновия слой и други замърсявания.
Когато пътуваш със самолет, на билета вече пише колко е вредната емисия, която този полет ще предизвика. Всеки от нас трябва да е наясно по какъв начин как дейността ни замърсява природата и как можем да й помогнем - с разделно изхвърляне на отпадъците, със засаждане на дървета, с придвижване с велосипед.
А щом аз мога да катеря осемхилядници с хранене като веган, няма никакъв проблем да се хранят така и хората тук, долу.
Постоянно хора ми пишат, че благодарение на мен са намалили животинската храна и имат повече енергия, по-здрави са. Това желая и на пловдивчани - да са здрави!
- Стискаме Ви палци да качите успешно исполина К-2!
Д-р Атанас Скатов е алпинист, веган, агроном по растителна защита, ентомолог и еколог. Завършил Аграрния университет в Пловдив като първенец на випуска. Защитил е докторат по растителна защита в университета Хумболт в Берлин. Бил е университетски преподавател в София и мениджър на компании в България и Германия. Занимава се активно с алпинизъм, плуване, йога, ски, танци. Първият веган, изкачил първенеца Еверест (8848 м), при това два пъти.
През 2017 г. стана първият българин, завършил проекта „Седемте континентални първенеца“ - книгата му за това изключително изпитание, издание на "Жанет 45", е на пазара от дни.
В момента д-р Скатов осъществява втория си мащабен проект - изкачване на 14-те най-високи върха на Земята - т. нар. Хималайска корона, без консумация на животинска храна. Досега е изкачил 10 осемхилядници.
На 20 декември замина на експедиция в Каракорум, на границата между Пакистан и Китай, за да щурмува 11-тия си осемхилядник К-2. Вторият по височина връх на планетата - 8611 м взема най-много жертви и не е изкачван досега през зимата.
Коментари (0)
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни