Следвайте ни

Д-р Артур Сарачев: Ракът на простатата е втората причина за смърт при мъжете

viber icon

Някои видове карциноми се причиняват от генни мутации, предадени от родителите. Рискови са пациентите с фамилна обремененост за рак на простатата, на гърдата, яйчниците и дебелото черво. Те могат да бъдат насочени за генетична консултация - изследване на гените BRCA1 и BRCA2.

Ракът протича в началния си стадий „безмълвно“, а нарушеното уриниране не означава непременно карцином. Увеличената жлеза и простатитът дават същите оплаквания. Важно е да се преценят рисковите фактори, като възрастта, защото рискът нараства с напредването на годините.

- Месец ноември е известен и като Мовембър. Кажете ни малко повече за това.

- November - Movember е месецът за профилактика на мъжкото здраве и е посветен на превенцията срещу рака на простатната жлеза (РПЖ). Ракът на простатната жлеза е 17% от всички злокачествени заболявания. Той е на второ място като  причина за смъртност сред мъжете. Със застаряването на населението нараства заболеваемостта и е много важно ранното му откриване, лечение и профилактика. В Европа е най-разпространен в Норвегия 193/100 000 и най-нисък в Албания 14/100 000. В България е около 79/100 000. Пикът на заболяването е към 75-79-годишна възраст. В Европа 5-годишната преживяемост е 84%, докато в България е 55%. Простатният карцином е известен още и като „тихия убиец на мъжете“. Той се развива от периферията на жлезата. Може дълги години да го има и да не дава никакви оплаквания. Симптоми се появяват чак при нарастване на процеса и притискане на околни структури - например пикочния канал. Понякога първата му изява е от налични метастази - болка в кръста или таза, отоци по краката.

- На какво трябва да обърнат внимание мъжете? 

- Могат  да се появят оплаквания като дизурия (нарушено уриниране), тънка струя, никтурия (нощно уриниране), чувство за недоизпразване на мехура. Тези симптоми не са специфични за рак, срещат се и при доброкачествени заболявания - доброкачествена простатна хиперплазия, простатит.  Появата на хематурия (кръв в урината), хемоспермия (кръв в спермата), инконтиненция (неволево изпускане) и еректилна дисфункция може да са признаци за авансиране на процеса, но също и на възпалителни заболявания на половата и отделителната система. Еректилната дисфункция се среща още при общи заболявания като сърдечносъдови и диабет. Затова е важно консултацията да се направи с точния специалист -уролог.

- Какво включва профилактиката на заболяването?

- Освен обстоен преглед, тя трябва да включва ехография, ДРИ (дигитално ректално изследване) и изследване на простатно-специфичен антиген (ПСА) - протеин, който се произвежда от клетките на простатата и варира в зависимост от възрастта и големината на жлезата. Той е органоспецифичен, но не и тумороспецифичен. Следи се скоростта на нарастването му. Някои медикаменти могат да го понижат, като например финастерид - лекарство за доброкачествено разрастване на простатната жлеза, и това трябва да се има предвид. Анализът на оплакванията, стойността на ПСА и скоростта на нарастването му, данните от ехографията и ДРИ насочват уролога дали да предложи извършването на биопсия на простатната жлеза и трансректална ехография. Взимането на материал от простатната жлеза е единственият метод, доказващ хистологично различните заболявания. Всички образни изследвания, като трансректална ехография, КАТ-скенер, ЯМР - имат за цел да представят евентуални промени в жлезата като големина и структура, както и отношението й към околните тъкани. Но само биопсията и определяне на хистологията от патоанатом поставят точната диагноза - има ли карцином на простатната жлеза, или тя е само доброкачествено или възпалително променена.

- На каква възраст трябва да започне профилактиката при мъжете?

- Обикновено в България профилактиката започва след 50 години. Важно е да се знае, че при фамилна анамнеза за рак на простатната жлеза е необходимо да започне още от 40-годишна възраст. Някои видове карциноми се причиняват от генни мутации, предадени от родителите. Рискови са пациентите с фамилна обремененост за рак на простатата, на гърдата, яйчниците и дебелото черво. Те могат да бъдат насочени за генетична консултация - изследване на гените BRCA1 и BRCA2. Установено е, че при тях рискът да развият рак на простатната жлеза е два пъти по-голям. Опасността се увеличава, ако при някой родственик онкологичното заболяване се е появило преди 65 г. В България изследването на ПСА е поето от Здравната каса един път на две години. При рисковите пациенти това е недостатъчно, но необходимостта от по-чести изследвания и прегледи се преценява от уролог. 

- Какво трябва да знаят мъжете, на които им предстои биопсия на простатата?

- Това е инвазивно диагностично изследване, което е единственият метод за представяне на материал от простатната жлеза. Има няколко метода за вземане на биопсия - трансректален, трансперинеален и трансуретрален. Взетият материал се предоставя на патоанатом и след негова обработка се верифицира под микроскоп. В голям процент от случаите се отнася за т.нар аденокарцином. По-редките хистологични варианти са уротелен, сарком, плоскоклетъчен, които са и по-агресивни. При взимането на биопсия може да се появи кръв в урината, изпражненията, спермата, нарушено уриниране, дискомфорт, температура. Това са временни оплаквания, които подлежат на лечение и наблюдение и са бързо преходни. Поради тази причина биопсията на простатната жлеза се извършва в болница, под анестезия и наблюдение.

- Какво следва след  доказване на рак на простатата?

- В лечението участва мултидисциплинарен екип - уролог, онколог, патоанатом, лъчетерапевт. Прогнозата зависи от степента на злокачественост и на разпространение - наличието на тумора в простатната жлеза, нейните дялове, преминаването на капсулата на жлезата, а това се доказва чрез компютърна томография и ЯМР. Лечението бива хирургично, с лъчетерапия (външно лъчение), брахитерапия (лъчетерапия, при която се поставят и радиоактивни вещества в простатната жлеза), с кибер нож, когато туморът се излага на радиоактивни лъчи, хормонотерапия, химиотерапия и имунотерапия.  Хирургичният метод е най-сигурният начин да бъде отстранен простатният карцином и има най-добър резултат по отношение на риска от късен рецидив, т.е. след 5 г. Нарича се радикална простатовезикулектомия. Може да се направи отворена класическа операция - чрез хирургичен разрез се отстранява простатната жлеза и се постига абластичност. При лапароскопската през 5 малки разреза се поставят инструментите, работи се прецизно и с минимална кръвозагуба. Най-съвременната, високотехнологична намеса, щадяща тъканите, е роботизираната операция, която е и с висока прецизност. Оперативният метод на лечение е подходящ за пациенти в начален стадий, при които раковият процес е разпространен само в рамките на жлезата. Осъществява се изцяло премахване на карцинома и излекуване на пациента. При нервсъхраняващите операции се запазва и еректилната функция. При прецизно извършена оперативна намеса ​- появата на инконтиненция след операцията е временно или липсва. Качеството на живот след операция се постига за кратки срокове. Появата на усложнения като склероза на шийката на мехура  със съвременните оперативни методи се среща все по-рядко. Друг метод на лечение е хормонотерапията ​- при неподходящи за оперативно лечение, както и при продължаващо и поддържащо  лечение и при рецидив. Поставят се инжекции на всеки 3-6 месеца. Понякога се прилага и хирургична кастрация за контролиране на раковия процес в простатната жлеза. След оперативното лечение в дългогодишен план се проследява ПСА - на всеки 3 до 6 месеца. Той е показател за излекуване на заболяването.

- От всичко дотук се разбра, че профилактиката е от огромно значение и не трябва да се подценява.  

- Така е, разбира се. Няма ранни и предупредителни знаци за развитието на заболяването. Ракът протича в началния си стадий „безмълвно“, а нарушеното уриниране не означава непременно карцином. Увеличената жлеза и простатитът дават същите оплаквания. Важно е да се преценят рисковите фактори като възрастта, защото рискът нараства с напредването на годините, споменахме и за фамилната анамнеза. Злоупотребата с хормонални препарати повишава опасността от появата на мутации и промени в клетките на жлезата и появата на раков процес. Влияние оказват и вредните навици - тютюнопушене, прекомерна консумация на храна с високо съдържание на  мазнини, консерванти, калций, ниско съдържание на фибри, стрес, инфекции.

- Какво бихте казали на мъжете?

- Важно е всеки от нас да преминава профилактика, за да е спокоен за своето здраве! Това може да бъде осъществено от екипа на Урология към „Централ Хоспитал".

 

Д-р Артур Сарачев е завеждащ Отделението по урология в МБАЛ „Централ Хоспитал“.   Придобива специалност "Урология" през 2002 г. Има завършени курсове по ендоскопска урология, криохирургия на простатата, лазер, лапароскопия. През 2007 г.  специализирал диагностика и лечение на карцином на простатата и радикална простатектомия в Университетската клиника по ​урология в Мюнстер, Германия. Член е на български и ​европейски ​урологични дружества. Участва със свои проучвания и публикации в международни и национални научни прояви. Разговаряме с него за рака на простатната жлеза по повод кампанията безплатни прегледи, която екипът на отделението  провежда от 18 до 30 ноември 2019 г.  

 
Румен Златански

Румен Златански

Репортер-редактор - екип "Общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?