Д-р Александър Симидчиев: Фините прахови частици пренасят COVID-19

Д-р Александър Симидчиев е пулмолог, интернист с дългогодишен опит в областта на белодробната функционална диагностика, началник на отделение в Медицинския институт на МВР. Член на УС на Българското дружество по белодробни болести. Бивш директор в GlaxoSmithKline, Kанадa. Преподава в Пловдивския медицински университет. Създател е и на първия у нас уеб базиран курс "Дигитална медицина". Председател на управителния съвет на сдружение "Въздух и здраве".

- Д-р Симидчиев, каква е връзката между мръсния въздух и коронавируса?

- Връзката е двустранна. Първо, 70% от проблема със замърсения въздух са т.нар. фини прахови частици с размер под 2,5 микрона, които лесно прелитат и влизат в нашия бял дроб. Тези частици могат да служат като транспортно средство, което вкарва вирусите, полепнали по тях, по-дълбоко в дихателната ни система. Така че, от една страна, замърсяването на въздуха може да служи като нещо, което улеснява или увеличава концентрацията на вируси, проникващи в дихателната ни система. От друга, голяма част от фините частици са свързани с определени химикали, отделяни в резултат на процеси на горене от транспортните средства или битовото отопление. Тези химикали, които се отделят при горенето, влизат във взаимодействие с нашата лигавица и потискат имунната реакция, отслабват защитния ни отговор спрямо вируси и бактерии. През зимните месеци инфекциите са по-чести и една от причините е, че тогава замърсяването от битово отопление води до повече фини прахови частици, които потискат локално нашия имунитет.

- В науката съществуват хипотези за това доколко мръсният въздух влияе на податливостта ни на заразяване…

- Има редица публикации, които показват пряката връзка между атмосферното замърсяване и честотата на заболяване както при децата, така и при възрастните. А това е доста повече от хипотеза… това са неща, които вече се приемат от научната общност като доказани факти. Високото ниво на замърсяване увеличава честотата на инфекциите, усложнява тяхното протичане и удължава периода, през който се лекуваме от тях. Като цяло то е неблагоприятно за протичането на инфекциозните заболявания, особено на респираторните.

- Наблюдаваме в продължение на месеци как Пловдив е вторият град след София по заразени от COVID-19. Има ли това връзка с мръсния въздух, по който също сме на второ място след столицата?

- Може да се прави такава хипотеза, макар че тя не е доказана от научна гледна точка. Концентрацията на населението на единица площ в двата града е висока. Условията на циркулация на въздуха и географията предразполагат задържането на замърсяването за по-дълго време. И в двата града има значителна концентрация на хора, които се отопляват със средства, замърсяващи въздуха. Изгарят се дрехи, гуми, всякакви отпадъчни вещества, които не са идентифицирани и водят до голяма честота на химикали, които се отделят в атмосферата.

- Но Варна и Бургас също са с голям брой население.

- Така е, но и двата града се намират на морския бряг. Заради по-високата влажност там фините частици имат тенденция да се разнасят малко по-бързо. Морският бриз и близостта до морето обикновено е фактор, който действа така, щото да няма чак такова ниво на замърсяване.

- Протича ли по-тежко заболяването при хора, които живеят в среда с по-мръсен въздух?

- Протичането е доста индивидуално и се влияе много повече от възрастта и предходните заболявания. Ако имахме набор от хора на една и съща възраст с едно и също количество придружаващи заболявания, можехме да направим такъв извод. За момента обаче това не може да се каже с категоричност поради липса на данни. Иначе предпоставките би трябвало да предопределят при едно и също физическо състояние хора, които живеят в замърсена среда, да боледуват по-тежко. Една от основните причини за това е, че голяма част от защитните им сили са ангажирани да се борят със замърсяването.

- Прави ли се в науката връзка между качеството на въздуха и COVID-19?

- Една от класическите публикации е свързана с деца, които живеят в близост до големи магистрални пътища, и такива в места с висока концентрация на замърсяване на околната среда. От изследването се вижда, че спрямо децата, които живеят в екологично приемлива обстановка, тези в близост до пътища показват по-висока честота на боледуване, а живеещите в трайно повишено замърсяване -  още по-висока. Когато се съчетаят трайно повишеното замърсяване и близостта до големи пътища, честотата на боледуване е най-голяма. В медицината това се нарича съотношение доза-отговор. Колкото е по-голяма дозата на замърсяването, толкова отговорът под формата на повишена честота на заболяването е по-висок.

- Какви са здравните ефекти от замърсяването на въздуха?

- За разлика от замърсяването на храната и водата, което е по-видимо и можем да се предпазим от него с редица мерки, замърсяването на въздуха е невидима заплаха. За сметка на това действа в най-голяма степен и най-дълго време. Ядем по 2-3 пъти на ден, пием вода по 5-6 пъти на ден, но дишаме по 16 пъти всяка минута. Най-голямата възможност за вкарване на вредни химикали в нашето тяло е именно през дихателната система. Затова замърсяването на въздуха е ключовият компонент, който владее здравните последици. Това, което най-често свързваме със замърсяването на въздуха, са последиците върху дихателната система - хроничен бронхит, алергични заболявания, чести инфекции, както и върху сърдечносъдовата система - инфаркти и инсулти. Но на практика няма орган или система, които да са пощадени от замърсяването на въздуха - от костите до кожата, косата, вътрешните органи, очите, централната нервна система.

- Основател сте на сдружение „Въздух за здраве“. Какви цели си поставихте с него?

- Специфични за „Въздух за здраве“ са именно здравните аспекти на въздушното замърсяване. Създадохме инициатива, която се нарича „Лекарска мрежа“. В нея колеги лекари се обучават в тематиката на замърсяването на въздуха. По мое наблюдение проблемите стават видими тогава, когато между ефекта и последицата съществува кратък период от време. Затова пандемията предизвиква толкова много шум в нашето общество, защото имаме близко отстояние между ефекта - заразяването с вируса, и последиците - повишената честота на хоспитализация и смъртност. При замърсяването на въздуха разликата между ефекта - некачествен въздух, и последиците - повишена смъртност, е много отложена във времето. Това е причината и общността, и голяма част от колегите да не правят директна връзка между нивото на замърсяване и здравните последици върху хората. А тя е не по-малка, отколкото при пандемията. Просто времето е по-продължително. Когато изграждахме лекарската мрежа „Въздух за здраве“, трябваше колегите да се запознаят с тематиката, да започнат да виждат това, което преди не са виждали. Когато осъзнаха ефектите от замърсяването, станаха поддръжници и активни посланици на тезата и идеите ни.

- Гражданите спечелиха делото за мръсния въздух в София, а принос за това има ваша експертиза.

- Съдията по делото изиска експертиза от „Въздух за здраве“ и ни привлякоха като вещо лице по делото. По време на процеса цитирах научни публикации със съответните референции, които доказаха, че има връзка между въздушното замърсяване и здравните последици върху органи и системи в човешкото тяло. Тези въздействия са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Краткосрочните са дразнене на очите и кашлица, средносрочните са свързани с възпаления и алергизация, а дългосрочните включват хронични необратими изменения, включително и онкологични. Наблюдава се повишена смъртност. Между другото, малко хора осмислят факта, че в България умират между 15 000 и 18 000 души годишно само от замърсяване на въздуха, което е над 1000 души на месец.

- Как се доказва това?

- С най-добрите изследвания на епидемиологията. Със същата методика се доказват ефектите от тютюнопушенето и повишената скорост при пътнотранспортните произшествия. Поставяме при равни условия група хора, която живее при ниско замърсяване, и втора група, живееща при високо замърсяване. Най-голямото такова проучване е правено в САЩ преди две години. То съдържа данни за 400 милиона пациентогодини експозиция -  това означава 400 милиона души за една година да се експонират на различни нива на замърсяване. Изследването доказа категорично, че всеки милиграм на кубически метър замърсяване, който е в повече, увеличава риска от смърт с един процент. Когато този резултат се отнесе към по-високите нива на замърсяване в нашата страна и населението на България, получаваме цифрата, за която говоря.