Буруджиева: Да укротим страстите около Истанбулската конвенция

За насилието над жените и за еднополовите бракове трябва да се проведат два отделни дебата. Важно е хората да знаят какво ще произтече след ратификацията на документа

Татяна Буруджиева е доцент по политически и доктор на философските науки. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски“ и е специализирала политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Народен представител в 42-ото НС. Преподавател е по политология в Софийския университет.

- Над 100 учени излязоха с позиция в подкрепа на Истанбулската конвенция. Вие сте сред тях. Настоявате НС незабавно да ратифицира Конвенцията. Защо?

-Конвенцията е срещу насилието над жени, нейната ратификация дава възможност в българското законодателство да се обсъдят и приемат норми в три посоки: Първо, да има статистика по повод на насилието над жени. Второ, да има друг тип преследване. И сега има закон срещу насилието, но в него жените не са изведени в рискова категория. Трето, като общество да изградим и поддържаме норми срещу това насилие. Насилието в дома е начин на поведение, което се предава на децата. Важно е да се каже защо точно жените. В България има нулево насилие над жени, тъй като няма данни. Имаше много аргументи в развилия се спор за това, че след като жените не се оплакват, как така някой друг ще има право от тяхно име да се оплаче. Това е проблемът, че невинаги имаш силата и възможността да защитиш правата си. С тази конвенция казваме, че като общество ние сме срещу насилието над жени.

-Обществото обаче видимо е разделено. Православната църква, католическата църква, мюфтийството се обявиха срещу Конвенцията. Патриотите са против. ГЕРБ отложи гласуването и иска обществен дебат. Умишлено ли се създаде тази истерия, или има опасност от въвеждането на третия пол?

-Това са два отделни дебата. В началото мислех, че всичко идва от факта, че не са прочетени документите и хората не са наясно за какво става дума, но след това установих, че става въпрос за системна манипулация. Има нужда от сериозен дебат и по двата въпроса. Приемам нашата позиция, която съм подписала като позиция, около която може да се изгражда тази дискусия. Може би всичко това щеше да бъде избегнато, ако имаше такъв дебат. Трябваше по-внимателно да се подходи с превода, за да няма абсолютно противоположни на съдържанието на конвенцията интерпретации. Трябваше да бъдат подготвени онези законопроекти, които следват след ратификацията на Конвенцията. Тогава щеше да се развие дебат - от една страна, проблемът за насилието, от друга страна има ли място за еднополови бракове. Разбирам позицията на църквата и всички вероизповедания. Няма как Православната църква да опровергае канона и да застане на позицията за равенството между мъжете и жените. По православния канон ние, жените, общуваме с Бога чрез посредничеството на мъже. Не мога да разбера позициите на хора, които желаейки да се изкажат по една тема, я вкарват в съвсем друга тема. Само по себе си това е манипулация и е тъжно, че има хора, които продължават да се плъзгат по повърхността. Бях потресена от някои снимки, включително и тази на парламентаристи от БСП с онази табела с трите фигурки, която знаем, че е международен стандарт за обозначаване на асансьор. Не вървим към дискусия, която може да роди решения, а към такава, която разделя и противопоставя обществото. Затова се притеснявам от позицията на БСП за референдум, защото начинът, по който водят дискусията, не е да се стигне до информирано решение, а да се докаже едната позиция.

-Трябва ли да има такъв референдум и как трябва да е формулиран въпросът в него?

-Това е дискусия на политиците. Решението за референдум ще бъде поставено на вниманието на Народното събрание. По правилно е въпросът да е „за“ или „против“ конвенцията против насилието на жени. Но важно е хората да знаят какво ще произтече след тази ратификация. Това е големият проблем, който ни разделя в момента. Ако има референдум, подходът трябва да е като в Швейцария - когато се формулира въпросът, да се обясни какво какво ще се случи позитивно и какво негативно. И политиците да напишат, след като се ратифицира Конвенцията, какво ще следва. Например, ако отговорите с “не“, ще следва изключване на България от международния стандарт. След като сме нажежили страстите, е редно да кажем какво следва от ратификацията.

-Противниците на конвенцията казват, че има 5 текста, които са опасни и променят нейната същност. Чл. 3 и 4, в които се говори за трети - социален пол, чл.12, който отваря врата за еднополовите бракове, чл.14, според който децата ще изучават нестереотипните роли на пола и чл. 60, с който даваме статут на бежанец на всеки, заплашен в собствената си страна.

-Нека да видим, когато дебатираме ратификацията, какво ще съдържат българските закони. Конвенцията означава да се съгласиш или не с насилието над жени и ако не се съгласиш, какви мерки ще вземе страната. Нека да не замъгляваме дебата. А по въпроса дали се отваря врата, или не за еднополовите бракове, вижте - с всеки закон може да се отваря врата. Социалният пол е термин, който е вече в българското законодателство,  нямам информация да се е увеличил броят на хората с различна сексуална ориентация. Второ, помните какъв беше дебатът за международната конвенция за защита на националните малцинства. Пак всичко тръгна от патриотите, пак се говореше как държавата ще престане да съществува, ще се превърнем в сборище от национални малцинства и всякакви апокалиптични картини. 10 години по-късно няма нито едно национално малцинство и никакъв апокалипсис не ни е затрупал. Прекалената страст по повод на такива международни документи говори, че има други интереси. Безотговорно е обществото да бъде въвличано в подобни бушуващи страсти, без да има сериозен повод за това. Всяко нещо може да произтече само ако има закон в държавата ни, който да го разреши. От ратификацията на документа няма как да се случи това.

- Попадна ли Борисов в капан? От една страна, е Европа, от друга - българите и коалиционните му партньори.

-Трябва да се види как тези коалиционни партньори са гласували на различните обсъжданията на Съвета на Европа. Може да се види и как са реагирали партии, които в момента застават толкова категорично срещу Конвенцията. Ако  Борисов е бил подведен, то е от тези публични позиции, които изведнъж се смениха на 180 градуса. Ние сме една от последните държави в Европа, които се занимават с тази ратификация, от Съвета на Европа само Русия и Азербайджан не са я ратифицирали. Още 2016 година сме я подписали, но странно защо тогава никой не е възразил. Това, че някои политици изведнъж са се събудили и са се сетили по-късно и са решили, че е нещо различно, няма лошо, но не трябва да е толкова емоционално. Добре направи Борисов, че отложи това ратифициране, за да се проведе дискусия. Надявам се заедно с нея да бъдат подложени на дебат законопроектите. 

-Възможно ли е Истанбулската конвенция да предизвика политическа и парламентарна криза? Проф. Константинов предупреди, че ако Борисов ратифицира документа, ще изгуби доверието на българите, а с него и всички избори оттук нататък.

-Няма такива преки връзки. Истината е, че нажежаването на страстите много нажежи обществото. Насила никой не налага каквото и да било. Необходимо е да се води диалог и дебати и ако едната страна не започне не само да казва своите аргументи, но и да чува аргументите на другите - дебат няма да има. Рано или късно едно политическо решение трябва да има. Помните какви страсти и емоции бяха дали да направим референдум за влизането на България в ЕС. Та нима тогава по-малко беше разделено обществото? Но се взе решение и никой не е загинал от това. Резултатите на изборите за ГЕРБ през всички години не се дължат на това, че Борисов е вземал решения само такива, които цялото общество е приемало.

-Каква е оценката ви за тази година, откакто Радев стана президент. В каква институция превърна президентската?

-До този момент сме имали президенти, които са били по-силно политически обвързани. Виждаме сега, че президентската институция тежи достатъчно в съзнанието на хората и в институционалната система на България. До този момент бяхме свикнали или да има тежко противопоставяне между изпълнителна власт и Президентството, а сега въпреки много приказки за конфликт въпреки оценката, която даде президентът за парламента, става въпрос за изразени различни позиции за това какво трябва да се случва в българската политика. Това означава основа за дебат и диалог между институциите и отговорността на НС е ще може ли да го проведе. Г-жа Караянчева е логично да си защити институцията като председател на НС, но и тя прехвърли чертата, обяснявайки, че президентът е виновен за рейтинга на парламента, а този рейтинг е нисък далеч преди Радев да влезе в политиката. По-добре ще бъде за мнозинството в парламента да отчете факта, че нараства доверието към президента и да престане да се отнася пренебрежително, защото това е пренебрежение към българските граждани.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?