Следвайте ни

Братя Аргирови: Ученички обсаждаха дома ни, чупеха зали, разбиваха врати СНИМКИ

viber icon

 С Милена бяхме гаджета, невероятно красива и талантлива пънкарка, разказва Благовест

 Соня Васи нахлу с един куфар посред нощ, беше готова да ни готви и пере

 Разменяли сме се за изпити, правили сме майтап и с момичета

 Синът ми е инженер и китарист в прочута метъл група, казва Светослав

 

- В кой квартал на Пловдив израснахте?

Благовест: В Съдийския квартал, близо до Военна болница, на „Аспарух“. До седми клас учехме в „Душо Хаджидеков“. После завършихме със златни медали Музикалното училище.

Светослав: Много дълбоко сме свързани с Пловдив, това е нашият роден град. Много го харесваме и обичаме.

- Благовест завършва с виолончело, а Светослав - с пиано, така ли е?

Светослав: Точно така, но аз продължих после и завърших Пловдивската музикална академия. Направо да си го кажем - да не ходя в казармата.

- Нямаше ли правило, че при близнаци единият не ходи в казарма?

Благовест: Не, просто отлагаш влизането на брат си. До 30 години, ако не те вземат войник, не служиш. Затова и брат ми учи до 30. Докато си студент, не могат да те пипнат.

- По мое време беше до 27 години, но после те прибираха насила -  студент, няма значение, може би е имало намигване към вече популярните братя Аргирови?

Светослав: Може би! Може да са били и почитатели на шоуто на братя Аргирови.

- Как изкарахте тези две години разделени?

Благовест: Аз бях първо в кашишкия полк в Марица. После ме изтеглиха в Свързочния  в Пловдив. Накрая при полковник Паунов в ДНА-Пловдив.

- Там вече сте имали шанс да свирите заедно?

Благовест: Брат ми не идваше често, тъй като вече беше студент в София.  Но от ДНА остана много ценно приятелство с Антони Дончев - диригента на биг бенда на БНР.

- Ясно е, че доста сте свирили като малки, но иначе какви деца бяхте?

Светослав: Много силни ученици. Винаги пълни отличници. Свирехме много, наистина.

Благовест: Особено аз. На 17 години станах солист на Пловдивска филхармония. Брат ми повече го домързяваше с пианото.

Светослав: Признавам, така е.  Нищо че бях ученик на проф. Антон Диков, после пък изучавах оперно пеене при проф. Бръмбарова. Това много ми помогна. Всъщност, благодарение на уменията ми в оперната музика, в Норвегия пях Моцарт с професионални оперни певци.

- Кой пее по-добре?

Благовест: О, той. Светослав пее категорично много по-добре. Аз повече композирам, правя аранжименти, работя като продуцент. Той е певецът.

Светослав: Той е по бизнес настроен. Много добре се допълваме, благодарение на това ни сполетя и успехът.

- И така, две момчета от Пловдив се озовават на квартира в София, до Сточна гара...

Благовест: Много семпла соц квартира. Живеехме с нашия  колега Николай Вътов, който беше в Консерваторията с фагот. Много добър саксофонист, пианист, после стана ръководител на нашия оркестър. Всъщност всяка година аз ходех с колеги от Консерваторията на диригентски курсове на Франко Ферара в Сиена. Даваха някаква валута. С нея си купихме първите инструменти. Благодарение на тях станахме студийни музиканти в радиото.

Светослав: Точно там ни забеляза Киро Иванов, един от членовете на Трамвай №5. Всъщност, направихме всички аранжименти от първия албум на тази популярна група. Променихме доста песни на иначе мастити композитори. Станаха нещата. И когато Киро се скара с Петко по някаква причина, ни се обади една вечер. Каза -  Момчета, искате ли да започнете самостоятелна кариера. Защо не! Беше намерил плейбек на групата „Имаджинейшън“. Митко Керелезов за една нощ написа текста, после за една нощ ние записахме всичко. И после нещата тръгнаха като в сън.

- Прочутото парче „Илюжън“, което у нас изпяхте като „Ненужен“. И то ви изстреля като онези влакчета нагоре?

Светослав: Много бързо стана всичко. Имахме щастието сами да си правим аранжименти и да записваме. Иначе работехме с невероятни текстописци като Мишо Белчев, Александър Петров, Георги Борисов, Петър Анастасов. Композитори като Стефан Димитров, Найден Андреев, Мария Ганева.

- Легенди! Без да изпадам в глупости като „Едно време какво беше“, но...  изпипваха се нещата докрай?

Благовест: Да, няма нужда, мразя да се оплаквам. Но друго беше отношението към културата. Сега е на заден план. Макар че ето - театрите се пълнят, ние правим едни концерти със симфоничен оркестър - също.

- Разбрах за проекта, всичко е продадено?

Благовест: Така е, а това е много престижно за нас, тъй като все пак сме класически музиканти по образование. Чувстваме се в свои води. Невероятно удоволствие е да се работи със Симфоничен оркестър - Видин.

- Ще мине ли този проект през Пловдив?

Благовест: Засега сме в Северозападна България - Враца, Видин, Монтана, Лом, Бяла Слатина, Ботевград. Ще видим как ще тръгне. Засега всичко е пълно, викат ни по няколко биса, дори не ни достигат песните, които сме направили.

- Само ваши парчета ли правите?

Светослав: Предимно, но не само. Например - Сиелито Линдо в изпълнението на Павароти и Енрике Иглесиас. Тук показвам уменията си като оперен певец.

Благовест: Много го харесват! Наистина пее страхотно. Правим и една китка от популярни балкански песни, която брат ми направи в Норвегия с общински хор. Започваме с „Йовано, Йованке“, Микис Теодоракис, „Горещ вятър“ и завършваме с една далматинска песен, която знаем от нашата майка. Тя има хърватски корени. Тази китка му донесе първо място с общинския хор в Норвегия.

Светослав: Даже кралят ме покани тогава, невероятна чест. След като норвежците я харесват, казахме си, какво остава за балканците. Така и се оказа. Импровизираме, опитваме да бъде и шоу.

- Да ви върна – как издържахте на темпото в онези години на невероятна популярност?

Благовест: О, темпото беше наистина бясно. На месец имахме между 10 и 20 концерта. Особено в младежките домове беше натоварено непрекъснато. Ние сме Телци, организирани, издържахме. Много важно е да не се подвежда човек от популярността, да остане на земята.

Светослав: Славата не ни смачка. Знаехме, че не трябва да си фантазираме как сме някакви чак толкова големи звезди.

- От кого се учехте?

Благовест: Започнахме от „Бийтълс“, после минахме на хард рок - „Цепелин“.

Светослав: Имаме братовчед Руслан, който беше близък приятел с Тома Спространов. Те вкарваха плочи от чужбина. Открихме и „Пинк Флойд“. Вече в Консерваторията слушахме Стиви Уондър, „Ърт, Уинд енд Файър“, Джино Ванели.

- Подсказване от приятел - с коя световна певица не бихте направили трио?

Светослав: Миналата година направихме концерт с Бони М, с Прешъс Уилсън и със Сандра. Получи се шоу в НДК, всички бяха страхотни, само Сандра разочарова. С нея не бихме направили трио.

- Е, тя си беше повече секссимвол?

Благовест: То и ние минавахме за такива, а сега сме старци разбойници, както казва нашият приятел Игор Марковски.

- А наистина ли сте били под непрекъсната обсада от девойките?

Благовест: Самата истина. Пред квартирата непрекъснато имаше по 20 ученички. После се преместихме, защото стана невъзможно да се живее. Те бяха изрисували врати, всичко. 

Светослав: По концерти пък чупеха залите, особено в градове, в които минавахме за пръв път. Хотели, навсякъде. Разбиха дори входната врата у дома. Ние спим, а те нахлуват. Майка не успя да ги удържи. Бяха ученички. Искат автограф.

- Едва ли само автограф?

Благовест: Каквото можахме, направихме (смее се).

- И така една вечер нахлува при вас Соня Васи?

Благовест: Не, доведе я Жоро Захариев, Бог да го прости, тогава беше директор-продукция в БНТ.  Познавахме я от „Мелодия на годината“, представиха ни я Иван Лечев и Владо от „Сигнал“. Та една вечер, направо полунощ, пристигна с един куфар заедно с Жоро. Каза - само да съм около вас, ще чистя, ще готвя, ще пера. Е, това не го правеше. Още сме приятели. Чуваме се. Тя е в Ел Ей.

- Не знаех, че и Милена Славова тръгва покрай вас?

Благовест: Първо бяхме с нея гаджета. Общо взето, аз бях кокорбашията, Светослав само ме следваше.

- Да не опонира?

Благовест: Той знае, че е така. Та бяхме гаджета с Милена, невероятен човек, приятели сме и до ден днешен, чухме се преди ден. Милена е много талантлива, можеше да стане и отличен дизайнер, шиеше ни костюмите. Беше си пънкарка, момиче от „Кравай“. Много красива, манекен на „Руен“. Страшно готин човек. Богдан Томов ни запозна на концерт в „Универсиада“.

- А защо емигрирахте в онези времена, в които сте правили луди пари, ако цитирам ваши интервюта?

Светослав: Не искахме да емигрирахме, а просто пътувахме до Норвегия. Там съдбата ни срещна с нашите съпруги. Аз съм още с моята норвежка половинка Кристин.

Благовест: Аз съм на бис! Имам втора съпруга - румънката Лили. Извадихме късмет с тези жени. Не е лесно да търпиш един артист у дома, с крехка душевност сме, слаба ни е спирачката.

Да се върнем на темата, просто искахме да опитаме. Борето Саздов представляваше агенция в Хелзинки. Каза, че ще ни направи милионери в Скандинавия. Красавци сте, местните обичат момчета с черни коси.

Светослав: Милионери не станахме, но си поживяхме.

Благовест: Зарадваха ни и синове. Моят се казва Александър, военен пилот е.

Светослав: Моят се казва Кристофер. Той е интересна личност, много музикален. Има блек метъл група, която е много добра и популярна в скандинавските страни. Казва се „Мезотест“. Продават доста плочи. Той свири на китара, но го прави за удоволствие. Цялата група е така. Инженери са, имат си професии и свирят за кеф.

- През годините пробвали ли сте „измами“ с размяна на местата, било то за контролни, изпити, матури?

Благовест: Честно, имало е. Брат ми се яви вместо мен по „История на изкуството“ в Консерваторията. С наши приятелки сме си правили майтап. Някъде е минавал номерът, някъде не. Хайде да не уточняваме. Всичко беше толкова бързо, че... Вятър ни вееше на бял кон.

Светослав: Както казахме - каквото можехме, направихме.

- Какво харесвате и не харесвате у брат ви?

Светослав: Харесвам предприемчивостта и трудолюбието му. Готов е за нови предизвикателства, нещо винаги трябва да се случва около него. Това го държи в кондиция.

Не ми харесва прекалената му амбиция. Но това е той.

Благовест: Харесвам спокойствието на Светослав. В Норвегия  попадна на своето място. Различни сме. Сваля ме на земята. Не ми харесва, че понякога спорим излишно. Гот е да...

Благовест: Да се върнеш на сцената. Невероятна краста.

Светослав: И аз не вярвах, че ще има успех нашето завръщане след толкова години. То е второ вече. Музиката е в нашите сърца, имаме и друг бизнес, но винаги ще си останем музиканти.

- Ходите ли до Пловдив?

Благовест: Много обичаме. Продадохме къщата след смъртта на баща ни. Но всичките ни роднини са там.

Светослав: Често ходим и в Копривщица, ние сме от Каблешковия род. Марин Дринов е вуйчо на дядо ни. Точно той е изпратил моя прадядо да учи фармация в Загреб. Оттам са корените на майка ми, затова ни научи на тази далматинска песен, която от 6-годишни пеем на два гласа.

 

Вземахме по 2000 преводни рубли на концерт в СССР, нямаха харчене!

- Имате изключителен период в СССР, как се озовахте там?

Благовест: Той продължи от 1985 до 1989 година. Няма български артист, който да е пътувал толкова в Съюза. Казваха от „Гостконцерт“ - ще вземем български артист, но задължително едните да са братя Аргирови.

Светослав: Песните ни бяха новаторски както за България, така и за Съюза, харесваха ни. Имаме над 2000 концерта с над 2 милиона продадени плочи в СССР. Правили сме концерти с най-големите им звезди - Алла Пугачова, „Веселые ребята“. Ние закривахме концертите! На стадиони, така беше. Започвахме от Талин, Рига, Вилнюс, продължавахме през Минск, Сочи, Тбилиси, Баку, Ереван, Алма Ата, Фрунзе, Ташкент. В Иркутск и Владивосток сме пели.

- Е, значи СССР ви е направил милионери? 

Благовест:  Е, не. Но доста пари печелехме. Даваха ни по 2000 преводни рубли на концерт, а това бяха 2000 долара. Невероятни пари! Бутилка „Чивас“ на Панорамата на  „Русия“ на Червения площад струваше 24 рубли. Хотела го бутнаха после. А ние стигахме до 4 концерта на ден.

Светослав: Вярно, това е общият кеш. Имахме 6 души оркестър, балет „Веда“, пет души техници.

- Няма изхарчване и при толкова души?

Благовест: Нямаше! Пращахме ги в България. При промените ги обърнахме в чешки крони.  Сбъркахме, трябваше в източни марки. Но тогава не бяхме толкова отворени бизнесмени. Просто имахме концерти в Чехия и някой ни спомена. Послушахме го. После пък ги обменихме във Виена в марки.

Светослав: В онези невероятни промени кой ли не преживя подобни неща. Бяхме свикнали да живеем по един начин, но стана различно. Не се оплакваме.

 

Мария Нейкова им подарява „Светът е за двама“, изпява я Орлин

Мария Нейкова е голяма приятелка на двамата пловдивчани и от зората на кариерата им дава съвети да останат земни. Нейната сестра Величка Настрадинова е виолончелистка и преподава на Благовест.

„Мария ни помогна страшно в началото, тя ни представи на организаторите на Младежкия конкурс, който спечелихме през 1983 г. с песента „Миг след миг“, като вокали пееха Нели Рангелова и Камелия Тодорова“, спомня си Благовест.

„Така и не успяхме да изпеем песен на Мария, макар че написа за нас „Светът е за двама“. Предложи ни я. Така ни въртеше животът, че не намерихме време и може би сбъркахме. Но пък нашият приятел Орлин Горанов я изпя страхотно, едва ли щяхме да се справим толкова добре“.

 

Открихме певчески талант в Сашо Кадиев

- Последният ви проект е участието в клипа „Вирусът любов“ със Сашо Кадиев, как се стигна до него? 

Благовест: Покани ни Игор Марковски, знаехме отлично неговия проект „Пеещи артисти“. Даде ни текст на Сашо Петров, а ние сме работили заедно, приятели сме и с него, и с неговия брат близнак Косьо. На Сашо са „От понеделник няма шега“ и „Есента“. Но за пръв път пишем музика по текст, обикновено е обратното. Искахме да направим нещо весело, че на хората им писна от тези ограничения и пандемия.

Светослав:  Мислехме за актьор. Сашо Кадиев ни покани в неговото предаване. Сам предложи на майтап: „Пичове, кога ще направим една песен“. Казахме му - тя е готова.

Аранжиментът е с „Акага“, работим с най-добрите. Страхотни са.

Благовест: Дойде моментът на записа, Сашо се притесняваше. Казах му да попее малко. Бяхме се събрали у дома. Като го  чух, видях, че има и суинг в пеенето му, и талант. Казах, че няма от какво да се притеснява. Ще станат нещата. Бързо записахме с Мага. Всички нови парчета ги прави той. Включително и „Обичай ме“, и „Гот е“. Първата е на Гери Турийска, а втората я написа още Гого Минчев, лека му пръст.

Светослав: Клипът се получи. Много приятен. Режисьор е Васко Стефанов, с който направихме ремикса на „Замирисва на море“.  Писано <210> е на тази песен да стане хит. Купонджийска! Има страшно много гледания.

- Е, имало и коментар - соца ли връщате, касетофоните ли?

Благовест: Да, на едно симпатично момиче, на което бих отговорил: Когато човек прави хубава музика, годините нямат значение. Всеки има своите слушатели. Не искаме да ни харесват всички.   

Светослав: Едно време половината са харесвали „Бийтълс“, а останалите „Ролинг Стоунс“.  Така че е нормално да не ни харесват, но не и да ни плюят по сайтове.  Но нека тази госпожица е щастлива, здрава, усмихната.

Благовест: И да слуша братя Аргирови.

- В клипа има едни шамарчета, които красивата приятелка на Сашо бие на него и на Желязко. На вас биха ли ви шамарчета за подобни изпълнения?

- Първо, и нас ни изненада този брат на Сашо - Желязко. Желязко хареса много Ивелина, а тя е страхотна наистина! Имаше закачка. В кръга на шегата, разбира се. Ние се разминахме без шамари.

 

 

 

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Азиса

Азиса

26.05.2021 | 15:25

Ще ви се.... Дърти пергиши!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?