Следвайте ни

Борислав Инчев: След срещата с Тръмп разбрах, че свършва времето на политическото сладкодумие

viber icon

На баскетболните мачове във Вашингтон се ходи като на концерт, казва градският лидер на ВМРО и бивш кмет на район „Южен".

 

-  Г-н Инчев, как попаднахте на Молитвена  закуска при Доналд Тръмп?

- Поканата ми беше изпратена от двама конгресмени, които стоят начело на организационен комитет.  Искам да уточня, че преди това,  през 2017 г., присъствайки  на Европейска молитвена закуска, имах възможността да се запозная с много хора, включително и да контактувам с г-жа Мария Каназирска - интересен, ерудиран  и уважаван човек, която също допринесе за това да получа покана за Вашингтон.

Мария Каназирска се ползва с голям авторитет в САЩ и при посрещането ни беше движеща сила, защото мероприятието е доста сложно като организацията. Радвам се, че успях да присъствам на това събитие и че бях един от петимата българи. От България в  церемонията участваха Филип Попов, народен представител от БСП и зам.-председател на парламентарната група, Мустафа Карадайъ, председател на ДПС, кметът на Община Бяла Димитър Славов и Александър Александров, бизнесмен от Хасково. Трите дни, в които имахме конкретно определена програма, бяха  изключително интензивни и наситени с много впечатления.

- Купихте ли смокинг специално за церемонията?

- (Смее се.) Бях с официален костюм, но имаше участници, които бяха облечени със своите национални носии. Церемонията беше организирана в хотел "Хилтън" от 7,30 часа. На Молитвена закуска в зала с видеостени, под един покрив без нито една колона, която да разделя хората, се събират 2700 души от 148 държави. Всички се настаняват по десет души на кръгли маси, в което също има символика - че никой не е по-напред от другите.

Закуската е скромна - сервира се нещо средно между пай и българска баница, плодове, чай, кафе и вода. Продължава почти два часа и половина. Ако сложим обаче и времето, което е необходимо да се премине през всички мерки за сигурност, събитието продължава почти 4 часа. Двамата конгресмени -председатели на организационния комитет, отправят  своите приветствия към гостите, след което започва молитва.  

Тази година основната тема на церемонията беше помирението. Интересно беше да чуем хората, които са били министри, премиери, конгресмени, да споделят лични  истории от своя житейския опит. Да разказват пред всички как като хора с власт се опитвали да търсят реванш или как искали да навредят на някого и как в един миг са осъзнали, че не може злобата и омразата да надделяват.

По време на закуската в залата присъстваха вицепрезидентът на САЩ  Майкъл Пенс, председателят на Камарата Нанси Пелоси и президентът на САЩ Доналд Тръмп.

- Как ви се стори Тръмп на живо?

- Изключително прагматичен политик. Слушах внимателно речта му и го наблюдавах. Той посочи няколко важни неща - най-ниските нива на безработицата в САЩ, откакто има статистика, нови 7 млн. работни места за последните три години, сигурността, която гарантира на американския народ, че в собствената си страна ще се чувства добре, и не на последно място - самочувствието.

Знаем, че при американците това чувство е доста развито, ала ние в България страдаме от липса на самочувствие. Като прагматик ДоналдТръмп знае, че ако говориш хубави думи и те не са подплатени с реални действия, не можеш да заблуждаваш дълго време един народ. Затова речта му въздейства силно. Самият му начин на говорене е изключително красноречив и може да бъде разбран от всеки. Молитвената закуска беше след импийчмънта. Без да обяснява на гостите какво е станало ден преди това, Доналд Тръмп изкара два вестника със заглавия „Оневинен“ и „Оправдан“

и ги показа на участниците в церемонията. Но на Молитвената закуска аз така и не видях признаци на помирение между Доналд Тръмп и Нанси Пелоси. Вероятно на такова събитие човек трябва да бъде максимално откровен и да не изпада в лицемерие. Лично за себе си извадих някои поуки.

- Какви са те?

- Опитвал съм се, особено като кмет на район „Южен", да спазвам принципа, на който са ме учили - да говоря това, което мисля, и да правя това, което говоря. Знам колко често самият аз съм бил лъган и считам, че времето на разказване на хубавите приказки в политиката и управлението трябва да приключи съвсем скоро или силно да бъде ограничено. Защото постоянно чуваме сладкодумие - преди бяха петилетки, сега са четирилетки, а след като един или друг политик се изкачи на поста, 80 процента от обещанията биват забравяни и ни се обяснява, че лоши сили пречат.

Все по-често мисля, а и докато бях в САЩ отново стигнах до извода, че другите държави са по-подредени от нас, защото техните политици са по-откровени с хората и не си поставят за цел да си изкарват лични дивиденти с цената на много фалш.

- Какви бяха мерките за сигурността в компанията на президента на САЩ? Като на летище ли?

- Охраната на летището може би е детска играчка в сравнение със суперстрогия контрол, на който бяхме подложени, преди да влезем в залата -скенери, служби за сигурност, периметър, по който имаш право да минаваш и нито един сантиметър встрани, няколко проверки. И пиле не можеше да прехвръкне.

- Какви срещи имахте освен закуската?

- Посетихме Конгреса на САЩ и разговаряхме с конгресмен. Капитолия впечатлява с внушителните си размери. Всеки конгресмен има отделен кабинет, екип от сътрудници и по-различно самочувствие от нашите депутати, защото се избират мажоритарно. В кабинета на конгресмена, при който бяхме, имаше защитни каски на футболния отбор от  съответния щат и водопроводни кранове, които се правят в неговия район. Както знаете, в САЩ лобизмът е узаконен и това са нещата, с които живеят неговите  избиратели.

- Разбрахме, че успяхте да видите два баскетболни мача във Вашингтон. Какво е усещането?

- Сбъднах една моя мечта.Тренирал съм баскетбол, от спортно семейство съм, баща ми е бил национален състезател по баскетбол, а по-късно - баскетболен съдия. Оказа се, че докато съм в САЩ, отборът домакин има няколко срещи, и аз успях да посетя два мача на „Вашингтон". Единият беше с „Далас маверикс", вторият - с легендите на „Чикаго Булс". Изживяването е невероятно и още в първата минута, когато влязох в залата, разбрах незначителността на нашия „Колодрум".

Залата за близо 20 000 души е изключително добре подредена, с малки сектори, комфорт, сигурност, но видимостта, озвучаването и аудиовъзприятието е страхотно. Дори и да не си привърженик на един отбор, самото представяне така те въвлича, че не усещаш, че присъстваш на едно звуково и визуално шоу. Всяко прекъсване на срещата е запълнено с програма - латинотанци, техно, мажоретки, акробатика. След приключването на мача имаше концерт на различни изпълнители. Хората не отиват само за спортно събитие, а за едно изживяване.

- Америка ли е идеалният свят?

- Не. Във Вашингтон бях 9 дни, в Ню Йорк - 2. Успях да видя много хубави неща, ала и такива, каквито дано или никога, или скоро да не се случват у нас.

За мен идеалната  държава е България

Животът в САЩ наистина много добре е уреден. Във Вашингтон за 9 дни три четири пъти видях патрули и полиция - около Капитолия и Белия дом и във връзка с мачовете. Но присъствието на органите на реда се усещаше постоянно и навсякъде. В Щатите няма как да спреш с кола в зелени площи или на тротоар, да не пуснеш майка с количка на пешеходна пътека. Това означава, че хората са изградили ред и така се чувстват в безопасност.

По друг начин е организирано почистването - аз нито веднъж не видях човек да мете улица или тротоар с метла. При тях е друго отношението на хората - когато си купуваш чай или кафе или питаш, се отнасят любезно и учтиво. При нас това отношение липсва.

Ню Йорк е по-различен. Хората там правят пари, всеки се движи като халеевата комета. Не ми хареса, че за определени хора свободата е прераснала в свободия. Доста по-рядко можеш да видиш момче и момиче, които се държат за ръце или се целуват, отколкото обратното.

- Какво си донесохте за спомен?

- (Смее се.) Когато си намеря късметче, макар и от една стотинка, си го взимам. А в САЩ си намерих 13 цента на монети по един цент. Казах си: Виж какво нещо - човек като си има късмет, и в Съединените щати пак си върви с късмета!

 

 

Арести и правосъдие Не мога да разбера мерилото на Темида

 

Добре е като общество да знаем, че има държавни органи, които искат да си вършат работата. Силно се надявам обаче да не се преминава границата, защото според мен при първия арест на директорката на Басейнова дирекция тази граница беше премината.

Ставали сме свидетели, когато хора от криминалния контингент не са  задържани по този начин - да струпаш тежко въоъръжени служители с маски и помпи за един чиновник, при това жена! Според мен не е редно!

Ако органите работят еднакво усърдно в цялата страна, тогава може би цялото общество ще знае, че ако някой наруши законите, трябва да очаква правосъдие. И тук важният въпрос е колко бързо прокуратурата ще изготви обвинителен акт, за да може съдът да се произнесе. Защото сме виждали неведнъж, че се оказва  по-важно някой да бъде задържан и за ареста да разбере цялата страна, въпреки че след няколко месеца задържаният се освобождава, защото няма доказателства. Само където е окалян и очернен.

Не мога да разбера мерилото - дали Темида гледа с превръзка на очите, или просто едната везна се натиска надолу да натежи, а другата умишлено се олекотява.  

 

Власт и коалиция Не бива да се люшкаме като кораб в море

Към настоящия момент не виждам ситуация, в която да говорим за предсрочни избори. Но както каза Красимир Каракачанов, ако много дърпаш един ластик, той може да се скъса. Важно е да се уточни какви ще бъдат приоритетите, по които правителството ще работи през последната година от мандата. Те трябва ясно да са разписани и да се изпълняват. Ако се види, че няма достатъчно сили, председателите на трите партии в коалицията да вземат решение какво да правят.

Проблемите станаха твърде много - с тол системата, с въвеждането на евро,  несигурността на хората по южните граници, ниските доходи. Най-после трябва да се реши дали ще има, или не ядрена централа. Не бива непрекъснато да се люшкаме като кораб в разбунено море.

Валентина Йеремиева

Валентина Йеремиева

Журналист - екип "Общество"

Валентина Йеремиева е завършила журналистика в Държавния университет в Санкт Петербург. Работи във вестник "Марица" почти от създаването му. Пише предимно по градските теми. Носител на награда "Пловдив".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

македонеца

македонеца

10.03.2020 | 09:35

А ,некадърника допълзял и до САЩ. Щом на тоя закуска навремето беше недоразумението Стефанка Ламбрева , ясна е работата.Канят умишлено провалени некадърници, но послушници. За толкова години , как Кючука не Случи на кмет.

Отговори
4 0
ОНЗИ

ОНЗИ

10.03.2020 | 09:23

Това беше най-слабия кмет на "Южен" за всички времена. Не знам воеводите какво толкова му харесаха. Провали се тотално и на изборите .Заради некадърното му управление никой в Кичука не гласува за него.

Отговори
3 0
Иво

Иво

09.03.2020 | 17:09

Тая Каназирска същата ли е, дето неясно с какви пари "купи" търговиите в Кючука, разруши ги и сега там теренът пустее?! Построи само някаква кръчма барака и това е! Още тогава излезе информация, че тая е подставено лице! А щом е изпратила бившето кметче на екскурзия, значи му е благодарна за нещо. Някой има ли представа каква е целта на тая закуска? Според мен ходят там за да им се дават указания как да действат. Преди Цв. Цв. ходеше, ама му изтече визата.

Отговори
4 0
ебаси бедствието, стигнало отвъд океана чак

ебаси бедствието, стигнало отвъд океана чак

08.03.2020 | 16:40

хахах така се прави, една плочка не смени в квартала цял мандат, но по америката ще се покажем на велики хахаха тва чугунените глави сте големи дебили ( мевереОто особено) , но лошото е, че сте дърти ченгета вмирисани , крадете и сте гламави, в кофите дано свършите!

Отговори
4 1
SOS

SOS

07.03.2020 | 15:38

Какво да очакваме от бивш разпоредител в куклен театър. Вижте какви суми е скътал за последните години. Можем да си помислим, че това е един много способен и кадърен специалист. Много жалко, че ме се ориентира на друго място за да реализира напълно своя капацитет.

Отговори
6 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?