1939

Боян Чуков: Войната в Украйна ще се ожесточи, Европа ще се бори с три кризи

- Енергийна, инфлационна и емигрантска ли ще са основните кризи, с които Европа трябва да се бори следващата година? Ще успее ли?

- На Европа ще й се наложи да се бори едновременно и с трите кризи. Енергийната криза генерира тежки проблеми в редица сектори на обществено-политическия и преди всичко в икономическия живот на европейските страни. Една огромна част от приетите от Стария континент бежанци през последните години живеят основно за сметка на обилния социален пакет, който предлагат развитите европейски държави. При влошаване на макроикономическите параметри в целия ЕС социалните помощи ще намалеят драстично. Това ще доведе до излизането на тълпи разярени и гладни хора по улиците на големите европейски градове. Песимист съм относно състоянието и настроенията в Европа в обозримо бъдеще. Чакат ни трудни години. Европа се оказа лишена от инстинкт за самосъхранение.

 

- Г-н Чуков, изпращаме драматична 2022 г. с война в сърцето на Европа. Какъв е шансът 2023-та да стане година на мира?

- Към днешна дата няма обнадеждаващи признаци, че сраженията на територията на Украйна ще затихнат и ще се постигне примирие. С настъпването на зимата много анализатори предполагат, че двете армии ще застинат на сегашните си позиции и ще изчакат пролетта, за да възобновят сраженията. Считам, че най-вероятно ще станем свидетели на резки промени по фронтовете в Донбас и Южна Украйна. Руската военна машина бавно набира обороти и украинската армия все по-трудно оказва съпротива. Наистина украинската артилерия бомбардира непрекъснато жилищните квартали на Донецк и други градове в ДНР, но това по-скоро показва някакъв вид безсилие. Тези дни главнокомандващият украинската армия генерал Валерий Залужний даде пространно интервю в британското списание The Economist, което гравитира в орбитата на банкерската фамилия Ротшилд. Той се изказа по един доста иносказателен начин за бъдещото развитие на войната в Украйна. Генерал Залужний заяви, че е напът да се окаже в положението на финландския маршал Карл Густав Манерхейм през 1940 г. Да напомня - Карл Густав Манерхейм е барон, финландски политик, регент и президент. Той е бил руски генерал-лейтенант, служил дълги години на Русия. През 1940 г. маршал Манерхейм след близо едногодишна война между Русия и Финландия е принуден да подпише Московския договор съгласно съветските условия. Генерал Валерий Залужний е випусник на Военната академия на Генералния щаб на Русия и негов преподавател му е бил сегашният началник на Генщаба на Въоръжените сили на Руската федерация - армейски генерал Валерий Герасимов. Абсолютна ирония на съдбата. Накратко, засега няма перспективи за приключване на войната. Напротив, налице са признаци за нейното ожесточаване и разширяване като терен и участници.

 

 - Време е българите да престанат да хвърлят зарове на изборите, гласувайки напук

- Колко сериозни ще са последиците за Русия, Украйна и Европа, ако войната продължи и през 2023 г.?

- Негативните последици са за целия свят. Няма държава в света, която да не е усетила определени щети в резултат на геополитическата битка между Русия и САЩ с военно измерение на украинска територия и все по-ожесточена хибридна война между двете ядрени суперсили. В най-тежко положение се намира Европа, която се оказа прекалено безсубектна, слабоволева и лишена от елементарна пасионарност, когато й се наложи да защитава своите собствени интереси. Германия като икономически мотор на ЕС загуби около 400 млрд. евро само вследствие на своя отказ да купува евтини руски енергийни суровини. Германската и френската индустрия напускат Стария континент. Френската фирма „Пежо“ и германската „Рейнметал“ се пренасят в Тихоокеанския регион, в Австралия, където имат по-добри условия за проспериране и където енергийните суровини са с далеч по-ниски цени от тези в Европа.

 

- Няма надежди за примирие в Украйна, войната ще се разшири като терен и участници

- Как България ще се справи с политическия хаос предвид задаващите се предсрочни парламентарни и местни избори? Ще се появят ли нови спасители?

- Управлението на "Продължаваме промяната" показа, че България е в състояние на политически безконтрол. Страшно е да се наблюдава, че едни некомпетентни властващи могат да направят всичко, което им хрумне, без никой да може да ги спре, и дори със съучастието на някои партии, които имат историческо присъствие като БСП например. Българите вече около 30-ина години се надяват на нови, смайващи спасители и късмет. Очакването на спасител си е чисто медицинска диагноза. Особено след като сме свидетели какво се случва със спасителите. Последните спасители от последната една година не само че не ни спасиха, но и потопиха под водата. Със сегашния политически псевдоелит трудно можем да очакваме някакви по-сериозни положителни промени у нас. Всичко се повтаря във все по-лош и отчайващ вариант. Докато партията „Продължаваме промяната“ продължава да е фактор във вътрешнополитическия живот на България, страната ще продължи да се свлича в пропастта. Време е българите да престанат да хвърлят зарове на изборите, гласувайки напук, неразумно, нарочно на някои, с омраза към други и пр.

- Европа ни изненада неприятно преди Коледа - хлопна ни вратата на Шенген. От какво зависи евентуалният ни прием догодина - от нашите действия или от благословията на ключовите фактори в Брюксел?

- Първо, защо считаме, че догодина ще се окажем в Шенген? Кой ни е дал гаранции за това? Фактът, че говорим по темата, нищо не значи. В момента върви преразпределяне на зоните за влияние на Стария континент. Ние продължаваме да живеем с мисълта, че ЕС е нещо нерушимо, както едно време беше СССР. Напротив, евробюрократите в Брюксел превърнаха Евросъюза в организация, в която центробежните сили нарастват лавинообразно. Днес големите държави в ЕС се спасяват поединично. Тандемът Франция-Германия е разбит. Старите вражди между двете ключови държави в Евросъюза възкръсват. Наскоро прочетох една интересна статия в гръцкия вестник „Та неа“. В нея се описваше враждата между Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен. Те не си говорят, не се срещат. Общуват само епистоларно. Нали си спомняте, че по време на посещение на двамата заедно в Анкара, „кавалерът“ Шарл седна на един от столовете около турския домакин, а „дамата“ Урсула остана права да гледа недоумяващия Ердоган. В Брюксел не останаха ключови фактори. ЕС е грозно десубективизиран. Политическите действия на ЕС зависят предимно от САЩ и Великобритания. За съжаление, това е горчивата истина.

- Очаквам тълпи разярени и гладни хора по улиците на големите европейски градове

- Ще се преборим ли за влизане в еврозоната? Подходящ ли е моментът?

- Не съм икономист, но следя внимателно дебата по темата у нас. Уважавани от мен български икономически експерти са категорично на мнение, че влизането ни в този момент в еврозоната няма да се отрази положително върху благосъстоянието на обикновения българин. Оказа се, че доклад на БНБ с подобни виждания остана незабелязан от големите наши медии и той потъна в нашето нерадостно ежедневие. Очевидно е, че на България се оказва външен натиск да влезе в еврозоната. Остава загадка защо една просперираща икономически източноевропейска държава като Чехия си пази своята чешка крона и не влиза в еврозоната години наред. Нима чехите не могат да проумеят какъв е техният интерес?

- Ще свърши ли ерата Ердоган след президентските избори в Турция? Добър вариант за България ли ще е, ако се случи?

- Ердоган става все по-неудобен за евроатлантическата общност. Той не се съобразява с геостратегията на САЩ. Вашингтон се изтегля от Близкия изток. След кървавия терористичен акт на улица „Истиклял“ в Истанбул от активистка на ПКК турците не се поколебаха да отхвърлят съболезнованията на Вашингтон и посочиха американците като виновни за случилото се. Турски самолети не се поколебаха да бомбардират в Сирия американско-кюрдска военна база. Турция се еманципира невероятно много и се превърна в мощен регионален фактор с амбиция да стане и глобален. Засега не виждам категорични доказателства и признаци, че Ердоган ще загуби следващите президентски избори в нашата югоизточна съседка. Засега изглежда, че за България е по-добре Ердоган да остане на власт, колкото и политически некоректно да звучи това.

- Очаквам тълпи разярени и гладни хора по улиците на големите европейски градове

- Какви последици ще има корупционният скандал в Европарламента? 

- Странно е тези хора да ни назидават и да ни обвиняват в корупция. Скандалът в Брюксел озвучи публично това, за което се шушука години наред по коридорите от евробюрокрацията. Както казваше Барозу: „ЕС означава държавите да вложат своя суверенитет в общ фонд!“. Именно затова наблюдаваме нещо като съвместна безпомощност. Напомням и факта, че Барозу след работата си в Брюксел отиде в голяма транснационална банка. Не подсказва ли това форми на лобизъм, корупция, влияние, ползване на връзки и пр.? Някои са по-фини, други - по-груби. Историята около обвинената в корупция Ева Кайли, зам.-председател на ЕП, се оказа доста „дебела“. В домовете на нейни колеги от парламента са намерени около 1,6 млн. евро кеш. Ева Кайли обвини като съучастник и Жозеп Борел, дипломат №1 на Брюксел. Корупционните скандали отварят огромна пропаст между европейските народи и евробюрократите, които живеят свой собствен охолен живот, който няма нищо общо с ежедневието на обикновения европеец. Брюкселските чиновници не само че не блестят с особен интелект, но се оказват и корумпирани. Неприятно усещане.

- Затоплят ли се отношенията между Европа и САЩ?

- Отношенията между САЩ и Европа няма как да се затоплят или да охладнеят. Това са отношения между началник и подчинен. Европа беше, е и ще си остане нещо като васал на Вашингтон. Може да звучи грубо, но Европа всъщност е разпадащ се инструмент за решаване на американската геостратегия. Нищо повече. Най-лошото е, че сега, когато САЩ се подготвят да се изтеглят от Европа, за да съсредоточат вниманието си в Индийско-тихоокеанския регион, за да изграждат позиции за справяне с Китай, ЕС е най-безпомощен. Вместо Европа да се съвземе, тя затъва все повече и повече в неспособност за самоуправление. Сякаш САЩ са държали Европа обединена и фокусирана. В момента тя е нещо общо, но същевременно - нещо несиметрично, объркано, неспособно на самостоятелност. Не, отношенията не се затоплят, защото това не са отношения между равностойни партньори. САЩ контролират Европа в много голяма степен.

- Кои ще са основните фактори в световната геополитика през 2023 г.?

-  И през 2023 г. основните фактори в световната политика ще си останат същите, които бяха през 2022 г. Това са САЩ, Русия и Китай. Индия все още има да измине определен път, за да се нареди сред изброените три суперсили. С войната в Украйна съвсем стана ясно, че ЕС не е фактор, а клакьор на силния американски играч.

Визитка 

Инж. Боян Чуков е експерт по борбата с тероризма. Бивш дипломат. Завършва специалност „Радио и телевизия“ в Техническия университет в София. Специализира в Института за политически науки, Париж. В периода от 1988 до 1992 година завежда консулския отдел в Посолството на България в Мадрид.  Външнополитически съветник и съветник по националната сигурност в правителството на Тройната коалиция (2008-2009). Има над 500 публикации на международни теми. Владее френски, испански, руски, гръцки и английски.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?