Божидар Антонов: Догодина ще обиколя света с колело

Божидар Антонов е завършил Националната спортна академия. Състезава се в ултрамаратони и работи като треньор по обща физическа подготовка. Участник в Ултрамаратони и планински бягания - Витоша 100, ПерсенкУлтра 2014, Verbier Saint Bernard Ultra Trail. 

През август 2018 г. постави нов рекорд по скоростно преминаване на Стара планина по маршрута от връх Ком до нос Емине - 600 км за 4 дни  8 часа и 27 минути, като подобри с 4.38 часа предишното върховото постижение на Кирил Николов-Дизела от 2015 г.

В края на февруари 2019 г. Антонов премина тежкия маршрут по билото на Балкана при зимни условия, на места през преспи до кръста, за рекордните 9 дни 4 часа и 51 минути. Веган, не ползва хранителни добавки.

- Не е ли твърде екстремно минаване през преспите по билото на Балкана за 9  денонощия?

- Много е трудно, но като изключим няколко опасни участъка, екстремно не бих го нарекъл.

- Къде беше най-тежко? Как минахте през  Купена например?

- За най-тежък бих посочил седмия ден. Тогава участък,  в който очаквах да съм много бърз и да наваксвам бавните първи дни, се оказа много по-труден. Трябваше да преборя преспи, стигащи до гърди. Отне ми много сили. Освен физическата умора, психическата ми подготовка беше разклатена сериозно. Очаквах да летя в този "лесен и бърз" участък, но зимната планина беше на друго мнение и ме изцеди максимално в този ден.

 Иначе, на тръни се движех почти през цялото време от хижа "Ехо" до хижа "Козя стена". Бях с неподходяща екипировка в този участък - използвах бегачески котки, а не класически. Това ми донесе изключително стресиращи няколко часа под постоянно напрежение.

Липсата на маркировка и  на каквато и да е пътека по този ръб допълнително мобилизира сетивата ми до краен предел. Имах няколко леки и едно по-сериозно подхлъзване, но за щастие  съумях да се справя с възникналите ситуации.

 По трудния технически траверс Амбарица-Ботев се оказа далеч по-приятно и вълнуващо преживяване, но вече бях екипиран с подходящи котки, както и в компанията на двама опитни алпинисти - Слави Асенов и Мартин Маринов.

С  връх Голям Купен се справихме сравнително бързо и без никакви проблеми. Следващите ръбове бяха по-интересни, но с прекрасните насоки на момчетата и те останаха зад нас.

- Как  поддържахте  енергията си по време на прехода?

- При планинските ултрамаратони винаги гледам да пестя сили, защото всичко става в планината! Аз съм много сериозен и педантичен откъм безопасност. Винаги оставям резерв от сили, които да ме извадят от неприятна ситуация. 

- Зимният или летният рекорд по 600-километровото трасе Ви затрудни повече?

- Това са две напълно различни предизвикателства, а зимното преминаване е далеч по-трудна задача. Профилът на маршрута се променя, не се минава по летни пътеки, което качва денивелацията на трасето. Прекарваш повече време по пътеката, трудно е да спиш съвсем малко, когато дните станат повече.

- Как се подготвя  човек  за такова изпитание?

- С дълги години бродене по планините.

- Какво Ви мотивира да тествате възможностите си до предела?

- Човекът е най-издръжливото животно, не е чак толкова невероятно да издържаме на такива натоварвания. Просто много сме се отдалечили от природата. Ала аз обичам живота, така че не си играя с тестване на възможностите до дупка.

- Не използвате стимуланти, веган сте. Как успявате да си набавите енергия?

- Технически погледнато, не съм веган, защото консумирам мед понякога, но се храня изцяло с растителна храна вече 6-7 години и се чувствам страхотно. Не използвам каквито и да е добавки и това е една моя лична кауза. Не е нужно да взимате добавки, за да спортувате, просто хапвайте добре!

Индустрията с хранителни добавки е колосален бизнес и 99% от треньорите, списания, статии и каквото се сетите, ще се опитват да ви закачат. В най-добрия случай ще загубите просто парите си, но ако искате бързи резултати и целта оправдава всички средства, може да си докарате сериозни здравословни проблеми, дори смърт.

 Професионалните спортисти използват редица медикаменти - легални и забранени, ала при тях обикновено процесите се контролират и следят стриктно от цели екипи. При любителите контрол няма никакъв! Какво се взима? Как се взима? Въпрос на свободна интерпретация, която много често води до редица проблеми. Затова  с личния си пример искам да покажа, че спорт на добро ниво може да се практикува съвсем натурално. Масата от хора искат просто да изглеждат и да се чувстват добре, а това е толкова леснопостижимо с малко труд, постоянство и добра  храна, нищо повече. 

- Кое е най-тежкото Ви предизвикателство, стигали ли сте до ръба на изтощението?

- Мисля, че зимното Ком-Емине се закотви на върха, може би защото е най-прясно в ума ми, но наистина беше много трудно. На ръба не съм стигал и няма и да го направя. Може би един път ще си позволя, вероятно това ще е състезанието на живота ми, но кога...  Ще поживеем, ще видим.

- Всеки ли може да бяга? Не вреди ли на сърцето при по-възрастни и тежки хора?

- Ако може да ходите нормално, няма причина да не може и да бягате. Теглото определено е пречка, но с малки стъпки и постоянство всичко е възможно. За възрастни бегачи да не отваряме тема, защото има такива, които биха сложили много младежи в малкия си джоб.

- Каква е Вашата изпитана рецепта за здраве?

-  Най-важно е човек да спи спокойно, да прави избори в живота, с които е в покой със себе си и околните. Другото се подрежда по желание.

- Какво е за Вас Homo Ludens?

-  Това е животът -  едно раздаване, една игра, един миг от вечността. Всичко и нищо!

- Постижението, с  което най-много се гордеете?

- За постижения не знам, но на върха на щастието се чувствах, когато се родиха двамата ми синове. Бащинството  ми носи изключителна радост, но също и отговорност. Бих бил горд, ако се справя с тази задача добре, тя е най-смислената.

- Кое може да ни направи по-щастливи?

- Етика, морал и много вяра в собствените сили. Все  чакаме някой да ни оправи... И ще има да чакаме още дълго, докато не осъзнаем, че всеки един от нас с действията си ежедневно е способен да промени не нещо, а всичко. Способността да се справяме сами ще ни направи по-щастливи.

- Не Ви ли изкушава работа в чужбина?

- Работата  не ме изкушава - и в чужбина, и в България. Разбира се, ако е нещо интересно и носещо приятни емоции, мястото не е важно.

- Какъв е най-незабравимият Ви спомен от Пловдив?

- Хубави жени. 

- Остава ли Ви  време за себе си между тренировките и изпитанията? За какво мечтаете?

- Последните две години не тренирам много, но пък мечтая постоянно - за много и различни неща. Ще се опитам да реализирам  една моя детска мечта през 2020-а - обиколка на света с колело. Книга искам да напиша, но трябва да порасна още за това.