Следвайте ни

Текстописецът Александър Петров: Романтиката днес е в едно ферари с цвят червен

Самите ние си попречихме да се справим успешно със скока от тоталитаризъм в демокрация. Склонни сме да обвиняваме за неудачите си всеки друг, но не и себе си. Погледнете националните ни литературни герои - Андрешко, Хитър Петър, Крали Марко, Бай Ганьо... Ние самите като нация носим в себе си по нещо от тях и хората, които избираме да ръководят държавата, са също микс от този манталитет. Какъв резултат можем да очакваме, освен този, който получихме... 

 

- Автор сте на стиховете на едни от емблематичните песни, любими на поколения българи. Какво трябва да има в един текст, за да се превърне той  в песен, която всички запяват?  Или е просто въпрос на шанс, а не на рецепта?

- Преди всичко текстът на песента трябва да бъде един кратък разказ, в който човек може да открие нещо лично за себе си. Една фотография на времето, чувствата, живота... Няма рецепта или правила. Ако това се изучаваше в университета, щяхме да слушаме само хитове, а ежедневно се убеждаваме, че между смислените истории има и много наредени думи, които нищо не ни казват.

-Еуфорията ли помогна да се родят сините химни? Кой от тях има най-интересна история? Какво е чувството хиляди хора да пеят „Времето е наше”?

- Не, аз никога не съм изпадал в еуфория. Просто подредих и разказах това, което много хора мислеха и чувстваха. Явно съм го направил успешно, след като тези песни станаха толкова популярни, че ги наричат химни. Мисля, че просто си свърших работата. А удовлетворението, когато виждаш как цял един препълнен площад пее думите, които си написал - наистина е вълнуващо. Но това е зад гърба ми. Не обичам да ровя в миналото. Тези песни са част от най-новата ни история, част от мен самия, ала не са всичко, което съм постигнал в професията си.

- Има ли място днес за романтика? Какъв стих подхожда на днешното време?

- Място за романтика винаги има, но тя е по-скоро в личен план за всеки от нас. Животът стана по-прагматичен и материален. Може би романтиката днес е в едно ферари с цвят червен или в това бял мерцедес да те преследва в живота. Така или иначе светът се променя, а заедно с него и много неща, както и ние самите. А какъв стих подхожда на днешното време, е нещо много лично и индивидуално и не се ангажирам да налагам моя стих.

- Защо ​преходът разочарова българите? Какво ни попречи да се справим по-успешно със скока от тоталитаризъм към демокрация? 

- Самите ние си попречихме да се справим успешно. Склонни сме да обвиняваме за неудачите си всеки друг, но не и себе си. Погледнете националните ни литературни герои - Андрешко, Хитър Петър, Крали Марко, Бай Ганьо... Ние самите като нация носим в себе си по нещо от тях и хората, които избираме да ръководят държавата, са също микс от този манталитет. Какъв резултат можем да очакваме, освен този, който получихме...

- Какво е  вашето ”богатство”, натрупано  след толкова написани стихове, любими на хиляди хора?

- Моето „богатство“, както го наричате, е удовлетворението от това, че съм дал щастливи мигове на безброй много хора. 

- Доколко автобиографични са текстовете ​ви? Това помага или пречи?

- Във всяко стихотворение, което се превърна в песен, има и по нещо лично. Лично преживяно или забелязано в нечия чужда съдба. Важното е да имаш сетивото да го откриеш и да направиш от това история, която ще стигне до всеки. 

- Коя е любимата ​ви песен по ​ваш текст? 

- Имам много песни, които харесвам, но не мога да посоча най-любимата, защото всяка е свързана с определен момент от живота ми. Има и много песни, които не харесвам или по-скоро съм безразличен към тях - забавна и танцова музика.

- Имали ли сте проблеми с цензурата? Налагало ли се е да променяте част от текст?

- Сериозни проблеми не съм имал. Предполагам, защото пишех стихотворения, по които после беше създавана музика, а комисията се състоеше от поети. Няколко пъти ми беше „препоръчвано“ да променя нещо, но никога не го правих и нещата минаваха така. Спомням си в песента „Безсъние“ ме натиснаха да махна думите „рокери“, „малки блудници“, но я записахме с Чочо Владовски, без да се съобразяваме с това, и никой не реагира.

- Има ли нещо важно, за което не се решихте да напишете стих?

- Не. Това, което съм искал да напиша, или по-скоро съм имал нужда да кажа, съм го казвал.

- Наградата, която ​ви е донесла най-голямо удовлетворение?

- Наградата и удовлетворението е най-вече от пълната зала, виждайки, че всички хора пеят заедно с музикантите на сцената думите, които съм написал. А иначе, като награда - може би Голямата награда на "Златният Орфей" през 1992 година за песента „Близо до мен“, музика на Кристиян Бояджиев, изпълнена от Вили Кавалджиев - вълнуващо е да държиш статуетката, към която толкова колеги протягат ръка.

- Как се почувствахте, когато Боб Дилън получи Нобелова награда за литература?

- Щастлив съм, че най-после тази професия получи такова признание. Думите в една песен също са литература и могат да бъдат нещо много стойностно и ценно. 

- Обиколили сте доста екзотични дестинации ​- къде се почувствахте най-добре?  Зареждат ли ви пътешествията за писане на стихове?

- Чувствам се най-добре сред  древните паметници на историята или сред  дивата природа. Когато гледаш водите на водопада Виктория или руините на древен храм в Камбоджа, разбираш от колко много неща нямаш истинска нужда. И някак си порастваш...

- Имате ли стих за Пловдив? 

- Не. Пловдив е прекрасен град,  но аз съм израснал на брега на Перловската река... 

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?