Следвайте ни

Австрийският експерт Вернер Фаслабенд: За Карабах се биха две страни, участваха още четири, а накрая спечели Путин

viber icon

Бойчо Дамянов

Виена

специално за "Марица"

 

 

- Защо Армения се оказа в губеща позиция във войната с Азербайджан за Нагорни Карабах?

- Арменският премиер Никол Пашинян се опита да заиграе, използвайки съглашението за сътрудничество между Ереван и Европейския съюз. Но нито една страна от ЕС не изрази готовност и няма намерение да помогне или защити Армения. И сега на арменците им стана ясно на кой могат да разчитат. Те получиха хубав урок от Запада, че никой от там няма да им помогне. 

Впрочем същото важи и за Азербайджан. Него сега го очаква подобен урок. Да,  сега президентът Илхам Алиев разчита на Турция, но докога тя ще има сили и интерес да я поддържа? Ердоган може да ги захвърли във всеки момент. А ЕС и САЩ няма да заемат страната на Баку. 

Какъв е изводът: Ако искате да живеете в безопасност, не ви остава нищо друго, освен да се надявате на Русия да възстанови и обезпечи мира и стабилността в района!

.............

Арменците получиха горчив урок, че не могат да разчитат на Запада

 

Турските дронове се оказаха най-ефикасното оръжие в Нагорни Карабах и в Либия 

 

- Г-н Фаслабенд, колко държави и по какъв начин участваха в събитията в Нагорни Карабах?

- Този конфликт трябва да се разглежда на три нива. Първо - местно, което се прояви с военния сблъсък между Азербайджан и Армения. Второ - регионално, и трето - глобално.

Трудно е да се определи точната причина защо именно сега избухна този замразен вече 30 години конфликт. Дали заради влошилата се икономическа ситуация в Азербайджан и възможното понижаване на авторитета на президента Илхам Алиев, дали заради това, че през последните години силно се измени съотношението на военните сили, около три пъти в полза на Баку. В крайна сметка задържането на сблъсъка стана невъзможно. 

- Какво се крие на второто регионално ниво на този конфликт?

- Там се сблъскаха интересите на четири регионални сили - Русия, Иран, Турция, ще добавя и Израел. 

За Москва най-важното е да утвърждава своето влияние в този важен за нея район. И тя засега добре се справя с тази задача - от една страна, има военна база в Армения, а сега вече и в Нагорни Карабах, от друга - оръжейни доставки за Азербайджан. Едновременно и с двете страни е в тясно икономическо сътрудничество в рамката на ЕврАзЭс.

И двете са далеч от прозападната ориентация на Грузия

Като заключение мога да кажа, че този конфликт засили господстващото положение на Русия в района.

Към същото се стреми и Турция - да засили своето доминиране, участвайки на страната на Азербайджан, и да постави под съмнение ролята на Русия. 

- Турция отдавна се старае да засилва влиянието си в района на Кавказ и Средна Азия. Доколко успява да го постигне?

- Тя се запъти натам още преди тридесет години, с разпада на СССР, но възможностите <210> са ограничени.

- А каква е ролята на Иран, който остана някак си встрани от конфликта?

- Той има обща граница и с Армения, и с Азербайджан. И е един от малкото добронамерени съседи на Ереван. За него стокообменът с Армения е изключително важен, като се има предвид режимът на санкции, наложен му от Запада. 

- Откъде накъде и Израел се появи в пъзела?

- Той днес се появи по-осезателно на сцената, но винаги се е стремял да проникне в Азербайджан, за да прокарва своята антииранска политика. С нарастването на азербайджанската военна сила намаляват възможностите и влиянието на Техеран. Израел работи за дистанциране на Азербайджан от Иран и на Турция от Русия, при това оставяйки Турция да вади кестените от огъня.

- Стигнахме и до глобалното измерение на войната за Нагорни Карабах.

- Там се търкат интересите на САЩ, Русия, Китай и Европейския съюз. Москва се стреми да съхрани своята доминираща роля в района, това е ясно. Освен всичко друго за нея е важно изграждането на коридора Север-Юг, който да осигури свободно придвижване през Азербайджан и Армения за Иран.

Китай е силно заинтересуван да създаде разклонение на коридора Изток-Запад, което да не минава през Русия и да е независим от нейните транспортни и транзитни услуги.

Това за ЕС също би било от полза - да получи пряк път до Средна Азия

Въпреки че за Европа това не е чак толкова съществено, тя, колкото и странно да изглежда, няма стратегически планове по този въпрос. САЩ в зависимост от ситуацията ту са за, ту са против. Най-важното за американците е да развалят сделката с руските зенитно-ракетни комплекси СС-400 за Турция. Затова САЩ гледат положително на турската дружба с Баку и биха се радвали на възможно изостряне на руско-турските отношения. 

- Как Ердоган промени ролята на Турция като международен играч?

- В три района на света тя е в опозиция с Русия - Северен Ирак, Сирия и Либия. В Триполи тя успя да победи поддържаната от Москва армия на Хафтар благодарение на преимуществото в дронове. То се превърна в ключов фактор и в карабахската операция, особено в планинските местности. 

В същото време Русия е ангажирана в няколко конфликта - Сирия, Либия, Украйна. Сега и Беларус й виси на шията. Това позволи на Турция да демонстрира по-голямо самочувствие в карабахския конфликт.

- В крайна сметка Путин успя да вкара свои войски като миротворци в Нагорни Карабах. Как оценявате поведението на Русия в този конфликт?

- Много умело, което трябваше и да се очаква. Русия успя да задържи и Азербайджан, и Армения на една линия и да влезе в ролята на арбитър. Тя няма намерение да променя подхода си спрямо двете враждуващи страни. 

- ​А как бихте оценили ситуацията в Беларус, където протестите срещу президента Лукашенко не спират? 

- Ситуацията е сложна и противоречива, сблъскват се множество противоположни обстоятелства. През март се състояха преговори между Путин и Лукашенко за по-нататъшно задълбочаване на съюза между Русия и Беларус, но те бяха безрезултатни.

За руския президент това щеше да бъде допълнителен плюс

Но Лукашенко се противопостави. Бях убеден, че това ще има последици за него, особено след референдума в Русия, от който Путин излезе с укрепнали позиции, при това точно преди президентските избори в Беларус. Не бива да подценяваме не само широките икономически връзки, но и силното медийно влияние на Русия върху беларуското население.

Ясно беше, че се набелязва изменение в съотношението на силите във властта. Лукашенко очакваше това и реагира, като отстрани всички популярни опозиционни ръководители, в това число и тези, които се ползваха с подкрепата на Русия. Но беше късно, процесът беше твърде напреднал и вече имаше изграден широк опозиционен фронт срещу него, в който влизаха и сили, които не бяха близки на Москва.

-  Какво е положението на Лукашенко днес?

- От една страна, е притиснат и принуден да внася промени в конституцията и да се договаря с Путин, за да получи неговата поддръжка. От друга страна, опозиционното движение придоби твърде силна и независима собствена динамика извън влиянието на Москва. 

Затова е трудно да се предскаже точно какъв ще бъде краят на всичко това

Със сигурност може да се каже, че в създалата се днес ситуация Лукашенко е губещият. Опозицията засега се справя умно, тя фиксира своите искания единствено срещу фигурата на Лукашенко, а не срещу сътрудничеството с Русия или за сближаване с ЕС, или каквото и да било друго.

- Какво би могло да бъде решението на кризата в Беларус?

- Навярно ще има един преходен период, в който ще се създадат предпоставки за формирането на временно правителство с поддръжката и във взаимодействие с Русия. То може да включва както близка на Москва опозиция, така и представители на новия сегмент, който се появи неотдавна. 

- Как гледат на всичко това Германия, Франция, Брюксел?

- Засега по-активни са съседните страни - Полша, Литва. И това е разбираемо, те непосредствено граничат. Но за Москва е важно какво мислят в Берлин и Париж, а не във Варшава и Вилнюс, разбира се, и в Брюксел.

 

Визитка 

Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността. В продължение на десет години (1990-2000) е военен министър на Австрия. В момента е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES), почетен президент на Политическата академия на Австрийската народна партия.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Anatema

Anatema

22.11.2020 | 09:39

Bravo i pozdravleniya na Erdoganova Turtsiya,koyato ne tsepi basma nito na alkashi-rusnatsi,nito na k a r v a v i-yanki,nito na sionisti-e v r e i ,nito na a m o r a l n i-frantsuzi kolonialisti i da ne govorim za gartsi-leshoyadi-sebelubtsi,koito na vremeto sa oslepili 13 000 armiya na tsar Samuil i sa garcheeli bulgarite i to po vremeto na taka narechenoto Osmansko-Tursko-Muslumansko robstvo po nashite zemi!

Отговори
1 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?