Следвайте ни

Астрофизикът Тихомир Димитров: Скоро ще летим до Луната с частни таксита

viber icon

Нощувката в МКС излиза 45 000 долара, двойно повече отколкото в седемзвездния хотел Бурж ал Араб в Дубай 

Надуваеми модули, които се въртят около нашата планета с 28 000 км/ч, ще посрещат космическите туристи

В момента на ​Земята живеят около 8 милиарда души, а в Космоса са излизали само 600 души

Билетът до звездите струва 55 милиона долара, ала в близко бъдеще рязко ще поевтинее

- Г-н Димитров, бивш астронавт и трима милионери ще летят до Международната космическа станция като космически туристи.  Защо тази мисия е толкова важна?

- Това ще бъде първата пилотирана мисия с космическия кораб „Дракон” на частната компания SpaceX, създаден специално за превоз на хора до ниска околоземна орбита.  Друг такъв космически кораб е руският "Союз", който работи безотказно повече от 60 години.

Командирът на полета Майкъл Лопес-Алегрия е бивш астронавт, има няколко мисии в НАСА. Останалите участници в полета ​- канадският инвеститор Марк Пати, американският предприемач Лари Конър и израелският бизнесмен Ейтан Стибе, безспорно са богати хора, които имат възможност да приведат по 55 милиона долара в банковата сметка на SpaceX и на Илон Мъск. Вероятно част от тези пари отиват за НАСА, която, заедно с Европейската космическа агенция, поддържа МКС.        

Четиримата ще останат горе 8 дни, като разноските на ден са по 43 000-45 000 долара.

За сравнение, нощувка в кралския апартамент в седемзвездния хотел Бурж ал Араб Джумейра в Дубай, най-луксозния в света, струва 23 000 долара.

Т.е. нощувката на МКС е около около два пъти по-скъпа от тази в най-скъпите хотели на Земята. Оскъпяването на престоя в Космоса се дължи на високата цена на транспорта на консумативите  до МКС ​- за тоалетна,  храна. Ако за превозвач на тези товари до Космоса е използвана ракетата на SpaceX  "Фалкън 9", изпращането на 1 кг струва 2000 долара. Транспортът с НАСА е по-скъп - за 1 кг товар се плаща между 3000 и 5000 долара.

На МКС космическите туристи ще работят по научни експерименти в условия на безтегловност. Важно е да се уточни, че в Космоса има гравитация, на МКС има гравитация. Луната, която е много по-далече от нашата планета от космическата станция, също изпитва привличане от Земята, затова се върти около нея. Ако МКС не се въртеше с 28 000 км в час около планетата, щеше да падне веднага на Земята. Според законите на физиката при движение с висока скорост, гравитацията „спира“ да ти действа и започваш да летиш в космическата станция подобно на Супермен.

- Дошло ли е времето на по-масовия космически туризъм? Ще поевтинеят ли „билетите” за  Космоса в обозримо време?

- Сигурен съм, че по света има много хора, не само в САЩ, но и в Европа, които могат да дадат по 55 млн. долара за космическа екскурзия.  Проблемите са няколко - първо, трябва да има повече такива космически кораби и да се направи график, по който да се изстрелват.

Космическият туризъм ще стане много по-сериозно начинание и много по-обичайно, много повече хора ще излизат към Космоса. Едната пречка са парите, но има доста хора, за които това не е проблем.  Космическите туристи обаче трябва да минат и през обучение. МКС е научна лаборатория, не може всеки да си ходи там, където много обучени хора правят експерименти, боравят със сложна екипировка.

За да получи някой картбланш да лети, трябва да бъде доказано  здрав, заради негативното влияние на безтегловността върху човешкото тяло. А и също  да бъде обучен как да се държи на космическата станция, където проблем са най-прости неща - ходене до тоалетната, движение между модулите, без да счупиш нещо.

Става въпрос за по-дълъг престой в Космоса, през който „туристите” вършат нещо. Идеята е повече хора да живеят повече време в Космоса. Т.е. започваме да се превръщаме в космическа цивилизация, това са първите стъпки. В момента на Земята живеят около 8 милиарда души, а в Космоса са излизали само 600.

Космическите апарати вече са по-сигурни, но пък за момента има само едно място за престой в Космоса - МКС.  С цел да се увеличат възможностите, от няколко години на станцията тестват надуваем модул за налягане, температура, радиационно въздействие. Така след време ще могат да се строят надуваеми и много по-големи модули и конструкции с диаметър 10-15 метра вместо сегашните 5.5 метра.

Смятам, че след 10-15 години е възможно да има още един космически хотел, със сигурност вече ще сме кацнали на Луната. И ще бъде доста по-нормално хора да пътуват до Луната, където до момента са кацали само 12 ​души. Очаквам в следващите 15 години това число да се увеличи до 50 или до 100 души.

- Всички имат амбиции за Луната - НАСА готви мисия „Артемида”, Русия иска да прави база там, Китай прати капсула за лунна почва. Кой има най-голям шанс да спечели надпреварата?

- Не съм антируски настроен, но Русия явно има финансови проблеми както и изтичане на мозъци. Така че вероятно най-сериозен шанс имат НАСА, частните космически компании. Програмата „Артемида” всъщност се организира от НАСА, европейската космическа агенция, индийска и китайска агенция. Наречена е „Артемида”, на името на сестрата на Аполон от древногръцката митология, а "Аполо" се нарича първата лунна програма на НАСА. 

Този път обаче  американците няма да направят цялата мисия сами, а за части от нея, например за транспортните  кораби, ще разчитат на Space X и на други частни превозвачи. Т.е. се създава организация на частни космически таксита ​-до Луната, до ниска орбита. От година SpaceX  превозват и хора - двама астронавти вече летяха.      

Смятам, че кацания на Луната ще има съвсем скоро, повече хора ще ходят там. На Луната могат да се правят много смислени неща.

Русия също може да участва - би било чудесно да се направи лунна база с телескоп за наблюдение на Космоса на далечната страна на Луната, която не се вижда от Земята. Там няма да пречи отразената светлина от Земята, която попада на повърхността на близката страна на Луната.

- ЕКА набира нови астронавти. Какво е мястото на  Европа в амбициозните космически проекти?

- Европа е основен играч в космическите изследвания заедно с НАСА, с руската и китайската космическа агенция, както и с частните компании. Набирането на нови астронавти е обичайна процедура, която се осъществява периодично. Одобрените започват обучение, предстоят им няколко години тренировки. Някои  от тях никога и не политат в Космоса, но пък прилагат уменията и знанията си за реализиране на различни проекти.

 

Кацаме на Марс с 50-метров кораб до 15 години

Мечтата на Мъск за кацане на Марс е изпълнима, въпреки че има много пречки по пътя към успеха. Неговият график е първите хора да бъдат изпратени на Марс през 2026 г. Това ми се струва твърде близко, но дори да закъснее с няколко години, това ще е огромен успех.

Според мен до 15 години кацането на Марс ще се случи. В момента компанията SpaceX строи космически кораб в района Бока Чика в Южен Тексас, точно на границата с Мексико. Там е създадена много голяма фабрика, която се занимава изцяло с този нов космически кораб, който ще лети до Марс - нарича се Starship, Звезден кораб. Това ще бъде най-големият космически кораб и ракета, построявани някога - по-големи дори от “Сатурн 5”, с която са летели преди 50 го-дини до Луната.

В момента се правят тестове на кораба, за чието създаване се използват изцяло нови технологии. Корабът, който е висок 50 метра, колкото космическа совалка, се издига на 10-километрова височина над Земята и върху него се прилага целият въздушен профил, който той ще изпита при кацането си на Марс. След това се опитват да го приземят, т.е. симулират марсианско кацане, само че на Земята. За съжаление, първите два опита бяха неуспешни, първите два кораба се разбиха. Ала тестовете продължават с нови кораби - така стъпка по стъпка осъществяват програмата Starship.Плюс за този космически кораб е това, че може да излети от едно място, след като е кацнал, и да се приземи на друго. Нещо, което при сегашните мисии не може да стане.

 

Космическата академия подготвя първия български астронавт

Последният български космонавт Александър Александров летя през 1988 г. Убеден съм, че България ще има нови астронавти. Имаме специални уроци за това как се става астронавт в Космическата детска академия. На теория няма проблеми българин да полети в Космоса. На практика обаче е по-различно - първо, защото България не е пълноправен, а само асоцииран член на ЕКА. Ако станем пълноправен член, България трябва да предоставя суми за поддръжка на Международната космическа станция. Това ще ни даде шанс за включване на български астронавт в някой от екипите на МКС.Въпрос на време е, затова казваме на децата в Космическата академия: Учете, защото след 10 години ще са нужни хора за Космоса. Напълно възможно е след 10-15 години именно дете от нашата академия да е третият български астронавт.

 

На МКС тренират за сблъсък с космически боклук

Космически боклук се прави постоянно. При изстрелване на ракети малки частички, които се получават при разкачване на елементите, остават в Космоса. Те обаче са толкова ниско, че се връщат обратно и изгарят в атмосферата. Истинският проблем с космическия боклук е, когато частиците се движат с висока скорост на височина над 400 км над Земята, където е МКС. При удар дори с малка частица, която се движи с такава скорост, щетите са огромни.

Има програми и инженери, които търсят начини за маха-не на космическия боклук.Според единия, щом горната част на ракетата достави полезния товар до Космоса, тя се насочва да изгори в атмосферата на Земята или се поставя в т.нар. околослънчева орбита, където не пречи на никого.

Друга такава орбита се нарича гробищна - там се въртят боклуци, без да пречат. След много години може да се оформи пръстен, който да се вижда отдалече. Сега, когато на МКС се знае, че предстои евентуален удар с някакъв къс, станцията превантивно се вдига на по-голяма височина. Астронавтите правят редовни тренировки - обличат костюми, влизат в специални убежища, където биха останали живи при евентуален сблъсък и разхерметизиране на модулите. А космически костюм се облича цели два часа - виждал съм как се прави в един от астронавтските центрове в Хюстън, Тексас.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай