Следвайте ни

Астрофизикът Тихомир Димитров: Човечеството се подготвя да заживее в Космоса

viber icon

- Г-н Димитров, защо експертите оценяват мисията на Space X и НАСА като историческа?

- Очевидно е, че през последните 9 г. САЩ нямаха собствен космически апарат, с който да извеждат астронавти до космоса. Последният, 135-и  полет на космическата совалка „Атлантис”, бе осъществен през 2011 г. Оттогава досега хора летят до Международната космическа станция, която се намира на ниска орбита, на 400 км височина над планетата Земя. В НАСА бяха принудени да се възползват от услугите на космическия апарат „Съюз”, който излита от Байконур в Казахстан и се ръководи от руската космическа агенция Роскосмос. Американците плащаха между 70 и 90 милиона за един астронавт.

Сега вече американците имат свой космически  кораб и с него летенето им излиза много по-евтино - изстрелването на една ракета „Фалкон 9” на Space X излиза около 62 млн. долара, като в капсулата могат да се возят 4 души.

Историческата новост отвъд очевидните неща е това, че частната космическа компания Space X с основател визионера Илон Мъск изстрелва за пръв път хора в космоса. Всичко в компанията си е тяхна разработка - двигателят на ракетата „Фалкон 9”, космическият апарат „Дракон”. Технологията за преизползваемост стана реалност от 2015 г., когато приземиха контролирано обратно ракета на Земята. Основна философия на компанията е да има бърза и пълна преизползваемост на уредите, ракетите, апаратите, с които се пътува до космоса. Това дава възможност да се сведе до минимум цената на пътуването и да се отворят широко вратите към Космоса за обикновения човек.

След време пътуването с ракети трябва да стане евтино и приятно като това със самолетите в момента, казва Илон Мъск. 

С наемането на частна космическа компания шефът на НАСА Джим Брайденстайн се надява на активирането и на други превозвачи в лицето на Боинг, които също участват в този контракт. Т.е. НАСА винаги се стремят да има конкурентност - да се присъединят и други фирми, освен Space X и Боинг, частни компании, които да започнат да строят космически хотели, да се развие космически туризъм. Представете си! Убеден съм, че на някакъв етап ще е възможно всичко, свързано с живота ни на Земята, да се пренесе под някаква форма горе в космоса. 

В НАСА се надяват това да бъде първата стъпка към нова ера на сътрудничество между частни космически компании, които да доставят услуги на големите космически агенции, за да могат те да правят изследвания в космоса. Всъщност планът на НАСА е за връщане обратно на Луната през 2024 г. с транспортен кораб на Space X  и кацане на жена астронавтка. Т.е. Space X , Blue Origin на Джеф Безос, Боинг да станат нещо като космически таксита за товари и хора. Това е новото и вълнуващото.

С бившия астронавт и шеф на НАСА Чарлс Болдън

- Каква ще е тази нова ера? Не се ли връщаме назад към състезанието между нациите от края на 20. век?

- През 60-те години на миналия век САЩ и СССР бяха участници в Голямата космическа надпревара, която завърши на 21 юли 1969 г. с кацането на двама американци на Луната. Така от състезанието спечелихме всички. 

След мисиите на Аполо, особено през 80-те, имаше странно затишие на изучаването на космоса. Днес живеем в уникално време, в което частните космически компании и големите агенции като НАСА и Роскосмос имат конкретни планове. Мъск е основал Space X, защото не видял в сайта на НАСА конкретна дата за пътуване но Марс. Решил да организира мисия до Червената планета със собствени ракети, след като в Русия се опитали безуспешно да го надхитрят.    

Затова е добре, че американците се връщат на терена с нов модерен космически кораб. Естествено и руският „Съюз” ще продължи да пътува - той е остарял като технология, но пък е 100 процента сигурен.

А „Дракон” тепърва трябва да се доказва.

Сътрудничеството между Русия и САЩ няма да приключи, защото космическите изследвания са единственото нещо, което сплотява разединения ни свят. На МКС в момента като екип, без различия и вражди работят трима американци и двама руснаци. 

Най-вероятно за бъдещи пътувания астронавтите от Европейската космическа агенция ще ползват и "Съюз" и "Дракон", но при цена 70 млн. и 15 млн. изборът като че ли е предопределен.

Сътрудничеството ще продължи - променят се малко картите на масата, но от конкуренцията всички ще спечелим.

Бас Лансдорп гостува на детската Космическа академия през 2019 г.

- Как стоят нещата с мисията до Марс след  фалита на холандската компания Mars One на Бас Лансдорп, която набираше доброволци за еднопосочен полет?

 - Марс е любима моя тема. Червената планета се намира много далече, условията там са изключително неблагоприятни за живот. Срещнахме се с Бас Лансдорп при посещението му в България през март 2019 г. Дори се снимахме с него и с победителите в конкурса за най-добра рисунка в космическата академия за деца. 

Много се възхищавам на хора, които  дръзват като Бас да поемат към такава грандиозна цел. Провалиха се - явно той няма толкова опит, а и пари като Илон Мъск. Важна обаче е визията.

Имаше и българи, кандидати за полета до Марс, аз самият исках да кандидатствам.

При Space X обаче виждам, че нещата могат да се случат. Оптимистичният график на Илон Мъск предвижда кацане на Марс през 2025-2026 г. Работят върху нов космически кораб, с който да осъществят мисията, вече тестват прототипи. Корабът за Марс е много по-голям от корабите, които летят в момента, и се строи в най-южната точка на САЩ - Бока Чика в Южен Тексас, на метри от границата с Мексико. Там ще има и площадка за изстрелване на тези ракети. 

Ракетата „Сатурн 5”, с която летяха до Луната преди 50 г., е била с диаметър 3.5 м и дължина 111 м. Корабът за Марс е с диаметър 9 м и дължина 120 м, истинско чудовище. И няма да е само за транспорт до Марс, ще е преизползваем, с него ще може да се пътува и до различни точки на Земята. Т.е. компанията има намерение да си съперничи с авиоиндустрията, със самолетите.

Това ще направи възможно пътуването по работа от Варна до Сан Франциско и обратно само за ден. 

Звучи като фантастика днес, но може да се осъществи след 10 години например. 

Смятам, че ще стигнат до Марс през 2033 или през 2037 г., защото орбиталната механика на двете планети - Марс и Земята, през тези години  ще бъде по-благоприятна за изстрелване на кораби, това става на всеки 26 месеца.  В тези две години - едно, че двете планети ще са малко по-близо, отколкото обикновено - около 50 милиона км помежду им и пътуването ще трае по-кратко - в рамките на 5 месеца вместо обичайните между 6 и 9.

Нека спомена любопитен факт - от 17 юли до 8 август ще бъде изстрелян нов много голям марсоход  - „Perseverance”, „Упоритост”, който трябва да кацне на Марс на 18 февруари 2021 г. Като се осъществят първите кацания, смятам, че след това доста бързо повече хора биха се престрашили да летят. Не звучи невъзможно към края на това столетие да има десетки хиляди хора в селище на Марс.

А защо не и един милион души, както си мечтае Илон Мъск!?

- Ще има ли бум в космическия туризъм в обозримо време?

Тихомир Димитров с Рик Армстронг - син на Нил Армстронг, първия човек, стъпил на Луната

- В близките десетилетия 7-8 милионери са летели като космически туристи. Но в момента единственото място, до което може да се лети,  е Международната космическа станция. Илон Мъск обяви, че по два пъти годишно за няколкодневен престой там ще бъдат допускани двама души с добри финансови възможности.

В момента се гради цялата голяма космическа инфраструктура. Смятам, че след 10-15 години ще могат да се провеждат едноседмични екскурзии в космоса - резервирате си например тур до Луната за 100 000 долара през специален уебсайт. На земния спътник  ще може да посетите мястото, където е кацнал Нийл Армстронг преди 55-60 г., ще излезете навън от космическия апарат със скафандър. Мисля, че това ще се случи в близките десетилетия. Звучи невероятно, но пък и времето, в което живеем, дава невероятни шансове.

Визитка

Тихомир Димитров е астрофизик, инженер и космически визионер. Основател на  космическа академия Space Academy в  България, където годишно се обучават над 1000 деца. Завършва информатика в САЩ през 2004 г. Връща се в България и работи 10 години като графичен дизайнер на компютърни  герои в  световноизвестна компания. През 2015 г. печели стипендия и завършва  космическата програма "Космически  науки" в САЩ, която се организира  в сътрудничество между НАСА и Международния  космически университет. Запознава се с тогавашния директор на НАСА и бивш астронавт Чарли Болдън, с втория  човек, стъпил на Луната - Бъз  Олдрин, и посещава фабриката на частната космическа компания SpaceX  на Илон Мъск  в Лос Анджелис. Завършва магистратури по астрономия и аерокосмическо инженерство в Софийския университет. Наесен ще учи аерокосмическо  инженерство  в  един  от  най-престижните  в  тази  дисциплина  университети  в  света - Техническия  университет  в  Делфт, Нидерландия.

Трети български астронавт до 10 години

България е асоцииран член на  Европейската космическа агенция с възможност скоро да стане пълноправен 

От полета на втория български космонавт Александър Александров през юни 1988 г. минаха цели 32 години.  От 5 г. България е асоцииран член на  Европейската космическа агенция с възможност скоро да стане пълноправен член. Това ще означава и възможности за участие в поддържането на Международната космическа станция, където в момента работят астронавти, или в други бъдещи космически проекти. Такъв проект е новата система на НАСА за кацане на Луната „Артемида” - в гръцката митология това е сестра близначка на Аполон, бог на светлината, чието име носи първата програма на САЩ за полети до земния спътник  от 1961 до 1972 г.  Наше участие в такива проекти ще даде реален шанс за полет на български астронавт в космоса след 5-10 години.

Наскоро навърших 39, много ми се иска да имам шансове за полет. Сигурен съм,  че за децата от академията този шанс е много висок. Но защо не и аз? Срещал съм се с десетина астронавти по време на обучението ми в НАСА. Те ми казваха: Прави нужните стъпки, току-виж ти се случило!     

Нека сме реалисти за българския космически принос 

Не познавам лично инженерите Кико Дончев и Орлин Велев, участвали в екипите, разработващи програмата на Илон Мъск. Имената им обаче са ми известни, тъй като следя постоянно изстрелването на кораби на Space X по интернет.

Радвам се на успеха на тези млади талантливи българи. Те обаче за израснали в чужбина, завършили са западни университети, така че „българската следа” в историческия успех на Илон Мъск, както я обявиха наши медии, е доста условно понятие.

Има и една друга легенда - Карлово, родният град на Васил Левски, е родно място и на друг известен българин - авиоинженера Иван, Джон Ночев. За него се говори, че е изобретил двигателя, с който астронавтите с лунния модул Аполо 11 са кацнали на Луната през юли 1969 г.  В сайтовете на НАСА обаче не е посочено, че Ночев и неговата компания за аерокосмически изследвания  Lancea са изобретили  този двигател.  Рових се доста, писал съм статии по проблема.

Ночев е имал принос, но трябва да сме реалисти, да не се поддаваме на балкански митове и легенди, че без Ночев Аполо 11 нямаше да кацне на  Луната.

Малчуганите от детската Космическа академия ще полетят към звездите      

От 8 години се занимавам с проблемите на космоса. Участвах в космическа програма в САЩ през 2015 г. Върнах се в България, зарязах чудесно платена работа на графичен дизайнер,  за да се занимавам професионално с проблемите на космоса. Горд съм, че наесен започвам магистратура в един от най-добрите в света университети по аерокосмическо инженерство - Техническия университет в Делфт в Нидерландия. Паралелно ще продължа да развивам и детската Космическа академия с помощта на екипа ѝ.    

Така с личен пример показвам на децата, че да се занимаваш с космически изследвания не е фантастика, а постижима цел. Те са следващо поколение и могат да постигнат още повече. 

Трябва да учат упорито, защото имат реална възможност да станат астронавти, астрономи, космически инженери, ще могат да стоят ракети, да пътуват до Луната. Около кризата с коронавируса стана ясно какъв остър недостиг има на мислещи хора в света.

Горд съм с постиженията на космическата академия - през 2019 г. имахме над хиляда обучени деца на възраст от 4 до 12 години. Правим много проекти - макети на Слънчевата система, звездни карти. Децата изстрелват водни ракети, които летят до 100-150 м нагоре със скорост от над 120 км/ч. Започнахме нова програма по ракетомоделизъм за тийнейджъри, каквато досега няма в България. Предстои ни детски космически лагер от 12 до 19 юли, за който има информация на страницата на Space Academy www.spaceacad.com.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?