Следвайте ни

Архитект Петър Петров: Още 350 сгради в Пловдив могат да бъдат обявени за културни паметници

viber icon

Архитект Петър Петров спечели убедително конкурса за директор на Националния институт за недвижимо културно наследство. Досегашният главен архитект на район „Централен“ в Пловдив се заема с тежка задача. В България има хиляди недвижими културни ценности, а служителите на ведомството са редуцирани през годините в пъти и в момента са около 40. Институтът дори още няма сграда и сега ресорният министър проф. Велислав Минеков оглежда няколко варианта. Архитект Петров беше представен на новия пост, а минути по-късно намери време в претоварената програма за интервю за „Марица“.

 

 Съдбата на Тютюневия град не може да бъде решена против волята на собствениците на сградите

Западняците проявяват огромен интерес към архитектурата от соца

- Архитект Петров, предизвикателство ли е за Вас да поемете този институт точно в този момент?

- Определено е предизвикателство. Но такова е имало през цялата ми проектантска и административна дейност.

- Не се ли притеснявате, че идват избори, ново правителство вероятно, знаете колко бързо се сменят нещата в държавата ни?

- Да, знам. Имам предвид развитието на различни сценарии, може би съществува известно опасение. Но имам и увереност, че експертният потенциал, разумът и диалогът ще надделеят във всяка ситуация. 

- Начертахте два приоритета - актуализация на списъка с недвижимо културно наследство и дигитализацията му?

- Да, защото актуализация не е правена от 30 години. Ще ви дам само един пример. В Пловдив, където работех като главен архитект, има декларирани недвижими културни ценности - тоест, в начало на процедурата са, от 1985 година! Тези сгради са само декларирани, но не са направени последващи стъпки по тяхното изучаване и даване на категория - местно, национално значение. Степента на защита зависи от това да се завърши процедурата. В момента те нямат необходимата степен на защита. Някои от сградите ще отпаднат, а други ще бъдат класирани във висока категория.

- Казахте, че са належащи крещящи промени в Закона за културното наследство.

- Към настоящия момент имаме неприложими процедури, които са разписани в този закон. Това са повече от 5-6 члена, които са много важни по отношение на възможностите за адекватна намеса в опазването най-вече на сградния фонд, както и на археологическите обекти. Държавата няма възможност да изпълни разписаното в този закон. Институтът трябва да заеме мястото, разписано му от закона, и да отговори на очакванията на обществеността по най-важните проблеми в неговите дейности.

- Какво става с Тютюневия град, планът за неговото бъдеще трябваше да мине на съгласуване тук, в Министерството на културата?

- Това е една болна тема за Пловдив. Има много интереси, които се кръстосват. Тепърва ще се запознавам с преписката, с изготвените вече материали, за да мога да взема адекватно решение и да продължа нататък.

- Как виждате лично Вие решението - нов артквартал или нещо различно?

- Истината е, че както и да го виждам аз, инвестициите се правят от собствениците на тютюневите складове. Първата ми задача е да вляза в диалог, за да разбера техните проблеми, техните желания. На базата на тази информация и с оглед защитата на културното наследство ще се вземе решение за този изключително богат сграден фонд, бих го определил като уникално образование в рамките на града. Трябва да са защитени както интересите на собствениците, така и обликът на град на културата, какъвто Пловдив има.

- Последният скандал в Пловдив е свързан със започналия ремонт на католическата катедрала "Св. Лудвиг". Оказа се, че работници облепват фасадата с фибран, без да има разрешение от Общината и вашия институт за такъв ремонт?

- В момента извършваме проверка на този случай и веднага ще предприемем нужните действия. 

- Дали има развитие около Епископската базилика, която чака да влезе в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО?

- Зная, че е в чакалнята, придвижена е документация, но не разполагам с допълнителна информация.

- Кои са другите „горещи“ недвижими ценности в града, които веднага трябва да бъдат защитени?

- Колегите от Община Пловдив са приготвили списък от 350 сгради, които имат качества да бъдат част от недвижимото културно наследство. Точно актуализацията ще помогне това да стане по-бързо. Естествено, има и сгради, които трябва да бъдат отписани, тъй като са свързани със събития, вече не представляващи културна ценност.

- Тоест, свързани с епохата на социализма?

- Да, например с проведени тайни събрания и подобни. Най-вероятно ще отпаднат. Много важно е да бъде решен въпросът с включването на сгради от времето на социализма. 

Независимо че отношението ни към онзи период е негативно, има сгради, които са еманацията на възможностите на нашите проектанти тогава. Те са инженерни постижения, архитектурни образци, които имат своето място в историята.  Към настоящия момент те не са защитени, а вече обезобразени или променени към съвременна визия.

 Но трябва да ви кажа, че колегите, които идват от чужбина, се интересуват предимно от тези сгради. Аз дори съм им правел обиколки в центъра на Пловдив, за да се запознаят с това наследство.

- Соцархитектурата им е интересна?

- Да, защото в техните страни просто липсва. Нямат такова наследство. Затова интересът е огромен.

- Коя сграда ги впечатлява, става ми интересно?

- Около Цар Симеоновата градина има разположени няколко такива сгради: Домът на техниката, Младежкият дом (сега Общински съвет), Домът на културата, бившето съветско посолство (сега Административен съд). Самият хотел „Тримонциум“ не е в списъка. Пощата е спорна, но и тя е факт. Тези сгради са интересни не само външно, но и като интериор. Вътре има запазени скъпи, богато направени елементи от времето на социализма, пластики, пана. Тези пространства са интересни.

Този начин на живот е интересно да бъде експониран и видян с днешна дата. Начинът на живот интересува хората. Те искат да разберат духа на епохата, нещо, което им е непознато. България е богата в това отношение.

- Пропуснат ли беше моментът за развитие на Пловдив като културна столица с оглед домакинството на града като Европейска такава?

- Абсолютно! Пловдив е интересен град и беше приет добре от гостите тогава. Но можеше още. Трябваше да направим повече неща преди старта. Особено за сградите по централните пловдивски улици. Те са драстично променени през последните 30 години. Бих казал - обезобразени в някои случаи. Това можеше да бъде оправено. Но от друга страна, тази следа остана от едно близко минало. Това е запис на нашето време. Може да не ни харесва. Но е факт.

- Иначе градът развива ли се добре през Вашите очи?

- Пловдив се развива много в момента, инвестиционният интерес е невероятен. Строителството е огромно, общината полага усилия във всички посоки.

Визитка 

Арх. Петър Владимиров Петров е роден през 1962 г. Има близо 15 години професионален опит в областта на културното наследство и работа по над 75 обекта - недвижими културни ценности, както и над 13 години управленски опит.

Магистър от Катедра „Теория и история на архитектурата“, ВИАС. Има изкарана специализация, курсове и стажове в областта на опазването на културно-историческото наследство във Франция. Стипендиант на френското правителство. Работил е в 4 френски архитектурни бюра, в НИПК (сега НИНКН), София, като експерт в Община Асеновград, старши експерт и главен архитект в Община Пловдив, последно беше архитект на район „Централен“ в Пловдив. Бил е управител на „Архитектура и наследство“ ООД - Пловдив. Трикратен носител на награди в националния конкурс „Сграда на годината“. Владее френски, руски и английски език.

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

махленско "архитектче" БЕЗ КАПАЦИТЕТ за Национален

махленско "архитектче" БЕЗ КАПАЦИТЕТ за Национален

02.07.2021 | 17:21

Горкото - голям залък налапа! НАПЪЛНО ПОГРЕШНО СИ ВЪОБРАЗЯВА (цит.): "...Но имам и увереност, че експертният потенциал, разумът и диалогът ще надделеят във всяка ситуация ..." НИЩО ПОДОБНО НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ, така както 30 години от ...цпихването на истинския ИПК / НИПК за Наследството никой не се грижи щом държавата вдигна ръце. Затова предшественичката му водила Института 8 ОСЕМ години безполезно беше отпратена от ..."конкурса" ф който П.П. зае ПРЕДПОСЛЕДНО МЯСТО. Той си е по устройство и по характер умилкваща се полит-коректна МАЗНЯ, махленски чиновник който не може да се откопчи от ТЮТЮНА. Ами Боженците, бе, будала? Скалните църкви? Мадарският Конник? Несебър? РОДОПА? ШОПЛУКА с Боянската църква? Казанлъшката Гробница? Скоро ще му лъсне капацитетО и на тоа. А и Кръстев самият, който го "ръкоположи (вж. видео: www.youtube.com/watch?v=_GrQQ-NfnAs ) е схоласт, приказвач от говорилнята, дървен философ, а не делови ДЮЛГЕРИН. "Лозето нече молитва, сака МОТИКА!" = RES, NON VERBA! = ДЕЛА, НЕ ДУМИ. Школуван и възпитан е в сергиджиЙското "ТУРИЗЪМ вместо ПУРИЗЪМ" дето ша насажда Хрельови Кули по Небет Тепета, Търновски ЦАРЕВици из провинцията и НовоСелски динозаври из територията - за по-"атрактивничко", начи. И разчита на ...ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ (?!?) как по селсъветите щяло да има ("компетентни"? отговорници/комисии?) които да колят / бесят и стопанисват Наследството! В селцата и градчетата отдавна ОБЕЗЛЮДЕНИ. Ами на кое селце ша възложиш Мадарския Конник бе, будала?

Отговори
1 0
350 нови

350 нови

02.07.2021 | 15:09

Айде нема нужда

Отговори
1 1
Арх

Арх

02.07.2021 | 12:26

6-7 етажните кооперации се одобряват в голяма община. Заедно с липсващите паркоместа.

Отговори
4 1
Къв АРХ те гони бе

Къв АРХ те гони бе

02.07.2021 | 13:11

Ясно, ти си същата мърш@

Отговори
1 2
Публичен линч

Публичен линч

02.07.2021 | 12:04

Целият град особено центъра е тотално орезилен заради такива като теб. 6,7 етажни цирея без паркоместа наясякъде. И все с твоето корумпирано подписче. Изчезни.

Отговори
5 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?