Следвайте ни

Археолози с уникални разкрития в Харамийската пещера

viber icon

-  Защо толкова ви интересуват светилищата в Родопите?

-  Тези обекти в пещери и на скали ги наричам местата на силата, защото са разположени на чисти, с положителна геомагнитна енергия места. Такова светилище на един висок връх до село Осиково открих миналата година, а през тази започна неговото проучване. Това е типично скално светилище, където са почитани Богът Слънце и скалата като реминисценция на Богинята майка.

- Г-жо Вълчанова, през това археологическо лято извършихте разкопки в село Осиково, какво открихте?

- Районът на Осиково ме изненада с разнообразието и голямата концентрация на археологически обекти. Тук като по учебник може да се проследи развитието на селищния живот с неговите елементи от края на IV  хил. пр.Хр. до наши дни. При теренните издирвания събрахме информация за над 50 обекта, 25 от които бяха регистрирани в електронната археологическа карта на България. Остават още двадесетина, които също ще бъдат документирани през този сезон, а се надявам да открием и нови. Оказа се, че тук има седем големи селища, свързани с тракийско присъствие от 6-и век преди новата ера, от желязната епоха до ранното средновековие, има останки и от селища на траките.

-А коя е най-съществената находка, която буди интерес у вас като археолог?

- През цялото си битие на археолог се интересувам от духовната култура на планинското население. Проучвала съм светилища в пещери и на открито. Наричам ги местата на силата, защото са разположени на чисти, с положителна геомагнитна енергия места. Такова светилище на един висок връх до село Осиково открих миналата година, а през тази започна неговото проучване. Това е типично скално светилище, където са почитани Богът Слънце и скалата като реминисценция на Богинята майка.

За сега артефактите показват, че е съществувало 17 века (1500 пр.Хр. - II в. сл.Хр.) след Христа. Един показател за силата на това светилище е фактът, че само на 27 кв. м, при достигната дълбочина от един метър, бяха събрани 12 000 фрагмента от керамични съдове, над 500 кг керамика. В тях поклонниците са носили храна и течности като дар към почитаните сили. Обредът е повелявал да се счупят съдовете при ритуала, затова има толкова много фрагменти и цели съдове липсват. 

Дарявали са и скъпи за тях лични предмети, в които са кодирали молитвите си. Така например мъжете са оставяли свое оръжие, а жените накити или „женския“ инвентар от къщите си - тежести за тъкачен стан, прешлени за вретено и мъниста, копия на олтари. Установихме, че билото на върха е било обградено със стена от необработени камъни, които маркират свещеното пространство - темонос. Разчистеният разсип от стена от големи обработени камъни подсказва за наличие на постройка, която вероятно е изградена през късната желязна епоха, хипотеза, която предстои да се докаже с бъдещите разкопки.

Разположението на обекта, старателно оформените каменни блокове, указват култ към скалата, а украса по съдовете - че са извършвани религиозни практики в чест на соларните сили.

Важен факт е, че светилището е свързано с две селища. На 200 м под върха бе локализирано ранно селище, чиито жители първи са открили добрата му природна даденост и са го превърнали в свещено пространство. През късната желязна епоха това селище се е преместило в по-ниско и удобно за живеене място, като находки от местни жители показват, че то е съществувало чак до ранното средновековие. Това засега е най-добре запазеното древно селище в Средните Родопи. Много ясно личат сградите, улиците, калдъръменият път между тях и може да се възстанови планировката му.

- Споменахте, че сте заварили доста иманярски набези?

- Когато посетих за пръв път светилището, заварих три големи иманярски изкопа. Горният  културен пласт от римската епоха е почти  унищожен. Работено е с металотърсач. По повърхността беше разхвърляна изключително много керамика. Обектът е посочен на местни жители от стар овчар, който го открил преди доста години. Естествено, такава находка е стигнала до ушите на иманярите. Разорани са и близките до античното селище могили, а всички открити са с иманярски изкопи. Такава е картината в цялата община. Самите жители трябва да ценят културното наследство, за да могат да се възползват от него.

<197> Вие за поредна година работихте и в Харамийската пещера в Триградското ждрело, какво ново открихте там?

<197> Целта на тазгодишното проучване бе да се открият и съберат нови данни за древната металургия от времето на късната каменно-медна и ранната бронзова епоха. Успяхме да открием сребърни мъниста, които удивяват с изработката си. Те са миниатюрни, до 4 мм в диаметър, но с правилен отвор, които показват изключителните умения на траките да добиват сребро и да го обработват. Тепърва предстои тяхното анализиране и точно датиране.

Ще подчертая, че през 2016 г. в пещерата намерихме най-древното обработено сребро, откривано въобще на територията на България, от края на каменно-медната епоха. Пресяхме около 15 кубика пръст и намерихме, за жалост, изхвърлена керамика и още един женски идол, което за мен е потвърждение, че в пещерата са извършвани обреди, свързани с почитането на Великата Богиня ​майка. Харамийската пещера има още какво да покаже и да ни изненада. Така например под 10 см калцитна кора открихме добре запазена стрела - трипера, характерен тип за късната антична епоха. Възможно е да се изненадаме, че пещерното светилище е просъществувало по-дълго от досега възприетата дата.

- В последните години правите много проучвания на територията на община Девин. Находките ще помогнат ли за развитието на туризма?

- Територията на  община Девин е една от сравнително добре археологически проучените в Смолянска област. Потенциалът за развитие на няколко вида туризъм е огромен. Ще отбележа най-древните следи от човешко присъствие в Родопите - работилница за добиване на кремъчни оръдия, проучена в района на хижа "Орфей". Тя е от времето на късния палеолит (24-12 хил. г. пр.Хр.). Изключително малко са подобни обекти, които могат да бъдат превърнати в туристическа атракция. 

Харамийска пещера е най-древното пещерно светилище не само в Родопите. В нея открихме най-старите сребърни накити в България и най-древната кама от бронзовата епоха. Такива обекти в съседни нам страни отдавна биха били превърнати в хитови туристически дестинации. Силно се надявам, че те ще бъдат най-после експонирани по подобаващ начин. 

Христина Вълчанова е родена в Асеновград. Завършила е “История” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специализира “Археология”. Като млад специалист започва работа в отдел “Археология” в Окръжния исторически музей в Смолян. Издирва обекти за създаване на археологическата карта на Смолянски окръг, с акцент и на пещерната археология. Дългогодишен изследовател. Работила изцяло на територията на Родопите. Проучва предимно праисторически обекти и обекти, свързани с ранната история на тракийските племена в районите на Златоград, Рудозем, Доспат, Баните... Дългогодишен изследовател е на прочутата Харамийска дупка в Триградското ждрело, където открива много артефакти, свързани с първите º обитатели. По-следните години прави про-учвания в района на община Девин. Участва в научни конференции и национални експедиции. Резултатите от проучванията публикува в научни и наунопопулярни издания.

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво очаквате от промените в кабинета "Борисов 3"?