Следвайте ни

Археологът доц. д-р Костадин Кисьов: Могилата на Малтепе няма аналог в античния свят

viber icon

- Какво е бъдещето на Малтепе?

- Община „Марица” и Министерството на културата да направят и следващата крачка -да подготви проект за реконструкция и експониране на монумента. За мен най-добре би било да се обяви международен конкурс, защото това наистина ще е крупно инженерно решение.

 

Международен конкурс трябва да реши как ще изглежда Малтепе

Върху тези 200 тона мрамор е била изградена сградата-храм

Статуята на Венера е наполовина обгоряла, което показва, че е имало и пожар

 

- Д-р Кисьов, годината тръгна лошо - още през февруари се срути част от фасадата на Малтепе. Какво излезе на бял свят този сезон?

- Частичното срутване на южната фасада, което стана през зимата, трябваше да бъде възстановено през юни. Убедихме се, че няма как да изградиш самата фасада на кулата, ако паралелно не издигнеш могилния насип /той я крепи от срутване/. Зидът на кулата е от големи обли камъни от по 30 сантиметра. Няма как да ги зазидаш, ако около тях не направиш кофраж или не ги засипеш. Причината за срутването е разнородната пръст - речен пясък, смесен с голям пласт глина. От дъждовете той се е подкопал и е срутил и зида на кулата. А тя паднала, защото отвътре бе издълбана от иманярите. Министерството на културата трябва да реши проекта за реставрация, адаптация и консервация.

Гробницата на персийския цар Кир Велики до Пасаргада е с аналогична конструкция - 5 реда квадри и гробна камера отгоре

- Какво знаем вече със сигурност за Малтепе?

- На 100% сме наясно, че това, което досега наричахме „кула”, е подземен фундамент, който е стоял вкопан в могилния насип, за да държи това, което е над него. От основата до върха той е с височина от 20 метра и е плътен градеж от камъни. Той е плътен фундамент, предвиден да носи отгоре тежестта на 5 реда мраморен постамент, който е висок 5 метра. Той е само от квадри и тежи към 200 тона. На всеки ред има по 42 квадри. Накрая имаме общо 220 блока. Върху тези 200 тона мрамор е била изградена сградата-храм. Тя е с колони - миналата година намерихме един капител. Тази година имаме 4 нови. Те са напълно запазени. Открихме и още 6 мраморни квадри от постамента. По диаметъра на колоните разбираме големината на сградата. Върху тези 5 метра мраморен постамент е имало храмова постройка с височина около 4 метра. Издигането на храма е свързано с римския път през 1-2-и век. Там или е имало погребение на видна личност, или статуя на божество. Всички находки досега, като само тази година сме открили над 200 монети - култова керамика, предмети - всички са от 3. век. Тогава този монумент вече е бил разрушен, може и при готското нашествие, и хората след това са използвали периферията на могилата, за да живеят там. Имаме около периферията цяло селище. Построили са си къщите, леко вкопани в склона.

- Разчитахме подземните аномалии около могилата да са свързани с евентуално императорско погребение. Какво се оказаха те?

- Имахме две аномалии - едната е на север, а другата на югозапад. Много се надявахме там да им гробница. Втората подземна аномалия се оказа една идеално запазена къща от средата на 3-и век. Била е с греди, покрита с керемиди, вътре е имало каменна настилка. В нея открихме земеделски сечива - мотики, косер железен, трион. Това е земеделско жилище с размери 5 на 6 метра. Вкопано е в склона. В тази къща са живели земеделци. Открихме статуя на Венера, която са почитали като домашно божество. Наполовина е обгоряла, което показва, че е имало и пожар. Вътре намерихме два хромела. А те са изработени от преработените капители от храма на върха - от червен сиенит. Аномалията на север, която гледа към пътя, също я проверихме. Оказа се, че тя е в резултат от големи наплъстявания на глина - метър - метър и 70, които дават отражение на уредите. Когато дълбочината е повече от 5 метра, геофизиката дава отклонения и се оказа, че там няма зидани структури. Знаем, че в средата на 3-и век храмът е бил разбит и те са използвали вторично материала. А на върха има и средновековно гробище. Разрушаването на храма може да е станало по време на готското нашествие. Всичко това е на кота нула. Дупчихме сонди от четирите страни, които се движат на 50 сантиметра, за да видим дали няма под земята зидани структури над кота нула. Няма. Трябва да кажем категорично - могилата на Малтепе е уникално инженерно съоръжение, което не сме виждали другаде в античния свят.

- За колко време е вдигната тази изкуствена могила?

- Няма как да го изчисля, но тук говорим за хиляди, хиляди кубически метри пръст. Едно е да я строиш със 100 работници - друго е с 1000. На този етап приключваме проучванията, защото на 20 метра в цялата периферия на Малтепе навътре всичко е проучвано. Установили сме с недеструктивни методи, че около кота нула около фундамента няма градежи. Дали няма такива до тази кота? Често в римската епоха и то в Тракия като погребален обичай го има това представители на знатната върхушка да се погребват под нивото на земята. Това не можем да го разберем, защото при пълно проучване трябва да махнем целия могилен насип - това са огромни средства и работа. В бъдеще въпросът ще се реши в зависимост от това какъв проект ще има за реконструкция и възстановяване.

- Какво е бъдещето на Малтепе?

- В самото начало започнахме да проучваме Малтепе по инициатива на община „Марица” за музей на открито. На практика може да се каже, че могилата вече е на 90% проучена. Функцията й и датировките са ясни. За мен като проучвател ще е добре да се открие цялата северна стена, където иманярите не са дълбали както в южната, където има дупки през 3 метра. Северната е запазена и може да се експонира. Много впечатляващ трябва да е проектът, за да се покаже всичко. А на върха да се вдигне с остатъци от квадри, капители и колони каквото е останало от храма.

- Казвате, че е била издигната над римския път. Възможно ли е това да е бил фар, който показва маршрута на пътниците?

- Не можем да приемем такава теория, защото тогава няма смисъл да се прави 30-метрова висока могила около един постамент. Това е колосален труд! Ако е било сграда за фар или сигнален огън, можеха просто да го издигнат върху дървена конструкция. Това е храмова постройка, а може и погребение да е имало в нея. Като погледнем - това е един монумент, висок 30 метра. Целта на фундамента, който разкрихме, е да изнесе във височина храма. При всички положения фасадата е била обърната към римския път. Единият капител е от червен гранит. Само във Филипопол има такива находища - тепетата са от такъв.

 

Директорът на Археологическия музей доц. д-р Костадин Кисьов се интересува от археология още от ученик. Като 13-годишен участва в експедиции на проф. Маргарита Ваклинова. Проучва древни селища вече почти 38 години. Носител е на наградата "Грифон" за принос в развитието на българската археологическа наука. Откривател е на най-големия 24-каратов тракийски златен нагръдник.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

alex

alex

18.09.2020 | 09:48

"Могилата" на Малтепе наистна няма аналог понеже е обикновен насип. Сензацията се оказа поредния балон на бг археологията

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?