Следвайте ни

Арх. Юлий Фърков: Общественото обсъждане е нож с две остриета

viber icon

Новото ръководство на Община Пловдив дава рестарт на един от стратегическите си проекти в културната инфраструктура. Вчера в залата на ОбС Общината организира обществено обсъждане на проекта „По крепостните стени на Филипопол”, с който ще кандидатства за финансиране на стойност близо 10 милиона лева по програмата  „Региони в растеж”. Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Развитие на туристически атракции” е по приоритетна ос 6 „Регионален туризъм”. Тя има за цел да подкрепи недвижими културни ценности със световно и национално значение, които притежават значителен туристически потенциал.

Това беше повод да потърсим още една гледна точка по темата, тази на арх. Юлий Фърков. Той е авторът на най-дискутирания проект за Небет тепе, отхвърлен преди време от пловдивски експерти и граждани.

 

Арх. Фърков, въпреки че навремето проектът ви за Небет тепе не мина, той предизвика интерес с 14-метровата си кула. Какво загуби Пловдив, като отхвърли идеята ви за възстановяването на тази кула и част от крепостната стена на Небет тепе?

Тук не става въпрос за отхвърляне. Може би едно отлагане не е загуба. И е добре да се помисли още веднъж. Арх. Шинков, който е мой учител и е от Пловдив, казваше:

Общественото обсъждане е нож с две остриета.

В какъв смисъл? Отиваш в една зала и там са колегите и има още 500 души, които са организирани. И в един момент идва Народният съд и знаете какво става тогава! И при мен едно обществено обсъждане каза „уау”. Никого не обвинявам. Когато става въпрос за проекти, е казано в закона - да има обществено обсъждане. Но това е деликатна, часовникарска работа. Това е цяла криминална сага.

Действително много хора си спомнят освиркванията в залата и агресията, с която бе „изгонен” бележитият ни историк Божидар Димитров, докато представяхте проекта си.

Въпреки всичко това за мен бе чест да се докосна до Небет тепе, което е Акрополът на този велик град. В Пловдив има прекрасни реставратори, но подходът към културни паметници от ранга на Небет тепе изисква друго мислене - важно е преди това да има много публикации по темата, за да имат възможност хората веднъж-втори път да ги прочетат. Казвам това с голямо уважение и обич към Пловдив.

Какъв е вашият подход, когато работите по подобна задача?

Ще ви дам няколко примера: работя 40 години храма на Фортуна в Ескус до село Гиген, Плевенско. Толкова ми беше проучването - накрая дойде проектът за реставрация. 40 години ходиш зимата и лятото в калта да следиш какво откриват. 12 специалисти работят на терен. Това са археолози, художници. Това е деликатна хирургия. Има два начина - да работиш десетилетия. Аз съм работил Сердика 20 години, в Ескус съм 40 години, в Калиакра - 10 години в Пауталия - 40 години. През това време с целия екип правиш каталози и на проучването на различните нива. Първо е заснемането, после съгласуването на отделните елементи, докато стигнеш до загубените елементи. Важно е да възстановиш архитектурната памет до границите на хипотезата. Там, където започва тя, ти  спираш. Това е по Венецианска харта, така са хартите от Нара на ЮНЕСКО и ние сме ги подписали. Някои хора правят друго.

Не може с лека ръка да кажеш: Спираме дотук и правим един саркофаг.

Какво друго направихте през годините?

Реставрирах Ларгото в София, в Пещера - крепостта Света Петка. Направих и акропола на Пауталия в Кюстендил. Сега възстановявам отделни елементи на Голямата базилика в Плиска. Аз правих свещения кладенец, проект за възстановяване на мозайката в централния кораб и големия баптистерий. Предстои национален конкурс за Голямата базилика. Първите реставрации там са на арх. Теофил Теофилов от 1978 година. Той беше забележителен италиански възпитаник. Те продължиха до 1990 година. Той почина млад. След това Националният исторически музей ни ангажира да продължим това дело. Арх. Теофилов направи ордерна аркада и ние продължихме идеята му.

Докъде ще стигнем с Голямата базилика в Плиска?

Действаме постепенно-постепенно. Това е съгласувано с НИМ. Не може да се отиде към тотално възстановяване. Първите проучвания в първопрестолната Плиска започват преди 120 години. Руините на Голямата базилика са въведени в научно обръщение от унгарския пътешественик и изследовател Феликс Каниц при ходенето му до село Абоба /Плиска/ през 1878 година. Тогава той забелязва, че в края на каменната улица от източната порта съществуват развалини от няколко сгради с хубав материал. И стига до извода, че това са били монументални сгради. Карел Шкорпил и  Фьодор Успенски откриват 20 години по-късно огромен църковен комплекс. Сега трябва много силно проучване в етапите и отделни елементи да се възстановят.

Търсят се всички елементи - това е задача като на криминалиста.

От отделни елементи да направиш пъзела. В световната практика има от 5 до 6 начина според хартите на ЮНЕСКО да се мисли за защитно покритие. Да се затвори сградата и да стане хем музей, хем да има годишни ритуали. Тази базилика е началото на приемането на европейската ориентация на България чрез приемането на християнството. Оттам тръгва и разпространението на писмеността в славянския свят. Малко се отделя внимание на това, но ние с НИМ направихме така, че да тръгнат нещата.

Значи идеята е да се продължи проектът на арх. Теофилов?

Не само аз, но и целият ни екип от млади хора работи за тази кауза. Сам човек не може да направи това. Трябва екип. В Пловдив имате един блестящ пример в това отношение и той е в Епископската базилика - тя е творба на екип от уважавани специалисти, фирмата е уникална. Възстановяването на архитектурната памет е свято дело и ключ към безсмъртието на нацията. Това е нашият девиз, с който ние вървим напред. После се връщаме назад! В крайна сметка бих обобщил така: възстановяването на паметниците на културата е ровене в миналото и криминална сага.

 

 

Арх. Юлий Фърков е завършил архитектура, строителство и геодезия в София. През годините е работил на различни обекти като вила Армира до Ивайловград, Епископската базилика в Сандански, Средновековната крепост Перистера и хълма Хисарлък на Акропола на Пауталия. На 2 юли т. г. в БАН бе създадено сдружението с нестопанска цел „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска”. Арх. Юлий Фърков е един от съучредителите му.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?