Следвайте ни

Арх. Васил Шилев: Формулата за Пловдив е "следвай Общия устройствен план"

Изграждането на нови улици, заобикалящи централното градско ядро, ще диферсифицира трафика, ще намали “тапите”

В последните 8 години местната управа се занимаваше с елегантни, но предимно показни градоустройствени проекти: Капана, Колодрума, Цар-Симеоновата градина и Пеещите фонтани, Малката главна. С реализацията им градът стана по-приветлив, но подобри ли се жизнената среда за пловдивчани? При положение че те ежедневно се сблъскват с проблемите с трафика, мръсния въздух, липсата на зелени площи и места за паркиране.

Как да се справи с всичко това новият кмет на Пловдив? На първо място той трябва да разполага с добър екип, но също така да се вслушва в мнението на гражданите и експертите.
”Марица” потърси идеи от гилдията на местните архитекти в лицето на арх. Васил Шилев.

 

- Какво бихте посъветвали новия кмет на Пловдив относно визията на града. Откъде да започне?

- Пловдив и регионът му се развиват изключително динамично, за което спомагат както географското положение, добрата инфраструктурна обезпеченост на района, но също и липсата на положителен бизнес климат в околните общини, което привлича работна ръка от други райони на страната и така Пловдив е с положителна миграция в тези години. Важен фактор за развитието на града е и успехът на “Тракия икономическа зона”, която привлече сериозни инвеститори - чужди и български фирми. Развитието на агломерацията с център Пловдив предопределя и голямото предизвикателство към новата управа на града - да развие инфраструктурата така, че тя да отговаря и да изпреварва развитието на производствените мощности. За да се привлекат инвеститори и работна ръка особено, внимание трябва да се отделя на качеството на живот в града - развитието на социалната и бизнес инфраструктура като образование, здравеопазване, социални дейности, култура. Приоритетно е развитието на техническата инфраструктура: електрическата, топлопроводната системи, системите на водопровод и канализация, и най-вече транспортната инфраструктура, чието значение е от първостепенна важност, когато се говори за качество на живота.

- Вероятно намеквате за все по-усложняващите се проблеми с трафика?

- Въпросът не е само до изгубеното време в „тапите“ по основни комуникационни артерии в града, а и в насищането на въздуха с фини прахови частици или CO2 от транспорта, които са много над нормата. Насложени върху неблагоприятните климатични условия в града - 2/3 от годината с инверсия на въздуха - те създават реален проблем. В този смисъл изграждането на нови улици, заобикалящи централното градско ядро, така, както е в действащия ОУП, ще реши много проблеми на транспортните пътувания север-юг - изток-запад и ще „развърже“ „констипацията“ в централната градска част. Изграждането на бул. „Северен“ постави добро начало за разсредоточаване на пътникопотоците по източната тангента. Но за да се случи това, се изискват още действия: продължаване на бул. „Северен“ до Карловския надлез, а след това и до Голямоконарско шосе. В западна посока трафикът може да се облекчи с изграждането на моста над р. Марица по продължението на бул. "Копривщица". Изключително важно е да се осъществи и пробивът под Централна гара, (за чиято реализация има предвидени средства по ОП „Транспорт“). Този пробив ще направи пряка връзка в посока север-юг, а в комплект с изграждане на  „Южната тангента“ - по ул. „Акад. Петър Динеков” - ул. „Кукуш“ - градска магистрала южно от жп ареала - ще изнесе и диверсифицира транспортните потоци от Централната градска част, използвайки пълноценно изградения възел Родопи - на изток, чак до Коматевско шосе - на запад. Всички тези дейности изискват повече от един мандат, но дори и половината от тях да се случат, това ще бъде успех за ръководството на града.

- Кой се оказа най-неуспешният и необмислен проект за града до момента?

- Със сигурност може да се каже кой е най-успешният проект на Общината през изминалите мандати на кмета - това е кв. Капана. Имам предвид пълнокръвния живот на тази градска зона, която преди благоустрояването й беше забравена и изоставена. Вижте колко малко е необходимо понякога за ревитализацията на градските части. Малко настилка и благоустрояване, малко организация на движението и на събитията и хората ще припознаят територията - ще я напълнят с функции и живот.

Успешно за града е и благоустрояването на тротоарите в центъра - немаловажно за възрастните хора и майките с колички - дано този процес продължи и при новата власт. Със сигурност това, в което Общината не успя, е да създаде устойчив проект за развитие и преустройство на терените, заети от бившите тютюневи складове. Тук въпросът не е толкова градоустройствен, колкото социален - в намиране на механизъм, при който собствениците да имат интерес да инвестират в реконструкция на сгради при специфични правила, които да запазят ценното от съществуващата структура. Важно е също къде да се направи компромис, така че интересът им да започне да се осъществява. За съжаление в тази посока не е направено почти нищо.

- Как предлагате да се развива Пловдив, има ли формула, по която това може да стане?

- Има формула и тя е много проста - законодателят я е измислил: следвай Общия устройствен план и нещата ще ти се получат. В края на мандата си ще имаш град, в който ще е удобно да се живее. Тази година се очаква да се приеме и актуализацията на ОУП - осъвременяване на част от прогнозите, поставяне на нови, актуални цели. Необходимо е да се мисли не „на парче“ за решаване на локални или моментни проблеми - трябва да се мисли и действа стратегически, да се заделят средства за дейности, които ще доведат до синергия. Ако новият кмет започне да подготвя 10 неща от изпълнението, предвидено по ОУП, и реализира 5 от тях в мандата си, следващият ще продължи (може би) и така се прави град: с програма, последователност и натрупване. Другият начин - с разрушаване на неудобното и „ново начало“ се погубва енергия, ресурс и време.

- Пловдивчани дълго време чакаха и новата художествена галерия на "Гладстон". Какво мислите за визията й вие, архитектите?

-  С реализацията й Пловдив изпусна шанса си да получи своята модерна галерия, отговаряща на амбициите му да бъде културен център. В цял свят изграждането на подобни сгради с публични средства са новаторски като визия, защото чрез архитектурния си образ те приканват посетителите да общуват с изкуството, а културният туризъм се развива. За съжаление обаче с тази архитектура в стилистиката на 70-те и 80-те години на миналия век това не се случи и резултатът е един предизвестен неуспех. Съюзът на архитектите в Пловдив предупреждаваше градското ръководство, че методологията на този тип публични инвестиции е грешна - чрез обществена поръчка инженеринг, при единствен критерий - най-ниска цена. Когато към това добавим и скрит от обществото проект няма как да се постигне значим за града резултат. Влагането на публичен ресурс в подобни строежи изисква известна публичност на действията - а именно конкурс и обсъждане. В случая бързината на реализацията на галерията съвсем не оправда изразходваните средства и неосъществения положителен ефект за града.

 

Арх. Васил Шилев завършва архитектура през 1981 година и от тогава работи без прекъсване в Пловдив. По негови проекти са реализирани десетки жилищни сгради в Пловдив, жилищни сгради и хотели в Пампорово - „Замъците 1 и 2“, „Синия хан“ -Чепеларе,  в Слънчев бряг - хотели „Тиа Мария“, „Бохеми“, „Амарис“, Вилно селище „Аркутино“, логистични центрове в Бургас, жилищни сгради в Хисаря, Батак - хотел „Сезони“ и др. Участник в няколко конкурса за Пловдив. Участва в изработването на Интегрирания план за градско развитие и възстановяване и Общинския план за развитие. Днес управлява Фирма „Ригел 99“ ООД и студио “Архитект Васил Шилев и партньори / architect VASIL SHILEV & PARTNERS”.

Даниела Арнаудова

Редактор-репортер екип „общество“

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?