Следвайте ни

Арх. Моллов: София-Пловдив за 40 минути с влак е само добро намерение

Целият цивилизован свят се развива на базата на публично-частни партньорства, ориентирани в полза на обществения интерес

viber icon

Арх. Белин Моллов е завършил архитектура във ВИАС - София. От 1971 до 1990 г. работи в Генералния план на София, от 1991 г. до 1995 г. е съветник в Столичния общински съвет, от 1992 г. е в администрацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, през 2001-2002 г. е заместник-министър, след това е бил съветник и отново заместник-министър. 

 

Арх. Моллов, до месеци ще са ясни транспортните проекти в новата оперативна програма, които ще залегнат за изпълнение в периода 2021-2027 г. Както е известно, инвестиционната политика на ЕС е от съществено значение за строителния сектор в България. Как разпределението на средствата ще се отрази на стратегически за Пловдив проекти в този сектор?

 

Новата рамка на политиката на сближаване за плановия период 2021 - 2027 г. съдържа пет инвестиционни приоритета. Вашият въпрос обаче ме насочва към третия от тях - свързаност и по-конкретно към транспортните мрежи. Точно този приоритет дава по-висок процент на безвъзмездната помощ за България в сравнение с тази за страните от Вишеградската четворка, а причината за това са нуждите на страната за доизграждане и модернизация на транспортната инфраструктура. Акцентът през новия планов период ще бъде върху железопътната мрежа.

Определянето на конкретните проекти за цялата страна е свързано с изпълнение на целите и приоритетите, заложени в действащата „Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г.”, която е одобрена с Решение №336/23.06.2017 г. на Министерския съвет. В стратегията са определени 3 стратегически цели, които обхващат 9 приоритетни области, всяка от които съдържа подходящи мерки за постигане на съответните цели. Стратегическите цели на транспортната политика до 2030 г. са насочени към повишаване на ефективността и конкурентоспособността на транспортния сектор; подобряване на транспортната свързаност и достъпност и ограничаване на отрицателните ефекти от развитие на транспортния сектор. 

 

Новото при актуалното финансиране е, че проектни идеи ще могат да се подават и от неправителствени организации, гражданското общество и бизнеса, с което регионалната програма няма да е само фокусирана върху публичните власти, а ще  отразява нуждите на цялото общество. Защо се търси подобно обвързване на инфраструктурата с бизнеса - как ще коментирате?

 

Аз мисля, че това е много важна стъпка за подобряване на целия планов процес и за постигане на устойчиви резултати. Осъществяването на съгласуваност в планирането в рамките на общината между заинтересованите страни е гаранция за добро приоритизиране в подбора на проектите и пълноценно използване на средствата. Регионалните планове, областните стратегии и общинските планове са инструменти за управление на регионално и местно ниво. Те се правят в контекста и рамката на европейските и националните стратегически и планови документи.

Всички тези документи представляват програмния пакет за участието на България в Кохезионната политика на ЕС и чрез тях се аргументират необходимите средства и се осъществява наблюдение и контрол за тяхното рационално използване. Ако в този процес на планиране не са включени намеренията, заложени в бизнес плановете на компаниите и гражданските организации, действащи на територията на съответната област или община, никога няма да има действено и автентично планиране и резултатно използване на средствата и ресурсите. Вие правилно задавате въпроса „защо се търси обвързване в планирането и изграждането на инфраструктурите с намеренията на бизнеса”. Отговорът е кратък и ясен ​- инфраструктурите са планират и изграждат от държавата и местните власти, а се ползват от бизнеса и гражданите.

Добрата инфраструктура привлича инвестиции и подобрява качеството на живота на гражданите. Планирането на изграждането и използването на инфраструктурите трябва да се осъществява съвместно с бизнеса и гражданските организации. Това е условие за трайни резултати и висока възвръщаемост на вложените средства. 

 

Има ли риск обаче в този тип обединения да влязат с приоритет фирми от приятелски кръгове, близки до властта?

Сигурно има риск. Позволявам си да кажа, че този риск в скандинавските страни е минимален, в средиземноморските страни осезаем, а тук изглежда застрашителен. От всички нас зависи да го минимизираме. Рано или късно трябва да се справим с този проблем, иначе не ни очаква добро бъдеще. Целият цивилизован свят се развива на базата на публично-частни партньорства, ориентирани в полза на обществения интерес.

Гражданите трябва да разбират смисъла на този факт и да упражняват контрол върху практикуването на такива партньорства у нас. Гражданските организации и медиите трябва да изграждат знания и капацитет, за да наблюдават и оценяват компетентно действията на властите и бизнеса и да информират обществеността и контролните органи за пропуски и нарушения. Само просветен и добре организиран обществен контрол може да се противопостави на злоупотребите с власт и пари, които  разчитат на невежеството и страха на обикновените хора. 

Стана ясно, че за страни като Унгария, Чехия и Словакия европарите за инфраструктура се спират, понеже те са завършили своите проекти. За сметка на това България остава сред късметлиите, понеже страната ни ще продължи да получава дотации в тази посока. Къде са уловките обаче в тази ситуация? Засилва ли се контролът от страна на Европа например?

Да, така е! Страните от Централна Европа ще получат значително по-малко средства по приоритета Свързаност - транспортни и цифрови мрежи. Това обаче не ни прави късметлии или отличници! Можеше да се наречем късметлии, ако нашите управляващи органи и конкретни бенефициенти бяха успешно планирали и управлявали получаваните досега средства и магистралите, жп линиите и електронното управление бяха факт, както са в повечето от страните от бившия „социалистически лагер”.

Искам да припомня, че България практически участва и получава безвъзмездна помощ от европейската политика на сближаване вече четири планови периода - два предприсъединителни и два като редовни членове на ЕС. От есента започваме да планираме следващия планов период 2021-2027 г. Да се надяваме, че вече имаме достатъчно практически опит и сме си направили изводи от допуснатите грешки в „усвояване” на безвъзмездната помощ.

Що се отнася до контрола - в наш граждански интерес е той да се засилва и да се осъществява от добре подготвени, компетентни и почтени специалисти. 

 

Пловдив е важен транспортен център, благодарение на местоположението си. Дискутираше се пускането на скоростни влакове, които да пристигат от София до Пловдив само за 40 минути. Възможно ли е това да се случи и как подобни концепции ще намерят място в новите транспортни проекти?

 Напълно е възможно! Такива са намеренията, заложени в пакета от стратегически и планови документи още от периода 2007 - 2013, после тези намерения се конкретизираха и влязоха в настоящия планов период, който вече изтича. Очевидно тези намерения ще бъдат гръбнакът на транспортната оперативна програма и през предстоящия период 2021 ​- 2027 г. Време е намеренията да се трансформират в действия и проекти, които да влязат в реализация. Отворете действащите -  транспортна оперативна програма, регионален план на Южен централен район, областната стратегия на Пловдив, общинския план и интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Там ще намерите всички проекти, свързани с транспортните мрежи, с посочено финансиране, отговорни бенефициенти и срокове за изпълнение.

На всички изброени документи преди две години се направиха междинни оценки за напредъка на изпълнението с препоръки за актуализация. Ежегодно се публикуват доклади за изпълнението на плановете. Генералният извод е, че година преди края на настоящия планов период и в началото на новия вашият въпрос за движението на скоростните влакове от София до Пловдив само за 40 минути остава все още намерение, което се надяваме да се превърне в конкретни проекти, финансово и организационно обезпечени, с реалистични срокове за изпълнение.  

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?