Следвайте ни

Арх. Любо Георгиев: Пловдив трябва да насочва процесите, не да ги догонва

viber icon

Арх. Любо Георгиев, ръководител на екипа на „Визия за София“ и директор на ОП "Софпроект - ОГП"

 

- Арх. Георгиев, къде се роди „Визия за София“?

- На няколко места. От една страна, в НПО средите, в момент, в който през 2015-а и 2016-а организирах неформални срещи в София по въпроса за възможна реформа в системата за градоустройство. От друга, може би като последствие от този процес, в края на 2016-а в Столичния общински съвет, като предложение за създаване на основа за изменението на Общия устройствен план.

- Как популяризирахте инициативата и как я приеха гражданите на София?

- Изработихме цялостна комуникационна стратегия, включваща различни инициативи във всеки етап от процеса - статии, постове в социалните мрежи, събития, акции, видеа, хакатони, плакати. Поддържахме постоянен контакт с различни заинтересовани страни - граждани, администрация, предприемачи, политици, изследователи, браншови организации, а и разбира се - НПО. Публикувахме постоянно информация, която показваше прогреса в нашата работа, бяхме изключително открити в действията си. Направихме доста неща, които бяха отвъд първоначално очакваното. И може би най-важното - практикувахме метод на работа, който не се възприема като типично общински. Това се забеляза веднага и за щастие остана като наш етикет по време на целия процес. Смея да твърдя, че цялостното мнение за нашата работа беше положително. Дори ако вземем последното социологическо изследване, с което проверихме нагласите към резултата от нашата работа - хората бяха изключително позитивни.

- На какъв принцип определихте приоритетните моменти, свързани с бъдещето на София?

- Най-напред събрахме данни от различни източници, след това ги анализирахме и накрая поканихме на една маса всички заинтересовани страни, с които на базата на данните и анализите изградихме заедно предложенията за приоритетите на "Визия за София". Процесът протече на етапи, във всеки от които имаше различни възможности и начини човек, фирма, сдружение или институция да добави своя коментар. Получи се едно постоянно наслагване.

- Има ли взаимодействие между „Визия за София“ и Общия устройствен план?

- Според решението на Общинския съвет „Визия за София“ трябва да бъде най-високо стоящият стратегически документ на Столична община. И от него следва да произлязат или пък към него да бъдат адаптирани всички други общински планове и стратегии. Включително и Общият устройствен план, който се възприема като един от важните инструменти за реализирането на визията.

- При наличие на проект от голям обществен интерес намесва ли се „Визия за София“, инициира ли обществени обсъждания по темата?

- Не сме дискутирали конкретни проекти или инициативи, а теми и тенденции в развитието на общината. Да, наистина имаше немалко хора - както активисти, така и политици, които очакваха от нас да взимаме страна по този или онзи конкретен казус. Нашата задача обаче беше по-всеобхватна - да предложим дългосрочна стратегия за развитието на София. Конкретните проекти от голям обществен интерес са в правомощията на общинската администрация, кметовете и политиците. Целта ни бе да предложим ползотворна и реалистична посока за развитието на София, така че да преодолеем решаването на проблемите „на парче“. Да действаме превантивно, за да не се налага да гасим пожари след време. Създаването на такъв важен документ е трудна и отговорна задача, която не ни позволява да отделим време и ресурс за изготвянето на становища по всички големи проекти.  

- По какъв начин подбрахте експертите, които да се включат в инициативата? Как координирахте действията им?

- Имаше различни нива на включване на експерти. Първата, най-активната група, бяха координаторите от постоянния екип - седем човека, с които превърнахме „Визия за София“ от замисъл в резултат. Аз и те осъществявахме постоянна координация. След това имаше около 50 експерти от различни области, които правиха изследвания и даваха предложения за цели, мерки, индикатори и т.н. Те бяха избрани на базата на тяхната експертиза чрез обществена поръчка. И последната група, но не и по важност, бяха „външните“ експерти - хора от университети, институти, фирми, НПО, с които имахме стотици срещи, за да обсъждаме, развиваме и коригираме всичко, което другите две групи бяха предложили. През целия процес получавахме съвети и предложения за оптимизиране на работата от т. нар. „Екип Мониторинг“ - група от експерти от различни сфери, чиято цел беше да наблюдава прогреса по процеса, да предлага подобрения, а ако забележи съществени пропуски, да алармира, включително и публично. Това последното, за щастие, не се случи нито веднъж.

- Черпихте ли международен опит при реализацията на идеята?

- Да, още в началото на процеса направихме проучване как се правят такива документи по света. Разгледахме практиките на Барселона, Берлин, Бостън, Виена, Тел Авив, Гьотеборг, Копенхаген, Лондон, Бърно, Ротердам, Стокхолм, Сао Паулу, Хелзинки и др. Консултирахме се с представители на няколко града - Виена, Бостън, Тел Авив, Барселона и Копенхаген. Но не сме копирали ничий опит едно към едно, не би имало смисъл. По-скоро извличахме поуки, виждахме добри примери. И създадохме процес, който беше замислен за тук и сега.

- След като изготвихте визията, поехте ли ангажимент да бъдете вид коректив на последващото й развитие?

- В известен смисъл - да. Предложих на общинския съвет общинското предприятие, което ръководя и в рамките на което бяха осъществени съществена част от анализите и координацията за "Визия за София" - „Софпроект-ОГП“, да бъде превърнато в организацията, която се занимава с цялостното стратегическо и пространствено планиране на общината. Това означава всички планове и стратегии, които тепърва ще се правят в София или които ще трябва да се променят след приемането на визията, да бъдат правени или пък съгласувани на едно място. Предлагам една от дейностите на трансформирания „Софпроект“ да бъде мониторинг на изпълнението на плановете и стратегиите, включително и на „Визия за София“. Тя не е замислена като поредица от нови амбициозни задачи за общинската администрация, а като инструмент за съчетаване, за координиране на голямото количество градивна енергия, която съществува в София.

- Смятате ли, че подобна инициатива ще бъде полезна на Пловдив?

- Не смея да твърдя, че трябва да е точно в същия формат, но да, определено. На всеки по-голям град му е необходимо планиране, ако иска да надскочи решаването на ежедневните проблеми и ако иска да насочва процесите, а не да ги догонва. Пловдив ще спечели, ако систематично, постоянно и по съвременен начин събира данни за средата, в най-широкия смисъл на думата. Ако използва тези данни, за да предотвратява колкото се може проблеми още преди те да са се проявили, да отчита тенденции и да прави стратегии, базирани на реалността, да създава среда за иновации на базата на всичко това. Пловдив ще спечели особено много, ако в своето многообразие намери начин да направи така, че повече хора да работят заедно, да надграждат своите усилия. Това са все неща, които започнахме във „Визия за София“, и виждам как все повече хора разбират ползата от тях. Искат ги.

- Бихте ли помогнали на колегите си под тепетата в изготвянето й?

- С най-голямо удоволствие, най-малкото заради това, че много приятна част от живота ми е протекла в Пловдив! А смятам и че вече помагам - на 16 януари, по покана на главния архитект на Община Пловдив - Димитър Ахрянов, представихме малка част от нашата работа в галерия „Капана“. Имаше много хора, което ме зарадва. Арх. Ахрянов обяви, че започва създаването на подобно на нашето звено, но в Община Пловдив. Това е много похвално и ще помагаме с каквото можем такъв тип работа да се извършва и в Пловдив. Мисля, че е време.

- Кои според вас са проблемните точки в настоящата визия на града ни и как трябва да се работи по тях?

- Не съм запознат достатъчно, за да коментирам. Не знам Пловдив да има документ, подобен на „Визия за София“. Но знам, че отскоро в общината е предадено предложението за изменението в ОУП на града. Това е много важен документ, който ще определи начина на развитието на територията за десетилетия напред. Затова е добър момент главният архитект да приложи някои от техниките, които използвахме в София – информиран избор на базата на данни и анализи, включване на различни заинтересовани страни, публични обсъждания в различни формати и на разбираем език на качествата на предложения план. Виждам, че арх. Ахрянов е тръгнал именно в тази посока и мисля, че това е много положително.

 

Любо Георгиев учи архитектура в IUAV (Венеция, Италия) и TU Delft (Делфт, Холандия). Има богат опит като проектант и ръководител на мултидисциплинарни екипи. Работил е като директор на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK (Пловдив, 2014-2016), водещ проектант в Turenscape (Пекин, Китай 2012-2014), проектант в MVRDV (Ротердам, Холандия, 2009) и в Claus en Kaan Architecten (Амстердам, Холандия, 2007-2009). Важна част от неговата дейност включва проекти с обществена насоченост: участвал е в инициативи като “Failed Architecture”, рубриката “Архитектурна критика”, филмите “Усещане за град” и “Познавате ли архитекта?”, групата “Лаборатория за градско развитие”.

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Ето такива

Ето такива

21.02.2020 | 10:38

млади архитекти трябва да мислят за Пловдив. Инженерът от съседната статия като е толкова опитен защо за 40 г. не е прокарал добрите си идеи?! Изобщо предлагам повече малди и образовани кадри да управляват градове и села, а не изкарани от гардероба на комунизма стари кадри на ДС.

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?