2374

Арх. Гергана Стефанова: Най-добрата ваксина срещу COVID-19 е измислена от архитектите - и това е домът

- Арх. Стефанова, твърдите, че най-добрата ваксина срещу Ковид-19 е измислена от архитектите. Обяснете защо?

- Засега най-добрата ваксина срещу Ковид-19 е измислена от архитектите ​- и това е домът, т.е. „стойте си у дома…“. Взех го от стената на моя студентка във Фейсбук. Горчивата истина обаче е, че за пандемиите сме допринесли и ние, архитектите. Вярно е, че при шест и половина милиарда население ще е разхищение на плодородна земя всеки да живее в къща с двор, най-доброто обитаване както знаем, още повече че всички се стремят към градовете. Но пък за неща, като например изобретението „жилищен блок“, за струпването на голям брой хора в градовете, за кварталите „спални“, които раждат анонимност, оттам и престъпност, а и лесно пренасяне на вируси, сме отговорни и ние - архитекти и урбанисти.

Затова, ако се опитаме да разсъждаваме какъв ще бъде градът на бъдещето, изводът е, че трябва да се търси баланс във всичко, свързано с града - по-малко превозни средства и повече зеленина, въздух и връзка с природата.

- Ако разсъждаваме философски, вероятно ще намерим и ползите от пандемията. Кои са те? Може би ще намерите формулата на градовете на бъдещето?

- Все пак хубавото на пандемията е, че можеш да свършиш много започнати неща вкъщи: да дочетеш започнати книги, да пребоядисаш стените или да разместиш мебелите. 

А какво следва в градовете? Това е тема, занимаваща архитекти и урбанисти открай време. Сещам се за архитектурния пейзаж във филми като „Блейд рънър“, „Бразилия“, „Петият елемент“, „Зов за завръщане“… общо взето прогнозата на фантастите е мрачна: пренаселени небостъргачи, неонови реклами като на Таймс Скуеър, умножени по сто, хвърчащи автомобили, задръстване… дори във въздуха. Белгийският архитект Люк Шуитeн (Luc Schuitеn) обаче е оптимист - той вижда градовете на бъдещето като подобие на растителни форми, разположени равномерно и редувани със земеделски площи и ферми. Изобразява идеите си в комикси. Самият той си е построил къща само от растителни и рециклирани материали, самозахранваща се с енергия (ветрогенератори и слънчева) и с дъждовна вода, и то още през 70-те години на ХХ век.

Белгийският архитект Люк Шуитeн вижда градовете на бъдещето като подобие на растителни форми, разположени равномерно и редувани със земеделски площи и ферми

- Факт е, че българите се преселват в големите градове. Реалността е, че не всеки може да живее в къща. Как обаче да направим блоковете малко „по-човешки”?

- С този ръст на населението на планетата не всеки ще може да живее в къща, това е ясно, но поне като живеем в многофамилна жилищна сграда (блок), да имаме достатъчно въздух и паркове около тях ​- това, което е направил Льо Корбюзие в Марсилия (проектирана още през 20-те години и реализирана през 40-те години на ХХ век). В София стана точно обратното - „уплътниха“ всичко, което може и не може!
Градът на бъдещето трябва да притежава нещо много по-важно от енергоефективността: човешки мащаб! И като височина и размер на сградите, и като разстояния и обществено обслужване - всеки квартал трябва да има център с кино (авто), театър (на открито), книжарница, магазини, ресторанти, сладкарници… точно както кварталните магазинчета, в които всеки познава всеки, както и онлайн търговията напълно изместиха супермаркетите и моловете по време на пандемията, дано да е и за по-дълго…

- Как зеленината може да ни предпази от вируса? В Пловдив се говори за т.нар. „зелени пояси”, но пловдивчани все още дишат трудно в града си.

- След човешкия мащаб другият важен елемент е обилната зеленина. Напоследък много се говори за т.нар. „линейни паркове“. Е, в София имаше такъв, аз го помня - бул. „Патриарх Евтимий“ с алея с кестени по средата! Когато ги отсякоха, имаше протести, може би за първи път, а хората бързо преименуваха кмета от другаря Междуречки на Дървосечки!

Един добър пример ​- The High Line, старата железопътна линия над улиците в Ню Йорк. Имало е дебати дали да се запази, или не. Слава богу, надделяват гласовете „за“ и сега е точно такъв линеен парк. Авторите ​- архитектурно бюро „Дилър, Скофидио + Ренфро“, освен че са направили проекта, който, между другото, запазва част от релсите като спомен, са събирали и семена от случайно порасналите растения по изоставената железопътна линия, за да бъдат посадени отново ​- тези, които са раснали на сянка, отново на сянка, а тези на слънце - на слънце, какво уважение към природата! А и така е гарантирано, че поддръжката няма да е сложна и скъпа.

Зеленината гарантира и по-добро качество на въздуха, на първо място дърветата, но и растенията по покриви, по фасади, по тераси - те намаляват високите летни температури, пречистват въздуха, радват очите ни. За пречистването на въздуха има разработени и съвременни технологии, например вече се произвеждат кули за пречистване на въздуха. Дизайнът е на холандското студио „Даан Розегаарде“, а от събраните фини прахови частици след пресоване се прави черен „полускъпоценен камък“, от който се правят бижута, за да може със средствата от продажбата им да бъдат направени още такива въздухопречиствателни кули. Както се разбра, най-много жертви от Ковид-19 имаше в градовете със замърсен от фини прахови частици въздух -както заради здравословното състояние на жителите, така и поради по-лесното пренасяне на вируса.

- Да поговорим и за транспорта в градовете. София, а вече и Пловдив се задъхват от натоварения трафик. Как виждате решението на проблема?

- Ясно е, че улиците трябва да бъдат „върнати“ на хората ​- пешеходци, велосипедисти, с ролери или тротинетки, все едно, както заради въздуха, така и заради страха от ползване на градски транспорт при пандемията. Или поне една част от улицата (признавам си, аз самата не слизам от автомобила), както беше направено експериментално в Барселона. Там хората имат свободата да избират с какво да бъде заменен „тенекиеният“ автомобилен пейзаж - спортни зони, маси с пейки, градско земеделие и т.н.

Мисля си, че при тези темпове на строителство е добре Пловдив също да запази човешкия си облик. В последните години той изпреварва София като по-културната столица на България. Пловдив е по-напред по приятни места, пешеходни зони, а и винаги е бил по-интересният град с богатото си архитектурно наследство. Любими са ми Старият град, Капана, Античният театър, Цар-Симеоновата градина, с две думи - обичам Пловдив!

- На финала: кажете как архитектурата може да „облекчи” усещането за пандемия, което завладя градовете?

- Ще ви дам пример за още нещо, което свързва пандемията с урбанизъм/архитектура. Веднага след идването на вируса в Европа тръгна едно клипче с име „Истинското лице на Ухан“, което се опита да реабилитира града и „славата“ на пазара му с жива храна от рода на прилепи и панголини. Клипче с небостъргачи с водопади, огромни транспортни детелини, мостове, т.е. със строителство и архитектура, чрез които се правеше пропаганда на Китай.

Проверих, оказа се, че наистина тези сгради са в Китай, но не в Ухан и околностите, както твърдяха в клипа. Намират се на 3-4 часа път със самолет. В подобни случаи просто предпочитам истината, а с известно желание и усилие тя може да бъде проверена. 

ВИЗИТКА

Главен асистент д-р архитект Гергана Стефанова е преподавател в Нов български университет, департамент „Архитектура“, от създаването му през 2006 г.  Преподава в програмите „Архитектура“ и „Интериорен дизайн“, а през 2014 г. защитава дисертационен труд на тема „Дизайн чрез светлина на архитектурното пространство“. 

Завършва архитектура във ВИАС (сега УАСГ) през 1983 г. Работи като проектант в ателието на арх. Красимира Попова в „Софпроект“ (1983-1988). В периода 1988-2008 г. е редактор в списанията „Наш дом“, „Аспекти“, „Хубавите къщи“, на приложенията „За дома“ и „Офис обзавеждане“ на в. „Капитал“ и в. „Дневник“ и главен редактор на списанията „Интериор“ и „Жена и дом“. 

Проектант е на жилищни и обществени сгради и интериори у нас и в чужбина (Франция и Швейцария). За интериорите на „Учебен център на РВД - летище София“ и „Адвокатска кантора на ЛБДМ адвокати“ в Париж получава първа награда на САБ на „Биенале на българския дизайн“ в София, 2011 г. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?