2374

Арх. Белин Моллов: Всяко решение на парче ще обезцени военните терени

Подобни имоти в центъра на града концентрират едновременно сериозни проблеми и големи потенциали за развитие

Арх. Белин Моллов е урбанист и ръководител на екипа, създал Интегрирания план за градско възстановяване и развитите (ИПГВР) на Пловдив.

- Арх. Моллов, в Интегрирания план на Пловдив заложихте идеята "Гладно поле" да стане високотехнологичен парк. Какви бяха мотивите ви?

- За да обясня мотивите за възникване и развитие на идеята неизползваемите военни терени в центъра на града да се развият като високотехнологична икономическа зона от регионално значение, трябва да кажа, че екипът, разработил през 2013 г. ИПГВР на Пловдив, го направи в пълно съгласие с възложителя (местната власт и общинската администрация). Получихме категоричната подкрепа на заинтересованите страни - държавни институции, научни среди, бизнеса и гражданските организации. Затова възприехме тази идея като водеща в цялостната програма за реализация на плана до 2020 г. Тя беше и 

продължава да бъде в пълна хармония с визията на пловдивската общественост,

формулирана на поредица от обществени форуми, а именно: „Пловдив, древен и вечен“ - 

- модерен и проспериращ административен, университетски, икономически и културен център на Южен Централен район; 

- град с реализиран научен потенциал; град с достойно представени културно наследство и съвременно изкуство - предпочитана европейска туристическа дестинация; 

- град с динамична, конкурентоспособна икономика, базирана на знанието и новите технологии; 

- град, осигуряващ сигурност, привлекателна жизнена среда и високо качество на живот, равнопоставеност и шанс за всички; 

- място, където младите хора виждат своето бъдеще.

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие на Пловдив  съдържа  комплексен набор от интервенции, концентрирани в рамките на специфични зони за въздействие на територията на града. Определените зони са избрани след детайлен многосекторен анализ на състоянието и тенденциите в развитието на града като цяло и на отделни градски територии с различни функционални характеристики. Очертани са три зони на въздействие: “Първа градска част” - зона с преобладаващ социален характер; “Гладно поле“ - зона с потенциал за икономическо развитие, и “Централна гара“ - зона на публични функции с висока обществена значимост. Това са градските територии, които удовлетворяват в най-висока степен зададените от управляващия орган на ОПРР критерии.

Всяка една от тези територии концентрира в себе си едновременно сериозни проблеми и големи потенциали за бъдещо развитие.

- Не отчетохте ли възможността за перипетии по реализацията с оглед трудното прехвърляне на военните имоти?

- Обосновката за избор на „Гладно поле” като зона за въздействие включва смяната на ориентацията на промишлеността от „производство на стоки” в „избор на технология за производство на стоки” (европейската концепция за икономика на знанието), т.е. друго ниво на икономическа активност. Не халета за машинно производство, а създаване на интелектуални инкубатори за развитие на технологии. Това може да се постигне с изграждане на „град на науката“ в центъра на Пловдив, като той е за целия Южен Централен район. А колкото до това да функционира правилно - за това има отлични предпоставки и те са да започне точно на това празно място. Привличането на научен потенциал може да стане само с изграждане на привлекателна, модерна среда, по примера на успешни световни реализации.

- Защо според вас идеята нямаше видимо развитие във времето?

- Всички заинтересовани страни в процеса на разработката и приемането на плана бяха единодушни, че теренът, който отговаря на горните качества и изисквания, са бившите казарми на „Гладно поле”. Тук Общината в партньорство с държавата може след изготвяне на нов ПУП да разработи проекти и да реализира високотехнологични производства и офис сгради за наука и иновации. „Лицето” на евентуалния комплекс ще бъде откъм бул. „Санкт Петербург”, където вече са разположени информационен център и филиал на БАН, в непосредствена близост е Аграрният университет - Пловдив.

Държа да подчертая, че през цялото време на разработката получавахме уверение, че 

тече процес на трансфер на собствеността от страна на държавата.

По-късно, през 2015 г., когато разработихме и детайлната програма за реализацията на ИПГВР, отново имахме уверението, че промяната на собствеността на военните терени е в процес на осъществяване.

- Какви са шансовете трансформацията в „Гладно поле“ да се случи в бъдеще?

- На въпроса какви са шансовете това да се случи, аз призовавам: прочетете отново визията, формулирана от цялата пловдивска общественост! Вижте приоритетите, целите и мерките на националните, регионалните и общинските планове за развитие за периода 2021-2027 г., които са хармонизирани с европейските директиви. Идеята за трансформиране на военните терени в центъра на втория по големина град в България, един от най-старите градове в света с безценно историческо и архитектурно наследство, с научни институции и човешки ресурси, 

може да стане само с изграждане на атрактивна, модерна среда, която да привлече научен потенциал

- например като Силициевата долина, ЦЕРН и др. Теренът е в непосредствена близост и пряк визуален контакт с входно-изходната артерия на Пловдив - Цариградско шосе, а оттам към АМ „Тракия” и по бъдещата източна тангента към района на Родопите. Зоната е в добра инфраструктурна обезпеченост и с много добри екологични показатели. Свободната територия е в близост до централната градска част и с отлични комуникационни връзки, която я прави изключително перспективна за изграждане на характерното за зоната научни, високотехнологични модули, в преориентацията на промишлеността от „производство на стоки” в „избор на технология за производство на стоки”, т.е. друго ниво на икономическа активност.

- Оказва се, че в централната зона на Пловдив има много военни имоти, някои от които вече не се използват и стоят празни. Как мислите, има ли шанс те да сменят функцията си? Като урбанист как оценявате потенциала им?

- Да, тези имоти имат шанс да се използват разумно в рамките на концепцията на ИПГВР. Няма друга алтернатива.

Всяко решение на парче - с удовлетворяване на различни бизнес интереси, без следване на логиката за създаване на една високотехнологична и научно-производствена зона от най-съвременен тип, ще обезцени ценността на терените в центъра на града и ще компрометира уникалния шанс на Пловдив, региона и България да развие една идея в пълна хармония със съвременните тенденции в социално-икономическото, екологическото и пространственото развитие на градовете.

Арх. Белин Теохаров Моллов има повече от 45 години опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Бил е директор на КНИПИ “Софпроект”- Генплан,  съветник в Столичния общински съвет, зам.-министър на МРРБ, съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на Хартата на градовете. 

Днес работи като консултант, хоноруван преподавател по специалността "Урбанизъм" в Университета по архитектура, строителство и геодезия и водещ магистърска програма за управление на проекти във Варненския свободен университет. Модератор е на обществени форуми и активно участва в инициативи на гражданските организации. Съветник е към Парламентарната комисия по регионално развитие и местно самоуправление.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?